5.3. След гимнастиките

[Ани]

5.3. След гимнастиките

След духовното възвисяване, постигано чрез молитвите, след овладява­нето на тялото с всички негови органи, ние се събирахме около Учителя, за да чуем неговото кратко утринно Слово. То се отличаваше по своя бодър, освежа­ващ характер, отразяващо неговите размисли през нощта, някои конкретни напътствия. В тях нямаше встъпление, както при беседите, приличаха на пре­чистени сентенции, сякаш наши собствени мисли, осветени от неговата мисъл, за да станат части от самия наш живот.

Следваше топлата закуска, поемана с истинска наслада.

А след закуската - истинската сутринна беседа. Учителят сядаше на пей­ката под големия бряст, съборяните насядваха на амфитеатралната полянка под прозореца на къщичката. Песни, „Добрата молитва", текста от Евангелие­то, Словото.

Искаме да цитираме някои извадки из това Слово:

„За да разбере човек великата Божествена Истина, която ще носи мир и радост на всяка душа, той трябва да бъде развързан, т. е. свободен от заблуж­денията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кора­би, захвърлени на бреговете. Те са остатъци от философски системи и учения, с които и до днес е покрито лицето на земята."

.... Да, и трети Завет ще има (освен Стария и Новия Завет - б. н.). Той ще

бъде Завет на прославяне на синовете Божии. С този завет ще дойде в света любовта и хората ще изучават великата наука - как трябва да живеят по лю­бов."

„Христос каза на учениците: „Идете и проповядвайте Словото."

„Душата е самият човек, който мисли, чувствува и действува разумно. Кое работи в човека? - Разумното начало! Прогресът се дължи на човешкия ум, на неговата воля, на неговото сърце."

„Ние обичаме човека според неговия плод. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек."

„Желая да видите Бога така, както виждате слънцето."

И така нататък.

Така Учителят говореше час-час и половина, някога дори два часа. Всич­ки бяха притаили дъх и слушаха. А слушателите бяха същите хиляда души, вни­мателно съсредоточили погледите си към него, като че хипнотизирани. Само моливите на стенографите летяха по белите листове. Никога нито една памет­на бележка не стоеше пред Учителя. Учителят гледаше с леко усмихнат, сияещ поглед хората и продължаваше да сипе своите чудни мъдри слова. Той говоре­ше спокойно, без забавяне, без ораторска поза, като че говореше отблизо на един човек, като че разговаряше с всекиго поотделно. Сияеха очите на съборя­ните! Ето затова наистина е заслужавало да се остави работа, дом, да се пона­сят несгодите на лагерното пребиваване, на палатките, на скромната вегетари­анска, „градинарска" трапеза.

Наистина, какво ставаше в човешката душа през време на „беседата"?

Човек чувствуваше как душата постепенно се откъсва от грижите на де­ня, започва да се навдига нависоко над земята, над нейните поля, долини, пла­нини, над нейните грижи, над нейната сива мъгла. Тя остава все по-малка. Не­щата върху нея се осветляват, стават понятни, разумни, смислени, грапавини­те се заглаждат и стават красиви. Просветление като това на слънчевата свет­лина се разсипва върху нашето съществувание. То става радостно, весело, пълно с надежди, перспективи.

Наблюдавал съм разположението на духа и веднага след „беседата" и няколко дни по-късно. Чувствувал съм като че светъл облак ме е подигал на почти половин метър над земята. Всичко ми се е виждало хубаво, радостно. Такова настроение ставаше доминанта, господствуващо през следващата нощ и още два дни след това. После то избледняваше и се губеше в морето на катадневието.

Мнозина от враговете на Учителя го обвиняваха, че „хипнотизирал" хо­рата. Може би имаше нещо вярно в това. Той издигаше съзнанието на слушате­лите си до друг един свят, свят на идеите, който се виждаше така реален, както тоя, който ги обикаляше. Те вече не се питаха дали има Бог и Божествен свят или няма. Те знаеха вече, с пълна увереност, че самите те живеят в тоя Божес­твен свят.

Когато след години препрочитахме дебелото томче от беседи, върху кое­то пишеше „Съборни беседи", ние се замайвахме от вида на завършената ра­бота. Но това всичко изглеждаше съвсем просто, ясно и естествено.