5.6. Как се събираха парите

[Ани]

5.6. Как се събираха парите

Честното отношение на съборяните се проявяваше особено ярко при доб­роволните вноски, които всеки съборянин, по добра воля, правеше в „горница­та".

В нея се влизаше поединично, сам. Затова пред вратата чакаше дълга опашка от хора. Обущата се оставяха пред вратата и се влизаше по чорапи - както обикновено се влизаше при Учителя. Върху източната страна беше сло­жена някаква картина - мъж, Христос, в по-голяма от естествена величина. На другата стена висеше ограден в хубава рамка Пентаграмът- петоъгълникът със символичните саби, чаши, плодни дървета, котви и с обичайния кръстосан над­пис: „Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел", обградени от кръгъл над­пис: „В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа."

Всеки съборянин трябваше да потъне в размишление и да си изтегли по свобода някоя страница от Евангелието, да си избере някой текст, чиято ос­новна мисъл трябваше да остане като водеща мисъл през идната година. Тая мисъл той трябваше да съхрани колкото се може по-дълбоко в душата си.

Едновременно с това всеки следваше да направи своя еднократен за цялата година принос към братската каса. В лявата страна на масата имаше поставена купчина с празни пликове. А на средата на масата ние лично видях­ме вече натрупана грамада от попълнени и запечатани пликове. Това беше внушителна грамада от 30-35 сантиметра дебелина и то почти по цялата маса. Тогава и ние сложихме нашата вноска - цяла банкнота от 500 лева. Вноската се правеше без всякаква пояснителна бележка, без да се означава от кого е нап­равена. На тая грамада имаше не по-малко от 200-300 000 лева.

Ние повече не се интересувахме от съдбата на тия пари. Ние бяхме уве­рени в добросъвестността на хората, които трябваше да отварят пликовете, да отчитат сумите, да ги направляват по най-правилен начин в живота на брат­ството, към тяхното най-добро оползотворяване.

Ние живеехме в един свят, където всеки ден ставаха злоупотреби в уч­реждения и колективи. Подправяха се подписи, фалшифицираха се чекове, под­правяха се ведомости, приходо-разходни книги. Много счетоводители биваха съдени за злоупотреби. Ние вярвахме, че такова нещо не може да се случи между хората от братството.

Много по-късно, след заминаването на Учителя на 27.XII.1944 г., ние вече знаехме, че в комисията по проверка на приходите от съборите, отварянето на пликовете, заприходяването на сумите е ставало от преданите братя Тодор Стоименов - виден чиновник във фирмата за шевни машини „Сингер", брат Стефанов - счетоводител, Манол Иванов - запасен офицер, живеещ на Изгре­ва, Никола Антов - счетоводител. После тук са Борис Николов - млад, предан брат, завършил университета като естественик, после работещ като виден май­стор по мозайките, Жечо Панайотов - заклет счетоводител. С тия пари са пра­вени различните мероприятия на братството: закупено мястото на Изгрева, направени постройките, подредена печатницата и подвързаческата работил­ница, издавани огромната поредица от беседи в астрономически тиражи, пра­вени постройки, посрещане на братя, гости от провинцията. Част от парите са били вложени в някаква банка - „Гирдап", която фалирала и завлякла вноски­те. Не била изпълнена препоръката на Учителя да се закупи земя около Амери­канския колеж. Голяма част от парите са държани на склад - като банкноти и като звонкови у самия Учител или у касиерите Манол Иванов и Тодор Стоиме­нов. Така са били излагани на промените при обмените на парите и са нанася­ни сериозни загуби. В харчовете за битови нужда се правела крайна иконо­мия. Въпросът за парично-стопанските порядки на братството, които и станаха пряка причина за неговия временен провал, заслужава да се разгледа отдел­но от разделите за съборите.