5.9. Чешмата на Дианабад

[Ани]

5.9. Чешмата на Дианабад

През време на тоя събор аз лично наблюдавах една картина, която илюс­трираше отношението на Учителя към явленията в живота.

На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец. На три четвърти кило­метра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки. Под ръководството на Учителя тия капки се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка. Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди. Вдигаха се бригади от братя и сестри, които носеха големите казани. Тъй като чешмата течеше по малко, казаните се пълнеха бавно и има­ше време за приятелски разговори на цели групи приятели. Знае се ролята на чешмите на нашите села в бита на народа ни.

Случайно бях на Изгрева зад северната стена на трапезарията, която ограничаваше живота на събора от останалия „свят". Дотам беше „наша тери­тория", след това започваше „светът" с неговите обичаи, шум, борби. При мене дойде млад мъж, който носеше под мишница някаква папка с книжа.

- Моля, кажете на Учителя, че го вика художникът, с когото е говорил.

Докато да извикам Учителя, художникът беше вече наредил край стената своите „картини". Това бяха набързо нарисувани акварели, представящи едно и също нещо: чешмичката на братството, с нейните струи в дъното, глинестия бряг, пъстрото корито, оградената от балюстрада площадка около чешмата. Върху единия край на същата стоеше с целия си ръст млада, висока „сестра", държаща в дясната си ръка някакво голямо цвете. Десетината картини си съ­перничеха по немарливо оформяне на линиите и по набързо размазване на акварелните петна.

Разговорът на „художника" с Учителя беше много кратък. Той погледна, поклати глава, леко се усмихна, обърна гръб и се загуби зад оградата на Изгрева.

Наскоро се изясни какво е станало. Предния ден, като видял Учителят един външен човек [да] рисува по добра воля чешмичката - както е могъл да я види и свърже с живота на братството, той извадил петстотин лева и откупил картината. Художникът съобразил, че се касае до простодушни хора, които толкова разбират от изкуство, решил да нарисува „серийно" цяла поредица от подобни картини и да ги представи като търговска стока. Не му оставаше нищо друго, освен да постави отново „картините" в папката и да си отиде.