Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_01_27 Двете отверстия27 януари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:24

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


ДВЕТЕ ОТВЪРСТИЯ

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция: “Смисълът на живота.”

Какво представя животът? Какво означава единицата? Казваш – един  самун хляб, едно дърво, но не можеш да направиш нито хляба, нито  дървото. Знание е онова, с което сам можеш да боравиш. Говориш за  дървото, но не знаеш, какво представя то в същност. Говориш за рибата,  за птицата, но какво са те, в същност, не знаеш. Говориш за човека, за  човешката личност, без да ги познаваш. Какво представя човекът вън от  своето тяло? Какво е човекът вън от своите очи и уши, вън от своите  мисли, чувства и действия? Какво е азът? Какво е Бог? За да разберете и  познаете Бога, вие трябва да изучите всичко, което Той е създал. Не  можете да обичате Бога, докато не разберете защо сте дошли на земята. Ти  не можеш да обичаш нещо, което не познаваш; не можеш да обичаш нещо, от  което нямаш нужда. Защо обичаш водата? Защо обичаш въздуха? Защо обичаш  светлината? Защото имаш нужда от тях. Защо обичаш хляба? Защото имаш  нужда от него. Щом е така, не можеш да обичаш неща, от които нямаш  насъщна нужда.

Като ви задавам тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали.  Някои неща сте разбрали, но някои още не сте разбрали. Например, някой  може да мели брашно, но не знае, как да го меси. Друг знае да меси хляб,  но не знае, как да го пече. Трети знае да пече хляб, да го яде, но след  това не знае, как да си почива. Някой обича близките си, но не знае,  как да обича другите хора, затова, едного обича, другиго мрази. Това е  човешка, преходна любов – любов на земята. Земният живот е съчетание на  любов и омраза. Мъжът обича жена си, а мрази всеки мъж, който се  приближава към нея; жената обича мъжа си, а мрази всяка жена, която се  приближава към него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за  да разберете, как любовта се е превърнала в омраза. Защо мъжът трябва да  се страхува от оня, който се приближава към жена му? Тоя мъж, от когото  се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизирал. Достатъчно е  да се вгледа внимателно в неговите черти, за да познае бащата на своята  жена, който се е преобразил в млад, красив момък. Като неин баща, той я  държал на ръце, целувал я, прегръщал я, радвал и се, преди нейният мъж  да я срещне. Мислете върху вътрешните прояви на живота, да не изпадате в  противоречия. Ще кажете, че разбирате своя живот, но не разбирате  обществения. Питам: Какво представя общественият живот? Какво е  религията? Личен, семеен, обществен живот, това са понятия, които  съществуват в човешкия ум. Животът е подобен на океан, а океанът е  съставен от безброй капчици, които си приличат помежду си. Каквото са  капчиците на океана, такова нещо представя животът в своите прояви. В  същност, един е животът. Ако океанът се пръсне в цялата слънчева  система, от него ще останат малки, микроскопични капчици. Съберат ли се  тия капки на едно място, океанът отново ще се възстанови. Много е водата  в океана, но тя е лишена от свобода. И земята е тяло, което изгубило  свободата си. – Какво нещо е слънцето? – Слуга, който постоянно свети.

Казвате, че без любов не може. – Вярно е, но и без омраза не  може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на  живота, хората не могат без омраза. Например, те обичат овцата, а мразят  вълка. Ако едновременно обичат и вълка, и овцата, последната ще стане  жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази  вълка, обича овцата. Щом обичаш овцата, ще прогониш вълка далеч от себе  си, да отиде в гората. Щом обичаш вълка, ще опечеш една овца и ще го  поканиш на обяд. Като се нахрани добре, вълкът ще ти благодари за вкусно  приготвената овца. Ако някой те пита защо колиш овцата, ще кажеш:  Понеже обичам вълка, гощавам го с овца. – Защо гониш вълка в гората? –  Защото обичам овцата; искам да я запазя от зъбите на вълка.

Коя е причината за съществуването на омразата? – Неразбирането на  нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред  вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги  остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха  внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно.  Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в  себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.  Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху  тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от  дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от  Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам,  толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че  той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по  образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като  човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия  Адам, Син на Бога.

Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия,  знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави  ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така  дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от  четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири  прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да  намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не  може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в  него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който  човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата,  през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на  главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в  затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се  крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при  най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза  вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот.  Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери  вратата, да излезе вън.

Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам,  като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен,  учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца,  които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи  хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и  отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се  връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и  децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не  оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява,  че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за  мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря  същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам  един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е  празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега  вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през  прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той  си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря.  Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е  по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според  вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са  добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не  знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но  сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават.  Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско  разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен,  разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.  Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да  отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в  кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя  случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И  тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени.  Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато  хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.

Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която  правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата,  през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за  да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви  няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв  отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек,  който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. –  Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът  дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета  той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много  естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът?  – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива,  каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо  молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде  знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След  непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна  погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и  позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той  казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш  да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си.  – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш,  да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот  на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това  показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.

Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът  очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е  в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през  прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава,  също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи  момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на  човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи  единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в  затвора – малки затворничета.

Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото  намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви,  защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от  отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и  към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли  нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли  готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата  да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за  винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и  какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е  драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? –  Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.

Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е,  наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид,  едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой  може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е  положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я  излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде  истинското знание, но нищо не и дал. И до днес черният адепт – дяволът,  обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че  нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот. Опасността  тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън. Никой  не може да те измами отвън; ти сам ще се излъжеш. – На кого трябваше да  се сърди жената? – Първо на себе си, а после на змията. Тя и повярва,  помисли, че змията говори истината. За свое оправдание, жената казваше:  Аз повярвах в думите на змията, защото знаех, че тя е създадена от  Господа. Бог запита жената: Защо не дойде при мене да ме питаш, дали  змията говори истината, или не. Бог каза на първите човеци да не ядат от  забраненото дърво, а змията им каза да ядат, и те и повярваха. Трябваше  да отидат при Господа, за да разберат истината. Змията им каза, че, ако  ядат от забранения плод, ще станат като Бога. Те не се запитаха, като  кой Бог ще станат. Повярвали на думите на черния адепт, те ядоха от  забранения плод и познаха доброто и злото. За да не ядат от дървото на  живота, те трябваше да напуснат рая. Иначе, злото щеше да бъде по-голямо  за тях. При това положение, злото щеше да бъде непоправимо. То е все  едно, млада, красива мома да се ожени за момък, заразен от венерическа  болест. Положението на тая мома ще бъде непоправимо. Баща и трябва да  каже на момъка: Аз не давам дъщеря си на човек, който е заразен от  такава страшна болест. Дървото на живота се дава само на оня, който е  влязъл в Божествения свят. Болният няма право да се ползува от плодовете  на живота. Той няма право да се жени за истинския живот. Бог поставя  преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човек  беше забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото.  Понеже не послуша, той беше изпъден от рая. Задачата на сегашния човек е  да се освободи от вътрешното непослушание. Само така ще се избегне  връзката между красивата мома и болния момък, които ще родят болни и  недъгави деца. Такава връзка ще създаде големи страдания, нещастия и  катастрофи.

Едно се иска от вас: да разрешите правилно живота, да намерите  вратата за излизане от мъчнотиите. Дали по вътрешен, или по външен път  ще намерите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пътя на  ума, нито само по пътя на сърцето, нито само по пътя на волята. Трите  заедно представят път за намиране на вратата. Тая врата е врата на  любовта. Тя не може всякога да се отваря. Когато човешката мисъл е  неясна, човешките желания неопределени и човешката воля непостоянна,  вратата на любовта не се отваря. Христос, с едно повдигане очите си  нагоре, отвори тая врата и можа с пет хляба и две риби да нахрани  няколко хиляден народ. – Как постигна това? – Със своята права мисъл,  чисти чувства и разумна воля.

Това, което ви говоря днес, не е за обезсърчаване, но не мога да  ви залъгвам. Само кръчмарят залъгва клиентите си, и те сами се залъгват.  – С какво се залъгват? – С пълните чаши и оканици. Никога пълната чаша  или оканица с вино не може да разреши въпросите на живота. По-скоро  празната чаша може да разреши нещо, отколкото пълната. Друг е въпросът,  ако чашата е пълна с бистра, чиста вода. Христос пита: “Чашата, която  Отец ми даде, да я не пия ли?” Съдържанието на тая чаша беше горчиво, но  Христос я изпи. Какво направи Христос с чашата, която изпи? До Негово  време чашата имаше само едно отвърстие – отгоре, но след изпиването и  Христос отвори още едно отвърстие – отдолу. Тая е причината, поради  която днес пияниците не пият, както едно време. Наливат виното в чашата,  но то се излива – отдолу изтича. Някой казва, че не му се пие вино. Не  му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия – отгоре и отдолу.  Каквото налее, всичко изтича.

И тъй, не е достатъчно само да намериш вратата – трябва да знаеш,  коя врата си намерил. Две врати съществуват: през едната се влиза, през  другата се излиза. Някои знаят само едната врата, през която са влезли,  а не знаят вратата, през която трябва да излязат. Разумният човек знае и  двете врати. Той знае отде да влезе и отде да излезе. В къщата си човек  може да влиза и да излиза през една и съща врата. В природата не е  така. Там се влиза през една врата, а се излиза през друга. Като дойде  до природата, по атавистичен начин, човек влиза през една врата и се  мъчи да излезе през същата. Обаче, там това не се позволява, и той се  натъква на противоречия. Речеш ли да излезеш от вратата, през която си  влязъл, ти си служиш с насилие. Когато правиш нещо, което не е в  съгласие с Божия закон, ти вършиш престъпление. Водата и светлината идат  по един път, а се връщат по дру г. Невъзможно е за светлината да се  върне по пътя, по който е дошла. Същото се отнася и за водата. И вие,  ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсем друг път от тоя,  по който сте дошли. Това е пътят на правилното разбиране. Ако влезеш в  една стая и не можеш да излезеш, ти се намираш в положението на отровния  газ, който не може да излезе през кюнците. Щом се намери в трудно  положение, той ще излезе през вратата на печката и ще причини нещастие  на хората, които са в стаята. Така са пострадали много хора. Ето защо,  за да не се самоотровите, като влезете през една врата, потърсете друга  врата, за да излезете вън, на свобода.

Преди години попаднахме с един приятел в един хотел в Горна  Оряховица. Беше студена зимна нощ. Хотелджията запали печката и стопли  добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори  капаците на печката, без да обърне внимание, че имаше неизгорели дърва.  По едно време усещаме нещо особено във въздуха. Събудих приятеля си,  който беше вече заспал, и му казах, че трябва да отворим прозореца,  защото във въздуха има нещо чуждо, някакъв отровен газ. Той се събуди и  се оплака от слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвах да  постои на чист въздух. Така прекарахме нощта на студено, но на чист  въздух и вън от опасност от отравяне. Страшно е, когато и човек, като  отровният газ, се заблуди и не може да намери вратата, през която да  излезе.

Казвам, в живота на сегашните хора има нещо затворено, поради  което те не са в състояние да трансформират своите скърби и мъчнотии по  естествен начин. Те се питат: Какво ще се прави с тия мъчнотии? Как ще  се живее? Искат да се молят, не могат. Те се чудят, защо едно време са  могли да се молят, а сега не могат. Много просто, нещо чуждо е влязло в  техния живот, което създава лоши състояния. Хората трябва да отстранят  тия състояния. Те трябва да търсят причината за тях в себе си и в  окръжаващите. Бог е неизменен. Ангелите и светиите също са неизменни.  Човек, обаче, се мени и сам създава мъчнотиите си. Това, което се мени в  него, е резултат на влиянието, идещо отвън. Външното оказва влияние  върху неустойчивото човешко естество. Обаче, има нещо устойчиво в  човека, на което той всякога може да разчита. Има една добра, неизменна  черта в него, която го определя като разумно същество, като човек.

Питате: Де е човекът? – В онова, което никога не се мени.  Наблюдавайте се от детство до стара възраст, да видите, коя черта е  останала неизменна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и  най-после сте остарели. Питате се, какво става с вас, защо се изменяте.  Както и да се изменяте, колкото и да остарявате, има нещо във вас, което  не се променя, не остарява. То е човекът. То е Божественото начало, с  което човек иде на тоя свят и с което си заминава. Преходното в него е  като стара дреха, която той съблича, за да облече нова, чиста дреха.  Някой се оплаква, че остарял, за нищо не го бива. Остарял, значи,  обеднял. Дайте на стария пари, да видите, как ще се подмлади. – Нищо не  ми се иска, нямам никакви желания. – Нямаш желания, защото джобът ти е  празен. Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да  говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен.  Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на  другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш.  Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат,  растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го,  очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът  пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка  или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните  деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.

Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не  разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато  момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе,  ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов.  Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да  обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се  чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява  разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с  противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже,  че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се  лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се  освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо  трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар,  но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е  цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как  трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво  трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и  светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши  хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще  кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля.  Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.

Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината.  Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще  кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това  значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от  своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче.  Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път,  да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път? –  Оня, на който Бог те е поставил.

Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм  дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как  да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши,  че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да  зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или  златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на  Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте  изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за  който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да  се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да  намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.

Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от  мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред  страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на  свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има  две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е  сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена  ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш,  доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени  поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се  прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се  сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви  удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли  съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите  на живота.

Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с  това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и  с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са  опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на  младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че  ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и  другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да  разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не  разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна  връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която  разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка  трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок  добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове?  Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок  добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една  добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена.  Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава.  Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако  през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш  любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е  лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по  който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш  начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли  да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли  да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не  разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен  и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките  ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва  да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам  плаче.

Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че  решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички  отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на  своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв,  какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се  жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли  свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е  свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом  го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание  вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от  тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със  съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш  от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее  извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в  човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с  него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят  магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом  се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той,  ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите  желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в  същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който  изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не  може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но  не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е  любовта.

Има една красива страна в любовта, за която още не сте готови.  Един ден, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна.  Когато хората се повдигнат и дойдат до тая страна на любовта, между тях  ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще  бъдат доволни. И младият, и старият ще бъдат доволни. Това означава  щастие. Сега хората очакват щастието и доволството да дойдат отвън  някъде, наготово. Да бъдеш щастлив, в пълния смисъл на думата, това  значи, да си готов да раздадеш всичкото си имане, да обичаш всички хора и  да простиш на ония, които говорят лошо за тебе. И при това положение,  да не допуснеш нито една отрицателна мисъл в ума си. – Кой може да  направи това? – Само оня, който знае и разбира нещата. Такъв човек  наричаме адепт на знанието.

Каква е разликата между адепта и слабия човек? Адептът, като  хване мечката за врата, тя сяда пред него и се подчинява на неговата  воля. Ако слабият хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу  него и се готви да го нападне. Страданието в живота е мечката. Ако си  силен, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде  невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то  веднага ще отстъпи. Силен трябва да бъдеш, да не се страхуваш от нищо.  За да видиш, какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги  впрегнеш на работа. Затова и българите си служат с пословицата: “Впрегни  дявола на работа, да те научи на ум. Или, впрегни мързеливия на работа,  да те научи на ум.”

Като ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и  способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичат да  работят, предават думите ми, какво съм казал, и очакват резултат. Някой  казва, че чул от мене да се говори за лек начин на забогатяване. В  какво се заключава тоя начин? – Да туриш един наполеон в джоба си и,  като го употребиш, да очакваш отнякъде дру г. Обаче, в тоя опит се крие  дълбок, вътрешен смисъл. Това значи, да впрегнеш на работа своите скрити  сили. Като работиш съзнателно, наполеоните ще се увеличават един след  дру г. Работа се иска от всички. Не е достатъчно само вяра в думите ми.  Вярата има отношение към работата. Ще вярваш и ще работиш. Иначе, ще  слушаш, какво говоря, и ще искаш да ти обясня, как стават нещата.  Казвам: Ще се нареди твоята работа. – Как ще се нареди? – Това не е твоя  работа. Иди работи! Нямам време за обясняване. Ако започна да ти  обяснявам, ще изгубя много време, и втори път няма да те приема. Ти  искаш да провериш, да видиш, как Господ ще нареди работата. Ти нямаш  право да проверяваш, как Господ ще оправи обърканите работи на хората.

Аз говоря кратко: Ще се оправи работата. – Как ще стане това? –  Не е твоя работа. Някога може да се оправи работата, някога може да не  се оправи – това нищо не значи. Важно е, като отидеш у дома си, да  държиш мисълта си будна, че всичко ще се оправи. И на вас казвам:  Работата ви ще се оправи. – Как ще се оправи? – Ако искате да ви обясня,  ще се лишите от по-важното – втори път няма да ви приема. Не искате ли  обяснение, ще ви приемам, когато искате и работите ви ще се оправят.  Времето ми е скъпо и не мога да ви давам обяснения. Вие ще учите, ще  наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще  се оправи; което не е за оправяне, няма да се оправи. Много естествено.  Хлябът, който е определен за днес, ще се изяде. Днешните работи ще се  оправят днес, а утрешните – утре. Следователно, кажа ли на някого, че  работите му ще се наредят, той трябва да знае, че това се отнася до  днешните работи. – Не се наредиха работите ми. – Значи, те са били  определени за другия ден. Каквото Бог е казал да стане днес, само то  става. Днес Бог е казал на десет души да дойдат при мене да искат пари.  Същевременно Бог е казал на други десет души да дойдат и да ме  кредитират. От тях ще взема и ще дам на другите десет. В първия момент,  като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е в  последните десет души. Първите ще искат да им платя сумите, които дължа,  а вторите ще ме кредитират. Това става днес. На другия ден същото не се  повтаря.

Направете един опит, да видите, можете ли в продължение на десет  деня да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл, или  отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи през това  време. Имаш някоя неприятност, благодари. Някой ти е казал нещо обидно,  благодари. Имаш да даваш, благодари. Изгубиш службата си, благодари.  Времето е лошо, пак благодари. – Мога ли да благодаря за всичко това? –  Можеш. Кажи: Господи, благодаря ти, задето ме водиш в тоя път. Като  богат, ще научиш едно; като беден, ще научиш друго. За Бога и  богатството, и беднотията са еднакво важни. Същото се отнася и до  радостите, и до скърбите. Човек се учи от всичко.

Питам: Колцина от вас сте готови за тоя опит? Който не се наема  да изпълни задачата, нищо няма да придобие. Който не е готов, да не се  наема, но и да не се страхува. В същност, задачата не е мъчна. Много ли  са десет дни за една задача? Ако ви се виждат много, можем да намалим  дните. На колко се съкращава числото десет? – На две и на пет. Значи,  едни ще приложат задачата за два деня, други за пет деня, а трети за  десет. Не е в многото дни, всичко е в резултата. Ония, които изпълняват  задачата два деня, ще имат един резултат; ако я изпълняват пет деня, ще  имат друг резултат; десетте деня ще дадат различен резултат от първите  два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения с хората;  числото пет показва, че ще се свързвате с хората външно, без големи  задължения; числото десет показва, че животът се развива напълно. Значи,  при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да  служите, както жената служи на мъжа, и мъжът – на жената. При  десеторката ще използвате всички условия на живота. Направете сега  задачата само за два деня. Ако някой иска пет деня, свободен е. Ще  знаете, че ще я повторите три пъти. Ако решите да я изпълните десет  деня, тогава няма да се повтаря. Да се установим на числото две. Нека  всички приемем това число и да изпълним задачата само за два деня.

Като изпълнявате задачата, ще бъдете будни, да не допуснете в ума  си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно  чувство. Ще бъдете като светии. Много отрицателни мисли ще минат през  ума ви, но няма да им дадете възможност да се проявят. Ще им кажете:  Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървят. Каквото и  да ви се случи, ще си кажете: “Всичко ще ми съдейства за добро.” Каквито  мисли минават през ума ви, ще ги отбелязвате в едно тефтерче. Дните,  през които правите опита, ще бъдат дни на печалба. Останалите пет дни ще  изследвате причините, които са ви спънали, дали сте имали успех, или  не. С други думи казано, останалите пет деня до следната сряда ще  проверявате, колко сте спечелили и колко сте изгубили. От днес ще  започнете задачата. Ще бъдете внимателни, смели, ще извадите всичките си  оръжия, ще бъдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите,  все ще научите нещо. Ще се стегнете, да победите докрай. Изрежете си  един триъгълник от картон и го турете на главата си, когато сте сам в  стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стеснявате да носите  триъгълник на главата си, а не се стеснявате да допускате отрицателни  мисли в ума си. Триъгълникът е символ, който съдържа разумни сили в себе  си. Ползвайте се от тия сили, за да разберете техния смисъл.

И тъй, напишете на трите страни на триъгълника следните думи:  Тайната, с която се разрешават всички мъчни въпроси в живота. На втория  ред, на дясната страна на триъгълника, напишете думата ум, на лявата –  сърце, а на основата – воля. На третия ред напишете: любов, мъдрост,  истина и на четвъртия ред – сила, живот и здраве. Когато изпаднете в  някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и  прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник? – Не може. Всяка  мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете  задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него  на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то  със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на  вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да  се ползват, и на вас ще пречат.

Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два  деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и  бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е  новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви  бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само  носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля,  дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове  Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете  старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като  светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да  отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще  бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата,  която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е  наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от  нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само  за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.

Т. м.

3. Лекция от Учителя, държана на 27 януари 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10264 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 10:16

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ДВЕТЕ ОТВЕРСТИЯ


"Отче наш"


(Четоха се темите. Чете се резюме от миналата лекция "Смисълът на живота".)


Какво значи живот? Какво значи едно? Знание не е това още, което не знаеш как да го направиш. Ти казваш "един самун" или "едно дърво", но ти говориш за неща, които не разбираш. Ти не знаеш какво значи едно дърво. Казваш "една риба", но какво е една риба, не знаеш. Казваш "една птица", но какво е птицата, не знаеш. Казваш "един човек", но какво е човекът, не знаеш. Казваш "аз", но в какво се състои азът, не знаеш и ти самият. Кажете ми всеки един от вас, вънка от тялото си, какво представлява той. Каква идея имате вие, вънка от тялото си? Вънка от вашите очи, вънка от вашите уши, вънка от чувствата ви, от вашите мисли, желания и вашата воля какво нещо е човекът, азът? Защото азът не е съединение на една мисъл, чувство или постъпка. За да разберете Бога, вие трябва да разберете онова, което той е направил.


Запример вие знаете ли защо сте дошли в света? Вие не можете да обичате Бога, докато не знаете защо сте дошли. Ти не можеш да обичаш туй, което не познаваш. Или казано на ваш език, не можеш да обичаш онова, от което нямате нужда. Ще кажете - как. Не можеш да обичаш туй, от което нямаш необходимата нужда. Щом имаш необходимата нужда, ти ще го обичаш. Ти не можеш да не обичаш водата. Ако те питат защо обичаш водата, не можеш ли без нея - не мога. Защо обичаш въздуха, не можеш ли без него? Не мога. Защо обичаш светлината? Вие казвате: "Еди-кое си лице аз го обичам." Имате ли необходима нужда от него? Например вие не може да обичате един наполеон във вашия джоб тъй, както обичате водата. Вие не може да обичате вашите обуща както водата. И без тях можете. Сега вие ще кажете: "Ние разбрахме вече." Че сте разбрали вече, аз не се съмнявам, а че не сте разбрали - и туй разбирам.


Някои хора знаят да мелят брашното, но не знаят как да го замесят. Други знаят как да го опекат, но не знаят как да го изядат. А трети знаят как да го изядат, но не знаят как да си почиват. Например вие не знаете как, след като се наядете, не знаете как да си почивате. Да кажем, вие знаете как да се обичате, но като обичате едного, вие мразите другиго. Вие казвате: "Ние се научихме да се обичаме." Но в земната любов ти не можеш да обичаш едного, докато не мразиш другиго. Целият живот е съчетан от любов и омраза. Жената мрази всяка друга жена, която се приближава до мъжа й. И мъжът мрази всеки мъж, който се приближи при жена му. Защо? Защото обича жена си, нали е тъй. Питам тогава - че имате любов, имате любов към жена си, но имате омраза към всеки едного, които се приближава към жена ви. Защо именно? Вие мислите, че разбирате омразата. Не. Произходът на омразата е важен. Как се е превърнала любовта в даден случай на омраза.


Допуснете сега, че този, който се приближава при жена ти, той е дегизиран нейният баща. Приближава се той като някой момък дегизиран, хваща жена си и и целува. Вие го хващате и казвате: "Слушай, кой ви даде право да целувате жена ми?" Той ви казва: "Колко мъти съм я целувал аз, преди ти да си я целувал." "Как?" "Аз съм я целувал много пъти, преди ти да си я целувал." Ти като един невежа ще кряскаш, ще викаш, ще удряш: "Как? Жена ми?" "Никаква жена. Твоята жена аз я създадох. Едно време тъй малко съм я държал на ръцете си." "Ама как тъй?"


Трябва да разбирате онзи вътрешния процес на живота. Ама трябва една философия. Ама общественият живот. Какво нещо е общественият живот? Ама обществената мисъл. Какво нещо е обществената мисъл? Ама религия трябва да има. Какво нещо е религията? Това са фантазии. Никакъв обществен живот не съществува. Вънка от твоето понятие такъв обществен живот не съществува. Обществен живот съществува вътре в умовете на всички тия хора като капчици. Разделете целия океан на капчици. Питам тогава, де е океанът? Вземете един грамаден океан, че го разхвърлете в пространството в слънчевата система до нейните крайни предели. Какво ще остане от океана? Отделни капчици ще се виждат. Но ако те се съберат на едно място? Вие казвате океан. Знаете ли какво нещо е океанът? Вода, която е лишена от своята свобода, от своите права. Какво нещо е океанът? Вие ще кажете - дълбоко нещо е това. Аз ще кажа - океанът е това, което е изгубило своята свобода. Какво нещо е слънцето? Един слуга, който насила свети. Вие ще кажете: "Докажи тия твърдения." Аз казвам, докажете вие вашите обратни, понеже вие мислите, че те са меродавни. Може да докажете, че вие както мислите, така е.


Питам, какво е създала вашата любов, която имате? Вие казвате - без любов не може. Аз казвам - и без омраза не може, защото, ако ти можеш да обичаш вълка, тъй както овцата, овцата ще влезе в търбуха на вълка. Ти не можеш да обичаш едновременно и овцата, и вълка еднакво. Ако се влюбиш в овцата, ще мразиш вълка. Ако се влюбиш във вълка, ще мразиш овцата. Нищо повече. Ако любиш овцата, ще изгониш вълка в горите, ще му кажеш: "Тук да не препарваш, в гората!" Тъй ще му кажеш. Пък ако обикнеш Вълка, тогава ще хванеш овцата, ще му я заколиш, ще я опечеш и ще му направиш един обед. Вълкът ще ти бъде на гости. Той, като се наяде, ще се потупа по коремчето, ще каже: "Много хубава е тази овца." И като ни попитат защо заклахте овцата - защото обичаме вълка. Защо пропъждате вълка в гората? Защото обичате овцата. Защото, като обичахте вълка, заклахте овцата и му направихте едно угощение. Питате кои са причините. Причината е много проста. Всякога, когато ние не разбираме един въпрос, въпрос дълбок, ние ще създадем една лъжлива наука. И всякога лъжливата наука е като една обвивка. Та ние нямаме никакво знание и човешкото знание започва е лъжата. Когато Бог създаде първите хора, имаше предвид да им дадеше онази истинска наука на живота на безсмъртието. И понеже Адам беше гол, значи не разбира той още много работи, не ги знае и той не искаше да обърне неговото внимание на външната страна на тялото. Адам беше вглъбен в себе си толкова дълбоко за вътрешния смисъл на живота, че не му идваше на ума да се погледне какъв е отвънка. Вътре той беше много голям. Виждаше се, че е много величествен, но отвънка не се знаеше, той не се гледаше. Махаше си краката, ръцете, но никога не мисли за ръцете си, за главата си. Той си махаше краката, но не мислеше за тях. Туй не фигурираше В ума му. Един ден Бог му даде тази заповед - истинското знание седи в това дърво. Но му казва - няма да ядете от него.


Питам, тогава Адам не беше ли ял от това дърво? Има две предположения. Аз ще ви кажа едното. Когато Бог създаде Адам, създаде това Дърво за познаване на доброто и злото. То почнало да расте с него заедно и като израснало до боя на Адама, туй дърво било толкова голямо и високо, колкото и боят на Адам. Пие как си представлявате - колко беше висок Адам? Нали сте учени хора? Каква беше височината му? Вие си го представлявате един човек като вас. Много се лъжете. Той е все таки да фотографирате един палат в една картина - в миниатюр, и да го изложите в едно изложение. Прилича, но между туй изложение и същността, реалността има голяма разлика. Някой път вие мислите Адам и Ева като вас. Ако те бяха като вас, нищо не можеха да направят. Не бяха като вас. Как ще бъдат като вас направени от Бога. Там е писано - направени по Бога. Бог не прави играчки. Сега разсъждение трябва. Аз обяснявам, казвам, Бог никога не прави играчки. Той, като направи туй нещо, ще го направи хубаво. Вие мислите, че Божията работа ще мяза на вас. Вие, като погледнете, ще кажете: "Чада на Адама." Чада не на първия Адам, който отпосле е станал, след като е фалирал Адам. Та вие сте деца на фалиралия Адам, който няма нищо общо с Бога.


Но за науката. Вие сте учили - и стари, и млади, на какво се равняват вътрешните ъгли на един триъгълник. ("На два прави") Добре. Когато изискват от вас да докажете, че вътрешните ъгли са равни на два прави, какво иска вашият учител да ви докаже с това? Той иска да ви докаже, че триъгълникът е част от някакво друго тяло. Какво е то? От четириъгълника. Следователно, щом докажеш, че триъгълникът е равен на два прави, тогава ще докажеш, че триъгълникът е половината на четириъгълника. Понеже вътрешните ъгли на четириъгълника са равни на четири прави, то ъглите на триъгълника са равни на два прави.


Питам тогава обратното - защо трябва да разрешавате сумата на вътрешните ъгли на един триъгълник или защо трябва да разделяме един триъгълник от един четириъгълник, за да намерим посоката на началото на движение. В един четириъгълник ти нямаш посока. Ти си в един вътрешен свят, ще обикаляш в един вътрешен свят. Четириъгълникът е един омагьосан кръг. Добре, ти вечно ще се движиш, ще обикаляш едно и също положение и няма изход от туй несносно положение. И когато в магията турнат онези адепти и йерофантите, някой казва, че триъгълник имат на главата си. Аз казвам - този човек знае вратата откъде може той да излезе. Той е толкова учен, че ако се намери натясно, знае откъде да излезе. И всичката им наука седи в тази врата. Учен човек е онзи, който през известни мъчнотии може да излезе. Щом ти не можеш да излезеш от мъчнотията, ти не си учен човек. Ти си един невежа. На ваш език казано - ти си един простак. Сега аз превеждам, на ваш език значи учен човек е онзи, който може да намери вратата и да излезе навън да разреши мъчнотиите и да се освободи от тях. И невеж е онзи, който е забравил къде са вратата.


Тогава ще ви приведа един анекдот. Аз ще ви го представя като че ли аз съм го направил. Т.е. това е една история в миналото, но аз ще я представя като че ли аз я правя. Идва при мене един беден човек, но добре е облечен, учен, свършил четири факултета, адепт от първа степен, но беден, няма пет пари в джоба си, но диплом има. Идва при мен, вдига си раменете и казва, че условията са лоши. Казва: "Деца имам четири. Пък и аз не съм ял хляб три деня." Изваждам от джоба си и давам сто лева. "Много ви благодаря за услугата." Понеже аз съм ясновидец, той тръгва и понеже живее в сегашния свят, гледам този йерофант, спира при една кръчма и казва: "Дай една ока вино. Пия за наздравица." Гледам, около него се нареждат четири-пет души негови приятели. Казва: "Еди-къде си намерих един човек, веднага ми даде сто лева." Пият за живо-здраво, трака-трака. Изпиват парите. Връща се вкъщи пиян. Жената - гладна, и децата - гладни, а той е пиян. "Жена - казва, - върти се къщата." Добре. Аз изпращам отделен слуга. Занася на жената и децата четири самуна хляб. Те се нахранват, изяждат хляба, за него - нищо. Той става сутринта - и пак гладен. Пак му идва на ума, освободил се от опиянението и казва: "Отидоха парите, а за децата няма нищо. Понапихме се малко вчера." На втория ден идва пак при мен. Пак казва, че жена му и децата вече четири деня не са яли. Той не знае истината. Те ядоха, но той не е ял още. Казвам му: "Как е работата?" Той не ми казва истината. Изваждам, пак му давам сто лева. Той тръгва, отива при кръчмарина, пак изпива парите. Този кръчмар, това е неговият възлюблен. Когато аз говоря за кръчмар, разбирам светската любов, за която хората всичко дават - и сърце, и душа, и ум. В тази кръчма няма никой от вас, който да не е бил. Тъй щото вие знаете, няма нещо, което да не е понятно за вас. Облечено е това в непонятен език. Кръчма, но аз решавам да му дам един урок на този син майчин. Вече нищо няма да му дам. Идва той трети път при мен. Казвам: "Нямам нито пет пари. Както виждаш, и аз я загазих." Той е гладен сега, тръгва, замислен е вече. Досега имаше надежда у мене, а сега излиза от мен, скършена му е работата. Не се разрешава въпросът. Четири факултета е свършил. Пък аз съм ясновидец, виждам, той минава до кръчмата, няма пари. Там да влезе без пари, ще го бият вътре. Гледа през прозореца, търси в джобовете си и казва: "Нямам пари." Свива се. Казва: "Да беше ми дал сто лева, тъй щях да бъда изправен." А сега е свит и гледа през прозореца кои са вътре в кръчмата.


Вие казвате: "Горкият човек какво се е свил." Но питам, този ли пък е човекът, който е тъй изпъчен прав? Кое положение е по-хубаво - изпъчен или свит? Геометрически кое е по-хубаво? При кръчмаря като идеш, ти си изпъчен, а когато си без пари, ти си свит. Сега вас туй положение не ви се харесва (свит). Аз и двете не харесвам. Нито първото, нито второто. Когато човек ходи тъй изпъчен, той е прав, но не знае защо го прави. Пък и когато се свива, и него не знае. И когато си вдигне главата, нищо не знае. Разрешава въпроса и след туй навежда глава. Но това е само едно временно разрешение на въпроса. На вас току ви дойде една радост - изправите се. След туй дойде ви една скръб - и се свиете вътре, усещате, че сте неразположени. Казвате: "Днес нямам никакво разположение." Защо нямаш? Не са ви дали сто лева. Къде ще идеш? В кръчмата. Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм радостен днес." И човек се тупа по корема. Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази радост вътре. Има една лична радост. Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична радост. Но когато всички хора страдат, и ти да имаш радост, това е голямо нещастие в света.


Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия. Този човек ако беше дошъл при мен да ми говори истината, аз всякога щях да го кредитирам. И аз го кредитирах два пъти, понеже ме лъже, не ми казва истината. Някой път ние се молим на Бога. Но Бог не ни слуша. Че как ще ни слуша. За да те слуша Бог, ти трябва да му представиш работата, тъй както е. Сега моята мисъл да преведа на ваш език. Представете си, че вие сте клиент на един бакалин, който работи със звонкови, а не с книжни пари. Там е писано "с пари в брой". Вие отивате, изваждате една монета, но бакалинът поглежда тази монета и казва: "Това е фалшива монета." Връща ви я и казва: "С нея нищо не мога да ви дам - ни захар, ни ориз, ни брашно, сол, нищо не може да вземете." Питам, защо бакалинът не иска да ви даде? Понеже вашите звонкови монети са фалшиви. Вие като отивате при Бога да се молите, това е звонковата монета, която ще дадете на бакалина, но вашата монета е фалшива. Вие казвате: "Аз се молих, но ме ме послуша Бог." Питам, този бакалин постъпи ли правилно? Постъпва според законите на държавата. Парите не трябва да бъдат фалшифицирани, но трябва да бъдат такива, каквито държавата ги нарязва.


Искам да ви приведа една аналогия защо някой път нашата молитва не се изпълнява. Та в молитвата ти не си вложил нито чувство, ни мисъл - това не е никаква молитва. Казваш: "Не знаеш ли, Господи, че аз страдам?" Та отде знаеш, че страдаш? Кога дойде страданието в света? Страданието дойде след непослушанието. В първия живот нямаше страдание. Страданието влезе в живота след непослушанието. Господ пита Адама: "Кой ти каза, че си гол?" Адам каза пред Бога: "Гол съм." Той е обърнал живота вече отвътре навън. Когато той оглежда вече живота, обръща вниманието навън. С грехопадението, с изгубването на това състояние Адам обръща погледа си навън, живота си навън. Чуди се на себе си и вижда, че е гол, че има едно неестествено положение - гол е, не е облечен този човек. Е, хубаво, вие се оплаквате, че сте слаб и казвате, че в дадения случай "аз това не мога да го направя". Какво означава това? Вие сте гол. Вие казвате: "Аз не мога да се моля." Ти си гол. "Аз това не мога да направя, това не е по силите ми." Гол сте. "Аз не мога да уча." Гол си. "Не мога да любя." Гол си. Мога да мразя. Да, тъй, можеш да мразиш. Това е противоположното на онова. Значи, щом кажеш, че не можеш да любиш, аз вече зная, че е тъй.


Да любиш, това е живот на чистотата. Да бъдеш добър, това е живот на чистотата. Първоначалният живот е това. А понеже си излязъл от този живот, не можеш да го направиш, ти се намираш в четириъгълник, в затвор си. Не можеш да четеш. Защо не можеш да четеш? Причината е в очите ти. Ти не виждаш. Как да четеш в тъмнотата?


Та, да кажем, вие очаквате да дойде знанието отнякъде, нали. Сега вие ще вземете думите ми, вие сте от тия хора, които очаквате като момата. Всяка мома е пренесена в своята вяра. Младата мома седи и си търка пръстите (Учителят си търка двата показалеца с върха на пръстите) и поглежда навън кога ли ще дойде. Сега аз ви казвам, тя очаква някого. Кой ще дойде при нея? Ще дойде един, когото очаква. Тя е в затвора, тя е окичена с халата си. Гледам тези любовни работи. Тя момата е един затворник, а другият, който ще дойде, и той е затворен. А минава за някакъв голям герой. Той отива да я освобождава - ще се жени за нея. Под думата "женитба" значи отиваш да освободиш някого от робство. Ама не е ли смешно. След като се ожени човек, наместо нея да освободи от робство, и двамата се намират в затвора. Жена му затворена, и той затворен, и децата, които ще се народят, и те ще бъдат в затвора. Казва жена му: "Ти знаеш ли аз коя съм?" Ти си първият затворник, а той - вторият, а децата са малките затворничета.


Сега аз изнасям това на вас, аз не искам да изнасям това на света, понеже вие сте изтрезвени. Ако сте пияни, ще бъдете там, да пийте. А понеже сте изтрезвени, сега аз ви говоря. Ако бяхте пияни,' няма какво да ви говоря. Но понеже сте излезли от кръчмата - аз не съм едно лице заинтересовано във вашия живот - лично не съм заинтересован ни най-малко и отношение към хората нямам. Отношение към хората имам дотолкова, доколкото имам отношение към Бога. Отношенията ми към Бога и после към хората - тъй седи истината. Ти казваш: "Ама ти не ме ли обичаш?" Защо ще те обичам? И каква нужда имаш ти аз да те обичам. Ти нямаш нужда аз да те обичам. Какво разбираме под думата "обичам"? Той не разбира въпроса. Аз зная какво означава думата "Не ме ли обичаш?". Сто лева ми дай да ида да пия в кръчмата. Всичката обич седи там. Ама гори ми сърцето. Да, сърцето ти гори за винцето, но не за мен. Ти казваш: "Ама знаеш ли какво мога да направя за теб?" Всичко зная какво можеш да направиш. Това е животът на света, животът, през който сега минават хората.


Аз вземам вътрешната страна, онази драма, която сега се развива, защото ние създаваме драмата. Драма има в света, ние създаваме драмите. Кой създава трагедиите? Създава ги дяволът. Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея. Смехът значи - вземам участие донякъде. Аз наричам всякога една работа комична, когато слабият отива да освобождава. Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи. Питам, кой от нас ще вярва, че той ще освободи жената? Смешно е. Драма е, че тя е попаднала в онази клопка на онзи "адепт". Излъгана е тя. Той обещал да даде знанието, но не дал знание. Дяволът обеща на хората, че ще даде знанието, но нищо не даде на жената - взето е нещо от нея. Той взе, но не даде. Опасността е там, че който се излъже, той ще вземе нещо от тебе, но нищо няма да ти даде. Аз говоря за вътрешната самоизмама, не за външната. Всеки ще бъде излъган в себе си. Ти казваш: "Аз се измамих от еди-кого си." Не, ти си се измамил в себе си.


На кого трябва да се сърди първата жена? Аз взимам "жена" като едно число - числото 2. На кого трябваше да се сърди жената? На змията. Тя помисли, че змията говори истината. Вие нямате, не знаете онзи разговор, който имаше жената със змията. Жената казва на Бога: "Аз помислих, че змията говори истината, понеже е създадена от тебе." Но като дойде Бог да пита жената, каза й: "Защо не дойде да ме питаш говори ли змията истината, или не?" В тебе се яви едно раздвояване. Бог казва: "Няма да ядете." А змията казва: "Ще ядете." Че иди и питай. Жената трябваше да каже на змията: "Господ каза да не ядем." А змията каза да ядем. Кое е вярното? Да проверим, че змията казва истината. Тя казва: "Като Бога ще станете. Всички, които са яли от туй дърво, все като Бога са станали." Като кой Бог? И понеже казва Бог, да не би Адам да яде от дървото на доброто и злото и да стане като един от нас, да познава доброто и злото. И после - да не би да простре ръката си и да яде от дървото на живота - тогава злото няма да може да се поправи.


Или да преведа на ваш език думите. Ако една жена се ожени за един сифилистичен мъж, какви деца ще народи? Питам, онзи баща трябва ли да позволи тя да се ожени за такъв болен човек, на когото тялото е заразено? Той да каже: "Аз нямам дъщеря за тебе." И след като са заразени от тази сифилистична болест, затова туй дърво на живота е за онзи Божествения живот. И забранява се на такъв човек - той не може да се ожени за истинския живот. Бог турга преграда и казва: "Няма да ядете от туй дърво." Разумността изключва това. Защо именно не трябва да ядете? И следователно човек трябва да се избави от онова вътрешно непослушание, защото, ако се добере до това дърво на живота - ако съедините една жена и един сифилистичен мъж, ще се родят дъщери и деца сифилистични. И всички ще се заразят. В края на краищата ще се родят всичките страдания, както сега се раждат, - и още по-страшни.


Сега казвам да разберете вътрешния живот. Вие искате да разрешите живота си по един вътрешен начин. Някой по вътрешен, а някои по външен начин искате да разрешите. Но вас ви трябва сега да знаете къде е вратата. Вратата не се намира нито във вашия ум, нито във вашето сърце, нито във вашата воля. Но трите, съединени заедно, ще ви дадат възможност да се отвори тази врата. И затова ние наричаме вратата в света - това е любовта. Но всякога вратата на любовта не може да се отвори. За любовта не говоря, вратата на любовта не може да се отбори. Там, където човешката мисъл не е ясна, където човешките желания не са ясни и където човешката воля не е постоянна, там тази врата не може да се отвори.


Да кажем, вие сте беден, гладен, хляб може да имате. Питам тогава, по кой начин Христос направи, като му дадоха хляб, веднага този хляб се увеличи. Въздигна очите си и направи този хляб да се увеличи. И рибите. Пет риби имаше - ще ги вземете като символ, но с тези пет риби колко хора се наядоха.


Сега аз не искам да се зароди във вас мисълта, не искам да ви разочаровам от живота. Вие може да кажете тъй, че беседата, която ви държа, е едно обезсърчение в живота. Вие не разсъждавате правилно. Може да кажете - той ни държи една беседа съвсем обезсърчителна. Аз не съм кръчмарин да ви залъгвам с оканиците. Не, туй да го знаете. Не искам и вие да се залъгвате с вашите оканици. Никой пияница не е намерил разрешението в чашата. Чашата не дава никакво разрешение. Но празната чаша дава повече разрешение, отколкото пълната. И Христос казва: "Имам чаша, да пия." Значи нещо горчиво и колко се смущава душата ми - "Трябва да я пия." И той изведнъж приема, че да "няма нужда да я пия вече. Какво направи Христос, като вдигна чашата? Отвори Христос на тази чаша две отверстия. Във времето на Христа чашата беше отворена само отгоре, а от времето на Христа чашата е отворена и отгоре, и отдолу. И следователно никой пияница не може да пие сега. И оканицата, и тя е отворена и отгоре, и отдолу, та всичкото вино се разлива. И който пие, не му идва на ум, че чашата или оканицата са отворени отдолу и отгоре. Ти казваш: "Не ми се пие вино." Не ти се пие вино, понеже твоята чаша и оканица има отверстие и отдолу, и отгоре. И да искаш, не можеш да пиеш.


Та казвам, човек, като намери вратата, той трябва да намери и от коя врата да излезе. В света има две врати, не една врата. Две врати съществуват. Една врата, през която ти ще влезеш, а друга врата, през която ти трябва да излезеш. Ти трябва да знаеш и двете врати. Някои знаят първата врата, през която са влезли, а не знаят втората врата, през която трябва да излязат. А умен човек е онзи, който знае и вратата, през която да влезе, и вратата, през която да излезе. Сега ти влизаш и излизаш навън от къщата все през една и съща врата. В природата това нещо го няма. От туй гледище трябва да гледате и вие. Ние по атавистичен начин излизаме през същата врата, през която влизаме. Това е заблуждение. Да излезеш през същата врата, през която си влязъл, това е насилие в живота. Веднага, когато искаш да направиш нещо, което не е в съгласие с Божия закон, това е престъпление. Водата никога не може да се върне през онова място, през което е влязла. Не може да се върне и светлината по пътя, по който е дошла, по който тя идва, тя назад не може да се върне. Светлината може да се върне при слънцето през съвсем друг път.


И вие при Бога не можете да се върнете по същия път, по който сте дошли. Така към него не може да се върнете. Вие ще се върнете точно по обратния път. По обратния път значи по онова правилно разбиране. Вие ще разберете от какво излизат вашите страдания. Седите и ви е мъчно, крив ви е животът, вижда ни се несносен, дома си не може да живеете. Децата ви са здрави, но неприятно ви е. Вие не знаете причината. Има нещо влязло в дома ви, има нещо, което вие не знаете. То е тъй, както един газ.


Мен веднъж един приятел ме води в един хотел. Беше това в Горна Оряховица. Заръчал на този ханджия - зимно време беше, много студено - да запали кюмбето. И той слугата като запалил, огънят не изгорял, но за да се държи кюмбето топло, той го запушил и си отива. Аз седя, виждам - в стаята има нещо, носът ми усеща, че има нещо чуждо в стаята. Този седи на леглото и казва: "Много ми е тежко, не мога да спя. Стана ми лошо, не зная какво ми е, лошо ми е." Казвам му: "Стани и отвори този прозорец. Стани, облечи се и отвори прозорците. - Казвам: - Трябва да станеш непременно. Отвори и двата прозореца." То и хотелджията тази вечер има една засада. Той затвори кюмбето. И ако не сме будни, утре ще дойдат да ни събудят. Има нещо чуждо из въздуха. Като влязохме, той казва: "Много хубаво е тук." Аз си казвам - не е хубаво. Този човек е имал всичкото добро желание, но той преждевременно е затворил тази соба. Отворихме капака. Седяхме около един час да излезе всичкият газ навънка и оттам насетне спахме в студена стая. Така беше по-хубаво, отколкото в топлата.


Та казвам, в сегашния живот има нещо запушено вътре. Мнозина от вас не сте в състояние една ваша скръб или мъчнотия да я запушите, да я трансформирате. Вие казвате: "Какво ще се прави? Не може да се живее." Вкъщи сте или с вашия приятел или усещате в молитвата си - не може да се молите. Казвате: "Едно време се молих, а сега не мога да се моля." Това" са състояния, които вие трябва да отстраните от себе си. Бог не се е изменил, ангелите не са се изменили, светиите не са се изменили. Къде е станала промяната? Промяна е станало в самите вас и в окръжающата среда, в която ти живееш. Човешките мисли могат да ми влияят. При това какво трябва да се прави? Има във вас един интересен възглед. За да вървите по-нататък оттам, откъдето сте тръгнали, една сянка трябва да се мине още. Друго разбиране ви трябва. У човека трябва да има една черта, която никога не трябва да се изменя. И в детство, и в зряла възраст, и на старини тази черта трябва да остане една и съща. Това, което в човека се мени, това е празният живот.


Сега да обясня моята мисъл. Вие бяхте малки деца, весели, но след туй станахте възрастни с мустаци. Ако сте мъж, ако сте момиченца, косата ви е пораснала, станали сте красива, но един ден, като се върти земята постоянно, и момата вижда, че е станала една промяна с нея. Усеща, че косата й започва да побелява. Ако е мъж, мустаките и брадата му побеляват. Той се приведе с тояжка. Питам, къде е малкото дете? Кой е човекът, малкото дете, възрастният, тоя самонадеяният или този старият с тоягата? Къде е човекът? Във всяко едно дете има една черта, която е разумна и не се изменя. Тя остава една и съща и в детство, и в старини. Туй, което никак не се изменя, там е човекът, този човек не остарява. Туй, което остарява, това е преходно. То е като една дреха. Само вие трябва да се убедите, че вие не сте се изменили, във вас има само едно състояние на вътрешна халюцинация. Желанието ви е същото, като имате пари. Първо, каквото ви се яде, готови сте да ядете, да извади- те и да си купите. Но нямате пари. Желанието имате, а пари нямате. Старият човек е осиромашал. Като млад всичко е имал. Като млад готов е да дава, а като стар казва: "Свърших, свърших." Дай на стария човек пари в джоба, веднага косата му ще почернее. И той вече е младата булка върви. Всяко едно твое желание е една млада мома, с която ти вървиш алабраце. Всяко едно желание, което ти искаш да изпълниш, то е една млада мома. Туй желание е проектирано навън. Казват: "Не трябва ли да се люби?" Та вие и всичко туй все са любовни работи. И като спите, вие вършите любовни работи. И писма приемате. Не е лоша тази работа.


Питам, от този живот какъв ще излезете навънка? Туй желание, с което ти ходиш, мисли ли за тебе? Никак не мисли за тебе. Ти водиш след себе си една кукла. Ти я държиш, но куклата мисли съвсем за друго нещо. И твоите желания трябва да се родят всичките, за да видиш, че те не мислят за тебе. Ще се родят четири-пет дъщери. Ти мислиш, че те мислят за тебе. Ти си баща, но дъщерята за себе си мисли. Имаш четири-пет синове. Те не мислят за тебе. Мислят за себе си. Че не мислят за тебе, ще видиш - дъщеря ти или сина ти намери един или една и ходи вече с нея. Ти се лъжеш. Погледнеш сина си и неговата възлюблена, тръгнала тя с него, ходи подръка, а тебе той ще остави. Но после и техните деца, и те ще ги напуснат, ще си намерят други възлюблени. Сега не да се смеем. В смеха няма разрешение, но ние да разберем закона. Та онзи, който ще дойде сега, другар на твоята дъщеря - нейният възлюблен, той трябва да каже на дъщеря ти: "Трябва да обичаш баща си." Но и той трябва да обича бащата. Той като не обича бащата, и дъщерята няма да го обича. А тя с един чужд мъж отива някъде при света. Напусне те. Кои са причините? Тя отива да стане царица и аз бих ви казал - тя отива да стане царица, а после става, няма да ви кажа какво става. (Смях.) Той отива да се жени, да става цар. Никакъв цар, роб става. Хората все се самоизлъгват. Ние отиваме да се учим, женим се, не намираме смисъл на живота.


Сега аз говоря на вас, както разбирате. Един ден ще дойдете до едно положение да се разочаровате. Аз съм за онзи истинския живот. Не трябва да се откажем от тези проекти. Царе трябва да бъдем ние свободни. Царе. Не да ни снемат от нашите тронове. С гласове като се качите, и целият свят да дойде, никой да не може да те снеме от трона. Ти трябва да бъдеш на власт както слънцето. Кой може да го снеме от мястото. Мнозина мъже и жени сега казват: "Как трябва да живеем?" Като слънцето. Ама какво трябва да правя? Каквото прави месечината и каквото звездите. Ще бъдеш свободен като въздуха и свободен като светлината. Въздухът като духа, защо те духа? Защото той духа тогава, когато иска. Ти правиш заключение, казваш: "Ужасна буря е това." Но тази буря не е против тебе. Тази буря, от която ти се плашиш, тя е едно благо за цялата природа. Вали дъжд, става кал. Ти го считаш - това не е в реда на нещата. Но този дъжд е в реда на нещата. Да бъдем свободни както водата. Да направим кал, когато искаме. Да бъдем свободни както въздуха, да духаме, когато искаме. Духай, дигай прах, прави кал колкото искаш, за да дойде дъждът. Тебе те е страх да не настъпиш мравката. Всяка мравя, която прекръстосва моя път, може да бъде стъпкана от мене. Не позволявам на никакви мра- ви да ходят по пътя, по който аз ходя. Нищо повече. Тургам надпис, казвам: "Навсякъде ходи, но по пътя ми не ходи, защото там, които ходят, ще бъдат стъпка- ни." Няма право тази мравя да ходи по моя път. Сега другояче се разбира. Да не стъпчеш мравята - да не ходиш по чужд път. Да тъпчеш гората - да не ходиш в пътя на мравята, да не я стъпчеш. Това значи "не влизай в пътя на мравите". Не влизай в пътя на престъпниците, да се разправяш е тях. Остави ги да си вървят из техния път.


Сега понеже ние искаме да реформираме хората - мен не ми е желанието да ви реформирам. Мен ми е желанието да пробия чашата, с която пиете, да й направя две дупки. Казвате: "Защо съм дошъл?" На ваш език казано, дойдох да видя вашите чаши здрави ли са и какви са вашите оканици, с какви оканици пиете - златни ли са, сребърни ли са.


Сега вие сте много набожни. След четири-пет години казвате: "Що ми трябваше тази работа. Изгубих си живота." Този живот, в който сега се живее, той е живот на робство и от него трябва да се освободим. Но не тъй, че да се самоубивате и да се самоунищожавате. Но човек трябва да си намери пътя.


Когато аз говоря за любовта, аз разбирам една наука, че да излезете от мъчнотиите, в които сега се намирате. Да намери човек правилния си път, че да излезе от тези мъчнотии. Като дойде едно страдание, беднотия и пр., да не те е страх, но да можеш да намериш своя път. Да намериш пътя си, това са двете отверстия на чашата.


Ти се жениш за една жена, която не ти е по кефа, по характера. Да не те е страх. Когато тя ти кряска, ухили се на нея, кажи й: "Колко хубаво пееш." Дойде, удари те, кажи: "Колко златни ръце имаш, много ти благодаря." Сега аз като говоря, ще каже някой - това много лесно се говори. Какво има, ако тя те удари. Какво има, ако твоят учител те удари. Ние сега седим и мислим за живота туй, което не е животът. Ние имаме цяла една илюзия за живота.


Сега аз внесох един нов елемент. Вие искате да бъдете щастливи. Или кое е най-същественото? Искате да бъдете силни. Но с тия мисли, които имате сега, вие силни не можете да бъдете, в този живот вие щастливи не може да бъдете и с туй здраве, което имате сега, нищо не може да се съгради. Старите, които вече са опитали този живот, не казват истината на младите. Младите вървят по същия път. Казват - ще се мре. Но аз трябва да зная защо трябва да умирам. Ако в смъртта ще разреша един въпрос, добре. Всичко онова, което ние правим, трябва да знаем последствията, които могат да дойдат. Трябва да се направи една правилна връзка с Божествената любов, та да се изяснят всичките ваши положения на земята. Вие ще кажете: "Нали аз съм правил връзка с Бога?" Ако вие вървите в едно училище и в един от сроковете, когато учителят е изпитвал, ти си отговорил, но през другото време не си учил, мислите ли, че само с един срок, ако сте отговорили както трябва, а през другото време, когато не сте учили, вашето положение ще бъде добро? Връзка трябва да се прави постоянно. Понеже Бог изменя своите отношения спрямо нас, едно положение не определя цялото положение. Само любовта на един ден, тя нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна и ако всичките изпити, които Бог ни дава, не разрешим задачите правилно, не можем да прогресираме. Да кажем, тия мъчнотии, които имате сега, как ги разрешавате. Вие търсите помощ все от другите хора. Ако търсите помощ, аз не съм против туй. Но трябва да турнем всичкото усилие и онова, което не можем, трябва да попитаме един съкласник как е разрешил той въпроса. Или да попитаме класния учител как да разрешим изпита. Някои от вас мислят, че вие сте разрешили въпроса. Как разрешаваме въпросите? Тъй както сегашните хора. Как ги разрешават те? Казва друг: "Дадох му нещо да се облече малко." Или пък той ходи одърпан, окъсан. Но и неговият приятел, и той ходи одърпан. Това не е разрешение на въпроса. Скъсаните дрехи ти говорят, казват - както ние погледнем, желаем и ти да погледнеш. Дрехите проглеждат, а той не проглежда. Аз съм виждал мнозина, които утешават другите да не плачат, но на втория ден те самите плачат.


Преди години дойде една млада мома при мен, казва ми: "Да се оженя. Аз го съжалявам. Няма си баща и майка, подритнат отвсякъде, пък искам да направя едно добро на него." Много хубаво. След една година идва при мен тя, плаче и ми казва: "Аз не го знаех, че той не бил такъв, какъвто си го предполагах." Тогава казвам й така: "Тогава ви казах - не се жени за него. Пък сега ще ти кажа - търпи го." Турено веднъж едно желание, което ни се натрапва, едно желание, на което ние не искаме да изпълним всички вътрешни пожелания, които желанието има, ние се свързваме с него. Желание невъзприето - ти си свободен от него. Но веднъж като приемеш туй желание в своята мисъл, чувство и воля, то законът действа. Понеже туй желание е израз, механически не съществува, но то действа, то е израз на същества, които живеят около тебе, вънка от тебе, по-високо или по-ниско, или по-горе от тебе - то си е дало своята дума и ти си свързан с него. Всяко едно желание е една връзка с едно друго същество извън тебе и сила има. Твоята мисъл, която ти имаш, трябва да видиш с кого ще се свържеш. Знаете вие как се свързвате, а пък тия хора, с които се свързвате, връзката не е там.


Да кажем, вие имате един мъж. Връзката не е сега там. Мъжът в даден случай е един магнетически възел - много желания на едно и също място. Той е една фирма и утре вашият мъж си заминава за другия свят. Или вашата жена си заминава, или вашите приятели си заминат. Питам тогава, ще видиш ли втори път този мъж в тази форма, както сега е? Никога. То се свърши като едно представление. Втори път това представление няма да го имаш. Може да питате: "В онзи свят ще се познаваме ли?" Ще се познаваме. Че кое искате да познавате в онзи свят? Че ти ще познаеш ли в онзи свят жена си, която те е била по два пъти на ден? Има едно познанство, но това познанство няма да бъде както тук, на земята. Защото това не е никакво познанство.

Има една красива страна в любовта и някой път, когато вие сте готови, аз ще ви я кажа. Защото, когато дойде любовта, в нас ще има пълно разбирателство по всичките въпроси. Ще има едно такова разбирателство, че и онзи, който говори, ще бъде доволен и онзи, който слуша, и той ще бъде доволен. И който дава и който взема - и двамата ще бъдат доволни. Или това се нарича щастие. Сега вие не сте доволни. Нито онези, които са млади, нито онези, които са стари. Никой не е доволен и мислим, че отнякъде ще дойде доволството. Аз бих нарекъл туй доволство знание. Имаме едного, един човек приятел, че като дойде при тебе, че да не го познаеш. Туй, което може да се измени във физическия свят така, то е прогресирало. Например във вашите възгледи, които имате сега, колцина от вас сте готови заради Бога да раздадете всичко - тъй, идейно? Теоретически всички казвате: "Аз съм готов всичко да направя заради Господа." Че кой не би казал това всичко? Въпросът не е да дадеш всичкото си имущество, но само да раздадеш, но и слуга да станеш. Не само слуга да станеш, но и да обичаш тези хора, че каквото и да ти говорят, най-лошото, да считаш, че по-добро от това няма, че всичко това е една ангелска обхода и да не влезне в ума ти никаква отрицателна мисъл.

Но кой може да направи това от вас? Това може да направи само един човек, който знае. Та разликата между един слаб човек и един адепт седи в това: адептът като дойде и стисне мечката за врата, мечката клекне пред него и седи. Пък онзи слабият човек като бутне мечката, тя се накокори насреща му и с лапата си така ще го бутне на земята.


Като дойде едно страдание, турнете си ръката на врата на това страдание и веднага страданието ще престане да е страдание. Сега някои от вас имате невежество, не ви стига умът за нищо. Че това не сте вие. Това е една такава мисъл, самонадеяна мисъл. Стисни това невежество за врата, и веднага ще просветне нещо в твоя ум. Стисни невежия за врата, и той ще види. Българите казват така: "Впрегни дявола на работа, за да те научи на ум." Това е все същата мисъл. Човек трябва да хване едно страдание за врата, за да му просветне.


Та сега има един начин. Това са общи думи, но всеки ще дойде, казвате, Учителят казва това и това. Но как ще го хванеш? Учителят казва - ти в кесията си имаш един наполеон. Като го похарчиш, ще дойде друг, но не идва друг. Тъй казал, иначе казал, но нищо не става. Аз искам именно едно нещо. Всичко това, което сега говорих, все едно може да стане. Ако дойдете при мен, аз ще ви кажа само така - вашата работа ще се оправи. Ако вие ми повярвате, ще се оправи работата. Ако вие не ми повярвате, няма да се оправи работата.


Сега вие искате да ви разправям, да знаете тайната. Аз да ви кажа тайната. Представете си, че аз съм богат човек. Разполагам с милиони. Казвам, ще се оправи работата. Вие си заминавате, аз викам по телефона и казвам на кой номер ще му занесете това и това. Той намира този номер, предава нещата и му се оправят работите. Но той иска да знае как ще му оправя работите. Ако аз седна да му разправям как ще му оправя работите, втори път няма да го приема, защото втори път нямам време да му правя услуга, защото съм иждивил толкова време да му обяснявам. И втори път няма да го приема, понеже през целия си живот аз трябва да работя, за да наваксам това изгубено време, когато съм му разправял защо.


После ти искаш да проверяваш, искаш да знаеш как Господ ще направи това нещо. Нямам време да му разправям как Господ ще оправи работите. Съкратено аз казвам, ще се оправи твоята работа. А аз да го кажа как. Но като кажа - ще се оправят твоите работи, някой път може да се оправят, някой път няма да се оправят. Но аз казвам положително - иди си, твоите работи ще се оправят. Нищо повече.


Едно нещо ще ви кажа. Вашите работи ще се оправят. Ако ме питате как, веднъж ще ви приема и ще ви обясня. Ако не ме питате, всякога може да ви приемам и ще се оправят работите. Аз казвам - което е за оправяне, ще се оправи и което не е за оправяне, няма да се оправи. Сега едно противоречие. Аз да ви обясня, ето в какво седи противоречието. Който хляб е за ядене, не ще се изяде и който не е за ядене, няма да се изяде. За днес има определен хляб. Той ще се изяде. Утрешните работи днес не се оправят. Те утре ще се оправят, а днешните работи днес могат да се оправят.


Сега казвам, вашите работи ще се оправят. И вие ще кажете - Учителят каза - ще се оправят работите ни, но те не се оправиха. Прави сте. Утрешните работи не се оправиха, но днешните работи се оправиха. Че днес онова, което Бог е казал за вас, то ще се оправи. Каквото Господ е казал, днес ще стане. Днес Господ е казал на десет души кредитори да дойдат да искат пари от мен. И след това Господ е казал на други десет души да дойдат и да ме кредитират в същото време. Но виждам, вървят двайсет души, идват при мене. Аз се уплаша. Аз мисля, че само десет души ще дойдат, а отгде се наредиха двайсет души. И всички държат книжките си. Аз трябва да бъда спокоен, да се зарадвам, че са двайсет души. Спасението е в двайсеттях души. Идва един и казва: "Ще платиш." Идва другият, казва: "Колко ви дължа?" "Десет хиляди." "Ето първата полица." Идва другият, казва: "Трябва да си платиш падежа - двайсет хиляди." Третият казва: "Колко ви дължа?" И тази се свърши. Заминават си десеттях и другите десет си заминават. Оставам сам, търкам си очите и казвам: "Това вярно ли е?" Аз философствам дали тези двайсет души пак ще дойдат. Втори път те няма да дойдат. Това са само изяснения. Ако чакате двайсет души, и на втория ден те няма да дойдат.


Та казвам сега, от вас един опит. Прекарайте десет дни, без да допущате в ума си по възможност ни една отрицателна мисъл. Или на ваш език да ви кажа - каквото ви се случи, кажете: "Благодаря ти, Господи, за този път, по който сега ме водиш. Благодаря ти." Имаш неприятности - благодари. Казал ти някой нещо - благодари. Нещо ти се случило - благодари на Бога. Имаш да даваш - благодари на Бога. Нямаш обществено положение - благодари на Бога, защото при общественото положение ще научиш едно нещо, а при нямане на обществено положение ще научиш друго нещо. При богатство ще научиш едно, при сиромашия - друго. Всички положения са важни за Бога. И сиромашия, и богатство са еднакво важни. Радости и скърби са еднакво важни, защото и скръбта ще внесе нещо във вас.


Казвам, колко души от вас сте готови сега? Вие някой път ме залъгвате. Помнете, че всеки, който не е изпълнил една задача, той нищо не може да придобие. Пък и аз не искам да се ангажирате. Ще кажете: "Аз не съм готов." Който е готов, да я изпълни. Пък и не се плашете. Защо трябва да се плашите? Какво търсите тук? Ако не си готов, казваш: "Тук не е заради мен." Че какво ви коства вас това за десет дни? Ще кажете: "Разрешавам един много важен въпрос и по-важен въпрос от това няма." Десет дни вземате си една книжка. Много ли са десет дни? Ако са много, може да ги съкратите. На колко могат да се съкратят десет. ("На две и на пет.") Добре. Можем да вземем два дни и пет дни. Значи имате десет, две и пет. Законът е, ако вземем две, ще имаме един резултат, ако пет - друг резултат, ако десет - трети резултат. Сега не е въпрос в лакомията. Сега какви ще бъдат резултатите, няма да разправям. Ако вземете числото две, вие ще образувате една любовна връзка. Ако вземете числото пет, вие ще се ожените, пък ако вземете числото десет - вие ще имате едно обществено положение.


Следователно две, пет, десет - това са условия, при които един живот целокупно може да се развие. Сега ние можем да вземем двете. Какво казах при двете? Любовна връзка ще направите. То е хубаво. А пък законът на петтях? Вие ще се научите да служите, а при десеттях вие ще използвате условията. Сега разберете - според мен, аз ви казах десет дни, но вие си изберете два, пет или десет. Тогава задачата ще повторим. Ако вземем десет дни, само веднъж ще бъде задачата. Пък ако вземем два и пет, три пъти ще повторим задачата, но по няколко начини. Та сега да вземем числото две. Два дни за всинца ви. Абсолютно ще бъдете като светиите. Два дни светии трябва да бъдете. Да имате положението на един светия. Никаква отрицателна мисъл, никакво отрицание. Ще дойдат много отрицателни мисли, но като дойдат, поусмихнете се, кажете им: "Добре дошли! Как сте? Откъде идвате?" и ще имате предвид Писанието: "Всичко, каквото се случва, все за добро съдейства." И всеки от вас - ще си забележите една от вашите мисли. След два дни на следващата лекция в сряда - то са двата дни, защото тази лекция и следующата лекция, то са два дни. Два дни ще печелите, а другите - колко остават ("Пет") - в тях ще броите парите си. Двата дни ще изпълните опита си, а през другите дни, които остават, ще разглеждате причините - дали опитът е излязъл сполучлив, или не. Можете да мислите, както искате. Но два дни - днешния ден и утре, до другата сряда ще се стегнете. Ще излезете въоръжени с всичките си пищови, с всичкото си знание, което от памтивека имате. Всичко туй ще го поставите на война, но както в хазартната игра, всички залагат там я джах, я бах. Ако загубя, загубя, а ако спечеля? Но сега един пропуск ви трябва, една дума.

Ще си направите един триъгълник и ще го турите на главата си. Една светлина, ще си направите един триъгълник от мукава. Сега вас ви е срам да си поставите един триъгълник отгоре на главата, но една лоша мисъл може да я турите в ума, в главата си. А един триъгълник да го поставите там, срам ви е. За емблема. Направете си един триъгълник и напишете така от едната страна. И на трите страни на триъгълника пишете: "Тайната, по която се разрешават всички мъчни въпроси в света." Ще извадите този триъгълник, ако се намерите в трудно положение, хванете го за двата края и го гледайте - "Тайната, по която се разрешават всички мъчнотии в живота." Ще турите ум, чувство, воля, мъдрост, любов, истина, сила, живот, здраве. Ще вложите това, защото за всяка една мисъл трябва да имаш един обект. Вие ще кажете: "Без триъгълник не може ли?" Не. Като кажете така с ръката си (ръката в юмрук нагоре), какво означава това? Имаш сила. Отпускаш пръстите си, проектираш, силата действа в природата. Става знание. Катo дигнеш ръката си (с отворени пръсти), означава онзи, който ти е дал ръката. Така има сила вече.


Та сега вие ще дигнете триъгълниците, ще го хванете с двете си ръце и ще почнете така разрешението. Горният ъгъл на триъгълника, това е разрешението. Сега това да остане между вас. Няма да разправяте никому. Всеки в себе си ще разбира триъгълника какво значи. Ще кажете: "Дадоха ни триъгълник." С това вие нищо не сте разрешили. Щото така може да ви даде нещо, а може и да не ви даде. Задачата, която може да има резултат, за нея може да се говори, и то на един приятел, който ти е интимен, който ще влезе, ще разбере работите, защото за любовни работи, за любовта се говори само на онзи приятел, в когото ти имаш пълна вяра, че той ще погледне тъй, както ти гледаш.


В името на любовта има някои неща изопачени. Това е най-чистото състояние. Като говориш на един човек за любовта, той да не каже: "Гледай този човек за какви работи мисли." И той да не каже нищо отрицателно за любовта. И всичко в света, което се върши с любов, има еднаква цена.


Сега ще си направите един малък триъгълник от мукава, ще си го изрежете и ще си турите днешната дата и този триъгълник ще си го имате за спомен. Два дни няма да допущате никаква отрицателна мисъл в ума си, а ще допускате всички положителни и хубави мисли, които могат да дойдат. Дайте пълен ход на всичко онова хубаво, благородно, възвишено, което може да дойде до тебе. Дайте му свободен ход да минава през ума ви, а пък всичко отрицателно кажете му - за два дена не се позволява да мине никакъв трен на отрицание в нашата държава. Това е воля. За два дни ще забравите всичко - че сте женени, ще забравите, че сте баща или майка. Ще мислите за два дена, вие ще се мислите като един човек, който се е новородил сега и ще изпълните волята на Бога. Ще знаете, че сте в Царството Божие. Вие сега мислите, че сте баща или майка. Ти като баща или майка ще оправиш света, та няма да те има. Баща в света е само един. Той е Бог. Господар е само Бог, а всички ние в света сме носители само на неговите идеи. И доколкото ние сме носители само на неговите идеи, дотолкова ние имаме неговата сила.


Сега ще имате отношението на синове към Бога. Ще бъдете като човек, който е готов да върши волята на Бога. Това за два дни, пък подир два дена щом ви стане жалко, пак ще си турнете същите дрехи. Но за два дни ще бъдете като светиите. Някой като те срещне и те попита как си, как е жена ти - няма такова нещо. Въпросът е като те пита как е жена ти, как си със здравето, ти ще вървиш, няма да му отговориш, но няма и да питаш някого здрав ли си. Всички тези въпроси - здрав ли си, ти ще кажеш - слънцето грее, жена ти как е, мисля да ида на Витоша на разходка. "Ама как са децата ти?" "Мисля да ида в странство да следвам в училището." Или може да му кажете: "Бързам, имам спешна работа. Извинете, много спешна работа имам."


Сега, които сте тук, вие няма да се питате, но за два дни няма да се питате за нищо. Дали си гладен, никому няма да казвате. Два дни сами със себе си ще бъдете. Ще бъдете свободни. После никой от никого нищо няма да иска. Ако жена ти е наготвила, добре. Мъжът нищо да не иска, ако тя не е наготвила. Ще считате сега, че всичко е наред. За два дни. Сега разбрахте, нали?


Тайна молитва


Седемнадесета лекция

на Общия окултен клас

27 януари 1932 г., сряда 6-8 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни