6.12. Брат Михаил Райнов

[Ани]

6.12. Брат Михаил Райнов

На 17 януари 1950 г. в Сливен се помина на 86 години брат Михаил Райнов. Дългогодишен учител по музика в Сливен, основател на хоровото дело в тоя град, той беше предан наш брат. Благодарение на него се закупи салонът в Сливен и хармониумът, на който се пее и свири в братството. Настоящото стихотворение е написано по случай годишнината му и четено в братството в Coфия от автора на обеда, даден по тоя случай.

Балканът, сам Балканът сякаш беше той:

темпераментният и суров харамия,

оплешивял и посивял от вековете,

велик, суров и пак - безкрайно нежен,

един прекрасен ден се беше вслушал той във Бога,

потъркал бе очите, плещи бе разтърсил,

въздъхнал бе и станал бе човек.

И тоз човек бе брат Михаил Райнов.

Такъв бе той - роден във Сливен - мъж корав -

и твърд, и верен.

Пред нас и между нас бе близо четвърт век:

така го сварихме, така се и простихме с него -

висок, с колосана яка, с официален винаги костюм,

с брадичка учителска от деветнадесети век,

обръснат, спретнат, неизменно чист,

намусен малко, сякаш твърде строг,

а всъщност - с нежно, любя ще сърце -

сърцето на дете,

което иска някак важно да изглежда

и затова така под веждите поглежда.

Брат Михаил Райнов - още в мен звучат

облечените във хармония песни.

Ние всички знаем тия песни - те са част от нас,

те клетки са от нашто живо тяло,

Частички от Учителевото дяло.

Чрез него знаеше го и Балканът: затова

с такава благосклонност слушаше тогава

в листата дъх стаил.

Михаил Райнов! Да!

Да спомним с топло чувство неговото име!

И нека горди сме, че беше между нас,

че беше с Учителя, че остана с него,

че пя, че песента му живо отрази

един живот достоен и достойно изживян

един наш верен брат, роден в Балкана и самин Балкан.

17 януари 1951 г.

София Стефан Кадиев