19. Мария Гушавата

[Ани]

19. Мария Гушавата

Майското слънце приличаше от безоблачното небе. Над нас беше разпе­рила клони свежо-зелена слива. Мария седеше под сянката и четеше. Имаше много светлина в това износено от времето, похабено от несгодите на живота, прегърбено, обеззъбено, потиснато от грамадна гуша, седемдесетгодишно тяло.

 

- Моля те, прочети последното изречение, което се падна, когато дойдох при тебе - казах аз.

 

- Изчистете очите си от уличния прах, който е попаднал върху тях! - гово­реше Учителят от случайно попадналия ред на беседата. - Тоя прах ви пречи да виждате истината на живота, да видите красотата на живота и да му се радва­те.

 

Мария стана на крака. Тя се развълнува.

 

- Трябва да ви кажа, че аз съм милосердна сестра. Обичат да ме викат и аз им помагам. Видите ли, аз самата съм слаба, болнава. И аз знам защо: защото не питах, защото не слушах.

 

Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша. Оче­видно дялове от нея притискаха дихателната тръба и когато искаше да каже нещо с жар, тя се задъхваше.

 

- И така, реших да се оперирам, без да питам. Легнах на масата и започнаха да режат. По едно време взе, та се скъса конецът. Хирургът се караше на асистента си. Аз се обадих: „Моля, не се карайте!" - „Ето - каза хирургът, като се смееше, - не бяхме виждали случай, когато пациентът дава съвети да не се караме."

 

Мария беше възбудена, тя ръкомахаше, очите й горяха.

 

- Когато отида при болен, аз се запитвам: „Научи ме, Господи, какво добро мога да направя на тоя човек, на тая страдаща душа!"

 

Когато човек пристъпва с добро намерение, с любов, според духа на учението, всичко му се казва. Една жена кашляше - не можеше да поема дъх. Дадох й да пие една смес, от каквато съм виждала много пъти полза: люспи от кромид с лъжичка синап и лъжичка ленено семе с мед. Само за късо време кашлицата мина. Но важи каква ръка го приготвя. Да се приготвя с любов! Ехе, това е голяма тайна! Важно е какво ще те научи Духът. Той не лъже. В неделя ще водя една тежко болна на Витоша. Предала се, легнала, не иска да мръдне. Аз знам по Учителя. „Ще ходиш!" - казваше Той. Умих й краката с топла вода, казах й: „Хайде сега, ходи!" И проходи. Отначало бавно, само стъпка по стъпка. Умори се и спре. Нищо! „Ще ходиш!" - казвам. И тя ходи. Сега ще я водя на Витоша.

А така много са натоварени хората! Колкото къщи посетя, всичко охка и пъшка, всичко страда! Всеки по своему, но всеки има по един голям трън в петата. И аз съм между тях - аз самата с моята болест. Но ми се струва, че болестта ми е лека - щом не може на тоя свят без тегло!

Погледнах за последен път грамадната, рецидивирала, потискаща дихателната тръба гуша и си мислех: Духът наистина може да бъде по-мощен от болнавото, хилаво човешко тяло.

(Мария Гушавата я наричаха още Мария Захарната, понеже е живяла в кв. „Захарна фабрика". За нея вж. „Изгревът" том IV, с. 269-270, с. 344 № 37, том XV, с. 316. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)