Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_02_10 Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието10 февруари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:28

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


ЛЮБОВТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Размишление.

Ще прочета част от 61 псалом. Тоя псалом трябва да се преведе на  език, с който си служи природата. За да разбере известен въпрос, човек  трябва да има разположение към него. Без вътрешно разположение към  нещата, той не би могъл да възприеме истината. Не можеш да разбереш  въпроса за вегетарианството, например, докато обичаш да си хапваш месце.  Виждаш на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а някой ти  говори за вегетарианство. Ти слушаш, какво ти се говори, но не разбираш.  – Защо? – Представяш си, как ще си хапнеш печена кокошчица и след това  ще пийнеш чашка винце. Хората виждат, как колят кокошки и агнета, виждат  страданията им, но не се трогват. Те имат облаги от тях. Друго нещо е,  ако говориш на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Те  слушат, и сърцата им се свиват от мъка за животните.

Следователно, хората могат да се разбират, само когато ги свързва  нещо, когато имат разположение едни към други. При това, те влизат в  положението си, влизат и в положението на окръжаващите. Ако хората се  събират без вътрешно разположение помежду си, колкото и да си говорят,  нищо няма да разберат. Те ще бъдат в положението на месоядците, на които  се говори за страданията на животните. Ще слушат, какво им се говори,  но ще си казват: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. В  разбирането на тия хора има нещо объркано, изопачено, както са изопачени  някои думи. Например, думата “стар” е приела друго значение от това,  което някога е имала. Тя произлиза от корена “сат”, който означава  проява, повишение. Стар е оня, който иска да се прояви. При сегашното  разбиране, “стар” означава немощен човек, негоден за работа. В същност,  старият човек се е калил, работи повече от младия. Той е орал, сял,  жънал, а младият не издържа колкото старият. Вижте, колко добре тегли  плуга старият вол. Турите ли даначето на работа, нищо не може да  направи.

Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще  приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг  метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това  се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците  трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика,  толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да  бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да  бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По  него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето,  каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца  има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се  отличава коренно от хода на обикновения човек.

Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си. Истинска молитва е  оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня  ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите,  че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така,  събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в  невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители  на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат  тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват  техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от  непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и  съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.  Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия  ви живот.

Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза:  Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините  си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя  труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти  мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти,  наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш  от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам:  Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в  края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти  взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще  кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но  си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и  разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов.  Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в  работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите  коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет  и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината,  видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там,  и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей,  който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и  извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността  на вашия живот.

Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци. Добре е  да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука.  Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни.  Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център.  Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват.  Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като  краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява.  Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя  човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да  фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото  си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си  богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще  оформиш челото си.

Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия.  Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят  изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи,  пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога  не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е  новото вино. То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални  състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от  новото вино.

Човек трябва да разбира живота като проява на реалността.  Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако  жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност  да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас,  животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е  приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби.  Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно  време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на  музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други  казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича  много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И  до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади.  Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от  всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо  трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш,  или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството  никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато  работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш  нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник  оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само  драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От  любовта към работата и към хората зависи твоят успех.

Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин  да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак,  Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже  майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка.  Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян  слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили,  слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат  нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно  въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил  напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел  напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като  забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се  успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това  време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде  кокошка, боб яде!

Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата  съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е  отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът  ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде  художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите.  Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да  свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето.  Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”

Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре,  защото след време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плод.  Не всяко знание принася плод. Например, говоря на богатия за любовта,  казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае  това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори  сърцето му. Той даже се страхува да не му искат пари на заем. Да знаеш  нещо, значи, да прилагаш знанието си. Знаеш, че любовта дава и взима, а  ти само взимаш, без да даваш. Твоето знание не принася плод. Ако детето  не взима от майка си, не може да расте. Щом стане на две години, майката  отбива детето и го учи само да яде. Не може само да даваш, или само да  взимаш. Такъв закон не съществува. Даже и Бог, Създателят на света,  сменя нещата. След като ти е давал, Той казва: Сега ти ще даваш. Пръв  Бог те е възлюбил. След това ти ще Го възлюбиш. Всичко, което ни е  дадено, се дължи на Божията Любов към нас. Всичко добро и хубаво в нас  ни е дадено не само за един живот, но за вечността. Бог е предвидил  всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само  да се радвате. Вие нямате представа, какво нещо е небето. Не мислете, че  небето е подобно на земята. Казвате: Животът е тук, на земята. Родиш  се, живееш известно време и умиращ – всичко се свършва с тебе. Млад си,  остаряваш и умираш. Любиш и после разлюбваш. Не е така. След човешката  любов иде безлюбието, а след него – Божията Любов. След тая любов иде  светлината. След светлината иде свободата. Ако живееш по човешки,  светлината ще се смени с тъмнина, а свободата – с робство.

Често казвате, че човек трябва да олекне. Някога трябва да  олекне, а някога да стане тежък. Ако в голяма буря корабът олекне, той  непременно ще потъне. Ето защо, когато минаваш през големи изпитания, ти  трябва да бъдеш тежък, пълен кораб, за да има на какво да разчиташ.  Трябва да имаш знания, че като страдаш, да знаеш, защо страдаш. Вие  знаете много неща, но не сте приложили всичко. Някои неща сте приложили,  а някои оставяте да приложите в бъдеще. Аз съм ви говорил върху много  въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте  придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на  еди-кое си място има един чист, хубав извор. И без да му кажа ще го  намери, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворът, направо ще  отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил  знанието си и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек  сам да си придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или  верую. Не, в реда на нещата е, пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е  първият Учител на човека. Следователно, никой не се учи сам. Човек  трябва да се учи от някого. Първият човек беше поставен в рая, за да се  учи от Бога. Ще кажете, че той сгреши, яде от плода на забраненото  дърво. Той беше още дете, което направи първата погрешка. Както детето  пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първият  човек яде от забраненото дърво с желание да види, какво ще стане. Ако  детето стои и чака бомбата да избухне, с нея заедно и то ще отиде.  Казват му, обаче, да бяга, и то бяга. И на първите човеци казаха да  бягат. Те послушаха тоя съвет и избягаха. Ако не бяха избягали, нищо  нямаше да остане от тях.

Първите човеци бяха деца. Бог им каза да не пипат голямата бомба в  рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Те искаха да видят, какво  ще стане след това. Каза им да бягат. Щом избухна бомбата, те се  уплашиха и избягаха. – Защо сгрешиха първите човеци? – Защото не знаеха,  как се работи с бомбата. Грехът е бомба, която лесно експлодира. След  експлодирането нищо друго не остава, освен да бягат.

Един познат ми разправяше за ужаса, който изживял при  експлодирането на една бомба. Това е станало пред самия него. Като  експлодирала, бомбата го вдигнала във въздуха и изхвърлила на разстояние  40-45 м. от мястото, дето станала експлозията. Като разбрал, че е жив,  той благодарил за щастливото и чудно спасяване. Той усетил, че бил слабо  контузен, но лесно се поправил. Само страхът останал в него. Той  разбрал силата на бомбата и, заговори ли се нещо за бомба, той все  казвал: Пазете се, бомба е това!

Закон е: И най-малката погрешка на човека може да причини голям  взрив в него. Експлозии стават в човека всеки момент: в неговите мисли,  чувства и постъпки. Те са в състояние да нарушат правилното развитие на  човека. Четеш някоя книга. Дойдеш до една мисъл, която веднага изменя  правилния ход на твоите мисли. Тя е бомба, която всеки момент може да  експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бягай вън. Заличи я от  ума си да не те смущава. Например, ти се молиш, имаш хубаво молитвено  разположение. Дойде някой и ти казва: Какво си се изправил като дърво?  Така не се моли човек. Той смущава духа ти, но сам не знае, как трябва  да се моли човек. Друг път си добре облечен, разположен си, имаш хубаво,  добро отношение към хората. Срещне те някой и ти казва: Какво си се  докарал като княз? Не те ли е срам да ходиш така облечен между хората?  Ти се смутиш, връщаш се вкъщи, по-скоро да свалиш новите дрехи. Напишеш  едно хубаво стихотворение, но близките ти не го харесват, намират, че не  е време за писане на стихове. Свириш с разположение – и за свирене не  било време. Чудиш се, какво да правиш, как да задоволиш хората.

Казвам: Грехът се крие в разбирането, а не в постъпките. Че си  добре облечен, с лачени обувки, това не е грях. Че свириш, или пееш,  когато някой е умрял, това не е грях. Ти свириш и пееш за него, че  отишъл при Баща си. Той е жив, заминал за отечеството си, а ти му свириш  и пращаш много здраве на близките си. Който не разбира, какво нещо е  смъртта, казва, че умрелият отива в черната земя.

Преди години бях в едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми  казаха, че една жена се мъчи цели три деня да роди и не може да се  освободи, ще умре. Казах им, че няма да умре, нужни и са само пет минути  и ще се освободи. След това ще се радва, че човек е дошъл на света. –  Ти отде знаеш? – Зная, виждам и нейното състояние, както и състоянието  на детето. Тя се нуждае от помощта на невидимия свят, който ще и  помогне. Детето объркало пътя си, не може да излезе. То забравило, отде  влязло и сега се мъчи. Мислено го упътих. Казах му да се върне десетина  сантиметра назад и отново да поеме правия път. Да се върнеш назад и  оттам да поемеш правия път, това значи, да се обърнеш към Бога. Объркаш  се и не знаеш, какво да правиш. Обърни се към Бога, Той ще ти даде  съвет.Раждането, в широк смисъл, е дълбок вътрешен процес. Всеки може да  се натъкне на тоя процес. Щом се намериш в затруднение, ще се върнеш  десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога и ще излезеш на свобода.

Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовта. – Какво  се иска за това? – Чистота. Вие трябва да се изчистите, както чистите  съдовете, в които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за  идване на Царството Божие във вас. Вие очаквате Бог да влезе във вас.  Затова трябва да Му приготвите жилище. Щом Бог влезе във вас, животът ви  коренно ще се измени: болести, беднотия, страдания няма да има. Вие  само ще учите, ще пеете и ще свирите. – Колко време ще продължава това? –  Колкото искате, от вас зависи. Сегашният ви живот трябва коренно да се  измени. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бъдат  безпредметни.

Казвате: Докато сме млади, ще живеем като млади; щом остареем, ще  живеем като стари. Все ще прекараме един живот на земята. Не е така.  Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното  разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се  проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият –  като стар. В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че  мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да  не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако  Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не  подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез  Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея  всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” –  Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване. Бог отваря път  на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.

Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава  горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи:  оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му  започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да  прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да  работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като  престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В  кратко време той изплатил дълговете си.

Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо? – Защото  започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш  да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем.  Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти  взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с  Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли  тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само  така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само  така ще види, с какви възможности разполага.

Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с  много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в  обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко  до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около  четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е  служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете  Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За  Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи  природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на  природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който  не го разбира, тоя език е безсмислен.

Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега  сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте  още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В  бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от  Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще  напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се  върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня,  който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви  учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и  да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли  в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга  опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество.  Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.  Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото  си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като  пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява  любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.  За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща  от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как  става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види,  как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в  дробовете, но по физичен начин не може.

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в  тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си  навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи  вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от  това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това  свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според  мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз  вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за  мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че  мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря  живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.

Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като  такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши.  Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и  противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави  часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го  разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и  отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и  сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от  нечистото. По това се познава истинската любов.

Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще  бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не. – Любезни. – Не.  – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото.  Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че  обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще  видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са  могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени,  недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има  състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на  успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора  свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат.  Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в  доброто.

Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой  не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш  нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво  стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците  виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни  стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на  важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако  други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш:  Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години  говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя  иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до  ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас  отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него.  Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която  иде само от едно място, е от физичния свят. Ако мисълта иде от две  места, тя е от духовния свят. И най-после, ако мисълта иде едновременно  от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят. Тоя закон е  верен и в науката, и в музиката, и в поезията. Вслушвайте се в Божия  глас, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждам изгряването  на слънцето; виждам чисто, лазурно небе; чувам, как изворът блика и  напоява растенията; слушам лекия зефир около себе си. Това е  присъствието на светлите същества, които те вдъхновяват и повдигат.

И тъй, с прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрез  правата мисъл, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е  лесна работа. Лесна работа е, но са нужни големи усилия и труд. Има  случаи, когато един светия употребява цели 20 години, за да придобие  необходимата чистота. Той прекарва 20 години в духовната баня, за да се  очисти. Колко години след това трябва да работи, за да облече дрехата на  светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи  работник. Не се придобиват лесно духовните дарби. Вие четете живота на  светиите и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди  всичко, животът на светиите не е предаден правилно. В житията на  светиите са описани най- слабите моменти от живота им. Силните моменти,  които представят тяхното подвизаване, минават незабелязано. През големи  изкушения минават светиите и, който издържи докрай, спасява се.

Един римски патриций изпратил на един светия големи подаръци от  благодарност към него, че излекувал дъщеря му. Щом получил подаръците,  веднага дошло изкушението. Понеже бил гладен, светията се приготвил да  си хапне от хубавото ядене, което получил. В тоя момент дошъл при него  един беден, изнемощял, гладен пътник. Светията погледнал към него,  съжалил го и му дал всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решил  да облече новия си костюм, да му се порадва, но друга изненада му се  представила. Окъсан, измръзнал старец се приближил при него и му показал  вкоченелите си ръце. Без да мисли много, светията му дал новите си  дрехи и го изпратил да си върви. Гладен и уморен от работа, светията  намерил една коричка хляб в стаята си и решил да си хапне, да подкрепи  силите си. В тоя момент отнякъде излязла една мишка и започнала да  обикаля стаята, да намери нещо за ядене. Той дал последната си хапка на  мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие.  Помогни ми да си отговоря, защо трябваше в един момент да се лиша от  благото, което ти сам ми даде? Христос се явил при него и му казал: Ти  издържа изпита си. Свободен си вече. Доволен от отговора и придобивката  си, светията напуснал старото си жилище и продължил своя път.

Питам: Кой художник би могъл да нарисува лицето на тоя светия?  Кой би могъл да си представи, как тоя светия напуща жилището си и тръгва  по нов път, очертан от светлината и любовта? Всеки ще го нарисува и  опише по свой начин. Обаче, човекът, който се е проникнал от истинска  любов и светлина, който се е отдал в пълно служене на Бога, има строго  определени черти, специфичен израз на лицето. Всичко в него е  положително. Дето мине такъв човек, всеки тръгва след него. Той събужда  мисъл в човека, води го в нов път. Достатъчно е да чуеш, как стъпва той,  за да се замислиш върху себе си и да си кажеш: И аз съм човек, и аз  мога да направя нещо, достойно за подражаване. Всеки поглед, всяко  движение, всяка негова стъпка е говор. Който разбира тоя говор, само той  може да се ползува. Сила излиза от него.

Един ден Христос проповядвал на учениците си и около Него се  стекъл много народ. Там имало една жена, която страдала от кръвотечение  цели 12 години. Тя си казала: Ще се приближа да тоя свят човек, за да  оздравея. Тя се приближила и веднага оздравяла. В тоя момент Христос се  обърнал към учениците си и ги запитал: Кой се допря до мене? – Никой,  Учителю. Народ много се е стекъл и те притиска. – Сила излезе от мене,  отговорил Христос. Обърнал се и видял една жена, която се допряла до  Него. Тя се изповядала, че била болна 12 години и почерпила от Него  сила. Христос ў казал: “Жено, вярата ти те спаси.” Вътрешно, обаче, Той я  посъветвал, втори път да не постъпва по тоя начин, за да не заболее  отново. Добре е, че имала вяра, но трябвало да иска позволение, когато  взима нещо. Всяко нещо, извършено без позволение, е кражба. Тя  откраднала сила от един велик човек, който я благословил. Ако беше  откраднала нещо от обикновен човек, щеше да плати скъпо за тая кражба.

Сега аз изнасям тоя случай, за да ви покажа, какво може да  направи любовта. Тя е сила, която лекува, повдига, възкресява човека. Тя  е любов на безсмъртието. И вие имате любов, но сте още смъртни. Вашата  любов не може да лекува, а още повече не може да възкресява. От вас не  излиза сила, която може да лекува неизличими болести. Работете  съзнателно върху себе си, всеки ден прибавяйте нещо към любовта си.  Слушали ли сте музика, която да ви изкара от равновесието, да ви накара  да забравите себе си и да заиграете като дете? Един българин, цигулар,  дал концерт и свирил само български песни и хора. Публиката се  вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън да  пеят и играят. Две са причините за това: Той свирил с любов, и те го  слушали с любов. Не можеш да възприемеш музиката, ако нямаш любов в себе  си. Вашата любов губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртта  и трябва да я укротява. Понеже новата любов е свободна от смъртта, тя  дава силата си на вас. Тая любов наричам любов на безсмъртието. Кога ще  дойде новата любов? – Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя  ден, да посрещнете любовта и да заживеете в нея.

И тъй, стремете се да придобиете новата любов, да станете едно с  нея. Тя води към новия живот – живот на безсмъртието. Стремете се към  любовта на безсмъртието.

Т. м.

5. Лекция от Учителя, държана на 10 февруари 1932 г.София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9348 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 10:59

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ЛЮБОВ НА БЕЗСМЪРТИЕТО


"Добрата молитва"


"В начало бе Словото"


Ще прочета една част от 61. псалом.


Този псалом трябва да се преведе. В природата има един начин на разбиране. Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата. Другояче той не може да разбере една истина.


В съвременния живот колят агнета. Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги. Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.


Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране. Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж. (Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)


Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате. Нещата от самата вечност са нагласени.


Та искам да бъдете свободни в разбирането. Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях. Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.


При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш. Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина. Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат. Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе. Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах. Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?


Да направим превод на това. Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш? Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв?" Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.


Да пазите в ума си едно свещено правило. Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена. С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие. Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди. Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му. Не му е мястото там.


Преди една година дойде един брат да обработва градината. Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз?"


Вие казвате - знанието е свещено. Вие пеете. Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си. Трябва да имаме ново понятие за нещата.


Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия. Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво. Ще кажа на моята ханъмка да направи това."


Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш. Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.


Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.


Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш. Ако това е училище, ще учиш.


Някой е художник. В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание. Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.


Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена. Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан. Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."


Или казано другояче. В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението. Нали се казва, че повторението е майка на знанието.


Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори. Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш?" Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава. И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.


Същият закон е и в човешкия живот. Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето?" - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта?" Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде? Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.


Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш. Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне. Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш. Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш. И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.


Аз съм Ви говорил за много работи. Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай!" Детето хукне да бяга. Благодарение, че избягва.


Първият човек беше едно дете. Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте!" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха. Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."


Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека. В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам?" Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота!"


Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането. Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има?" Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи?" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?" И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл. И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.

Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога. Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя?" Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо. Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.

Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър. Но ще опитате така, както Бог изисква."

Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате. Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят. Намерих се в по-леко положение."


Има един правилен път. Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.


Като дойдете до природата, четете нейната книга. Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи. Природата има чуден език. Наричат го езика на природата. Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.

Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил. Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш. Пък вие сте забравили начина на излизането.

Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.

Някой път вие имате любопитството. Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито. За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.

Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни. А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и вярата. Там ще намериш големите контрасти.


Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби. Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.


Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение. Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори?


Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава. Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.


Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна. Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.


Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."


В този момент в какво седи свободата? Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва. Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин. Но има един начин.


Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори. От него излиза сила.


Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява. Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?" Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне. Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."


Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало. Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието. Сега имате любовта на безсмъртието.


Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това. А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта. И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас. И тя ще бъде любов на безсмъртието.


"Отче наш"


Деветнадесета лекция

на Общия окултен клас

10 февруари 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни