51. Жив е Учителят

[Ани]

51. Жив е Учителят

Разказва Невена Неделчева:

Недавна, по случай някакъв празник, една от нашите сестри ни покани след гимнастиките у тях.

Когато влязох, бях изненадана, че голямата разтегателна маса вече бе­ше покрита с бяла покривка и на нея сложени прибори за чай, до тях - чинийки с маслини, сирене, масло... А на грижливо наредените столове насядахме ние, поканените.

Приветливата домакиня, която пее хубаво, подхвана песента: „Запали се огъня на огнището..." и ние всички запяхме. След това казахме: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот" - и сестрата започна да пълни чашите с горещ, ароматичен чай от нашата любима мащерка.

Като привършихме закуската, както винаги, когато се съберем на имен или рожден ден, темите на разговорите са все свързани с Учителя. И този път, тъй като наближаваше Неговият рожден ден -12 юли, някои от сестрите разка­заха свои опитности и случки с Учителя.

Отдясно ми седеше непозната мен сестра с хубави, топли кадифяни очи, огрени сякаш от невидима светлина. Лека, деликатна усмивка се появи по ли­цето й и тя запита дали може да разкаже една своя опитност.

 

- Разбира се! - отговорихме всички.

 

- Аз бях болна - заговори сестрата с приятен тембър на гласа - бях много болна... Със седмици лежах на леглото, без надежда да оздравея.

 

Никой не я запита от какво е била болна, а може би и тя не намери това за най-важно, затова продължи:

 

- В най-тежкото положение на това боледуване, една нощ сънувах Учите­ля, разбира се, после разбрах, че бил Той, но казвам, сънувах, че дойде при мен и ми каза: „Иди при братята и сестрите, и ще оздравееш!" Когато се събу­дих, бях много учудена от този сън. Почнах постоянно да мисля и се питам: къде са тия братя и сестри, кои са те и где мога да ги намеря?

 

Една сутрин съпругът ми, отивайки на работа, ми рече:

 

- Направи усилие да поизлезеш! Ще те заведа на едно място в гората. Там чистият въздух и песента на птиците ще ти подействуват благотворно.

 

С голяма мъка станах и с още по-голяма мъка вървях, докато стигнем гората и най-после можах да седна на една пейка. Но в същия момент внима­нието ми бе привлечено от необикновено хубава музика, която идеше до слуха ми. От мъката и голямата умора, продължавах да седя на пейката, където ме бе сложил съпругът ми и слушах чудната музика със затворени очи. Когато наме­рих сили да ги отворя, с изненада видях на поляната всред гората непознати хора, наредени в кръг, да играят хубави, плавни упражнения, ръководени от различните мелодии на музиката.

Гледах като захласната хармоничните движения, а нечуваните от мен дотогава мелодии навлизаха в самите глъбини на душата ми и чувствувах как ми става добре, добре от тях...

Не помня колко време съпругът ми ме съпровождаше всяка сутрин до скамейката, за да гледам играещите и да слушам музиката... И всяка сутрин се чувствувах все по-добре. Заедно с това в мен нещо започна да се стреми към играещите хора и почувствувах непреодолимо желание и аз да се включа в игрите им. А към кого можех да се обърна? Всички ми бяха непознати. Но ус­тремът в мене стана толкова силен и желанието така непреодолимо, че надвих стеснението си и една сутрин, цяла трепереща от вълнение, се включих в игри­те...

Върнала се вкъщи, обадих се на сестра ми по телефона, казвайки й:

 

- Аз няма да умра, ще оздравея! Намерих хората, при които ми се каза насън да отида.

 

След известно време съпругът ми, повлиян от някои хора, ми забрани да играя Паневритмията - гимнастиките. Това беше страшно тежко за мен.

Една сутрин станах рано, измих се, облякох се, приготвих му закуската - вече можех да правя това - и отидох в спалнята при него. Застанах пред легло­то, в което той още лежеше, и му заговорих през сълзи:

 

- Пусни ме, моля ти се, да отивам при братята и сестрите, при които Учителят ме прати насън, за да се излекувам съвсем!

 

Плаках и го молех и той отстъпи. Позволи ми да отивам...

Не само кадифяните очи на хубавата сестра плувнаха в сълзи, а и очите на всички нас, които я слушахме.

Някой предложи да изпеем „Поздрав на Учителя". Запяхме и станахме прави, защото усещахме присъствието Му.

„Жив е Учителят! - премина през съзнанието на всички ни. - Жив е Учи­телят! - отекна в душите ни. - Жив е Учителят! - проблесна като светлина в очите ни.

 

Жив е Учителят, Който ни е водил от вековете и ще ни води през хилядо­летията!