Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_02_24 Трите начала / Трите пътя24 февруари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:32

Архивна единица

Архивна единица (ръкопис с почерка на Боян Боев на част от лекцията)

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

24 февруари 1932 г.

ТРИТЕ НАЧАЛА


Размишление.

Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросът остава пак неразрешен.

Какво ще отговорите на въпросите: Може ли бедността да се яви преди богатството? Може ли човек да бъде беден, ако никога не бил богат? Може ли да бъде богат, ако никога не е бил беден? Когато човек дойде до едно място, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. Вярно е, че нещо знае, но има неща, които не знае. Той казва: Аз зная, какво представя животът. Ти знаеш, какво представя обикновеният живот, но дойдеш ли до необикновения, нищо не знаеш. За своя живот знаеш нещо, но за живота на ангелите нищо не знаеш. – Предполагам, как живеят ангелите. – Предположението не е знание. Ти не си живял между ангелите, не си посещавал техните училища. Говориш и за микробите, но не познаваш техния живот. Казваш, че микробите са малки същества, но това знание не е достатъчно. Ще кажеш, че техният живот е прост. И в простите процеси се крият истини, които не знаеш. Например, прости процеси са: 2+2=4; 2-2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се крият в тези процеси?

Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия в геометрията. От друго гледище, тая линия представя човешки гръб. Защо е крива тя? Трябва ли гърбът да бъде крив? Колко голяма трябва да бъде тая кривина? Ако кривината е голяма, или човекът е слаб, или носи голям товар. Тогава задницата излиза навън. Някога коремът е много изпъкнал, а гърдите – сплескани. Това са аномалии в човешкия организъм. У някои хора гърдите са много тесни, у други – много широки. Ще кажете, че това са случайности. Не са случайности. Всяка права и крива линия в човешкия организъм имат своето научно обяснение.

Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато. Второто изречение: Съдържанието и е отровно. Третото изречение: Мисълта е отрицателна. Дава ви се задачата от трите изречения, да съставите нещо цяло. Златната форма показва външната красота на нещата. Те могат да бъдат и отвътре златни, т.е. благородни, но могат да имат и отровно съдържание. Златото има отношение към разумността, която освобождава човека. Отрицателната мисъл означава човешката сила, която ограничава. Наистина, когато човек започне да мисли за война, например – отрицателна мисъл, силата му го ограничава. Мисълта му работи само в едно направление – войната. Ако войната излезе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го бият – всичко изгубва.

Какво представя човек в миниатюр? – Една малка държава, с цар и царица, с министри, с определен бюджет и т.н. В тая държава се разрешават всички социални въпроси. Като изучавате човешкото лице, виждате, че всяка клетка означава нещо специфично: едни клетки са минали през материални области; други клетки са минали през областта на силата, а трети – през разумността. Ако клетките на кожата са груби, това показва физична сила. Тъкачите, които работили в неговия организъм, не са свършили работата си, както трябва. Господарят, който ги управлявал, не разбирал от тъкачество; пък и самите тъкачи не разбирали много от работата си, та направили дрехата, както им падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скъпо на господаря. Господарят искал да му направят по-хубава къща, но слугите не могли да изпълнят желанието му – били невежи. Те не поставили прозорците му – очите, дето трябва; ушите му – слушалките, не направили, както трябва; главата и челото му – оттук – оттам сбутани. Господарят се принудил да влезе в тая къща, но седи вътре като затворник, не може да се съобщава с невидимия свят. Господарят пита: Защо Господ ми даде такава къща? Бог не е виновен. Твоите работници ти взеха парите и не можаха да ти направят къщата, както трябва. – Защо ми направиха такова тяло? – Направено е вече, няма какво да говориш. Платил си, колкото трябва, но не можеш вече да излезеш вън. В къщата ти е лошо, но отвън е още по-лошо. Не остава нищо друго, освен сам да поправиш къщата си, сам да станеш майстор. Щом слугите не могат да свършат работата, както трябва, господарят се заема да я свърши и да изправи погрешките им. Ти ще поправиш прозорците, вратите, тавана, пода и, като свършиш всичко, ще си кажеш: Направих това, което слугите трябваше да направят, но поне се научих да правя къщи. Като станеш майстор, втори път няма да оставяш цялата работа на слугите. Ти ще знаеш, как се прави къща, и през всичкото време, докато строят къщата, ще наблюдаваш, как работят майсторите и ще ги упътваш.

Мнозина се оплакват, че не разбират някои неща. Така е, има сериозни въпроси, които мъчно се разбират. Например, разбирате ли произхода на вашите желания? Знаете ли, отде идат те? Затова е казано: Не давай ход на всяко желание. Казваш: Искам да ям. – Желанието ти да ядеш е естествено. В реда на нещата е да ядеш три пъти на ден, но трябва да знаеш кога да ядеш и какво да ядеш. Не яж остатъците от яденето. Отиваш в една гостилница и, понеже си закъснял, гостилничарят ще ти даде, каквото е останало. Не яж такова ядене. По-добре остани гладен, отколкото да ядеш, каквото и да е ядене. Ядеш ли остатъците от яденето, скъпо ще платиш. Казваш: Макар и остатъци, но ми хареса това ядене. – Пита ли стомаха си, да ядеш ли от това ядене? Ако не го питаш и му се наложиш, ще носиш последствията на насилието. Слушаш някой да говори и казваш: Хареса ми мисълта на тоя човек. – Пита ли ума си, как му се отрази тая мисъл? Проникна ли в дълбочината на тая мисъл, да разбереш, какво се крие в нея? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които раздвояват съзнанието на човека, не са добри, има нещо неестествено в тях.

Какво трябва да се прави, за да дойде човек до естествения живот? Той трябва да избягва механичното в живота. Права мисъл е нужна на човека. Трябва ли да питаш, защо Бог създал света така, а не другояче? Това е механичен въпрос. Мисли върху създаването на света, а не питай, защо е така създаден. Ти не мислиш по тоя въпрос, а искаш да го разбереш. Това е невъзможно. И да разбираш нещо, пак трябва да мислиш върху него. Дойдеш до една пропаст, виждаш, че не можеш да я минеш, разбираш, че си пред една мъчнотия и там спираш. Не, ще мислиш, как да минеш мъчнотията. Такива положения се срещат и в математиката. Дойдеш до някой неразрешим въпрос и спираш. Трябва да мислиш, дано намериш някакво разрешение. Казваш: Мисля, но не мога да го разреша. – Пак ще мислиш. Все ще дойде ден, когато ще проникнеш в тоя въпрос. Например, ти мислиш, какво нещо е смъртта. Като не можеш да си отговориш, казваш, че зад смъртта е вечният живот. Каква е разликата между временния и вечния живот? Временният живот съдържа смеси – утайки, от които трябва да се очисти, да остане само животът. Вечният живот е чист, не съдържа никакви утайки, никакви примеси. Следователно, когато изчистиш временния живот от утайките, остава животът, който е идентичен с вечния. Тогава хората ще разберат вечния живот. Един е животът, вечен и неделим.

Казвате: Трябва да се живее. – Това не е достатъчно. Трябва да се живее добре. Добрият живот е за тебе, а не за другите. Ако не живееш добре, ти ще носиш последствията на лошия живот. Добрият живот подразбира участието на съзнанието в живота. Той не е механичен процес. Да даваш нещо от себе си механически, това не е добро. И да взимаш нещо механически, пак не е добро. Доброто има отношение към вечния живот. То запазва условията за тоя живот в човека. Без доброто ти губиш тия условия. Изгубиш ли доброто в себе си, ти губиш условията за вечния живот. Чрез доброто ти пазиш живота си; чрез доброто ти подкрепваш организма си. Да бъдеш добър, това е в твой интерес, в интереса на твоята душа. Колкото си по-добър, повече ще живееш. Значи, ако си бил добър само десет години, на тая възраст ще заминеш за оня свят. Някой заминава на оня свят на 20, на 30, на 40 години, според степента на доброто в себе си. Не е важно, колко години си живял на земята; важно е да си използувал доброто в себе си, като капитал, от който си придобил нещо. Ако нищо не печелиш, животът е безсмислен. И тогава ще кажеш като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета.” И след Соломон мнозина подържат мисълта, че всичко в живота е суета. Ако е така, защо живеем? Прав е Соломон да твърди, че животът е суета, но това се отнася до неговия живот.

Всички, които живеят като Соломон, имат право да казват, че животът е суета. Порочният живот е суета на суетите, но добрият и чист живот не е суета. – Какво има зад суетата? – Нищо няма. – Какво има зад безверието? Ще кажете, че след безверието иде вярата. Не е така. Ти си безверник, значи, минаваш през едно препятствие. Като минеш препятствието, това не означава, че ставаш вярващ. Безверието представя трън в петата на човека. Той причинява болка в крака. Изваждаш тръна, изгаряш го, той се превръща на пепел и болката минава. Това още не показва, че си станал вярващ. Между вярата и безверието има ред процеси, през които неизбежно трябва да минеш. Ако и вие, с вашето съзнание, влезете като трън в петата на един ангел или на едно възвишено същество, знаете ли, какво ви очаква? – Огън. С всяко престъпление, което правиш, ти влизаш в петата на някое напреднало същество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо в пещта си, без да мисли, ще страдаш, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, аз те турям в огъня да се пречистиш. Мястото ти не е в моята пета, но в огъня.

Защо идат страданията? Докога ще страдаме? – Докато дойдете до крайния предел на страданията. Всяко нещо има свой краен предел. Мислиш върху даден въпрос, но дойдеш до едно място и казваш: Нищо вече не разбирам. Щом нищо не разбираш, ще се върнеш назад, да излезеш от мястото, дето си затънал. – Искам да изуча тоя въпрос. – Има въпроси, които не можеш да изучиш. Например, ти искаш да изучиш съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. – Защо? – Съдържанието на шишето е отровно. – Шишето е златно. – Това е външната страна, но вътрешната е опасна. Само разумният може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага с такива методи, до които вие не сте дошли. Вън от разумните методи на природата, ти непременно ще страдаш. Това значи, да опитваш свойствата на азотната или сярната киселина с езика си. Достатъчно е да близнеш една от двете киселини, за да не повториш опита. В природата има много златни шишета с отровно съдържание. И в астралния свят има такива шишета. Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физичния свят. Близнеш ли малко от тяхното съдържание, дълго време ще носиш последствията. Когато Мойсей казва “не пожелай”, той има пред вид да не пожелаваш отровното съдържание на златните шишета. Разумните същества намират смисъл в това съдържание, но за обикновените хора то е отрова, която коства живота им. Ако искаш непременно да опиташ съдържанието на едно от шишетата, трябва да намериш човека, който го е турил. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употребата. Без него нямаш право да отваряш шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира в ръцете ти и да пострадаш.

Питате: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? – Не сте свободни. Вие живеете в света на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой от вас е свободен? Оня, който има да дава на банкера, свободен ли е? Той е чиновник, получава пет-шест хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети с лихва 25%. Свещеникът свободен ли е? И той не е свободен. За да облече дреха, каквато желае, той трябва да иска позволение от владиката. Никой човек не е свободен. Двама приятели се разговарят. Иде насреща им един познат. Те веднага прекъсват разговора си – не са свободни. Познатият пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорят – също не е свободен. Движиш се между хората, не си свободен. Молиш се на Господа, страх те е, че няма да приеме молитвата ти – пак не си свободен. Дойде лятото с големите горещини – не си свободен. Дойде студът – не си свободен. Живееш при баща си – не си свободен. Отиваш при брата и сестра си – не си свободен. Де е свободата?

Аз не изнасям противоречията в живота, но изнасям факти, както са в действителност. Трябва да знаем, де е свободата. Казано е в Писанието: “Дето е Духът, там е свободата.” Дето е силата, там е ограничението. Дето е разумността, какво има? Между разумността и Духа има тясна връзка. Разумността има отношение и към мисълта. Само разумният мисли. Обикновеният човек мисли, когато види резултата от нещо. Виждаш, че шишето с розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казваш: Отиде маслото! След това започваш да мислиш, как се счупи шишето и защо се счупи. Какво допринасят тия разсъждения? Ще имам една опитност. Каква опитност е тя? Как ще се успокои оня, който счупил шишето и разлял маслото? Ако розовото масло се разлее в гората, дето минават крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тях, и те започват да мислят за доброто. От двете злини ще предпочетеш по-малката. По-добре, че си разлял маслото, отколкото да бъдеш свидетел на някакво престъпление в гората. Маслото се разля, но разбойниците решиха да изменят живота си.

Питате: Как е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т.е. счупиха шишето Му. Животът му отиде – разля се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята и хората се възползуваха от това богатство. Така те се спасиха. И до днес още те крепят живота си върху богатството на Христа. Със своята смърт, Христос изкупи греховете на хората. С други думи, той ги освободи от ръцете на разбойниците. – Не можа ли светът да се освободи със сила? – Ако силата може да спаси човека, Христос щеше да дойде на земята с небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. – Защо трябваше Христос да спаси човечеството чрез страдания? Как трябваше да го спаси, със сила ли? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да извадиш падналия в кладенеца с пушка. Той е паднал в кладенец, дълбок 25 метра, а ти стоиш отгоре с пушка в ръка и го заплашваш да излезе от кладенеца. Ако е вън, на широко и равно място, още като те види, той ще хукне да бяга, но какво да прави в кладенеца? Той чака, моли се, дано мине някой състрадателен човек, да влезе в положението му, да му подаде въже и да го извади навън. Никаква друга философия не помага.

Сега, като се спирам върху научните доказателства, в някои от тях намирам известна несъстоятелност. Например, някои учени дават неправилно обяснение за високия ръст на човека. Аз обяснявам високия ръст на хората с отсъствие на пространство около тях. Като нямат условия да растат на широчина, те растат на височина. Какви къщи правят американците? Високи, от 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Там мястото е много скъпо. Един квадратен метър място струва хиляди. При това, мястото, според броя на населението, е оскъдно. Ако разполагаха с повече място, американците никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки къщи. Турците казват, че низките хора са беля на Господа. Има една височина, под която човек не се чувствува добре. Най-низкият човек в света е от дяволски произход. Като говоря за низките и високи хора, обръщам вниманието ви върху числата, с които природата работи. Гледате пръстите на ръцете си и казвате, че пръстите ви са къси или дълги. Дължината на пръстите има значение за характера на човека. Това е наука, която трябва да изучавате. Очите на някого са хлътнали, а на други – изпъкнали. Космите на някого са тънки и меки, а на друг дебели и твърди. Ръцете на някого са топли, а на друг – студени. Краката на някого са винаги много топли, а на друг – много студени. Трябва да изучавате тия процеси и да знаете, кои от тях са естествени и кои – неестествени. Трябва да изучавате и причината на тия процеси.

Причината на всички процеси в човешкия организъм се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислите и чувствата на човека. Има известно съчетание между мислите и чувствата, което трови човека. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лекува. Значи, човек не е свободен да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободен в чувствата; ако е свободен да чувствува, както иска, не е свободен в мисълта си. Ако е свободен да мисли и чувствува, както разбира, не е свободен в действията си.

Казваш: Свободен съм даже да убия човека. Опитай се да убиеш не човек, а едно животно, да видиш, какъв смут, каква тревога ще настане в твоите мисли и чувства. както има високи и низки хора, така има високи и низки къщи. Турците казват, че низките хора са беля на Господа. Има една височина, под която човек не се чувствува добре. Най-низкият човек в света е от дяволски произход. Като говоря за низките и високи хора, обръщам вниманието ви върху числата, с които природата работи. Гледате пръстите на ръцете си и казвате, че пръстите ви са къси или дълги. Дължината на пръстите има значение за характера на човека. Това е наука, която трябва да изучавате. Очите на някого са хлътнали, а на други – изпъкнали. Космите на някого са тънки и меки, а на друг дебели и твърди. Ръцете на някого са топли, а на друг – студени. Краката на някого са винаги много топли, а на друг – много студени. Трябва да изучавате тия процеси и да знаете, кои от тях са естествени и кои – неестествени. Трябва да изучавате и причината на тия процеси.

Причината на всички процеси в човешкия организъм се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислите и чувствата на човека. Има известно съчетание между мислите и чувствата, което трови човека. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лекува. Значи, човек не е свободен да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободен в чувствата; ако е свободен да чувствува, както иска, не е свободен в мисълта си. Ако е свободен да мисли и чувствува, както разбира, не е свободен в действията си.

Вън от абсолютния свят, от света на абсолютната чистота и любов живеят грешните и паднали хора, към които Бог се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето са престъпленията, там Бог не съществува, но работи върху тия, които вършат престъпления. – Какво трябва да правя, за да живея в Божествената хармония? – Не ставай трън в Божествения организъм нито с мислите, нито с чувствата, нито с постъпките си. Пази се от злото, защото ще се върне към тебе с всичката си мощ и сила. Подържай доброто в себе си, за да се увеличи стократно. Всяко нещо, добро или зло, отправено към Бога, се увеличава и се връща към оня, който го е изпратил. Посей добро жито на нивата си и ще бъдеш благословен. Какво ще ти даде нивата, ако я посееш с магарешки трън?

Сегашните хора се нуждаят от правилно разбиране. Ако нямат такова, те дохождат до положението на изтощената почва. Колкото и да сееш на нея, тя нищо не дава. Някой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговор, казва: Не ме слуша Господ. – Не си се молил, както трябва. Дългите молитви не разрешават въпросите. Един богомолец отишъл на черква да се помоли. Понеже вътрешното му състояние било тежко, той започнал да се моли на глас и така високо, че заглушавал службата на свещеника. Последният се принудил да излезе навън. Един след друг богомолците започнали да излизат; останали само няколко души в черквата. Един от тях се приближил към молещия се на висок глас и го запитал: Каква е болката ти? Какво те заставя да викаш толкова много към Господа? – Имам дългове, за които ще ме затворят. – Колко имаш да даваш? Ето, вземи тия пари и млъкни. – Послуша ме Господ. Един от присъстващите му казал: Благодари на тоя добър човек, който предпочете да ти плати дълга, отколкото да слуша твоя крясък. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя вик. И агнето се моли на Господа да не го колят, но молитвата му не се чува. Причината за това е в човека. Той се затворил за Божественото, което говори в него.

Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възглед по въпроса за клането на животните. Вашите възгледи са отживели времето си, трябва да се заместят с нови. Съблечете старите си дрехи, като нехигиенични и ги бракувайте. След това идете на баня да се окъпете и облечете нови, чисти дрехи. – В какво се изразява нехигиеничността на вашата стара дреха? – В убеждението, че Бог не ви обича, а също и хората не ви обичат. – Десетина души могат да не ви обичат, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичат, това е преувеличаване на фактите. Ако двама души ви мразят, те представят счупеното шише с розовото масло. В края на краищата, омразата им ще се превърне в любов, както розовото масло преобрази живота на разбойниците. Ако омразата на двамата души не внесе във вас разположение към молитва, вие ще се мъчите и страдате.

Някой казва: Не ми вървят работите, съдбата ме преследва. – Никаква съдба не те преследва, ти си съдба на себе си. Лошият живот създава лоша съдба. Добрият и разумен живот създава добра съдба. Когато слизаш на земята, съдбата отваря вратата си. Ако си разумен и внимателен, тя отваря и затваря вратата си, без да ти причини нещастие. Ако си неразумен и невнимателен, така ще поставиш ръката си, че при затваряне на вратата, съдбата ще я притисне. Кой е виновен за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръж ръката си настрана, да не се притисне. – Еди-кой си е лош човек. – Това не е достатъчно. Трябва да знаеш, каква е лошавината му. Лошият човек е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай от нея. – Искам да я изследвам. – Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пътя си. Ония, които са поставили бомбата на пътя, те трябва да я махнат оттам. Ти не си длъжен да я местиш. не се занимавай с отрицателните мисли, които се пращат в пространството, или които минават през твоя ум. Не се занимавай и с отрицателните чувства и постъпки. – Кой оставил тая бомба на пътя? – Не питай, кой я оставил. Вземи жена си и децата си и бягай. Колкото по-скоро се отдалечите от бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всеки момент. Пипнете ли я, и вие, и всичко около вас ще отиде във въздуха.

Казано е в Писанието: “Фитилът на бомбата е запален, голяма експлозия ще стане в света.” От хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бъдете готови да бягате и да се криете. Каквото можете да вземете със себе си, вземете; другото оставете настрана. Който не разбере тоя език, ще каже: Ще се мре, грешниците нека мислят за това. Няма защо да мислите за смъртта. Вие мислите за неща, за които аз не съм говорил. Мнозина ще минат през смъртта: праведният ще мине и замине, а грешникът ще мине и там ще остане. Ако туриш дърво в огъня, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, желязото, поставено в огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложиш ли го на въздуха, то ръждясва. Изложиш ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря в огъня, желязото се нагорещява и започва да свети, а златото се очиства и запазва цвета си. Желая ви да минете през огъня и да се очистите като златото. След това кажете: Разбрах смисъла на страданията.

Някой казва, че не се страхува от студа. Не трябва да се страхуваш от студа, но да станеш приятел с него. Една наша сестра отишла на баня. След като се измила добре с гореща вода, влязла в студения басейн и започнала да плава. По едно време усетила, че започва да замръзва и да я побиват тръпки по тялото. Едва успяла да си отиде вкъщи и легнала болна. От ушите и започнало да тече кръв. След известно време оздравяла, но платила скъпо за неразумността си. Мнозина от вас постъпват като тая сестра. Те не пострадват от банята, но от крайностите в живота. От голяма любов някой минава в голяма омраза, от голяма вяра в голямо безверие. Тия крайности водят към катастрофа. Казваш: Аз вървя по крив път. – Ако вървиш в пътя на мъдростта, на любовта и на истината, ти не си в крив път. Който не знае как да върви, сам изкривява пътя си. И в най-светлия път да си, щом не знаеш, как да вървиш, ти изкривяваш пътя си и се натъкваш на мъчнотии и страдания. Всеки момент трябва да проверяваш, изкривил ли си пътя, или не. – По какво се познава това? – Ако имаш мир в душата си, твоите мисли, чувства и постъпки са прави, и ти си в правия път. – Искам да вляза в новия живот. – Лесно можеш да влезеш, но не трябва да допущаш нищо отрицателно в себе си. Турете отрицателното в шишенца, херметически затворени. – Защо Бог допусна Христа и дявола да живеят на едно и също място? – Само така Бог може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволът в дома ви, накарайте го да работи. – После? – После ще го заставите да се моли и да изправи погрешките си. – Искаме да го изпъдим от света. – Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпъдите дявола от ума си, после от сърцето си. Като дойдете до постъпките си, т.е. до областта на физичния свят, оттам не можете да го изпъдите. Ако изпъдите злото от физичния свят, то ще влезе в сърдечния свят, а оттам – в умствения. Значи, не може да изпъдите злото от физичния свят, но може да го впрегнете на работа и да се учите от него.

Казвате: По кой път да вървим? – Вие още не сте тръгнали по главния път. Сегашните хора вървят по разни пътища, още се блъскат, търсят истинския път. Христос казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Като влезете в тоя път, ще намерите истината и живота. Той е правият път. Българинът има обичай, като намери правия път, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пак държи правата посока, но върви по нея с отклоняване. Прав път е оня, който внася хармония в мислите. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, там са светлината и знанието, които освобождават човека от робство и ограничение. “Аз съм пътят” – пътят на знанието. “Аз съм истината” – пътят на свободата и светлината. “Аз съм животът” – пътят на любовта. Тоя път трябва да следвате всички. Това са трите начала на живота.

И тъй, пътят на любовта е път на новото учение. – Какво представя новото учение? – За да разберете новото учение, трябва да влезете в Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на новата етика. Като живее, човек си служи с различни средства – хармония, музика, поезия, изкуство. В тоя смисъл, музиката е стенография на живота. Всеки тон е сбор от думи, които трябва да се разчитат и превеждат. Ако направите правилен превод на музикалните тонове, ще придобиете нещо. Какво свирене е това, от което никой не се ползува? Ако си уморен и си посвириш, умората ти трябва да изчезне. И аз махам умората със свирене. Не свиря големи парчета, като тия на Бетовен, но малки. Големите музикални парчета са големи, скъпи яденета. Не е лесно да приготвиш един голям, скъп обяд. Добре е, всеки от вас да има някакъв инструмент, на който да свири, да си помага в мъчнотиите. Ако някой не може да свири, да си вземе едно дайре или тъпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срам да биете дайре или тъпанче. И без външно свирене, всеки човек бие тъпан. Важно е да знаеш, как да го биеш.

Коя е основната мисъл на лекцията? – Трите начала: Да се движите в Христовия път, в пътя на истината и в пътя на живота.

Друга основна мисъл е тая, която определя кривината на гърба и на гърдите. Кривината на гърба не трябва да бъде голяма. Гърдите да са добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Също така и коремът да не изпъква много напред. Не е правилно коремът да бъде капитан на тялото. Главата е капитанът. Като теглите права линия отпред на главата до краката, челото трябва да излиза поне един милиметър навън от гърдите; гърдите да излизат поне два милиметра вън от корема. Който може да тури ред и порядък в мислите, чувствата и постъпките си, може да бъде господар на главата, на гърдите и на корема си.

Упражнение: Поемате въздух и поставяте ръцете на раменете със свити пръсти на юмрук. Издишате въздуха – ръцете напред, с отворени пръсти. Бавно сваляте ръцете надолу. Вдишването и издишването на въздуха трае от поставяне ръцете на раменете до свалянето им.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 24 февруари 1932 г. София – Изгрев.

Книги:

Трите пътя
Събуди се (Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932). София, 2005)
38 беседи от 30 септември 1931 г. до 7 септември 1932 г.

Трите начала
Законът и Любовта (Общ окултен клас. Година XI (1931–1932). Том II. София, 1936)
9 беседи от 13 януари 1932 г. до 9 март 1932 г.

Начало: 06:00

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9974 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 11:18

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ТРИТЕ ПЪТЯ


"Отче наш"


Вие сте писали кога се е родило невежеството. Може ли сиромашията да се яви преди богатството? Може ли човек да бъде сиромах, когато никога не е бил богат? И може ли да бъде богат, когато никога, не е бил сиромах? Изобщо човек, като дойде до известно положение, мисли, че знае. То е общо понятие, че знае. Че знае нещо, знае, но има неща, които не знае. Той казва: "Аз зная какво нещо е животът." Обикновения живот, който той живее, може да знае, но за онзи необикновения живот какво може да знае? За своя живот може да знае, но какво можем да знаем за живота на ангелите? Може да предполага, но неговото предположение не е една сигурност. Той не е бил между ангелите, не е бил в тяхното училище. Той може да си предполага, че е бил между микробите, но той не знае какво са те. Той предполага, че са малки същества, но не е бил между тях. Какво мислят те, как са те организирани, той не знае.


Да допуснем, че имате известни процеси. Най-простият процес - две плюс две равно на четири, 2 + 2=4, 2-2=0. 2x2=4, 2:2=1. Ние знаем този процес събирането.


Публикувано изображение


Имате линията АВ, имате геометрическа форма. Може ли да кажете каква е тази крива линия. Предcтaвeтe cи, че това е един човешки гръбнак. Тази линия е човешкият гръбнак. Тази кривина е гърбът. Изкривен е този гръб. Защо е крив гърбът му? Не трябва ли да бъде крив? Той трябва да има известно отклонение от гръбначния стълб. Каква трябва да бъде тази кривина? Щом на човека е крив гърбът, какво показва? Ако е много крив, много е слаб. Касиране е. Тогава има две противоположности. Ако гърбът е много крив, задницата ще бъде много издадена. Или може би този човек да е много натоварен, с голям товар, и като се навежда, тогава задницата изскача навън. Има си причини. Или коремът му изскочил напред. Наука е това. Защо изскача напред? Или пък гърдите му са сплескани. Какво показва тази крива линия? Може да се предаде това в числа. Може да са гърдите широки или тесни. Вие това считате за празни работи. Не са празни работи, те са много пълни работи, най-научни работи.


Ако някой даде такава една задача - красива форма, направена от злато, но отровно съдържание и отрицателна мисъл. Златна е формата, отровно е съдържанието, отрицателна е мисълта. Как ще го разрешите тогава? Вие казвате - човек трябва да бъде силен. Казвам, силата ограничава. Казвате: "Този е разумен." Разумността освобождава. Или казвате: "Той има силен дух." Щом е силен духът, ти бъди уверен,че този силният дух, ще се качи на гърба ти и ти ще бъдеш товарно животно, а пък той ще те ръководи. Значи духът в човека го освобождава, а пък неговата сила го позаробва. Силата, която човек има в себе си, го тика в известни ограничителни условия. Силният човек се ограничава. Щом има някаква война, той веднага се ограничава. Всичкият му ум се съсредоточава във войната. Ако излезе тази война сполучлива, той ще вземе контрибуция, но ако го бият...


Сега в живота всеки един от вас е личност на цяла държава. Там има цар, царица, после има министри, после има известен бюджет и така нататък. В тази държава има всички социални проблеми, които се разрешават. Вие ще кажете: "Какво нещо е човекът?" Цяла една държава е човекът. Та сега се приближаваме при една област, която е материална. Всяко едно квадратче на човешкото лице показва едно състояние. Има три състояния: или човек дълбоко е затънал в материята, или че има сила и се вижда качеството на тази сила, или това квадратче показва разумност. Ако кожата на човека е много груба, това показва неговата сила. Онези тъкачи, работници в него, не са си довършили работата както трябва. Като им казал господарят да направят дреха, те са я направили оттук и оттам. Тъкачите не са направили дрехата както трябва и господарят не разбира. Тази дебелата кожа донякъде работи, но не си свършила работата както трябва. Тя струва много скъпо на господаря си, много малко приходи дава. Грубата кожа много работи, малко приходи има. Господарят казва: "Направете по-модерна къща, в която може да живея." Събрали се слугите, но невежи и му направили къщи. Прозорците не поставили както трябва - очите. Слушалките не са направени както трябва - ушите. Челото му е направено малко сбутано и главата му е оттук-оттам малко сбутана. Човек, влязъл в тази колиба, седи вътре и не може да се съобщава с невидимия свят. Казва: "Защо Господ направи тази къща така?" Твоите работници хем ти взеха парите, хем не ти направиха къща на свят. Казваш: "Защо ми трябва такова тяло?" Какво трябва да правиш? Влязъл си в къщата, платил си парите. Да излезеш отвън, още по-лошо. В къщата лошо, но отвън е още по-лошо. Ще се заемеш сега сам да поправиш къщата си като майстор.


В природата има един закон, когато слугите не извършат една работа, господарят поправя всичките погрешки. Ще поправиш прозорците, тавана, дюшемето, навсякъде ще поправиш и ще кажеш: "Тези майстори никак не им дошло на ум. Толкоз пари ми взеха!" Ти ще поправиш всичко и след като поправиш, ще се научиш как да правиш къща. Като станеш майстор, втори път като си заръчваш къща, ще оставиш ли майсторите да направят както искат, каквото Господ даде. Ти ще проверяваш, ще бъдеш ориентиран.


Ние се спираме сега върху въпроса: дълбоките работи в света ние не ги разбираме. Вие не разбирате отношенията на вашите чувства. Заражда се във вас едно желание. Вие не го знаете към кой процес спада. Някой път казвам: на всяко свое желание не давай ход. Защо? Ти казваш: "Искам да ям." Че искаш да ядеш, то е право. Че днес трябва да ядеш три пъти, е в реда на нещата. Трябва три пъти да ядеш, но трябва да знаеш през кое време и какво да ядеш. Ако ти влезеш в една гостилница и кажеш на гостилничаря да прави каквото той намери за добре, той, като намери нещо сготвено, от което най-хубавото е изядено, нещо е останало, ще ти даде останките. И може би, като ядеш от това ядене, нещо в тебе ще ти каже: "Не го яж." По-добре плати на гостилничаря и нищо не яж. Ако ядеш от него, ще платиш десет пъти повече, отколкото като ядеш. Ще кажеш: "Как така?" Ти след като ядеш, почва да те боли коремът, диария, свиване на корема, това-онова.


Питам сега, ако вие се влюбите в една паница ядене, знаете ли какви ще бъдат последствията? Казваш: "Аз се влюбих в една паница" Нищо, радвам се, че си се влюбил. Но ти разбра ли каква е тази паница? Казваш: "Хареса ми тази мисъл." Ти разбра ли тази мисъл? Ти разбра ли това желание? Ти проникна ли в мисълта му?


При сегашните условия ние имаме една механическа наука, ние постоянно запитваме Господа защо така създаде света. Запример често съм правил опити с висша математика и съм забелязал, като отворя някоя страница на висшата математика и работя, забелязвам, дойдат някои процеси в мене, дойдат някои мисли. Това, в което ти не мислиш, ти не го разбираш, и тогава ще се спреш. Но има неща, които разбираш, и пак трябва да се спреш и ще се правиш уж, че не ги разбираш. Ако ти дойдеш до една пропаст, по нататък от пропастта можеш ли да отидеш? Ще се спреш. Често в математиката са засегнати известни психологически въпроси, които са на края на природата, по-нататъка не можеш да отидеш. Мислиш, мислиш, и по-нататъка не можеш да ходиш. Можеш да чоплиш колкото искаш, но в това чоплене никакъв резултат няма. Запример ти можеш да мислиш какво нещо е смъртта. Зад смъртта ти не знаеш какво има. Казваш: "Вечен живот." Ти не знаеш какво има зад вечния живот. Казвате: "Зад живота има вечен живот." Тогава каква е разликата между временния и вечния живот? Временният живот е пълен е известни утайки, с една материя, която трябва да очистиш, за да остане животът, а пък вечният живот е пречистен живот. Но и в този временния процес на живота, онзи живот, който ти изваждаш, той прилича на вечния живот, единородни са.


Та казвам, при тези разсъждения пълно разбиране трябва да имате. Някой казва, че трябва да живеем. Ако ти живееш добре, то е заради тебе. Какво означава доброто? Доброто, това е известен процес. Трябва да живееш добре, защото, ако не живееш добре, ти ще имаш известни последствия. Някой казва: "Защо трябва да живее добре?" Той мисли, че да живее добре, е механически процес. Да даваш нещо от себе си, това не е добро. И да вземаш нещо отвън, това не е добро. Доброто е един процес, който запазва вечния живот вътре в тебе. Добро се нарича това, което запазва вечния живот в тебе, да не го изгубиш. Ако ти изгубиш своето добро, ти ще изгубиш вечния живот. Чрез доброто си съхраняваш живота си, чрез доброто организмът се подпомага да не изгуби връзката си с живота. Доброто е за интереса на човека, за интереса на неговата душа. Колкото си по-добър, толкова по-дълго време ще живееш. От сегашните хора някои са добри до 40 години. От 40 години не са добри и умират. Някои са добри до 10 години и след 10 години умират. Някои са добри до 80 години и след 80 години умират. Да кажем, че си живял 84 години и изгубиш доброто, имаш нула в това отношение. Питам, какво си спечелил? Да кажем, че вие функционирате с един капитал от 40 хиляди лева. Четири години сте функционирали с 40 хиляди капитал и след 40 години ще си направите един баланс. Нямате нито загуба, нито печалба, имате нула. Друг 10 години функционирал с капитал 10 хиляди лева и заминал, друг 84 години и функционирал с 84 хиляди лева капитал и си е заминал. И тримата какво са спечелили? Нищо. Да допуснем, че 40 години се учиш и в края на краищата ти имаш една нула. Казваш, всичко е празно - както Соломона. След като се е учил, учил, казва - всичко е празно и че животът, както е нареден, няма никакъв смисъл. И след Соломона мнозина казват, че животът няма смисъл. Хубаво, тогава, ако животът няма смисъл, защо живеем тогава? Сега в какво отношение Соломон трябва да бъде меродавен? Той казва "Суета на суетите". Такъв живот, какъвто Соломон е живял, то е живот на суетите. Животът на Соломона е суета на суетите. Животът на всеки един, както живее като Соломона, е суета. Нищо повече. Един порочен живот е, суета на суетите - нищо повече. Природата какво има зад суетата? Нищо. След като си се обезверил, какво очакваш? След безверието може да има още една стъпка, много малка е тя и ще престанеш да си безверник, няма да бъдеш вярващ. Ще престанеш дa си безверник, без да си вярващ. Да изтълкувам това. Безверникът, това е един трън, забит в крака. Какъв е смисълът на безверието? Произвежда в крака ти болка. След като извадиш този трън от крака ти и се махне болката, какво става с тръна? Изважда този трън от крака ти, и се махне болката. Какво става с тръна? Турят го в огъня и го изгарят. След това какво ще стане с тръна? Този трън ще се превърне на своите елементи, от които е станал. Ти ще му кажеш - още веднъж в крака на един философ да не влизаш, защото ще станеш на своите елементи.


Сега изводът, който трябва да направим, е: ако вие с вашето съзнание, ако вие със своето съзнание влезете в петата на един ангел или светия, или божество, какво ще стане с вас? С всяко едно престъпление в съзнанието си ти можеш да повредиш петата на някое напреднало същество. Ти си свободен да направиш това, но онзи, в чиято пета си влязъл, ще те извади и след като те извади, ще те погледне. Той има пещ и ще тури в огъня. Ни най-малко няма да му мръдне окото дали ти ще страдаш, или. не. Ще каже: "Както ти ми причини страдание, така и аз ще те туря в огъня." Де ти е мястото? Мястото не е в петата. Ще те тури вътре в огъня. Вие ще кажете: "Защо страдам?"


Ще дам един научен пример. Знаете ли защо страдате? Ние не сме дошли още до края. Когато Вие дойдете до известно място, дето вече не можете да мислите, казвате: "Не разбирам тази работа." Тогава ще се спрете и ще се върнете назад. Излезте оттам, дето сте влезли. Някой път у вас се заражда желание да изучите нещата. Има неща, които не трябва да изучиш. Да кажем, че има една златна форма с отровно съдържание. Вие искате да го опитате, но нямате един разумен метод да го опитате. Някой казва: "Чакай да го близна." Да кажем - това е азотна киселина или сярна киселина. Вие искате малко с езика си да го близнете. Казвате: "Малко да близна, да видя какво е." Знаете ли какъв ще бъде резултатът? Много пъти в природата има такива затворени шишета. Отвън формата е златна, но съдържанието е отровно. Има киселини в астралния свят, които са 100 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди пъти по-силни от киселините на физическия свят. Ако отвориш малко, ще носиш последствията от тази малка миризма.


Когато Мойсей тури онзи закон на пожеланията, той не е обяснил този закон. Той казва: "Не пожелай онова съдържание, което е турено в златните форми." Смисълът на това съдържание е разумно за онези, които са турили това съдържание вътре. Този смисъл за тебе ще ти коства живота. Ти най-първо ще намериш онзи, който е затворил това шише, и като го намериш, няма да буташ шишето, ще видиш надписа на това шише, кой го е направил, какво е, ще намериш това лице и ще му дадеш. Ако той не иска да ти обясни никак, не се занимавай с намереното шише. Ти казваш: "Чакай да го поразтворя малко." Както двама българи - в колибите намерили бомба, пръснала се бомбата, защото казали: "Чакайте да я почовъркам малко." След. като изпитали тази форма, пострадали.


Вие сте в един свят, дето съществува робство. Навсякъде съществува робство. Вие проповядвате, че има свобода. Че кой от вас е свободен? Онзи, който има да дава на банкера, свободен ли е? Заробила го банката в един порядък. В една християнска култура имаш да даваш на един банкер 100 хиляди лева, и то с 25 процента лихва. Ти си един чиновник, който вземаш една заплата 5-10 хиляди лева, или ти си един свещеник, но свободен ли е свещеникът. Свещеникът не е свободен. Не е свободен да облече дреха, каквато той иска. Той ще пита владиката и каквато дреха иска владиката, такава ще облече, според дадения образец.


Нито един от вас не е свободен. Говорите за свобода. Две сестри си говорят и по едно време прекъсвaт, казват - идe една сестра и двете сестри заемат една поза, като че нищо не са говорили. Онази, която иде, си казва: "Може да са говорили нещо за мене." Тя не е свободна. Другите две сестри, които млъкват, си казват: "Тя може да открие нещо от това, което говорим." И те не са свободни. Вие казвате, че са свободни. Ти отиваш при Господа, молиш се, молиш се, уплашиш се, казваш: "Я ме послуша, я не." И се изпълниш със страх. Между хората не си свободен. При топлината не си свободен. При студа не си свободен, при майка си не си свободен, при баща си не си свободен. При сина си не си свободен. Питам, де е свободата тогава? Аз не искам да изнасям едно противоречие. Искам да изнеса фактите, както са. Колко плитка мисъл: всеки един мисли, че е свободен. Ти може да си представиш, че си повече ограничен, отколкото си. Но в дадения случай трябва да знаеш в какво седи свободата.


Писанието казва - дето е духът, там е свободата. Дето има сила, има ограничение. Дето има дух, има свобода. Питам тогава, дето има разумност, какво има? Какво отношение има разумността към духа? Има тесни отношения. Вие всички мислите за резултатите. Вие мислите само когато дойдат някои резултати. Ти имаш едно шише, изтървеш го, счупи се. В шишето има съдържание, масло, то се разлива. Като го счупиш, ставаш сериозен, казваш: "Отиде маслото. - Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло?" Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото.


Аз ще ви приведа друг аргумент, че счупването на шишето спасява хората. Ти казваш: "Как така счупването на шишето да спаси хората?" Христос, като страда от такава смърт, освободи хората от страдания. Счупи се неговото шише, всичкото му богатство изчезна, животът му отиде, той умря на кръста. Чрез всичките негови страдания хората се спасяват. Със своята смърт той изкупи хората от греха, от разбойниците. Някой ще каже: "Нямаше ли Христос сила да спаси света." Ако със сила можеше, защо не дойде с войската си, а дойде да плаща със страдания? Защо трябваше да страда да спаси света? Този въпрос, така зададен, е от глупавите въпроси. Ще ви докажа защо. Ако някой човек падне в някой кладенец, ти с пушка ли ще кажеш да излезе, или ще му спуснеш някое въже. Ще му кажеш ли, като вземеш пушката в ръцете: "Излез или ще те утрепам." Можеш ли да го накараш със своята пушка да излезе из кладенеца навън. Ако го срещнеш на равно място, той ще хукне да бяга, но в кладенеца, дълбок 25 метра, ако го накараш с пушката да излезе, ще може ли? Някои от вас питат така: "Не можеше ли Христос да спаси света чрез сила?" То е все едно да накараш някого да излезе из кладенеца с пушка. Това е съвсем дървена философия. Както сега разсъждават хората, то е дървена философия. Учените хора, когато разрешават някои мъчни задачи, те са ги така разрешили, че аз, по някой път аз се смея върху някоя научна задача. Виждам, че той доказва нещо, но по този начин то не трябва да се доказва. По този начин той нищо не доказва.


Запример, ако се намали пространството на едно нещо, какво ще стане с него? Ще расте на височина. Запример защо американците си правят високи къщи, небостъргачи? Причината е, че те нямат място. Вследствие на това те растат нагоре. Ако имаха широко място, те ни най-малко не щяха да правят тези небостъргачи, понеже имат малко място, а пък много е скъпо. Един квадратен метър там е цяло състояние за човека. Един квадратен метър да имате там в Бродуей, то цял живот щяхте да прекарате. Там един квадратен метър струва 25-30 хиляди лева. Как няма тогава да правят тези американци тези небостъргачи нагоре. Аз правя своите заключения. Някои хора са високи. Малко пространство имат, отдолу нямат широко пространство, отиват нагоре. А пък някои са къси. Казвам, широко пространство имат отдолу, много място имат, не искат да градят нагоре. Турците казват - ниските хора са бела на Господа, ниските хора са хитри. Най-късият знаете ли кой е? Дяволът е най-късият човек. Най-ниският човек е дяволски. Като отиваш при него, ще имаш бела. У турците казват - най-ниският човек е бела на Бога. Та казвам, вие седите и си гледате ръцете. Знаете ли какво значение имат тези пръсти? Ако ръцете са станали прозрачни, знаете ли какво значение има? Погледнете се в огледалото - някой път се харесвате, някой път не. То е цяла наука. Някой път очите са хлътнали, някой път са изпъкна- ти. Някой път косата ви е побеляла, пo-червена или по-тъмна. Ръката ви е топла или студена, краката ви изстиват.


Това са все процеси, които имат значение. Това са естествени процеси. Голямата горещина в краката е неестествен процес, студените крака - също. Очите да хлътнат, и това е неестествен процес. И ред други процеси, които стават, се дължат на онези естествени положения на нашите мисли и чувства, в съчетанието на мислите и чувствата. Има известно съчетание на мислите, което може да внесе цяла отрова в тебе. Има известни мисли и чувства, които, като съединиш, ще направиш най-ужасната отрова, отровна киселина, с която можеш да отравяш организма си. Не може да мислиш, каквото искаш, не може да чувстваш, каквото искаш. Ако ти си свободен в своята мисъл, не можеш да бъдеш свободен в своите чувства. И ако ти си свободен в своите мисли и чувства, не можеш да бъдеш свободен в своите постъпки. Ако си свободен в своите постъпки, ти не можеш да бъдеш свободен в своите мисли и чувства. Ако ти направиш едно престъпление да убиеш някого, ти вече не си свободен, тревога има в тебе, понеже има закон, затвор. Свободен си да го удариш, но се въздържаш, ограничаваш се. След като се ограничиш в своите постъпки, ти си свободен в своята мисъл, да вървиш свободно, да мислиш свободно, да чувстваш свободно. Вие не се спирате да мислите дълбоко защо трябва да се въздържате. Трябва да се въздържаме в постъпките си, за да бъдем свободни в мислите и чувствата. И ако мислиш да направиш неща, ти си свободен да го направиш. Но ще ограничиш своите мисли и чувства. Ако ограничиш своите мисли и чувства, свободен си в своите постъпки. Свободата в своите мисли и чувства ще произведе ограничения в твоите постъпки. А пък някой път твоята постъпка ще произведе ограничения в твоите мисли и чувства. Тогава де е свободата?


Свобода се нарича това, което дава свобода едновременно на мислите, чувствата и постъпките. Когато постъпката освобождава мислите и чувствата ти, тази постъпка е права. Ако една мисъл, едно чувство правят постъпката свободна, тези мисли и тези чувства са прави. Когато постъпката не произвежда никаква реакция, тази постъпка е права. Така че може да проверите от постъпките своите мисли и чувства. И от вашите мисли и чувства да проверите вашите постъпки. След това може да проверите какви ще бъдат вашите отношения към Бога. Ако вашите мисли, чувства и постъпки са прави, тогава може да имате право отношение към Бога. Бог е едно същество в света, което обича абсолютната, чистата хармония и права мисъл. Бог не обича абсолютно никаква дисхармония. Бог за грешните хора има само едно понятие - като отрицателни места той ги държи далече от себе си, той не иска да се занимава с тях, но силата му е там. Някой път ще прати някого да ги реформира. Ако мислите, че Бог се занимава с тези, които вършат престъпления - не. Той не се занимава с престъпленията. Изводът, който ще направите, е: щом те е турил Бог в света, не ставай трън в петата на Божествения организъм, нито в своята мисъл, нито в своите чувства, нито в своите постъпки. Бог е същество най-чисто, най-светло същество, никаква лоша мисъл, никакво лошо желание, никаква лоша постъпка не може да остане при него.


Следователно тази лоша мисъл ще се върне с всичката своя мощ върху тебе и ще те порази. Ако ти препратиш доброто към Бога, то ще се увеличи. Всяко нещо, което отива при Бога, ще се увеличи. И злото се увеличава, и доброто се увеличава. Ако ти пратиш към Бога една хубава мисъл, чувство или постъпка, то ще се върне върху тебе. Или казано другояче: посей житото в земята, и това жито ще ти придаде. Ако ти посееш една нива с магарешки тръни, каква печалба ще имаш?


Трябва да имате една философия за живота, едно правилно разбиране. Аз забелязвам - вие по някой път идвате до едно положение на изтощената почва. Някой се моли, моли и казва: "Не ме слуша Господ." По този начин не трябва да се молите. Не е в многото моление, дългите молитви не са хубави. Един се е молил в църквата. Свещениците излезли навън да не го слушат, с глас се е молил. Всички излезли из църквата. Дошъл един и му казал: "Каква ти е болката?" Имам да давам. Ще ме затворят." "Колко?" "Толкова." "На, вземи ги и млъкни." Онзи казва: "Послуша ме Господ." Благодарение, че този добрият човек е с развито ухо и не иска да чува крясък. Предпочита да плати за тебе. Агнето се моли на Господа: "Господи, освободи ме. Не искам да ме заколят хората." Няма нито глас, нито слушане. Причината е в самия човек. В него няма условия. Във всички свои постъпки човек трябва да върви в Божия път. Вие имате известни възгледи. Тези ваши възгледи трябва да ги замените с нови, да направите една основа. Трябва да съблечете вашите стари дрехи, да идете на баня. Измийте се хубаво, облечете новите дрехи, а пък старите бракувайте, защото те вече не са хигиенични. Тази нехигиеничната дреха е следната. Вие седите и казвате: "Никой не ме обича, не ме обича и Бог." Може би има 10, 15, 20 души да не ви обичат, но не може да кажете, че 1000 хора ви мразят. Това, което казвате е преувеличено. Може би двама души да ви мразят, но не може да кажете, че всички хора ви мразят? То е фалшиво заключение. Ако погледнете по-дълбоко, вие ще видите, че тия хора, които ви мразят, то ще бъде онова шише с розово масло, което се е счупило, и то ще ви причини добро в края на краищата. Когато тези двама души ви мразят, у вас се създава желание да се молите, и тогава тяхната омраза се изпарява. Ако тяхната омраза не може да докара у вас едно разположение да се молите, то ще имате мъчение. Някой път казвате: "Не ми върви. Нещо преследва ме съдбата." Никаква съдба не те преследва. Ти си сам съдба на себе си. Като постъпваш криво, ти образуваш своята съдба. Ако постъпваш разумно, - също. Тогаз се отваря вратата. Ако не си внимателен, ако туриш пръста си, може да се осакатиш при затварянето на вратата. Коя е причината? Когато затваряш врата- тa, дръж ръката си настрани. Едно се старай да определиш - колко е лош един човек. Търси защо е лош и за какво. Това е все едно да минаваш край пътя и да гледаш една бомба. Не я човъркай да виждаш каква е, не се интересувай. Никаква философия няма там. Погледни я и си върви по пътя. Онези, които са поставили тази бомба, да дойдат да си я вземат. Ти не си я поставил.


Превод: не се занимавай с онези отрицателни мисли, които някой е хвърлил в пространството или които са се породили във вас. Не се занимавай с тях. Не се занимавайте с вашите отрицателни чувства, които някой е оставил, или с отрицателните постъпки. Турете кръст на всичко това. Ти питаш кой оставил тази бомба. Не питай кой я е оставил. Ти. жена ти и децата ти вземете си партушината - и да ви няма там. Защото тази бомба ще експлодира и колкото по-скоро излезете, толкоз по-добре. Инак ще отидете вие и къщата. Писанието казва - фитилът е запален, скоро ще дойде една голяма експлозия в света. Досега сте я проповядвали толкоз години и когато дойде това време, вие излезте вън и баща ви, и майка ви. Каквото вземете, вземете, а пък другото оставете. Който не разбира, ще каже: "Ще се мре." Да му мисли грешникът. Трябва да се прави правилен превод. Няма какво да се мисли за смъртта. Вие мислите за някои работи, за които аз никак не съм говорил. Ние ще минем през областта на смъртта, но праведникът ще мине и ще замине, а грешникът ще мине и ще умре. Ако туриш дървото в огъня, то ще изгори и ще се превърне на дим и прах. Ако туриш желязото, ще се нагорещи, няма да се изпари. Това желязо като го нагорещиш, ще светне, но после ще ръждяса. Като туриш златото и го нагорещиш, то ще се очисти. Така че огънят очиства дървото съвършено, т.е. ще го превърне на дим, желязото донякъде ще очисти, а пък златото - напълно.


Сега аз желая вие като злато да минете през огъня и да се очистите. Да не кажете: "Дотегна ми да страдам."


Някой казва: "Мене не ме е страх от студа." Казвам, не трябва да те е страх от студа, но трябва да имаш разумност, трябва да имаш приятелство със студа.


Една наша сестра отишла на баня и след като се измила хубаво, влязла в един басейн със студена вода. Дълго време стояла на душа и се върнала вцепенена, едва могли да я спасят. Почнало да излиза кръв от очите й. Тази кръв я спасява. Мнозина от вас постъпват като тази сестра в широк смисъл на думата. Ако не в банята, то при други обстоятелства. Например от едно състояние на любов минаваш в едно състояние на омраза. От едно състояние на крайна вяра минаваш в едно състояние на съмнение. Те са толкоз ужасни процеси, те могат да причинят катастрофа. Казваш: "Аз вървя по един крив път." Ако вървиш по закона на мъдростта, то не е един крив път, то е един прав път. Ако вървиш по пътя на любовта, също тъй. Ако не знаеш как да вървиш по този път, ти ще имаш мъчнотии. Ти може да вървиш по пътя на свободата и ако не знаеш как да вървиш по него, можеш да имаш мъчнотии също. Не че пътят е лош, но трябва да знаеш как да вървиш по него. Всеки ден трябва да проверявате. Ако имаш една мисъл или едно чувство, или една постъпка, проверявай при тези мисли, чувства и постъпки имаш ли мир в душата си. Искаш да влезеш в една нова област. В новата област лесно може да се влезе, но в нея трябва да си свободен от всички свои отрицателни мисли. Ако имате отрицателни мисли, трябва да ги носите в много малки шишета. Човек някой път казва така: "Защо Господ е допуснал злото?" Христос и дяволът на едно място живеят. Христос го туря на работа. Целия ден го впряга на работа. В дома ти влезе един дявол, впрегнете го на работа. И целия ден като работи, Господа питай какво да направиш. Ако двама се карат и до вечерта се примирят и се молят на Господа - "Направих една погрешка. Дърпах космите на другия" - но накрая и двамата се молят, дяволът какво е направил през разпрата. Злото не може да бъде изпъдено от света сега. Злото най-първо трябва да го изпъдим от ума си. То ще влезе в чувствата ни. Като го изпъдим и оттам, то ще влезе във физическия свят и там ще си остане. От физическия свят не може да изпъдите злото по никой начин. Ако искате да го изпъдите, то е перпетуум-мобиле.


Някой от вас ще каже: "Не знаем кой път да хванем." Вие не сте хванали пътя още, който трябва да хванете. Досега всички вървите по разни пътища. Не сте хванали главния път. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Вие като влезете в този път, трябва да тръгнете към истината и живота. Ако вървите по пътя на истината и живота, този път е истинският. Но има само един път. Българите имате един навик - като вървите по главния път, отбивате се по пътеки встрани, и после пак тръгвате по главния път. Не обича българинът да върви по правия път. Той обича да върви кестерме. Та сега вие по същия начин вие вървите по царски път и влезете по някой път в друг път. Казвам, правият път е онзи, който внася абсолютна хармония в мислите ви. Истина е това, което внася в чувствата разширение, пълна свобода вътре. Светлина и знание е само това, което освобождава човека. Казвам, пътят на любовта, пътят на знанието, пътят на свободата и истината, това е правият път, с който трябва да се завземете. Някой път трябва да ви държа беседа, какво нещо е християнска етика и етика на новото учение. Аз сега между вас постъпвам съобразно с вашата етика. Още не сте ме виждали, рядко съм се проявявал с новата етика. Много строежи на езика не са правилни. На всеки език строежът е според степента на развитието на народа. Англичанинът, понеже е дошъл до края на своята индивидуалност, той изразява това с езика си. Англичанинът казва: "Ай ем, аз съм." Англичанинът ще каже: "Аз съм човек." Човек съм. Значи англичанинът употребява думата "аз", а пък в други езици може да избегнете думата "аз". Има един език, който е безличен.


Музиката, това е стенография на живота. Един тон е сбор от думи. Един тон трябва да го преведеш. Как ще преведеш музиката в чувствата, в живота. Трябва да приведеш музиката, за да разбереш вътрешния й смисъл. Ако направиш правилен превод на известни тонове, те ще ти допринесат нещо. Ако аз свиря нещо и нищо не ви ползва, тогава какво значение може да има това свирене. Когато аз съм уморен и имам свободно време, вземам да си посвиря. Големи парчета не свиря като на Бетовен. Те са големи гозби, но скъпи. Такъв голям обед много мъчно се приготвя, но някой малък обед, някой малък музикален сюжет. Свиря 15- 20 минути, после туря цигулката на място. Някой от вас знаете да свирите на китара, някои на мандолина. Минавам някой път и слушам - една сестра свири, да свири на локарина. Но тези от вас, които не знаете да свирите, аз бих ви препоръчал да прекачите едно малко тъпанче. Ако не знаете нищо да свирите, непременно трябва да имате един музикален инструмент или поне една табука. И така да се освободите от всички онези неща, които сковават вашия ум. Ние сме сковани и трябва много голяма разтривка. Сковани са хората, не могат да мислят хората, не могат да чувстват, не могат да постъпват. Някой ще каже: "Как ще бия тъпан?" Че вие биете тъпан. Да знаеш как да биеш тъпан, другояче жив тъпан биеш.


Сега основната мисъл: гърбът ви не трябва да има голяма гърбица, задницата ви да не е много изпъкнала. Гърдите ви отпред трябва да са развити, а пък коремът да има всичкото благоприличие, да не изпъква много, да се оттегли малко. Иска капитан да стане. Не. Главата е горе. Като се пусне права линия, главата трябва да бъде с един милиметър отпред. Челото с един милиметър най-малко трябва да е по-навън от гърдите, а гърдите трябва да са с два милиметра по-навътре от корема. Коремът да има благоприличие. Това е само за пояснение.


Ако туриш ред и порядък в своите мисли, чувства и постъпки, ще може да заповядваш на главата си, на гърдите си, на тялото си. Ако ме слушате, ще ви покажа някои правила, с които да си служите. Това не са правила, това са упражнения.


Ръцете на раменете със стиснати юмруци - ще поемете въздух, след това ръцете напред и ще издишате, ще бъдете е отворени пръсти, постепенно ръцете отиват надолу. Когато ръцете отиват от раменете напред и надолу, става издишането. След това издигате ръцете на раменете си и поемате въздух. Като издигате ръцете нагоре, свивате пръстите на ръцете. А когато ги изнасяте напред, отваряте пръстите на ръцете при издишането.


Тайна молитва


Двадесет и първа лекция

на Общия окултен клас

24 февруари 1932 г., сряда, 6 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни