54. Мария Здравкова Милева. 54.13. Разрушената чешма в с. Тополица

[Ани]

54.13. Разрушената чешма в с. Тополица

Благодаря на сестра Милева, на сестра Цанка от Габрово, която ми даде това писмо, с тези ценни примери и опитности от Учителя и Неговите ученици и последователи, за да си вземем всички бележка и урок какво трябва да пра­вим и как да постъпваме при подобни случаи...

Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да приба­вя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко:

Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско, имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова, от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колек­тивно от братята и сестрите, от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешма­та с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Предста­вяше нещо музейно и мистично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това раз­брахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - събо­рихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили... и т. н.

Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други по­добни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Велико Всемирно Бяло Братство.

Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред ця­лото Небе...

Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене...

Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене...

Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблу­дил като мене, чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил раз­сърдил, задето му било задавано такъв въпрос, и си отишел - сеансът се раз­валил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на [Матея]: Господнята молит­ва - „Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума.

Друг случай. Един брат от Айтос сподели с мене:

 

- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече Беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било новото учение:..

 

Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.

Разказваха ми един случай, подобен, за едни младежи, наши братя, кои­то се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал:

 

- Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?

 

Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че то не е бил нашият Учител - и го напуснали.

Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по- Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се пред­ставят за учители от Негово Име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят.

В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т. н.

Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: „Бъдете всякога с будно съзнание!" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съвети­те на нашия Истински Учител в беседите и лекциите, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...

(За ремонта на чешмата в с. Тополица вж. „Изгревът" том VII, с. 95-98. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)