58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)

[Ани]

58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов

Зъболекарката сестра Иустина Халачева разказва за първите си впечат­ления от Учителя.

През 1950 година сестра Иустина Халачева живееше в София, на Изгре­ва. Обитаваше партерния апартамент на една от масивните постройки. Полукръжният салон, от който се откриваше красива гледка към Витоша, й служеше едновременно за работен кабинет, както и за чакалня. Тя беше зъболекарка и продължаваше да работи. Тя ни разказа следното:

 

- Родена съм през 1885 г. в Киев, по народност рускиня. Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. [1]

 

Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръ­цете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия „Си­ла и Живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено? Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам нео­бичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите ми.

През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлие­во Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания. Събираха се приб­лижени приятели, пееха песни и четяха беседите на Учителя. Книгите на Учите­ля станаха мои настолни книги. Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досе­га не ме е напуснала, въпреки изпитанията.

През 1922 г. Учителят дойде в Свищов и изнесе публична беседа в чита­лището. Тъй като някои Го апострофираха, Той вече не изнесе публични бесе­ди. Беседи пред приятелите обаче изнесе доста. Беше на квартира у сестра Нешка Анева. Тя Го и переше. Когато няколко години [по-късно] у нея гостувал сливенският ясновидец Георги Сотиров, той сочел към мястото, гдето била ед­на дюлка, и казвал:

 

- Тук виждам светлина вечер.

 

Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала сапунената вода, когато прала дрехите на Учителя.

Когато отидох пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме загово­ри, като че е познавал баща ми:

 

- Вашият баща е свещеник.

 

А аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътреш­но познаване.

Тогава се много смяхме с един наш познат, многознайник, който в нищо не вярваше, „нито в Господа, нито в дявола". Въпреки своето неверие, той имал усета на някакво уважение, поради което още далече, преди да влезе в къща­та, гдето беше Учителят, той изгасил и хвърлил цигарата си. Какво било негово­то учудване, когато още при влизането му в стаята, Учителят го попитал:

 

- А защо хвърли цигарата си?

 

Това го страшно поразило и той не можеше да се начуди: дали пък наис­тина имаше някаква способност да вижда нещата през далечина?

Веднага след Свищов, Учителят отишъл в Шумен. Шуменци много напи­рали да ги приеме. Той се затворил в стаята Си и така останал сам в продълже­ние на цели два часа, без да приеме никого. Така се и разотишли. По-късно Той казал:

 

- Два часа прах кирливите ризи на шуменци, но не можах да ги изпера!

 

Какво е искал да каже, сам си го тълкувайте както искате.

(За шуменци вж. „Изгревът", том VI, с. 713-716, № 1,2,3; „Изгревът" том IX, с. 825-831; „Изгревът" том XVI, с. 862-868, глава XII. - бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)

----------------------------

[1] Вж. „Изгревът", том XIII, с. 22-24 и снимки № 2,3,4,5. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)