60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.1. Неосъществената среща с Учителя

[Ани]

60. През съборите

Написано от брат Каню Величков Христов.

(Каню Великов Христов, по професия кожухар, ул. „Свети Спас" № 50, гр. Ямбол, е в списъка на ръководителите от 1949 г. За него е публикувано в „Изгре­вът" том III, с. 343-345; снимката с Каню е под № 7. - бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)

60.1. Неосъществената среща с Учителя

Всяка година през август от другите и от нашия град, по няколко братя и сестри подготвяни отдавна, и като весели птички, по две, по три отлетяваха за София. Трамваят ги поимаше, носейки ги през шумната София към Изгрева.

Понякога и мен се нареждаше също така да летя с влака и трамвая - вместо крила - за Изгрева.

Ето впечатленията ми, мислите и наблюденията ми от тия посещения, които искам да споделя с вас, мили сестрички. Ние, провинциалистите, идвах­ме в София с голямо смирение, добре слушахме, наблюдавахме и размишля­вахме.

За пръв път дойдох на събора през 1927 г. Болен, недъгав, изтерзан, из­мъчен от 10-ина години от неизвестна болест. Опитах всички лекари в града и техните лекарства - нищо не помага. Приятели от Ямбол ми посочиха Учителя, за когото бях чувал и малко чел беседите. Бях дошел 3 дни преди събора. Не познавах никого, освен брат Лулчев. Срещнахме се на пътя. Той бързаше за града и не се занима много с мене.

Аз стоя и чакам. Сестрички сноват, минават и заминават край мен, но никой не ми обърна внимание и запита. Стоя, мълча, наблюдавам. Колко инте­ресно! Излиза от една стая брадат човек, доста едър, с книга в ръка, може би беше Библия. Помислих, че е Учителят, но след минута излезе друг, по-нисък човек, също с брада. Първият му подава книгата и му целува ръка. Разбрах, че това е Учителят. Той отправи поглед към мен за момент и си продължи разго­вора с другия. Аз стоя, чакам и мисля. Щом ме видя Учителят, Той нали всичко знае, знае защо съм дошел, ще ме повика, вярвам. Но не. Никой не ме повика, въпреки че час и повече стоях.

Ето, започна вече борба в мен, неведие, притеснение, до избухване, до­като създадената буря в самия мен ме измете от Изгрева. И се върнах същата нощ в Ямбол. Наистина чудно изпитание! Чудно поучение!