Ани Публикувано 16 Август, 2013 Сподели Публикувано 16 Август, 2013 60.2. Отново съм неканен и неочакван за събора След 3 дена пак полетях за Изгрева, но с няколко братя от града. Застроихме си палатка обща, всеки си зае малко място от нея за легло. И аз се настаних на единия край. Вечерта пристигна друга група от Ямбол при нас, една буйна сестра търси място и пита един брат: - Кой лежи тука, на това място? - Ами, брат Каню! Тя избухна: - Канювци-манювци не ми трябват на мене, но ми трябва място за мен! Започна дори спор и караница. Аз мълчаливо станах и отидох на другия край. Второ изпитание и съмнение нахлу в мен. Наистина такива сили срещаме понякога, но това ме поучи много после, че не сме ние такива, но не сме будни и допущаме тия неща. Сутринта ставаме, събужда ни свиреща цигулка. По нареждане на Учителя всеки бързаше с 2 стомнички за вода от далечното изворче в Дианабад. Това, казваха, било задача, но аз, като нов, не я изпълних. Само гледах, мислех и се чудех: две еднички думи - „Учителят" и „съборът", събраха от всички краища на България будните и гладните души за знания, които са скътвали левче по левче за път, за събора - да чуят и видят своя Учител. А за какво дойдоха? За някой съвет, за някои напътствия, за някой лек, дори за един поглед, и да целунат Неговата благославяща десница. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване