60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.5. Срещата ми с Учителя

[Ани]

60.5. Срещата ми с Учителя

Така съборът завърши. Учителят почна да приема гостите, да се сбогуват и да им даде нужното напътствие и благословение. Заех и аз ред пред стаичка­та на Учителя. Докато се изредят другите пред мен, аз стоях и се борих със себе си, просто се потих от борба. Мисли, мисли, лоши, отрицателни, дори забравени в живота, сега напираха в ума ми като досадни мухи. Хемен-хемен да избягам пак повторно. Внезапно вратата се отвори, появи се Учителят и ме покани.

Аз изтръпнах, всичко се изпари от мен. Влязох, седнах на един стол, който ми посочи Учителят. Той седеше срещу мен, но вярвайте, мили сестрич­ки: не видях какъв беше столът, на който седнах, нито на какъв стоеше Учите­лят, не видях нищо друго, ни стаята, ни какво имаше в нея, само лицето на Учителя видях и чувах тихите Му думи, напътствия за моята болка и страдание. Такава операция ми направи Учителят, както никои лекари, които ме лекуваха и ми предлагаха разни операции. Учителят свърши това без инструмент, без ножове, а само ме изпоти и ме изпрати здрав. И така се простих с Учителя, целунах Му ръка и си дойдох в Ямбол. Веднъж само се появи болка в мен и малко съмнение, но бързо изчезна всичко. Оттогава досега съм здрав, радвам се на живота. Благодаря на Бога и Учителя. Заспивах със Словото на Учителя. Обикнах всички братя и сестри, Учителюви ученици, където и каквито и да са те. Обикнах събранията, редовно посещавайки ги. Най-после Учителят ме по­сочи да заместя заминалия си ръководител. Това е едно резюме от живота ми, влизането ми в братството, срещата ми с Учителя.

Ако ви е приятно, втори път ще ви пиша за друго посещение, за друг събор и последната тъжна картина при Учителювото заминаване, на която и аз бях свидетел.

Наистина, всичко това сте може би и вие преживели и го знаете. Но аз от брат Боян се уча, той ни описва някога братския живот с Учителя и ни го пра­ща, а това ни радва твърде много. Сестра Невена, Вие, мисля, пожелахте да Ви пишем нещо като спомен. Тук макар не е може би много интересно, но [за] един писател като Вас и най-малкото е интересно за Него: прощавайте.