61. Мария Николова Гърнева. 61.6. Сънищата се сбъдват

[Ани]

61.6. Сънищата се сбъдват

Може би такава е моята природа - много работи ми се дават през време на съня.

Една нощ сънувах Учителя, играя на поляната с Него. А Той е някак по* чернял, черни са и краката Му до коленете. Аз се чудя. Той се усмихва и казва:

 

- Бях в Индия и сега идвам оттам!

 

Друг път Го сънувам млад и хубав овчар, седи до купа сено и Си пасе овцете. Аз се затичвам към Него, а Той ми казва: „А къде е Станчо?" После добави: „Аз не искам да влагаш чувствата си в друг!"

Казах за тоя си сън на Граблашева, а тя да вземе да Му Го каже. Той се смял със сълзи и отвърнал:

 

- Когато човек не може да отиде при слънцето, тогава той ще отиде при звездичките! Това никак не е чудно!

 

Под „звездичките" лесно може да се разбере, че това са братята, с които по това време имах познанство и дори приятелство.

А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза:

 

- Какво правиш ти с този гагаузин!

 

Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо. Защо го нарече така, не зная. Гагаузин, това е нито българин, нито турчин.

А ето как се яви на сцената тоя Станчо. Имаше си той барака наблизо до мене. Беше интелигентен момък, следвал агрономство, ерген, млад и здрав, почернял от слънцето. Един ден научих, че е болен от гърло и лежи на легло. Отидох при него и му занесох чай. Така започна нашето приятелство. Виждах­ме се всеки ден и аз чувствувах как ми става драго, когато го видя. Започнахме да ходим заедно на екскурзии, да се търсим с очи. Той започна да идва при мене и аз от време на време, поради различни причини, започнах да му госту­вам в бараката. Драго ми беше да изтупам покривките, да помета, да отворя прозорците. Има какво да се прави в една ергенска квартира.

За свое учудване, аз почувствах какво значи любовта към мъж: проста­та, здрава, не много висока, но топла и увличаща като буен поток любов. Ми­сълта за него все повече пълнеше сърцето ми. Аз ставах сутрин с мисълта, че днес е пред мене ден, през който аз ще мога да го видя, ще мога да чуя гласа му, ще гледам очите му. Вечер заспивах с усета от неговото тяло, от неговите ласки - топли и сочни устни. Душата ми беше пълна с една нова тайна, която по-рано предполагах, че съществува на света, но която не познавах. Това беше любовта на пола. Сега аз я знаех. Тя ме пълнеше със силата на самия живот.