66. Сепаративният мир. (разказа от Тодор Петров Пецанков, „гледачът")

[Ани]

66. Сепаративният мир

Долното ни се разказа от Тодор Петров Пецанков, наричан „гледачът".

През 1944 г. Учителят беше в Мърчаево. Отидох при Него и Му казах:

 

- Ела си в София!

 

Отвърна ми:

 

- Не още, рано е за мене да се връщам в София.

 

Наблизо до Учителя имаше братя, с които веднага влязох в спор. Тук бяха Методи, Йордан и други привърженици на Лулчев. Спорът беше много оживен, във връзка с политиката. В това време русите настъпваха, германците отстъпваха от Украйна, стана голямото сражение около Кишинев, падна Яш, пленени бяха десетки германски девизии, русите напредваха към нас. Аз за­щищавах позицията, че русите скоро ще дойдат и че ние трябва да се ориенти­раме навреме. Оживеният спор толкова много разпали нашите братя, че те се нахвърлиха върху мене. Аз не им мълчах, стана бой, при който аз им казах:

 

- Не ме нападайте наведнъж всичките, а един по един!

 

Но те нищо не чуваха, стана истински бой - аз също биех, докато ми беше раздран новият тъмносин костюм. В това време дойде при нас Учителят и каза:

 

- Какво правите, бе! Я го оставете, човека!

 

И те ме оставиха. Учителят ме повика и ми каза:

 

- Ела, ще ти кажа нещо! Само виж някой да не подслушва на вратата!

 

Когато отворих и погледнах, до нея беше долепила ухо Йорданка Жеко­ва. Не бях много деликатен, като й казах:

 

- Не ли те срам? Имам да Го питам нещо много важно, за мене се отнася, ще се женя, а ти да прислушваш!

 

Тогава Той ми каза:

 

- Иди при Лулчев и му кажи: да вземе нужните мерки, да се каже на министър Багрянов навреме да сключва сепаративен мир с русите! Навреме, докато не са влезли в Румъния, докато не е станало късно!

 

Тогава Лулчев имаше квартира в село Мърчаево, някъде нагоре от Учи­теля, отношенията им не бяха добри, изобщо не приказваха. Аз отидох при Лулчев. Пред вратата му стоеше едно младо момиче, студентка. Аз не бях в добри отношения с Лулчев, но той ме посрещна разположен и ми каза:

 

- Какво ще кажеш на тази девойка, която стои до вратата ми?

 

- Какво ще й кажа? Да си отиде и си гледа уроците!

 

- Точно това й казвам и аз - отвърна Лулчев.

 

Влязох при него и му казах:

 

- Учителят ме праща при тебе, да направиш това и това.

 

Той отговори с добър тон:

 

- Какво може да се очаква от тоя делиормански циганин, когото назна­чих със съгласието на Учителя?

 

Беше доволен от срещата си с мене. Аз не знаех, че назначаването на Багрянов е станало със съгласието на Учителя. Истина е, че наскоро същият, като министър-председател на България, направи постъпки за сключване при­мирие с русите с всички последващи събития.

 

(Багрянов беше министър-председател от 1.VI.1944 г. до 2.1Х.1944г. На 2.IX.1944 г. бе назначено правителството на Муравиев. И то продължи да води преговори в Кайро с американците. Но не проведоха сепаративни преговори с руснаците. На 5.IX.1944 г. СССР обяви война на България. На Източния фронт срещу СССР не е изпратен нито един български войник, докато румънците во­юваха с цяла армия. На 9.IX.1944 г. се сваля чрез военните от Кимон Георгиев и с помощта на съветската армия правителството на Муравиев и започва ерата на комунистическата власт от 45 години, от 1944 до 1989 г. - тъй, както бе пред­сказал Учителят Дънов.

Тодор Петров Пецанков е роден на 15.IX.1897 г. в град Хасково. За него вж. „Изгревът" том VII, № 50 на с. 558, № 51-57 на с. 558-565, № 58 на с. 566-569. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)