71. Изповедта на една еврейка (Лидия Аладжем)

[Ани]

71. Изповедта на една еврейка

(Долното е написано с почерка на Лидия Аладжем - удостоверява Верги­лий Кръстев. Тя лично ми го предаде на един концерт)

14.III.1969 г.

София, Изгрев

Що е работа!?...

Преди много години (1942 г.) запитах Великия Учител:

 

- Учителю, защо не мога да се радвам?

 

Той разкри булото на моето минало, строго и назидателно ми рече:

 

- Как ще се радваш, като не си работила?

 

В тежка размисъл ме хвърлиха тези Негови Слова. Нима не работех?!... Уморена се прибирах у дома от работа - по магазини, фабрики, домашна, и започвах да уча, свиря, пиша, пея.

А Той ми рече: „Не работиш!"

Дълго, дълго този ключ беше неизползуван от мен. Продължавах да из­немогвам и боледувам от непосилен труд - и все се питах: „Нима не работя!... Що е работа?!"

Минаха много години, съдбата ме люшкаше по много посоки. Аз се сър­дех, роптаех, огорчавах, съдех и все питах: „Какво, що е работа?!..."

Но всички тези противоречия се складирваха в моята душа и те започна­ха тихо и кротко да ми проговарят.

Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, за­щото виждаш чуждите погрешки, своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога.

Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече кротко и благосклонно!

Днес, когато някой хвърля злобата си към мен, аз го погледна мило и с Любов.го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям Истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, Който ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам.

Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в Любов, огорчението - в сладчина, роптанието - в благодарност, живота си - в Молитва.

Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа, разтопяват, размекват почвата на моята същина. Те ми казват: „Стани по-добра, по-милостива, по-снизходителна, по-благоугодна на Бога."

Боже, благодаря Ти, благодаря Ти за всичко, с което си ме поучил, да Те позная по-съвършено.

Сега разбрах що е работа:

Съзнателно да работиш над слабостите, недъзите и погрешките си. Доб­родетели да развиеш, правда да даваш, с всяка душа обхода да имаш, Бога да любиш и всичко ще придобиеш. С това наследство ще си заминеш и светла диря ще оставиш, нови условия ще приготвяш и Божията радост ще имаш.

Лидия Аладжем

(Бележка на съставителя Вергилий Кръстев: Веднъж тя ми разказа след­ното:

Запитах веднъж Учителя:

 

- Учителю, защо нищо не ми върви?

 

Отговори ми така:

 

- Как ще ти върви, когато никога досега не си работила за Бога?

 

Онемях. Няма съм и досега за тази Велика Истина. Но ви я казвам, за да не тръгнете по моя път. Не по него.

 

Вървете по пътя на ученика. Работете чрез Словото на Учителя за Бога. Това ви е разрешението.)

(Вж. „Изгревът" том XIII, с. 514-548. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)