9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г.

[Ани]

9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г.

„И уподоби се царството Божие на многоценен бисер,

който, като намери човек, продаде все, що имаше, и купи го."

Обични братя и сестри,

Днес празнуваме един от празниците на природата, духовната и астро­номическа Нова година.

В живота непрестанно се влива нещо ново. На него се дължи всяко дви­жение и всички промени. Новото иде от онзи велик Божествен ред и порядък, който сега слиза на земята. Ние го наричаме Царство Божие.

Божественият ред и порядък прониква цялата вселена. Навред във все­мира, в безчислените светове се простира Царството Божие.

Някой пита: „Къде е то?" Царството Божие не е по място, то е навсякъде. Всеки ден ние се срещаме с Царството Божие. Всички блага на живота идат от него: един зрял плод, едно цъфнало цветенце, житното зърно, милувката на майката, изгряващото слънце, всичките проникват в Царството Божие. Да поз­наваш Царството Божие, да го очакваш, да го посрещаш, да го приветствуваш, да го приемаш и изявяваш, в това седи радостта на живота.

Царството Божие иде непреривно, то подхранва всички хубави явления.

Божественото учение е учение за Царството Божие.

Христовото учение е учение за Царството Божие.

Учението на Учителя е учение за Царството Божие - те са едно.

Божественото учение може да се преподава от амвона на храмовете и от катедрите на университетите и академиите, но за него най-подхожда не ня­коя човешка сграда, но великият небесен купол, осветен от слънцето и звезди­те, където ветрецът повява, облаците плуват, планинските върхове присъствуват. Такъв салон най-подхожда за Божественото учение. Него Бог ни го е дал и никой не може да ни го отнеме. В него Бог говори и ни учи.

Няма какво по-хубаво от това да желаем.

При тази обстановка животът на Братството се развива естествено, как­то текат водите, както изгрява слънцето. Защото Братството е явление на Цар­ството Божие. В него е вложена идеята за единството с Бога.

И тъй, Братството съществува не по човешко, а по Божие благоволение.

Божественото учение се е давало в миналото, но то е било затваряно в храмове и светилища, обременявано и затъмнявано от обреди и церемонии, използувано за власт и корист.

За тази епоха обаче Божественото учение ще остане свободно от вся­какви форми и ограничения. То може да си служи с такива, но ще бъде свобод­но от тях.

Днес Божественото учение изгрява свободно във всичката своя красо­та, сила и светлина. Неговата емблема е Изгряващото слънце. То навлиза в живота отвън и отвътре. То е достъпно за всички. Днес всички са призовани на Божествената трапеза.

За тази епоха Божественото учение няма да бъде затворено в храмове и светилища, привилегия на малцина. „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но на светилника, да свети на всички" - казва Христос.

Като посрещаме изгряващото слънце, ние се свързваме с живота на Слън­цето. Някои питат: „Има ли живот на Слънцето?" Има. Всички органични фор­ми са проекция на живота на слънцето. Обаче животът не е неизменно свър­зан само с органическите форми. Животът има безброй свои състояния и неог­раничени възможности. Животът се проявява при всички условия.

Учените още не могат да отговорят на въпроса какво представляват крис­талите, растенията и животните. Те са проекция на законите, силите и качес­твата на Единния живот - животът на Бога. Това е отворената книга на приро­дата, живото Слово, което винаги трябва да изучаваме.

Човек е свързан с космоса, с целокупния живот и е едно с него. Той го приема съзнателно или несъзнателно. Той има органи за това, които знае и които не знае.

От звездното небе идват към нас съчувствени лъчи. Те ни благославят и подкрепят. Връзката между човешките души и звездите е тъй реална, както водите на извора, от които пием.

От звездния мир към нас текат видими и невидими струи. Тъй възникват в нас мислите, чувствата, раждат се идеите, събуждат се силите и способнос­тите, идва вдъхновението.

Всеки човек е призван да участвува в творението повече или по-малко. Това явление също принадлежи на Царството Божие.

Учениците на Божественото учение са работници на Царството Божие. Те са по цялата земя, сред всички раси, народи, религии и класи. Каквото и да носят, те са едно.

Ученикът на Божественото учение страх и безпокойство няма. Той рабо­ти с мир и упование. Смърт няма. От великия живот идем и в него се връщаме.

Всяка дарба, всяка способност и сила се подхранват от живота на Цар­ството Божие и се оправдават, когато са осветени от него.

Вселената е храм на живия Бог на Любовта. В този храм се извършва непрестанно служене, възнасят се молитви и благодарствени песнопения.

Великото хваление се предава и приема от служител и тъй във всички светове. Тъй дните на творението се редят и днес тъй се ражда новият човек, тъй идва Царството Божие в човешката душа. Благословение е да участвува човек във Великото славословие. Казано е:

„Бъдете свещеници и служители на Бога живаго!"

Както пролетта идва, тъй и в човешките души разцъфтява любовта към Бога. Това е новото, което идва сега в живота. Това е новата култура, култура­та на Царството Божие, която нашият обичен Учител възвести и за която рабо­ти.

Ние ви поздравляваме с пролетта.

Ние ви поздравляваме с новото, което идва.

София - Изгрев

6 март 1965 г.

Братският съвет