15. Писмо от Сливен

[Ани]

15. Писмо от Сливен

Д-р Ст. Кадиев

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 360, 18.IX.1928 г., с. 2)

От идването в Сливен не съм се обадил на нашите съграждани, което с удоволствие правя.

Сливен е разположен в самите поли на Балкана, под тъй наречените „Сини камъни". Градът е разположен във вид на подкова, на равнина. Има около 30 000 жители, гара - клон от гара Зимница на линията Пловдив-Бургас. Има и доста фабрики с около 4-5 хиляди работници - както ми казаха.

Докато Хасково се намираше, а и още се намира в период на економическо издигане - процес, който става с Ямбол и Бургас, - Сливен запада. Насе­лението му емигрира. Големите постройки, складове и прочее, каквито има в Хасково, в Сливен ги няма. Има само две-три големи фабрики - още не съм ги посещавал - и друго едно голямо здание - окръжният затвор. Тук е било, както ми казаха, комунистическо гнездо и половината град е минал през затвора. Това се е отразило върху психологията на града. Казват, че „наслоението на класите е напълно завършено и затворено". Това значи, че кръгът на фабри­кантите се сношават и дружат само помежду си, но не и с чиновници: послед­ните пък не дружат с работници и прочее. Между тия „класи" имало недоверие.

„Моралът" тук бил доста запазен. Дружбата, даже срещата с момиче се вече таксувала като предвестник на годеж. Момичетата се придружавали от братята си, почти както е впрочем и в Хасково.

Сливен се гордее със своето минало - Хаджи Димитър, Панайот Хитов и други.

Не може да се откаже, че има много лозя и плодове; също за забелязва неблагоприятната червена, с много пясък и чакъл почва на Сливен. Грамадно поле от 22 хиляди декара предстои да се обърне в работна земя. За тая цел ръководи опитно поле познатият на Хасково млад агроном г-н Тончо Петков. Мисля си: какво богатство е чудната хасковска пръст и хасковска мера! Какви хубави неща могат да станат от нашенския чернозем, когато тук хората от чакъл ще правят градина - и го постигат!

Културата на Сливен, общо взето, е много по-голяма от хасковската акт е, че Сливен снабдява с интелигенция цяла България. Наистина, хасковци трябва да видят тукашния театър, за да се засрамят за своите икономии по отношение на нашето „Читалище-театър-казино"! А самото читалище има около десет пъти повече книги от Хасковското „Заря". Към него е образувана театрална трупа от професионални артисти, под диригентството на известния Стефан Киров. Той ще бъде подвижен - в Бургас, Карнобат, Ямбол и Айтос. Чудна постановка и декори, почти софийска игра! Почти не чувстваш, че си на провинциален театър.

Играха досега „Иуда", „Любовта към студента" и „Бохеми", при пълни са лони, при дневни и вечерни спектакли!

В Сливен се много пие. Особено много пие простолюдието, а от всички най-много - циганите. Тук циганите са като българите - момите например носят воалажени чорапи и обуща с високи токове. По това са само надхвърлили българката, че пият ракия наред с мъжете.

Затова пък и въздържателното движение е силно. Местната въздържателна ложа брои 80 души редовни членове и напоследък към нея се образува хор. Посрещнат бях тук като очакван брат и не почувствах, че съм сам в чужд град. Може би и тук ще има да се работи не малко за трудното, бавно, но не невъзможно, издигане на майка България.

Пращаме далечни поздрави на Хасковските читатели и им желаем всичко хубаво.