10. Ел Шадай

[Ани]

10. Ел Шадай

На мента лъха и на риган -

пчела отнякъде жужи,

увлечена по криволичещ път, самотна.

Отгоре слънце грее и гората диша

със пълната си гръд.

Небето ясно-синьо - на моята любима знака мил.

Самичък съм и аз и дишам във захлас кристален въздух,

простор безкраен и бегрижна радост!

Перото ми лети по бялата хартия.

Бележник мой! Верен мой приятел - ловец на мисли

и на чувства, бележник мой безценен!

Със тебе аз, и сам, не съм бил никога самотен!

12. IX. 1966 г.

София - Витоша - Ел Шадай