11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. (г. 7, 106, 107)

[Ани]

ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ

Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение. Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата.

И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят.

Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките.

Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.

В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек. И когато някой не лъже, казват му че е будала. Съвременните „културни“ хора не знаят в какво да вярват. Едно говорят, а друго бършат. И в края на краищата казват: Същественото е да си поживеем, да си похапнем. Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да мислим за яденето. А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден.

Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява?

При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда. Но не е голямо благо да се раждаш и да умираш. Смъртта и раждането при сегашните условия следват едно след друго. Но има едно раждане, в което старостта и смъртта са изключени. Когато човек се роди от Истината и Доброто, той никога вече няма да умре. Аз превеждам думата вода с Добро, а думата дух с Истина. И единственото реално нещо в света, което ние знаем, това е само Доброто. Туй, което е реално, това е Доброто. Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината. Истината е само тази светлина, която влиза в нас и носи живота. Тази светлина, която внася храна в човешката душа това е Истината. Това е истинската светлина, а тази светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии.

За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината. За да се роди човек отново, няма нужда от баща и майка извън себе си, а в себе си. Всеки сам ще си бъде и баща и майка. Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе. Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее.

И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността. Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите.

За Христос казват, че понесъл греховете на цялото човечество. Грехът сам по себе си външно няма тежест, но той е ужасно нещо, понеже парализира разумната човешка воля. При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб. Когато имате един брат и сестра и усещате, че не ви обичат, у вас има една скръб, която не можете да разберете. Вие чувствате в душата си, че не ви обичат и че ви мразят и усещате едно вътрешно страдание. Как го определяше това вътрешно страдание? И как познавате, че някой не ви обича? Казвате, че очите му са студени, много лъскави. Вярно е, че студените очи са лъскави. Но от какво произтича лъскавината на очите? В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните мисли - прави човека все отрицателната страна на нещата. И за да се освободи от това електричество, човек трябва да го впрегне на работа като вложи в ума си идеята, че злото не е господар на света. Злото[1] по отношение на Любовта представя една трета в света. Злото съществува като една трета а доброто като две трети. Вие имате една крива представа като мислите, че злото в света е повече от доброто, като съдите по това, че на земята хората са повече лоши. Но в другите слънчеви системи има хора, светии и съвършени и като сравним злото, което съществува на земята с тези съвършени същества по другите слънчеви системи, виждаме че то пропорционално представлява една трета. Защото човешката раса не живее само на земята. Човешката раса живее в разни степени на развитие във всички планети на нашата слънчева система и в другите слънчеви системи във вселената. Аз не искам да вярвате в това. Но ви казвам това, което знам - че човешката раса живее едновременно по всички слънчеви системи. И хората от различните системи взаимно се влияят. Това, което астролозите казват, че звездите влияят върху човешкия живот, това влияние иде от съществата, които живеят на тези звезди. Така те казват например, че Сатурн влияе на хората на земята. Истината е, че хората, които живеят на Сатурн, влияят на хората на земята, съобразно степента на своето развитие. И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие.

Съществата от всички планети и системи взаимно си влияят. Но хората от другите планети и системи не са организирани като хората на земята. Хората на Юпитер са другояче организирани, хората, които живеят на Марс, Венера и пр. са другояче организирани. Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно хората на земята са най- оплетени в материята.

Ще кажете - всичко това, което говориш, вярно ли е? - Съществува едно философско положение, според което не можем да твърдим, или да отричаме неща, които не съществуват. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат.

Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане.

Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.

Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението.

Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари? Силата ви се изпитва чрез страданията. Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи. Болестите и страданията са един опит да се види колко може да издържи човек. Всяка душа се поставя на изпит, за да се види колко може да издържи. И според това, което може да издържи, й се туря бележка - оценява се силата на всеки един. Всички противоречия, които възникват в живота и отношенията на хората, са, за да ги изпитат, да видят колко могат да носят. Така че, всички хора на земята са на изпит, понеже земята е едно опитно училище. Всички положения, които заемат хората, всички отношения, които си създават, са все места където хората се изпитват. Когато човек издържи изпитите, на които е поставен, той добива сила и знание и може да се справя с всички условия в живота.

Сега вие искате да бъдете господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в човека. Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. Затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.

Когато бъдем верни на Този Бог, Който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако той може да им помогне, той е най-нужният човек. Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес.

И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса.

В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни. Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент. Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен. У всеки човек има един Божествен човек, който се проявява и който е неизменен. Разчитайте на Божественото, което се проявява у всеки човек. Когато човек е неразположен, когато се дразни и пр., това не е човекът. Обаче, в дълбочината на вашето Битие има едно същество тихо и спокойно, което не се смущава от нищо. Външният човек постоянно се безпокои и обезсърчава, иска да се убие и пр., а онова тихо и спокойно същество вътре в него му казва: Ще се оправи тази работа. Това е Божественото. Всеки от вас има този вътрешен глас. Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди.

Животът трябва да го обичате в цялото негово разнообразие. И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл'. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много. Но спънката е в разположението и желанието да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята Божия на земята. Не са хората, които ще оправят света, но хората трябва да станат проводници на Божествената воля, която ще оправи света. Като станат проводници, те ще се повдигнат. Това е едно условие за всеки човек; неговата душа да се повдигне в една по- висока степен и да забогатее в знание и сила, а изпитанията и страданията са нещо временно. Тогава ще се прояви Божественото, което всеки носи в себе си и на него трябва да се разчита. Но когато човек дойде до това положение, има друга опасност, той казва тогава - аз нямам нужда вече от другите хора. И грехът е произлязал оттам. Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните?

Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи.

Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.

____________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Пътят на новия живот

Разсъждения по неделна беседа, държана от Учителя на 7 октомври 1934 г.: С какво тяло?

---

[1] негативните енергии /бел.ред./