Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_04_06 Входни врати6 април 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:48

Архивна единица

От книгата Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Входни врати


Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Еклисиаст.

В какво се крие силата на знанието? Ако жената знае да пере вълната, да я влачи, а не знае да я преде, каква сила има нейното знание? Значи, силата на знанието е в преденето и тъкането на вълната, т.е. в преденето и тъкането на мислите. Докато мисълта не се изпреде и изтъче на плат, човешкият организъм не може да бъде здрав и силен. Това се отнася, както до материалната, така и до духовната мисъл на човека. Всяка мисъл - духовна или материална, съдържа известно количество материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче, материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко. Тогава, ако разбирате любовта като принцип, вие бихте разполагали с нея, като мощна сила, навсякъде в живота си. Който носи любовта в себе си, той ще разполага с всички блага: златото само ще дойде при него; кравата сама ще дойде при него да я издои; крушата сама ще му дава плодовете си и то през цялата година; знанието само ще му се открие. Всеки човек е написана книга, която може да се чете. И от небето се интересуват от тая книга. Всеки иска да я прочете, да види, какво е написано в нея. Само оня, който ви обича, може да чете вашата книга. За него вие сте отворена книга. Ако не ви обича, нищо не може да прочете - вие сте затворена книга.

Какво е написал Бог в книгата на човека? - Велики работи, които трябва да се изучават. Там е написано духовното знание, което отваря пътя на човека за всички духовни светове. Като изучава духовния свят, човек се свързва и с Божествения. Казвате, че знанието може да се предава. Така е, знанието на миналото и настоящето може да се предава, но знанието на бъдещето трябва да се изучава. С други думи казано: Знанието под вас - на миналото и настоящето, сте го прочели вече в книгите, но сте го забравили; обаче, знанието над вас, т.е. знанието на бъдещето сега трябва да се изучава. Вие сте чели книгата на рибата, но сте забравили, какво нещо е рибата; чели сте книгата на птицата, но сте забравили, какво нещо е птицата.От това знание са останали само понятията риба, птица. Казвате: Рибата плува във водата и е покрита с люспи; птицата хвърчи във въздуха, има крила, а тялото й - е покрито с пера. Обаче, какво са в същност рибата и птицата, не знаете. И човек хвърчи във въздуха, но не е птица. Той има ум, който го улеснява в живота.

Какво ще пишете върху темата:Отличителните черти на птицата"? Върху тая тема лесно се пише, защото това е знанието на земята. Това знание служи като помагало, като предметно учение. Понеже всички сте минали през знанието на земята, кажете ми, какво представят числата от 1 - 10. Единицата, от гледището на геометрията, представя точка, отношение. Тя е сила, която се проявява. Точката е границата на правата линия. Двойката представя права линия - отношение между две разумни същества. Двойката е граница на плоскостта. Тройката е начало на плоскостта в движение. Като се движи, плоскостта образува тялото. Като дойдем до четворката, имаме отворения квадрат. Числата от 1 - 4 са Питагоровите числа, понеже Питагор е работил най-много с тях. Първо трябва да разбирате законите на точката, т.е. на единицата, за да разбирате и останалите числа. Когато искаш да ограничиш правата линия, или един принцип, който работи по правите линии, трябва да разбираш свойствата на точката. Тогава ще дойдеш до тройката - начало на плоскостта и до четворката - край на плоскостта. Петорката е посоката, в която се образува кубът. При петорката и шесторката дохождаме до нашия свят - образуването на телата. Като говорим за значението на числата, имаме предвид висшето знание, за което се изискват специални дарби и способности. Всяка умствена способност започва от един център - начало на нейната дейност. Всяка мисъл се проектира по права линия. Ако не следвате правата линия, вие не разбирате нейните свойства. Правата линия е свят на известни мисли и идеи, на известни постъпки. Ще кажете, че това знание е отвлечено. Кои работи не са отвлечени? Всички работи са отвлечени. Например, понятието красота е отвлечено. В какво се заключава красотата на човека? Кое е красивото в него? Казвате, че на някого очите са красиви, на друг носът е красив, на трети устата е красива. Кое прави очите красиви? Кое прави носа или устата красиви?

Да се върнем към точката. За да се прояви, точката трябва да мине през духовния свят, да се движи, да има особени трептения. В какво направление се движи точката? На тоя въпрос не може да се отговори. Точката има обективен и субективен свят, т.е. външно и вътрешно движение. Обикновено точката се движи по права линия, което показва, че при движението си тя образува правата линия. При това, точката се движи в две посоки: в посоката на плюса и в посоката на минуса. Така тя се поляризира. За да се поляризира, точката трябва да бъде разумна. Значи, само разумните същества могат да се поляризират. Поляризирането не подразбира раздвояване. То означава два полюса, които съществуват и в съзнанието: плюс и минус. Точката не заема никакво пространство, но същевременно владее пространството. Извън пространството тя не може да се проектира. И въздухът, привидно, не заема пространство, но той се проектира в пространството. Следователно, точката е условие, чрез което се проявяват и правата линия, и плоскостта, и тялото. Значи, точката се проявява и в едноизмерния, и в двуизмерния, и в триизмрния свят, в който ние живеем.

Човечеството едва сега започва съзнателно да живее в триизмерния свят. Това се вижда от желанието на хората да хвърчат високо, да правят различни хвърчила, самолети и аероплани. Сегашните хора говорят за слизане на голяма дълбочина и изкачване на голяма височина, но какво в същност представят дълбочината и височината, не знаят. Без това знание, дълбочината и височината са несъществени неща. Казват за някого, че има дълбока, висока и широка мисъл. Как се изявява тая мисъл? Какво предава тя на човека? Следователно, като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме предвид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които като форми се изявява съзнанието. И Божият Дух е недостъпен за нас без понятията време и пространство. Казват някои, че време и пространство не съществуват. Как щяхме да мислим, ако нямаше време и пространство? Щом има време и пространство, ние мислим. Мислете право, за да се домогнете до реалността на нещата.

Какво е реалност? Всяко нещо, което се отрича, е реалност. Всяко нещо, което се твърди, е реалност. Нещата, които се отричат, са минуси в живота. Тия, които се твърдят, са плюсове. Тая е разликата между едните и другите. Като отричаш и твърдиш нещо, това е процес на унищожаване. С други думи, плюс и минус взаимно се унищожават. Закон е: Ако два пъти твърдиш нещо, а един път го отричаш, имаш плюс. Ако два пъти отричаш нещо, пак имаш плюс. Така е в алгебрата. Като умножаваш две отрицателни числа, получаваш плюс. Ако един път отричаш и един път потвърждаваш нещо, имаш минус. Значи, плюс на минус, или минус на плюс при умножаването дават минус. Това прилича на оня петел, който ровил в бунището и намерил, вместо зрънца, скъпоценен камък. Като видял, че лъснало нещо, той си казал: Откъде се намери тоя камък! Да беше поне едно житно зрънце. Ритнал скъпоценния камък и напуснал бунището. Ако петелът знаеше, как да употреби скъпоценния камък, с него щеше да изхрани не само себе си, но цялото свое племе.

Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако не знаете качествата и цената на тоя камък, вашата идея нищо не струва. Казвате: Бог е Любов. Въпреки това, не се ползвате от тая любов. - Защо? - Не знаете, как да постъпвате с Бога, да Го заставите да прояви любовта си към вас. С постъпките си, човек може да застави Бога да го обикне, може да Го застави да се отдалечи от него. Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости - от него зависи. В това отношение, човек е майстор - могъщ е той. Като правиш добро, Бог те обича и приближава към себе си. Като правиш зло, Той те отдалечава от себе си. Питате: Кога ни обича Бог? - Когато правите добро. - Как да правим добро? - Това е все едно, да питате, как се преде. Намерете една жена, която знае да преде, и тя ще ви научи, как да правите нишката. Не е голямо изкуство да предеш, но и затова се иска знание.

Сега, целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин. Начинът, по който досега сте мислили, води към смъртта. По стария начин на мислене хората умират, бият се и се карат. Старият начин на мислене оплита хората и произвежда смрад. Където минеш, навсякъде се усеща лошата миризма на обърканите човешки мисли. Днес всички разискват върху правото. Няма защо да се разсъждава по тоя въпрос. Ти трябва да живееш в правото, без да мислиш и разискваш за него. Ти можеш да мислиш за правото толкова, колкото умрелият може да мисли за живота. Ако умрелият мисли за живота си, той ще усети миризмата на гниещото си тяло. Това показва, че той е извън физическия живот. И ако търсиш правото по тоя начин, ти приличаш на умрелия човек.

Следователно, извън живота правото не съществува. Приемеш ли, че то съществува извън живота, ти си в процеса на разлагането. В живота правото е пръчицата на капелмайстора. Като вдига и слага пръчицата, той управлява всички музиканти. Значи, правото се изявява във всички процеси на живота: като ходиш, като мислиш, като спиш и ставаш от сън, като ядеш. Имаш право да се движиш, имаш право да мислиш, да чувстваш и да действаш; имаш право да отваряш и затваряш очите си; имаш право да ядеш, да спиш, да говориш. Нарушиш ли правото, слагат букаи на краката ти, поставят те в затвор, и страданията идат едно след друго. Като дойдат страданията, не се питайте защо идат, но знайте, че те идат по причина на нарушаване закона на правото. Основа на правото е правата линия. Всеки процес, който става по закона на правото, има отношение към измътване на яйцето. Докато е в черупката на яйцето, животът не е изявен. Следователно, и правото не е изявено. Хиляди и милиони яйца има в природата, които чакат времето на своето излюпване. Питате: От какво е произлязъл човек? - От яйце. - Кой е снесъл това яйце? - Една голяма кокошка. Бог взел това яйце, турил го под тая кокошка, и след време от яйцето излязъл човек. Ще кажете, че това не е съгласно с теорията за създаването на човека от пръст, нито с научните теории. Това се отнася до разбирането на човека. Важно е да има субстанция, вещество. Бог взел отнякъде субстанция, събрал я на едно място и създал човека. Мястото, където сложил тая субстанция, била яйцето. Бог взел това яйце, държал го няколко часа в ръцете си, и от него излязъл човекът. Харесва ли ви тая теория? Ще кажете, че тя не е проверена и научно доказана. Като дойдат до научните теории, хората цепят косъма на две и казват: Тая теория е еретична, не е съгласно с официалните научни факти. Чудно нещо! Да греши човек, не е еретично. Да приемеш, че си произлязъл от яйце, това било еретично. Това е по-приемливо, отколкото факта, че Бог направил човека от пръст и вдъхнал в него живо дихание.

Сега, аз не искам да ви заставям да вярвате, че сте произлезли от яйце. Това сами трябва да проверите и приемете. Яйцето, от което е излязъл човек, има седем черупки. Затова, като се постави на измътване, то минава през седем квачки. Това е за мислене. Мислете по нов начин, без да сравнявате новата мисъл със старата. Старата мисъл не е авторитетна, нито е меродавна. Детските рисунки не могат да бъдат авторитетни и меродавни за разбирането на големия художник. Днес той е авторитет, а някога, в детинството си, е бил ученик. Мислите ли, че вашите детски идеи са били безпогрешни? Мислите ли, че идеите на възрастния и на стария са безпогрешни? Една сестра казва на друга, че е грозна. Тя се обижда и я пита, защо казва, че е грозна. Трябва ли детето да се обижда, че рисунките му са грозни? Естествено е, рисунките на детето да не задоволяват големия художник. Те ще станат красиви, когато детето придобие възможностите на видния художник. Кои хора са красиви? - Светиите, праведните и добрите хора. Всички останали са грозни, те са в процес на развитие. Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в действителност. Благодарение на това, те се търпят. Ако бяха наблизо, не биха се търпели - несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта.

Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората. Какво мисли сегашният човек? Българинът казва:Да спи зло под камък!Това не е за упрек, но такива са фактите. Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил. Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си. Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, слага ти гем и цял ден те възсяда. Вечер те освобождава, и ти се чудиш, как си се оставил да те възсяда.

И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви. Затова е казано в Евангелието:Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.Кое трябва да познаем? - Вечното, възвишеното, идеалното. Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот. Бог да ни бъде образец и от Него да се учим, как да мислим, да чувстваме и да постъпваме. На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец. Все ще се натъкнете на нещо неразбрано в неговите постъпки и движения. То ще ви засегне. За да стане образец, човек трябва да е съвършен. Като ученици на новото учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога. - Кога ще мислим като Бога? - Когато Го възлюбите. Новото учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли и ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Знаете ли, колко е мъчно да обикнеш ближния си, който е толкова грозен? Красивия всеки обича, но как ще обикнеш грозния? Питате: Как ще обичаме Господа, Когото не сме видяли? Да обичаме Господа, това значи, да обичаме всичко, което Той е създал. Вие държите в ума си скритата мисъл: Как ще обичаме Господа, Който е допуснал злото и греха в света? Питам: Защо вие допущате злото и нечистото в себе си? Защо красивата жена се съмнява в мъжа си, когато той говори с друга жена? Има ли нещо лошо в това? Нищо лошо няма, но въпреки това, жената допуща, някъде дълбоко в ума си, нещо лошо и нечисто.

Аз изнасям тоя факт за оглеждане. Човешката мисъл се е деформирала, изопачила. Всеки трябва да се вгледа в себе си и да си даде отчет, права ли е неговата мисъл, или крива. Няма зло или добро в света, което може да се скрие. И най-малката мисъл дава резултат. Като изучавате резултата на своите мисли, може да им турите различни знаци: плюс минус, минус плюс, плюс плюс, минус минус. Кой резултат е правилен, и кой е неправилен? Знаем, че еднаквите знаци се отблъскват, а различните се привличат. Затова, когато се срещнат двама светии, те не могат да останат на едно място. Единият от тях казва: Аз ще отида на север, а ти на юг. Или, аз ще отида в еди-кое си село, а ти ще отидеш в друго някое. Не можем двамата да работим на едно и също място. - Защо не могат двамата да работят на едно място? - Защото и двамата са станали положителни. Докато нямаха знания, те живееха заедно, молеха се, изучаваха природата. На друго място се срещат двама грешници и заживяват заедно. Те си казват: Хайде, да отидем заедно в близкото село, да откраднем нещо, да подобрим живота си. Щом откраднат няколко овце, те ги разделят помежду си, и всеки си отива там, откъдето е дошъл. И те се отблъскват.

Казвам: Положителните знаци се отблъскват, но създават доброто. И отрицателните знаци се отблъскват, но създават злото. Благодарение на минусите, в живота се създава правото. Благодарение на минусите се явяват проповедниците. Адвокатите защищават престъпниците, а проповедниците поучават грешниците. Минусът има свойството да привлича чуждите овце и да обира парите от чуждите каси. Плюсът има точно обратни свойства. Където мине, всичко бяга от него: овцете се прибират в кошарите, касите се затварят. Затова се казва, че добрият човек е вътрешно богат. Той е натоварен с възвишени идеи и, където мине, дава нещо от себе си.Значи, минусът всякога взима, а плюсът всякога дава. Минусът е семето, което взима от почвата; плюсът е почвата, която дава. Плюсът и минусът, събрани заедно, представят сбор от сили, които създават плода. Вие трябва да знаете силата на минуса и силата на плюса.

И тъй, изучавайте минуса и плюса на всяка мисъл, да знаете, какви са благоприятните и неблагоприятните условия, при които тя се развива. Някога човек се чувства силен, а някога - слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например, завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си. Слушаш някой красноречив оратор, и в тебе се явява завист, започваш да се сравняваш с него. За да видиш неестественото положение, в което си изпаднал, погледни се в огледало. Така ще разбереш причината на твоето неразположение. Всяка отрицателна мисъл и чувство внасят неразположение в човека. Когато човек не изпълни това, което трябва, започва да стиска устните си. С това той иска да каже, че още много мисли го вълнуват, но не може да ги реализира. Той живее в голямо изобилие; той има много задължения, които не може да изпълни.

Основната мисъл на лекцията е излюпването на яйцето. Това е Божествен процес, който се извършва във всеки човек. Ако тоя процес става правилно, човек е добре разположен и се развива добре. Същото се отнася до някои духовни процеси в човека. Ако не стават правилно, те причиняват известна депресия в него. Депресии стават в ежедневния живот на човека. Например, когато детето боледува, майката е под депресия; когато губи, търговецът минава през депресия. През депресия минават ученикът, художникът, музикантът и др. За да се освободите от депресията, трябва да знаете законите, по които тя може да се трансформира.


Започнете с малки опити. Не мислете, че може да измените мисълта на човека изведнъж. Как ще се освободиш от депресията, причинена от въшките, бълхите и дървениците? Ще чистиш къщата си, но това не става изведнъж. Простудил си се, и това причинява депресия. За да се освободиш от нея, ще изпиеш четири-пет чаши гореща вода, докато се изпотиш. После ще направиш една топла баня, ще се преоблечеш и, като се освободиш от нечистотиите в кръвта, ще ти олекне. Стомахът ти е разстроен - ще вземеш рициново масло. За всяка депресия има специален метод, чрез който можеш да се освободиш. Някой държи реч, удря на масата - това е депресия. Той набива думите в главите на хората, като гвоздеи. Защо ги набива? Те не са говеда, разбират, какво им се говори. Ти изнасяш една истина. Ако слушателите я приемат, добре; ако не я приемат, няма защо да я набиваш в главите им. Кой не е готов да приеме една чиста, възвишена идея? И аз съм готов да приема тая идея; готов съм скъпо да платя за нея.Обаче, никога не бих се съгласил да приема една битпазарска идея. Ако идеята е нова и, при това, собствено произведение, готов съм да я купя. Ваша идея е тая, която сами сте опитали. Ще кажете, че във вас живее идеята на любовта. Ако, наистина, живее във вас идеята на любовта, вие ще можете да лекувате. Любовта е сила, която лекува. Ако искаш да лекуваш някого, но се усъмниш, дали ще го излекуваш, любовта ти е слаба. Майка, която обича децата си, може да се справи и със смъртта. Тя хваща смъртта за косата и я разтърсва. Който има любов, само той може да се справи със смъртта. Досега само веднъж е разтърсена смъртта.

Като говоря за любовта, не казвам, че нямате любов, но любовта ви не е толкова силна, да разтопява елементите, да ги съединява и да образува от тях съединения. Докато любовта действа, човек свободно мисли. Щом изгуби любовта си, той престава да мисли. Силната любов дава големи възможности за човека, а слабата любов - малки възможности. Едно от качествата на любовта е, че може да примирява хората. Когато двама мъже се карат за една жена, това показва, че те нямат понятие за жената. Единият мъж казва: Тая жена е моя. И другият казва същото. Оня, който има законно право върху жената, пита другия мъж, на какво основание си позволява да гледа жена му. Всеки мъж пита своя приятел, кой му позволи да гледа жена му. Това е старата философия на живота. Въпреки това, днес всеки мъж счита, че само той има право да гледа жена си. Това е ревност. Вие още не знаете, какво представя ревността. Тя е сила, която води човека по възходящ и низходящ път. Когато слезе в низходящия път ревността става жена. За Бога е казано, че е ревнив. Така казва само оня, който не разбира истинските прояви на живота. Бог е ревнив в доброто, а ние сме ревниви в разбиранията си.

Кое произвежда ревността? - Спирането на човешкото развитие. Там е злото. Имаш един хляб. Понеже обичаш хляба, ти ревниво го пазиш, да не дойде някой човек отвън, да го вземе. Ако дойде куче и се приближи до хляба, ти взимаш камък и го прогониш. Ревнивият мъж пази жена си, както пази хляба. Аз лесно разрешавам въпроса за хляба. Ще приспя оня, който пази хляба си, ще взема неговият хляб и, вместо един, ще му оставя десет хляба. Като се събуди, той започва да се озърта и се чуди, кой му е оставил десет хляба, а взел единия. При това положение не може да съществува ревност. Друг е въпросът, ако аз бих отрязъл половината от вашия хляб. Тогава ще се сърдите и ще бъдете недоволни. Не е достатъчно само да имате ревност за хляба, но трябва да знаете, как да се запази тоя хляб, и дали е доброкачествен. Реалността произтича от разбиране на вътрешния живот. Онова, което ревнувате и за което мислите, никога не се опетнява. Кой може да докосне душата и да я опетни? Материалните неща се опетняват, но душата - никога. Тя е неуловима. Никой не е зърнал, нито докоснал душата. Човешката душа и човешкият дух са чисти, девствени.Никой не може да открадне човешката душа. Донякъде сърцето се подава на открадване, но душата никога не се краде. Душата и духът са съществените неща. Те представят човека. Казват: Вашата душа. - Имам ли душа, или нямам? - Ти сам си душа, а това, което съзнаваш, е външната проява на душата. Значи, външните прояви на човека са самият човек, а вътрешните прояви са неговата душа.

Това е новото разбиране на нещата, новата мисъл. Ако разбирате така, вие сте в новата мисъл. Ако не разбирате така, вие очаквате да остареете, да умрете и да отидете на другия свят, отдето отново ще се върнете на земята. Щом разсъждавате така, донякъде сте прави, защото изправянето на тялото става само в другия свят. Като не можете да изправите тялото си на земята, ще отидете в другия свят, там да го оправят. По-добре е човек да изправи тялото си още докато е на земята, защото в другия свят изправянето е мъчно. Като го изправят там, ще го върнат отново на земята и ще му кажат: Повече не греши. Води чист и свет живот.

Какво се изисква сега от вас? - Да създадете вътрешна хармония помежду си. Само така ще се познавате, ще знаете, кой е плюс, и кой минус. Така ще разберете, защо един човек ви е приятен, а друг - неприятен. Оня, който ви е приятен, е плюс; който ви е неприятен, е минус.Правете опити в класа, да видите, как може да сменяте знаците. Има ли някои между вас, които не се обичат? Ако двама не се обичат, нека поставят помежду си един, когото обичат. Ако един не е достатъчен, турете повече, до десет души. Така ще се изменят знаците и ония, които не се обичат, ще започнат да се обичат. Това правило има практическо приложение в живота. Например, ти си момък, не обичаш един човек. Случайно узнаваш, че тоя човек има две красиви дъщери. Как ще ти стане приятен тоя човек? - Като поставиш дъщерите му между тебе и него. Ти започваш да го гледаш през очите на неговите дъщери и незабелязано изменяш чувствата си към него. Имаш един колега, когото не обичаш. Чуваш, че той е много богат, разполага с милиони. Ти веднага ставаш внимателен към него, защото имаш нужда от пари. Ако някой човек няма нито красиви дъщери, нито пари, а ти не го обичаш, намери в него една добра черта. Така ще измениш чувствата си към него. Във всеки човек има нещо добро, за което можеш да го обичаш. Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: От мене човек няма да стане. Намери една добра черта в себе си и кажи: Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя, и от мене ще излезе нещо добро. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа, и ти ще измениш състоянието си.

Аз гледам на доброто и на злото по особен начин, не както обикновените хора. Докато гледаш на тия сили като обикновен човек, ти ще се обиждаш от неща, от които не трябва да се обиждаш; ще се обезсърчаваш от неща, от които не трябва да се обезсърчаваш. Човек може да се обезсърчи, но не от обикновени неща. Вие не познавате истинското обезсърчение. Някой изгубил хиляда лева и се обезсърчил. Това е смешна работа. Ще се обезсърчи ли магарето, ако от гърба му снемат част от товара, който носи? Не само че няма да се обезсърчи, но даже ще се насърчи. Магарето губи, насърчава се. Човек губи, обезсърчава се. Значи, когато хората губят, обезсърчават се; когато животните губят, насърчават се. С други думи казано: Това, което насърчава хората, обезсърчава животните; това, което насърчава животните, обезсърчава хората. Това е неразбиране на истината. Като ви дойде някоя болест, оплаквате се. Боли ви крак. Защо ви боли? - За вашата грубост. Докато кракът ви е бил здрав, вие никога не сте били внимателни към него, никога не сте го милвали; считали сте, че той е длъжен непрекъснато да работи. Щом те заболи кракът, спри се на едно място, дай му почивка. Докато си почива, милвай го, разговаряй се с него. Кажи му: Извини ме за моята невнимателност. Сгреших към тебе, но ще изправя погрешката си. Само така ще се примириш с него, и той ще оздравее.

Казвате: Нямам ли право да се отнасям с тялото си и с отделните си органи, както искам? - Имаш право, свободен си, но и те имат право да се оплакват. След това ти ще носиш последствията. Ще те теглят под отговорност. Няма да те викат в окръжния съд, нито в апелативния, но направо в касационния съд - при Бога. Там е последната инстанция; там ще отговаряш. Някога от очите ти излиза особена светлина, като на котка. Ти си изгубил оная мекота, която е присъща на човешките очи. Потърси причината за това анормално състояние на очите си. Ще видиш, че причината се крие в някое чуждо желание, на което ти си дал място в себе си. Допуснеш ли едно чуждо, нечисто желание в себе си, ще допуснеш още много. Тия желания ще предадат оня неестествен блясък на очите, който ще се отрази болезнено на целия организъм. Всичко чуждо, неестествено в човека, произвежда реакция в организма, от която той заболява. Това е едно от обясненията на болестите.

Много начини има, чрез които човек може да сменя състоянията си, както и да се освобождава от болести. Ако си неразположен, не търси някой слаб, сух като тебе, но намери някой твой приятел, пълничък, като месечина, и го хвани за двете ръце. Понеже той те обича, ще ти предаде част от енергията си, от своето добро разположение. Така ще стане обмяна между вас. - Кой ще търси специален човек да се обменя с него? - Ако не търсиш, беден и гладен ще ходиш. Енергиите, които идат от Бога, се предават чрез хората. Те са центрове, през които енергиите на разумната природа протичат по права линия. Следователно, като заболееш, или си неразположен, потърси човек, който те обича; хвани го за двете ръце, погледни го в очите и му благодари за енергията, която си получил от него. Някога можеш да хванеш двете ръце на човека, а някога само лявата, или само дясната ръка. Хората се ръкуват с дясната ръка. И това е добре. Има нещо, което харесвам в българските хора. На хората се хващат обикновено здрави моми и момци. При това, всеки гледа да се хване при оня или оная, която обича. Затова казвам: До болен човек не се хващай. Здравият предава енергия, а болният взима. Има хора, в които играчите кръстосват ръцете си. И това е добро.

Едно време в окултните школи учениците са играли. И вие, за да не се карате, трябва да играете. Видите ли, че някога атмосферата се сгъстява, хванете се на хоро, да смените енергиите си. Обменяйте се, но без користолюбиви желания. Бъдете чисти в желанията си, ако искате да си помагате. Има и друг начин на обмяна. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи; обиколи второ, трето дърво и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Ако не искаш да правиш това, иди в планината, дето има изворчета. Наведи се, изчисти тия изворчета и продължи пътя си. Като минаваш от едно изворче на друго, състоянието ти ще се смени. Болезненото състояние, което се е създало в тебе, ще изчезне. Отрицателните сили в тебе ще се превърнат на положителни, ти ще се почувстваш ободрен и ще се въннеш у дома си, готов за работа.

Сега вие се нуждаете от нова мисъл, която ще ви обогати. Вие се събирате заедно, но всички сте обеднели. Говорите за чистота, за чист живот, като нещо вън от вас. Говорите и за любовта, и за светостта, но пак като за неща вън от вас. Ако чистотата, любовта и светостта са вътре във вас, вие щяхте да се чувствате богати. Днес всеки се стреми към любовта. Тук погледне, там погледне, навсякъде търси любовта. Всеки си свива раменете. - Защо? - Не намира тоя, когото търси. Някой си кърши ръцете, огъва се натук-натам. - Защо? - Пари няма. Сегашните хора са крайно обеднели. Състоянията, през които те сега минават, не струват нищо. Те са подобни на старите, извехтели дрехи.Съберете старите си дрехи и ги занесете на бит пазар, там да се продават. Аз едва ли бих дал един грош за състоянията на сегашните хора. Толкова малко струват те. Аз говоря за обикновените състояния на хората, при които всичките им стремежи към Божественото, към великото, ще ги доведат до разочарование. В Божествения свят няма разочарования. Там на всеки ще дадеш това, което трябва; и от всеки ще вземеш онова, което трябва. Ако искаш само да взимаш, без да даваш, ти си на крив път. Оня, който живее в Божествения закон, дава и си заминава. Влезеш ли в Божествения свят, ще вадиш пари от джоба си и ще даваш. Ако даваш, без да очакваш нещо, веднага ще ти извадят от най-хубавия плат и ще те оставят сам да си избереш. И тъй, откажете се от вашите стари идеи. Че си учил цели десет години, това нищо не значи. Че нищо не си научил, това е твоя работа, няма защо да даваш сметка на другите. Че си се молил няколко години наред, това е пак твоя работа. Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън; ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е закон на любовта. Какво правиш ти? Дойде ти една отрицателна мисъл, казваш: Добър е Господ, ще ме освободи. Дойде ти една мъчнотия, казваш: Добър е Господ. Прави сте, добър е Господ, но и вие трябва да работите. Това не е новото учение. Новото учение изисква от човека труд, работа. Ще работиш първо ти, да дадеш пример и на окръжаващите. Сега аз говоря и на млади, и на стари. Младостта и старостта са две минали състояния. Обаче, вие трябва да станете като малките деца, за които Христос казва:Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, ако не влезете в Царството Божие като малки, разумни деца, вие не можете да придобиете истинско знание.

Да се върнем пак към квадрата. Всеки знае да дели квадрата. Той се дели с помощта на диагоналите. - Колко триъгълника се образуват? - Четири. Значи, всяка страна на квадрата е основа на триъгълник. Квадратът представя една реалност. Ако вървите по хипотенузата на триъгълниците, т.е. по диагоналите в квадрата, ще дойдете до едно отрицателно число; ако вървите по страните на квадрата, ще дойдете до положително число. Значи, страните на квадрата са положителни числа. Излезете ли вън от квадрата, вие попадате в неблагоприятни условия. Духовните сили, затворени в квадрата, са отрицателни. Външният живот на човека не е нищо друго, освен живот в квадрата. Тази е причината, дето всички хора се намират във военно положение. Казват за някого, че е кротък човек. Отвън няма кротки хора. Опитайте се само да боднете едно малко същество - мравка, пчела, тя веднага ще ви ужили. Материята в човека е положителна. Ето защо, когато се докосвате до човека, или до някое живо същество, трябва да знаете, как да разтворите неговата форма, за да използувате правилно неговите положителни и отрицателни енергии. Това знаят и химиците. Когато работят с елементите, те ги пипат внимателно. Иначе, могат да се натъкнат на такива експлозии, които костват живота им. Химикът търси начин да разложи квадрата, т.е. да намери вътрешните сили на елементите и да ги използва разумно. Не постигне ли това, той ще се натъкне на експлозия, която ще му отнеме живота.

Същият закон се отнася и до хората. Когато те са невнимателни помежду си, когато отношенията им в материалния свят са неправилни, Царството Божие не може да дойде на земята. Искате да живеете братски. При тия условия братският и сестринският живот е немислим. Истинският живот е възможен, само когато се намери изходният път от квадрата. Точката е вратата, през която може да влезете в друг свят. Правата линия е вратата, през която може да влезете в друг свят. Квадратът, т.е. плоскостта е вратата, през която може да влезете в друг свят. Кубът е врата, през която се влиза в друг свят. Следователно, ако не можеш да минеш през вратата на точката, ще минеш през вратата на правата линия; ако не можеш да минеш през тая врата, ще минеш през вратата на квадрата; ако не можеш да минеш през вратата на плоскостта, ще минеш през вратата на куба.

И тъй, точката, правата линия, плоскостта и тялото са входни врати за друг свят. Те са отворени врати, през които можеш да влезеш. Не можеш да разбереш нито тоя свят, нито оня, ако не минеш през тия врати. Те са граници между двата свята. Тъй щото, когато се говори в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, ние ги разглеждаме като врата за влизане в реалността. Силите, които се съдържат в тях, трябва да се разкрият и използват разумно. Ако не може да влезете през тия врати, вие ще се карате, ще се биете, няма да се разбирате. Намерите ли начин за влизане през вратите на точката, на правата линия, на плоскостта и на тялото, вие ще живеете в братство помежду си. Това значи идване на Царството Божие на земята.
Само Божията Любов носи пълния живот.

3. Лекция от Учителя, държана на 6 април, 1932 г. София. Изгрев.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10481 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 17:03

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ВХОДНИ ВРАТИ


"Отче наш"


"Аин фаси"


Ще прочета 12. глава от Еклесиаст.


В какво седи силата на знанието? Жената, която знае да пере вълната и да я извлачи, а не знае как да я изпреде, има ли сила. Значи силата е в изпридането и в изтъкаването на мисълта. Докато не се изпреде, докато не се изтъче и не стане на плат, никога в организма на човека няма да има сила. Сега обикновено говоря. Мисълта каквато е в духовното, такава е и в материалното. Тя съдържа известно количество материя в себе си. Тя не е съвършено безплътна. Желанията са още по-плътни и чувствата са още по-плътни, а туй, което е материален принцип, и той съдържа известно количество материя, но материя, която не се разваля


Тъй щото, ако ти имаш един принцип, върху който съграждаш живота си, ти имаш вече една материя, която сама по себе си прониква всичко. Например, ако разбирате какво нещо е принцип и може да схващате любовта, не само да схващате какво нещо е любов, вие бихте имали една мощна сила в себе си, която може да ви служи за всичко в живота. Например, ако имахте любовта, златото щеше да дойде при вас. Ако имахте любовта, крушата нямаше да бъде като сега, но щеше да ви дава плодовете си през цялата си година. Кравитe сами щяха да дойдат да ги издоите. Знанието в книгите само щеше да ви се открие. Всеки човек е една написана книга. Това е за физическия свят, а в духовния свят няма никакви книги. Книгите като благо в духовния свят щяха да бъдат отворени книги за нас. И в небето се интересуват за вас като написана книга. Там искат да видят каква книга сте, какво Бог е написал във вас. За да могат да ви четат някои, той непременно трябва да ви обича, да ви люби. Не ви ли обича, вие сте една затворена книга. Обича ли ви, вие сте една отворена книга, от която може всеки да се ползва.


Така трябва да разбирате принципално. И след като отворите книгите, ще видите там дълбоки работи, които трябва да се изучават. Там има знаци. От духовния свят ще изучавате и останалите духовни светове. Същевременно ще изучавате и Божествения свят. Сега мислите, че знанието може да се предава. Действително знанието на миналото може да се предава, знанието на настоящето може да се предава, но знанието на бъдещето трябва да се изучава. Другояче казано, всички онези сили, които са над вас, тепърва трябва да ги изучавате. Които са под вас, те са онези книги, които вие вече сте прочели, но сте ги забравили.


Например вие сте чели книгите на рибата, но сте забравили какво нещо е рибата. Вие сте чели книгите на птицата, но сте забравили какво нещо е птицата. Сега са останали само понятията, че птицата има крилца, има и перца. Казвате: "Птица е." Но това не е птицата, която вие имате пред себе си, защото и човекът хвърка из въздуха, но птица ли е. Ум имате, но умът ви е само за улеснение на положението.


Казвам, има една основна черта, която отличава всеки един вид от друг. Например, ако ви кажа да напишете темата "Отличителните черти на птицата", какво ще пишете? Знанието на земята трябва да ви бъде като помагало. Например аз ще започна с предметното учение. Някои от вас сте свършили вече преди години, били сте в университета. Да кажем, говорим за числото едно. Преведете числото едно в геометрическа форма. В геометрическа форма числото 1 е отношение. Преведено в геометрическа форма, това е точка. То е сила, която се проявява. Имате двойката. Как ще я преведем в геометрическа форма? Това е правата линия. Тройката какво е? Единицата и двойката, това са граници на правата линия. Следователно тройката е зачатък на известна плоскост. Ние знаем тройката. Какво е четворката? Това е цялата философия на Питагора. Така имаме отворения квадрат - четворката. Трябва да разбираш законите на точката.


Следователно, когато искаш да ограничиш една права линия или един принцип, който работи по правите линии, ти трябва да разбираш свойствата на точката. А пък при двойката вече имате един праволинеен свят. При тройката започва плоскостта и завършване на плоскостта. Така се създава квадратът. Петорката според този закон представя посоката, образуването на куба. При петорка.та и шесторката ние достигаме до нашия свят - образуване на телата.


Сега ние казваме - всеки център, всяка умствена способност започва с един център, от който се развива известна дейност. Първо една мисъл вие ще проектирате по права линия. Ако при това положение вие не владеете правата линия, т.е. не разбирате нейните свойства, понеже тя е един цял свят, свят на идеи, свят на постъпки, вие нищо няма да разберете. Мислите и постъпките вървят по права линия. Това знание в тоя смисъл е малко отвлечено, но всички работи все са отвлечени.


Например вземате думата "красота". В какво седи красотата на човека? Вие не може да проникнете в красотата на човека, да разберете доколко е красив и казвате, че очите му са красиви, че устата му е красива, че лицето му е красиво. В какво седи тази красотa? За да се прояви точката, трябва да влезете в духовния свят. Тя има особени движения, особени трептения. В какво направление се движи точката? Тя е пулсът на природата. Всяка точка си има и свой пулс. Следователно тя се движи. Но вие не може да знаете в какво направление се движи. Като се движи, тя образува правата линия. Това е обективният свят на точката. Какъв е субективният й свят? Вътрешното движение на точката. В какво направление се движи точката? Тя обикновено се движи по права линия. Значи, щом точката се движи в посоката на правата линия, това е едно ограничение, това е поляризиране. Точката се движи на две страни - едната страна е плюс, а другата минус. Точката в себе си трябва да има известна разумност, само разумните същества могат да се поляризират. Това не е раздвояване, това е поляризиране, образуване на два полюса. И в съзнанието има два полюса. Знаем, че точката не заема никакво физическо пространство, но същевременно тази точка владее пространството. Извън пространството тя не може да се проектира. Например, въздухът не заема никакво пространство, но въздухът може да се проектира. Следователно точката, това е условието, чрез което той се проявява. Най-първо тя се проявява в правата линия, в праволинейния свят, в света на плоскостта и най-после в света на телата. Значи тя се проявява в едноизмерния, в двуизмерния и в триизмерния свят, в света, в който ние живеем.


Съвременното човечество едва сега започва да живее в триизмерното пространство. В тях желанието да хвърчат из въздуха, да правят хвърчила, показва, че те започват да живеят в триизмерното пространство. Те говорят за някакви дълбочини, за някакви височини, но какво е тази дълбочина и височина, те не са я изучили. Не е само да кажем каква е тази височина, не е само да кажем какво е безпределната дълбочина. Това дълбокото пространство, то е несъществено. Казват за някой човек, че има дълбока мисъл. Колко е дълбока? В какво седи дълбочината й? Неговата мисъл била широка мисъл. По същия закон това, което мислим за пространството, какво ще ни придаде? Та и за качествата на човешката мисъл, дълбочина и широчина трябва да ни предадат нещо. Когато говорим за дълбочината, подразбираме дълбоките човешки мисли, понеже пространството само по себе си, времето само по себе си, това са форми, чрез които може да се изрази външната страна на съзнанието. Без пространство и без време Божественият дух не може да бъде достъпен за нас. Ние казваме сега, че не може да няма пространство. Сега ние питаме: "Ами ако нямаше пространство?" Ако нямаше пространство, ние не можехме да мислим. Ако нямаше пространство, ако нямаше и време, ние не можехме да мислим. Но понеже има и пространство, има и време, ние мислим. Така вие ще се научите да разсъждавате. Всяко нещо, което може да се отрече, то е реално. И всяко нещо, което може да се твърди, е пак реално. Само че нещата, които се отричат, това е минус. Нещата, които се твърдят, това е плюс.


Следователно, като отричаш нещо и като твърдиш нещо, имаш един процес, едно равенство. Щом отричаш, имаш минус. Щом веднъж отречеш и два пъти потвърдиш, имаш минус. Тогава законът е: два пъти твърдиш, един път отричаш, имаш плюс. И два пъти като отричаш нещо, пак имаш плюс. Веднъж отричаш, друг път потвърждаваш, това е равно на минус. Тази работа така я зная. Знаете ли на какво мяза това? Мяза на онзи петел, който, като ровил с краката си в бунището, изровил един диамант и казал: "Тази пущина на какво мяза! Да беше поне едно зрънце." Ритнал той диаманта. Ако тоя петел знаеше как да употреби скъпоценния камък, той щеше да прехрани цялото свое племе, и то не само за една година, но за един век имаше възможност да ги прехрани.


Та казвам, всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако вие не можете да схванете свойствата на този скъпоценен камък, вашето знание нищо не би струвало. Запример казвате - Бог е любов. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни обича. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни отритне. Човек може да застави Бога да го обича, може да го застави и да го отритне. В това човек е майстор, в това той е всесилен. Човек може сам на себе си да си направи добро или да си напакости. В това той е всесилен. Като правиш добро, Бог ще те обича. Като правиш зло, Бог ще те отхвърли. Някои от вас искате да знаете дали Бог ще ви обича. Направете добро. Казвате: "Как да правим добро?" Ако ви кажа, че трябва да предете, казвате: "Как?" Ще намерите една жена, която ще ви покаже как се съединяват нишките. Не е голямо изкуство, но и в това има знание.


Та моята цел е да ви въведа в новия начин на мислене. Този начин, по който сега мислите, по него начин хората умират, по него начин хората се карат. Този начин следователно е така уплетен, че има само смрад. Някой път, като се приближавам към хората, аз усещам този голям смрад. Навсякъде мирише, не се търпи. Това е старият начин на мислене. Например ти мислиш какво нещо е правото. Няма какво да мислиш за правото, ти трябва да живееш в правото. Ти може да мислиш за правото толкова, колкото умрелият може да мисли за живота си. Ако умрелият мисли за живота си, той е извън живота. Като мисли за живота, той ще усети гниенето на своето тяло, разрушението на своето тяло. И ако ти търсиш по този начин правото извън живота, ти ще мязаш на един умрял човек. И сега мнозина питат какво нещо е правото. Правото извън живота не съществува или съществува само като един процес на разлагане. Казвам, красивите мисли съществуват само в живота. Правото, това е палката на капелмайстора. Той, като дигне палката, управлява. Или като тръгнеш да ходиш, това е правото. Като си махаш ръцете, като си отваряш и затваряш очите, като ядеш, като спиш, като мислиш, като чувстваш, това е все правото. Право имаш да мислиш, право имаш да чувстваш, право имаш да ходиш, право имаш да ядеш, право имаш да говориш, право имаш да гледаш - каквото искаш да правиш, имаш право.


Като нарушиш правото, какво става тогава? Турят ти букаи, поставят те под закон, идат страданията. Всички страдания в света произтичат все от нарушението на правото. Основа на правото, това е правата линия. Яйцето, докато е в черупката вътре, защото има яйца и в природата, които с милиони години са чакали в пространството, но не се развили - тези яйца, които хората са създали, те са в пространството. Сега аз не искам да говоря, но казвам - човек е излязъл от едно яйце. Една голяма кокошка е снесла яйцето. Какво ще кажете на това? Господ взел това яйце, турил го някъде да се топли и се излюпил човекът. Ще кажете, че това не е съгласно с научните теории, нито с теорията, че Господ вземал пръст и направил човека. Казвам, това е начин на разбиране. Това е работата да има субстанция. Взел Господ отнякъде, събрал нещо. Добре, аз казвам, че то било събрано в едно яйце. Значи, като взел Господ туй яйце, държал го няколко часа в ръцете си и то се излюпило. Ще ви хареса ли това нещо научно? Вие ще кажете, че това не е проверено. Съвременните хора цепят косъма и казват, че това е еретическо. Как да е еретическо? Да греши човек, не е еретическо. Да направи човек едно яйце, това е еретическо. А да го направи от кал, това е още по-еретическо. Да направи Бог човека от яйце, това е по-благородно.


Сега аз не искам да ви накарам да вярвате, че сте излезли от яйце. Че човек е излязъл от яйце, това вие сами трябва да го научите. Туй яйце има седем черупки. Когато се постави човешкото яйце за измътване, то минава през седем квачки.


Сега въпросът е само за мислене. Това е новата мисъл. Вие не сравнявайте новата мисъл със старата. Старата мисъл не е авторитетна, нито меродавна. Рисунките на детинството не могат да бъдат меродавни и авторитетни за картините на някой голям художник. Един художник не може да се ръководи от своите детински рисунки. Сега сме авторитети, а тогава сме били ученици. И вие мислите, че идеите на вашето детинство са били благородни, безпогрешни. Може да се сравнява човек, но да мислите, че вие сте безпогрешни, че вие сте меродавни, това е погрешно мислене.


Например каже ви една сестра тъй: "Малко си грозна, сестра." И ти веднага кипнеш: "Как?!" Питам, защо именно "малко си грозна"? Тая дума произвежда една реакция в ума или в сърцето ти. Казваш: "Как? Не съм аз грозна." Какво се разбира под думата "малко съм грозна"? Малко хора ще намерите, които да не са грозни. Единствените хора, които да не са грозни, това са светиите, а всички други са грозотии. Но понеже са толкова грозотии, затова не се познават. Отдалече се гледат. Добре че отдалече се гледат. Ако се гледаха отблизо, те нямаше да се погледнат. Те са толкова грозотии, каквито не сте виждали в света. Сега разбирайте думата "грозотия" интензивно. Грозотията е като огън, слабият и силният огън. Такъв огън, който изгаря, разтопява и разлага всичко. Грозотията подразбира известна черта, която е някъде в очите, например. Тя е предизвикала известна деформация. Добре че не знаете нещата.


Сега аз не искам да насочвам ума ви към резултати, които са чисто физически. Грозотията в хората е произлязла от ред прегрешения, от кривите им мисли. Даже и най-чистите от вас, най-напредналите от вас, вие сами се познавате - цял ден какво мислите? Да спи зло нoд камък. Сега говорим истината, не е за осъждане, но тъй са нещата. Някой път искаш да мислиш, но дойде дяволът при тебе и цял ден хлопа, ходи, иска това-онова, вика. И ти мислиш, седиш, правиш това, което не искаш. Той те разиграва, не ти е приятно това, но не си господар. Като дойде дяволът, качи се на гърба ти, тури ти гем и цял ден си възседнат. После те пусне и ти се чудиш как си бил възседнат.


Та сега новият начин е начин, според който животът трябва да се поправи. Това е живот вечен, да познаем Бога. Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. Като познаем Бога, неговата мисъл, той да бъде обект, модел, от който ние да се учим как да мислим, как да чувстваме и как да постъпваме. В това седи познаването на Бога. Трябва да имаме един модел. На земята не може да имаме такъв модел. Колкото и да обичате един човек, не може да изтълкувате някои негови постъпки, някои негови движения. Все има нещо неразбрано в неговите прояви.^ Човек, за да стане модел, трябва да е съвършен в своите изражения Та казвам, това представя бъдещия идеал, към който трябва да се стремите. Сега новото учение дава новите начини, по които трябва да мислим.


Казвам, трябва да любим Бога. Новото учение показва начина, как трябва да любим Бога. Най-първо ние трябва да възприемем Божиите мисли в себе си, да ги опитаме и след като ги опитаме, ще обикнем Господа, ще обикнем и ближния си. Знаете колко е мъчно да обичаш ближния си, който е грозен, защото хубавото, красивото всеки обича. Как ще обичаме Господа, когото не виждаме? Какво подразбира любовта към Бога. Да обичаме Бога, това значи да обичаме всичко в света. Казваме, че Бог е създал всичко. Ние казваме да обичаме Господа, но имаме една скрита мисъл в себе си. Никой не казва това, което мисли в себе си. Искам дa ви изнеса морала. Казвате - кaк Господ е допуснал греха. Това е една затаена мисъл. Добре, представете си, че имате един мъж, който се оженил за една красива жена. Един ден жената вижда, че той седи при една красива жена и се разговаря с нея. Тя си задава въпроса, коя е побудителната причина, че той се разговаря с нея. Макар че няма нищо лошо в това, но някъде дълбоко във вас се крие една микроскопическа мисъл.


Аз изнасям това, защото всички ние сме пълни с една деформация на човешката мисъл. Няма нищо зло или добро, което може да се крие. Защото и най-малката мисъл дава свой резултат. То може да бъде така: минус-плюс, плюс-минус, плюс-плюс. Кой резултат е неправилен? Кой път е неправилен в случая? Двама светии са плюс, затова те се отблъскват. Единият казва: "Ти ще отидеш на север, аз ще отида на юг, да работим." Докато бяха плюс и нямаха знания, те бяха заедно, молиха се. Но един ден, като почувстваха сила в себе си, те казаха: "Няма защо да седим тук да си губим времето. Ще отидем между хората." Единият казва: "Аз ще отида на еди-кое си място в еди-кое си село." И така се разделят. Тук имате друг случай. Двама грешници, и то минават за учени, придобили знания. Единият казва: "Я да отидем в еди-кое си село, да откраднем няколко овци, да спечелим нещо от тях."


Значи плюсът е доброто, което се отблъсква, а минусът е злото, което прави хората да крадат. Те, като отидат в някое село, стават крадци. Те създават правото. Явяват се адвокатите, които ги защищават. Благодарение на тези два минуса се е създало правото и проповедниците, които отиват да проповядват. Казват, минуси. Минусите имат едно свойство, че като минат някъде, например покрай някоя овца, и обичат да взимат, привличат овцата към себе си. Това свойство има минусът. Като дойде до една каса, и тя се отваря, а парите отиват в джоба му. Магия има той. Това е минусът. Той има свойството да привлича. Плюсът има друго свойство - като види отворена каса, той я затваря. Дето мине, той не мисли, че трябва да откъсне нещо. Като отиде да откъсне нещо, това нещо бяга от него. Плюсът отблъсква нещата, затова всички добри хора са богати. Богатият носи за себе си един плюс. Следователно, той е толкова натоварен с онези възвишени идеи. Той казва: "Аз трябва да дам от себе си." Той не мисли да взима. А минусът е този, който е ходил да взима. Това е само за изяснение. Плюсът, след като е работил дълго време, например той изгубва горната светлина, остава само долната. Минусът е почвата. Плюсът е семето, което е посято в земята. Почвата и семето, събрани на едно място, те правят разбор на силите, които ще дадат плода. Вие трябва да знаете каква е силата на минуса и каква е силата на плюса.


Та на всяка една мисъл - вие трябва да знаете нейния минус, защото тя може да се развива и при благоприятни, и при неблагоприятни условия. Някой път вие се чувствате много силни. Но силна мисъл е онази, която никога не отпада, никога не отслабва. Когато казват любовни мислихте никога не отпадат. Мисъл, която има зад себе си любовта, тя никога не отпада. Вие не сте правили наблюдение в това отношение. Влезе една лоша мисъл в ума ви или завист, вие сте в едно неестествено състояние. Например една сестра говори красноречиво. Друга казва: "Само тя ли може да говори!" У някои се явява завист, тя започва да сравнява себе си с другите. Вземете огледалото и гледайте да видите тези две състояния, да видите, в какво положение се намират вашите очи. Или когато човек не иска да изпълни това, което трябва, тогава той стиска малко устата си и казва: "Аз не съм от тези хора." Някой пък си стиска зъбите, друг си стиска устните. Защо стискаш устните си? Този човек има преизобилно други мисли, които не е реализирал. Той казва: "Не е само това, което ще ми дадете, това е излишното. Може да имам и други задължения, които не мога да изпълня."


Сега основната мисъл. Сега разбирайте под думата "яйце" Божествения процес, който действа у вас. Имаме едно състояние, например състояние на духовна депресия. Депресията винаги произтича от някои духовни резултати. Депресия може да има майката по причина, че нейното дете е боледувало. Депресия може да има търговецът, депресия може да има ученикът, депресия може да има художникът, депресия може да има музикантът по причина на външни неблагоприятни условия. Тогава, за да премахнете една външна депресия, вие трябва да разбирате основните закони, чрез които депресията се видоизменя. Най-първо ще започнете с малките видоизменения. Няма да искате да измените мисълта на един човек, който е положителен като вас.


Например въшките могат да произведат депресия, бълхите могат да произведат депресия, дървениците могат да произведат депресия. Лошата храна също произвежда депресия. Да допуснем, че вие сте яли мъчно смилаема храна. Тогава, за да премахнете депресията, ще вземете рициново масло. Простудяването също може да произведе депресия. Тогава ще вземете пет-шест чаши гореща вода, ще направите една топла баня, ще се изпотите и ще изхвърлите нечистотиите. Веднага кръвта ще почне да циркулира правилно. Та в ранна възраст седите например и удряте с краката си. Това е една депресия. Или някой път седите и удряте на масата. Това е пак депресия. Или той минава за оратор, той удря на масата, защото сам не е убеден в това, което проповядва. Той като че набива гвоздеи някъде. Няма защо да набива гвоздеи. Като изкаже една истина, ако я приемат хората, добре, ако не я приемат, няма какво да я набива. Хората не са говеда. Говедата мъчно приемат. Всеки от вас изисква най-добрите идеи. И аз съм готов да възприема една ваша лича. Плюсът има друго свойство - като види отворена каса, той я затваря. Дето мине, той не мисли, че трябва да откъсне нещо. Като отиде да откъсне нещо, това нещо бяга от него. Плюсът отблъсква нещата, затова всички добри хора са богати. Богатият носи за себе си един плюс. Следователно, той е толкова натоварен с онези възвишени идеи. Той казва: "Аз трябва да дам от себе си." Той не мисли да взима. А минусът е този, който е ходил да взима. Това е само за изяснение. Плюсът, след като е работил дълго време, например той изгубва горната светлина, остава само долната. Минусът е почвата. Плюсът е семето, което е посято в земята. Почвата и семето, събрани на едно място, те правят разбор на силите, които ще дадат плода. Вие трябва да знаете каква е силата на минуса и каква е силата на плюса.


Та на всяка една мисъл - вие трябва да знаете нейния минус, защото тя може да се развива и при благоприятни, и при неблагоприятни условия. Някой път вие се чувствате много силни. Но силна мисъл е онази, която никога не отпада, никога не отслабва. Когато казват любовни мисли,.те никога не отпадат. Мисъл, която има зад себе си любовта, тя никога не отпада. Вие не сте правили наблюдение в това отношение. Влезе една лоша мисъл в ума ви или завист, вие сте в едно неестествено състояние. Например една сестра говори красноречиво. Друга казва: "Само тя ли може да говори!" У някои се явява завист, тя започва да сравнява себе си с другите. Вземете огледалото и гледайте да видите тези две състояния, да видите, в какво положение се намират вашите очи. Или когато човек не иска да изпълни това, което трябва, тогава той стиска малко устата си и казва: "Аз не съм от тези хора." Някой пък си стиска зъбите, друг си стиска устните. Защо стискаш устните си? Този човек има преизобилно други мисли, които не е реализирал. Той казва: "Не е само това, което ще ми дадете, това е излишното. Може да имам и други задължения, които не мога да изпълня."


Сега основната мисъл. Сега разбирайте под думата "яйце" Божествения процес, който действа у вас. Имаме едно състояние, например състояние на духовна депресия. Депресията винаги произтича от някои духовни резултати. Депресия може да има майката по причина, че нейното дете е боледувало. Депресия може да има търговецът, депресия може да има ученикът, депресия може да има художникът, депресия може да има музикантът по причина на външни неблагоприятни условия. Тогава, за да премахнете една външна депресия, вие трябва да разбирате основните закони, чрез които депресията се видоизменя. Най-първо ще започнете с малките видоизменения. Няма да искате да измените мисълта на един човек, който е положителен като вас.


Например въшките могат да произведат депресия, бълхите могат да произведат депресия, дървениците могат да произведат депресия. Лошата храна също произвежда депресия. Да допуснем, че вие сте яли мъчно смилаема храна. Тогава, за да премахнете депресията, ще вземете рициново масло. Простудяването също може да произведе депресия. Тогава ще вземете пет-шест чаши гореща вода, ще направите една топла баня, ще се изпотите и ще изхвърлите нечистотиите. Веднага кръвта ще почне да циркулира правилно. Та в ранна възраст седите например и удряте с краката си. Това е една депресия. Или някой път седите и удряте на масата. Това е пак депресия. Или той минава за оратор, той удря на масата, защото сам не е убеден в това, което проповядва. Той като че набива гвоздеи някъде. Няма защо да набива гвоздеи. Като изкаже една истина, ако я приемат хората, добре, ако не я приемат, няма какво да я набива. Хората не са говеда. Говедата мъчно приемат. Всеки от вас изисква най-добрите идеи. И аз съм готов да възприема една ваша идея, но да е ваше собствено произведение. Аз съм готов да възприема да я купя скъпо, но да ми продават битпазарски идеи, и те да минават за ваши, това не приемам. ваша идея е само тази, която вие сте опитали и от нея имате резултат.


Например вие може да имате идеята на любовта. Любовта лекува. Всеки човек, когото вие обичате, може да го лекувате. Но ако вие си приближите ръката и у вас се зароди съмнение, дали ще го излекувате, любовта ви е слаба. В любовта на майката има сила. Тя има непреодолима любов към децата си. Смъртта мъчно може да взима децата. Майката хване смъртта за косите и я разтърси. Така тя взима детето си и казва: "Още веднъж да не стъпваш в къщата ми." Но трябва да има закона на любовта, който да действа. Само човек, който има любов, само той може да бутне смъртта. Смъртта е ужасно нещо. Само човекът на любовта може да хване смъртта и да я разтърси. Това ще бъде първото нещо. Досега аз зная, че смъртта само веднъж е разтърсена. Онзи, който се опитал да разтърси смъртта, той е силен човек.


Сега, като казвам, че трябва да имате любов, не казвам, че вашата душа няма любов. Но любовта ви не е достигнала до онази степен, с която може да се топят елементите в света, да се разединяват и съединяват, защото голямата любов дава свобода на мислите ви да работят, а малката топлина подразбира малка любов, малки възможности. Когато топлината съвсем изчезне или е равносилна на човешките чувства, тогава престава всякаква мисъл.


Вашият метод какъв е? Двама души са непримирими. Те се обичат, но между тях влизат други някои. Може да примиряваме хора, у които по естество има хармония. Някои материални работи са влезли между тях и са ги направили непримирими. Тези работи, които се занимават, те са ги разединили. Например, взимам сега двама мъже. Две жени може да ги разединят, дa ги скарат. За дa примириш тези двамата мъже, ти трябва да видоизмениш понятията на двете жени и на мъжете. Щом двама мъже се скарат, това показва, че те нямат понятие какво нещо е жената. Единият казва: "Тази жена е моя." И другият казва: "Тази жена е моя." Следователно, ако единият мъж е погледнал жената на другия, последният казва: "Какво право имаш да гледаш жена ми." Ако вторият погледне жената на първия, и той казва: "Какво право имаш да гледаш жена ми?" Това е същото нещо. Единият ти казва, че жената е негова. Казва: "Знаете, че тази жена е моя." Това е ревност. Като се обикнат двама души, единият казва: "Кой ти дава право да говориш с тази жена?"


Вие още не знаете дълбокия смисъл на ревността. Ревността е сила, която ходи по възходящ и по низходящ път. Щом слезе в низходящия път, тя става жена. Някой ревнува Бога. Някой път ние искаме да станем като Бога ревниви. Бог е ревнив в доброто, а ние сме ревниви в разбиранията.


Сега няма какво да ви занимавам с ревността и със страданието. Когато ревността влезе в човешката душа, тя произвожда спиране на прогреса. Там е човешкото зло. Да допуснем, че ти си оставил един хляб някъде. Понеже обичаш много хляба, мислиш да не дойде някой да го вземе и да го изяде. Като мислиш за хляба, казваш: "Не го бутайте." Видиш ли, че някой се доближава, казваш: "Не се доближавай." Ако някое куче се доближи, вземате камък и го разгоните. Човека не може така да го разгоните. Ако дойде един човек, вие пазите хляба си. И жена ви в случая е един хляб.


Сега аз и двамата ги приспивам и на мястото на вашия хляб оставям десет хляба, а взимам вашия. Вие ставате и гледате на мястото на вашия хляб други десет хляба. Какво ще стане сега? Ще има ли ревност? Ако аз бих отрязал половината ви хляб, ако вие знаехте кой е онзи, който имал смелостта да отреже от вашия хляб, щяхте да се сърдите. Но на мястото на вашия съм турил десет хляба. Сега ревност ще има ли? Няма да има ревност. Най-първо ще опитате дали тоя хляб е доброкачествен.


Та ревността произтича от неразбиране на вътрешната реалност на живота. Онова, за което вие ревнувате, за което мислите, то никога не се опетнява. Душата е нещо, което ти не можеш да докоснеш, не можеш да опетниш. Материалната форма може, но душата е нещо неуловимо. Никой досега не е могъл да зърне душата, да я види, да я пипне. По никой начин. Нематериална е тя. Човешката душа е чиста, девствена. И човешкият дух е също така чист.


В Писанието някъде се казва, че някой влязъл и откраднал човешката душа. Не, човешката душа не се краде. Човешкото сърце донякъде може. Това трябва да бъде новата мисъл. Душата и духът са неща съществени - това е човекът. Някой казва: "Вашата душа." Това е човекът. Питате: "Имам ли душа, или нямам?" Ти си душа. А туй, което съзнаваш, това външното проявление, това е човекът. Външното проявление е човекът, а вътрешното - това е душата.


Та казвам, това е разбирането според новата мисъл. Ако така и вие разбирате, имате нужда от нея. Понеже не разбирате тази нова мисъл, вие очаквате да остареете, да умрете, да отидете в другия свят и да ви върнат пак назад. Това донякъде е право, защото човек, като не може да поправи тялото си, заминава за другия свят да направи един ремонт. Като се яви втори път, ще му дадат друго тяло и ще му кажат: "Не прави погрешки." Но по-хубаво е той да си поправи сам тялото си, да няма нужда от ремонт, да ходи в другия свят и там да го поправят. Там трябва да се развинтва, докато се оправи.


Най-първо между вас трябва да се образува една вътрешна хармония и да се познавате по знаците плюс и минус. Някои хора не ви са приятни - това е минус. Тогава може да направим един опит в класа. Има ли някои, които се мразят? Дайте ми една листа на тях. Щом не обичаш един човек, тури друг някой между тебе и него. Тогава ще видиш как ще бъдат наредени знаците. Ако с един не е достатъчно, ще туриш двама, трима, четирима - до десет души между него и тебе, и веднага ще се измени състоянието.


Сега да ви приведа в новия начин на мислене. Представете си, че вие имате един човек, когото не обичате. Но случайно вие научавате, че този човек има две красиви дъщери. Като турите дъщерите между него и вас, този човек ви става малко приятен. Тези дъщери изменят вашето състояние. През техните очи ти гледаш благосклонно към онзи, когото не обичаш. Имаш колега, когото не обичаш. Дойде някой и ти каже: "Слушай, този, когото не обичаш, има десет милиона английски лири стерлинги." Веднага тези десет милиона, понеже са отрицателни, те изменят разположението ти. Не обичаш някого, казваш: "Много учен човек е той." Или той е виден музикант, художник. Ти си недоволен от него. Как ще смениш състоянието? Тури в този човек една добродетел - и ще смениш състоянието. И за тебе е същото. Казваш: "От мене човек не може да стане." Ти не се обичаш. Тури нещо добро в душата си, кажи: "Душата ми е богата, тя е излязла от Бога. Веднага в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа.


Сега аз гледам на доброто и на злото по особен начин, психологически. Някой път ти съвсем закъсаш. Обиждаш се от това, от което не трябва да се обиждаш, и се обезсърчаваш от това, от което не трябва да се обезсърчаваш. Има обезсърчение, но аз да ви заведа при истинското обезсърчение. Има обезсърчения, които нищо не представят, те са смешни работи. Някой изгубил хиляда лева - обезсърчил се. Ако на едно магаре му снемат от гърба тежест, която е носило, ще се обезсърчи ли? Ще се насърчи даже. Обаче у нас е точно обратното. Когато ние губим, ние се обезсърчаваме. Това, което за животното е обезсърчение, за нас е насърчение. Това, което за животното е насърчение, за нас е обезсърчение. Това показва, че ние сме в неразбирането на истинския процес. Например дойде ти една болест, едно болезнено състояние, заболи ви единият крак. Понеже досега вие сте ходили като някой кон, никога не сте били внимателни и любезни към крака си, щом заболеете, оплаквате се на Господа. Защо ви боли кракът? За вашата грубост. Един ден Бог ви даде една болест. Не се оплаквайте, но кажи: "Моля, ще ме извините, прегреших. Колко е хубаво да имаш здрави крака." Започни ден, два, три, десет дни, а някога и цяла година да милваш крака си, докато се примириш с него. Ще каже: "Трябва да ме обичаш, да не ми се караш." "Нямам ли право?" Имаш право, но кракът ти, твоят слуга, ще се оплаче на Господа, ще даде едно заявление, ще те викат в касационния съд, при Бога. Не в окръжния съд, не в апелативния съд, но направо в касационния съд - там, в последната инстанция. Бог е и първата инстанция, и последната инстанция. Понякога и очите ви започват да мъжделеят. Това показва, че вие сте в едно анормално състояние. В очите ви трябва да има мекота, да не светят. Ще турите тогава плюс и минус. Ако са в анормално състояние, ще се отнасяш добре с очите си. Когато човек е заинтересован от нещо, очите му светят като на котарак, в него се явява едно желание. Това желание е резултат на твоята трезва мисъл. То е външно желание. Други същества има в тебе, които са подклали тоя огън. Едно желание дойде, друго желание дойде, и очите ти започнат да светят. Това светене на очите ще създаде една акция. Та по новия начин има и други обяснения. Ако ти искаш да смениш твоето състояние, то може да стане по друг начин.


Сега може да направите следното. Ти си неразположен, имаш някакво болезнено състояние. Няма ли някой, когото да обичаш, намери такъв, но той да не е като тебе сух. Ако ти си нервен, без мазнини, с потънали очи, ще намериш някой, който е мазничък, с вал- често лице, да мяза на месечина. Тогава той да те хване за двете ръце или ти го хвани за двете ръце, веднага състоянието ти ще се измени. Някой път силният трябва да хване, някой път слабият трябва да хване, и ще го погледне в очите. И другият ще го погледне. Така ще смениш състоянието си. Ти казваш: "Как да го хвана за ръцете?" Няма да го хванеш за ръцете, но ще гладуваш. В природата Божиите енергии се предават чрез хората. Хората са центрове, през които енергиите излизат по права линия. Като срещнеш такъв човек, той ще ти каже: "Виждам, че малко си за- газил." Щом разбереш, че този човек ти желае доброто, хвани го за ръцете - и веднага жълтината на лицето ще се премахне. Не питай как ще стане това, но хвани го за ръцете. В един случай може да хванеш лявата ръка, а в друг случай дясната ръка. Хората се хващат с десните ръце. И това е за добро. Аз обичам българските хора. Там се предава сила. Там се хващат всички здрави моми и момци. Те се нареждат по обич. Всяка мома се хваща до онзи или онази, която обича. Всеки си избира къде да се хване. Като си туриш ръцете, и слаб да си, ще приемеш сила. Някои кръстосват ръцете си. Като се върти хорото, гледай до болен човек да не се хванеш. Хвани се до здрав човек.


Та казвам, в старо време учениците от някои школи са играли. Вие се карате тук, защото не играете. За да ви примиря, трябва на се хванете на хоро, на което да не ви вижда външният свят. Всеки от вас да не казва - там да се хване или тук да се хване, но като се хванете, веднага да регулирате състоянието си. В женените не трябва да има нищо користолюбиво. В хорото законът, който там упражняват, е много добър. Но и там се крие един малък егоизъм. Хорото трябва да се проектира на природните сили. Най-после да оставим въпроса за хорото. Сега втория начин ще ви кажа. Да си поиграете на хоро, но ще отидете в гората, при дърветата, и там ще започнете да скачате. Ще обикаляте от едно дърво до друго и като обиколите около двайсет-тридесет дървета, ще се върнете. Дърветата ще играят с вас и вие с тях. Сега третият начин. Не си разположен, намери едно място, дето има вадички. Ще отидеш при една вадичка, ще я прескочиш. После - при втора, трета. Десет вадички ще прескочиш. Като минем покрай една вадичка и друга, веднага нашето състояние ще се смени. Това болезненото, което се е набрало, ще изчезне. Тези отрицателни сили веднага ще се превърнат, ти ще имаш едно трезво разположение и ще се върнеш готов за работа.


Та казвам, новите начини са потребни, понеже сега хората са отдалечени. Като се събирате, вие съвсем сте обеднели и като се изказвате за чистотата, вие мислите за един живот вън от вас. Той не е още у вас, той е вън от вас. Ние като говорим за любовта, за чистотата, за светостта, ние говорим за неща вън от нас. Ако са вътрешни, щяхме да бъдем богати. Сега всеки се стреми в себе си и все за любовта мисли. Тук погледне, там погледне - и всички търсите любовта. Ти погледнеш дали той те обича. Той погледне дали ти го обичаш. Някой свива раменете си. Защо? Няма този, когото той търси. Или някой си чупи ръцете. Защо? Няма пари. Всички хора от сегашната култура са обеднели. От всички тези състояния трябва да се освободите, нито пет пари не струват. Съберете всички ваши стари дрехи и ги продайте на битпазар. Те нищо не струват.


За сегашното състояние аз едва бих дал на хората един грош. Един грош едва би ми се откъснало от сърцето. Аз говоря за обикновените състояния, при които онова име, към което ние се стремим, онова Божественото, към което се стремим, то ще ни разочарова. Дойде някой, и после ще се разочарова. В Божествения свят няма такива разочарования. Ще му дадеш туй, което трябва, и ще вземеш онова, което трябва. А ти искаш да вземеш и да не даваш нищо. Най-първо онзи, който отива да търси онзи Божествения закон, той ще ти даде, и след това - замине. В Божествения свят като влезеш, ще извадиш парите си. Казваш: "Аз имам да давам 1500 лева." А какво си дал срещу това? Като дадеш, веднага ще ти изнесат хубавия плат. А сега тези ваши идеи ще ги изоставите. Че десет години си бил ученик, че си се молил, това е ваша работа. Че не си се молил... Това, което ние наричаме молитва, то е един непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е молитва. И като спиш, ще се молиш и като ставаш, ще се молиш, и като работиш, ще се молиш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Това е законът на любовта. Какво правиш ти? Дойде ти една лоша мисъл, казваш - добър е Господ. Дойдат мъчнотии, казваш - добър е Господ. Това не е новото учение. Новото учение е най-лесната работа. Във вас трябва да стават два процеса едновременно.


Та вие сте били млади, били сте и стари - това са минали състояния. Младостта и старостта са минали състояния. Вие трябва да станете като малките деца, за които Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Значи, ако вие не влезете като разумните малки деца в Царството Божие, вие не може да имате истинското знание. Та сега всеки от вас имате по един начин за делението на квадрата. Там имате числата 1, 2, 3, 4. Плюс - минус, плюс - плюс, минус - минус. 1 плюс 4 колко правят? Пет. 2+3=5. Имате два минуса. Колко триъгълника имате? Четири. Значи всяка една страна на квадрата е основа на един триъгълник. 1 плюс 4 - имате две положителни числа, те дават едно отрицателно.


В дадения случай плюс и плюс изменят закона. 1+4=5. 2+3=5. Всички положителни числа са превърнати в техния общ сбор. Хипотенузите са превърнати в отрицателни числа. 1 и 2 колко правят? Три. 3+4=7. Значи, ако сборът на техните хипотенузи дават отрицателни числа, вие вървите в една реалност, защото квадратът представя една реалност. Ако вървите по която и да е хипотенуза на един квадрат, вие всякога ще имате едно отрицателно число. Ако вървите по страните на квадрата, какво ще имате? Всяка страна на квадрата е положителна - понеже вън от квадрата това са неблагоприятните условия. Всички страни, това са положителните чиста, силите, които функционират. Ние казваме плюс и минус. Но всяка една страна на квадрата е положителна. Духовните сили са затворени в квадрата, са все отрицателни. Затова нашият външен живот е квадрат. Ние всички се намираме в едно военно положение. Казват: "Много кротък човек." Няма кротки хора отвънка. И най-малкото същество, ако го боднете, то веднага ще ви ухапе - било мравка, било пчела.


Всеки камък, всяка материя, затворена във вас, е все плюс. Следователно, човек трябва да знае как човек да разтвори нещата, да намери положителните и отрицателните енергии на всички същества. Сегашните химици, когато се занимават с изследването на елементите - не говорим външно, но всеки елемент, когато го докоснеш до нещо външно, той произвежда една експлозия. Следователно химикът търси начин да разложи квадрата, да намери вътрешните сили в елементите да ги употреби. Ако не може, ще стане експлозия и той ще плати с живота си.


Та казвам, когато вие сте невнимателни към хората, в материално отношение Царството Божие не може да дойде. При сегашните условия, в които живеем, немислимо е да дойде Царството Божие. Искаме да живеем братски. При тези условия братски и сестрински не може да живеете. Нищо повече. Братски и сестрински може да живеете само ако се намери изходният път в този квадрат. Тогава ще живеете един истински живот. Точката е вратата, през която трябва да влезете в един свят. Правата линия, това е вратата, през която може да влезете в друг свят. Квадратът, това е вратата, през която може да влезете в трети свят.


Следователно, ако ти не може да влезеш през точката, ще се вмъкнеш през вратата на правата линия, оттам да влезеш. Ако не може да влезеш през правата линия, тогава ще влезеш през куба, през тялото. През тая врата ще се проектираш и ще влезеш оттам. Следователно, точката, правата линия, квадратът, кубът са входни врати. Те са отворени места, през които може да влезеш. Ти не може да разбереш този свят, ако не влезеш през точката. После ти трябва да влезеш през правата линия, за да минеш в тоя свят. Правата линия е граница между този и онзи свят. Плоскостта е граница и тялото също е граница. В това отношение, когато говорим в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, това са врати за влизане в реалността, за които аз ви говоря. Тези сили трябва да се разтворят. Ако не знаете как да влезете през точката, през правата линия, през плоскостта, през тялото, вие ще се карате. Ако знаете как да влезете, ще има прегръщания, целувки, ще има братски живот. Ще продължим втория път.


"Само Божията любов носи пълния живот!"


Двадесет и шеста лекция

на Общия окултен клас

6 април 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни