Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_09_14 Любов към Бога / Обичай Бога14 септември 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:56

Архивна единица

От книгата Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


14 септември 1932 г.

Любов към Бога


Ще прочета 13 гл. от Матея, от 4 – 53 ст.

Всички хора говорят за живота, но разбиранията им са различни. Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази. В края на краищата, животът му се обезсмисля. Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нужно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. Ще вземеш вода, ще натопиш хляба, и той ще омекне. Какво ще правиш, ако нямаш вода? Понеже разбиранията на хората са различни, едни от тях ще се хранят със сух хляб, други – с пресни плодове. Те взимат плодовете направо от дърветата: всеки ден имат прясна, чиста храна. Има ли смисъл да пазят храната си?

Съвременните хора се различават и в разбиранията си за доброто. Затова някой казва: Едно време бях добър човек, сега не съм добър; в бъдеще пак ще стана добър. Това е неразбиране на доброто, неразбиране на живота. Като не разбираш живота, не се ли питаш, на какво се дължи вътрешната връзка между хората? Доброто обединява хората. То ги свързва и създава известна близост между тях. Не се ли питаш, защо искаш да те обичат и защо обичаш? Някой път искаш да направиш добро, но се въздържаш, страхуваш се да не изпаднеш в противоречие. Казваш: Вместо аз да страдам, по-добре другият да страда. И така се отказваш от доброто. Когато страдаш, ти разбираш своето страдание. Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. Истинският морал изисква да разбираш страданията и радостите на ближния си толкова, колкото и своите. Ако разбираш себе си повече от другите, ти живееш в обикновения човешки морал. Стремиш се към нещо и казваш: Ако постигна своя идеал, от мене ще стане човек. Обаче, не ти се дават условия за това, и ти оставаш обикновен човек. При обикновения морал се дават посредствени условия на човека. Друг е въпросът, ако той живее по високия морал. Там се дават богати условия. Дава се възможност на човека да постигне своите желания.

Какво представя човек? – Неизмътено яйце, в което се крият всички негови възможности. За да се прояви човек, яйцето трябва да се тури при условия да се измъти. Защо е затворен човек в яйцето? Защо трябва да се поставя при условия да се прояви, т. е. да се измъти? - Само така той влиза в нова фаза на живота и се явява в нова форма. Обаче, не всяко яйце, поставено под квачката, се излюпва. Не всички човешки желания са постижими. Едни от желанията се излюпват, а други не се излюпват. За да се излюпят, човек трябва да спазва всички външни условия: да подържа нужната температура и светлина. Ако излюпването стане навреме и правилно, след това трябва да се следи за развитието на желанията. Измътването на яйцето има отношение към проявите на човешката мисъл. Следователно, не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти ле трябва да бъде тревожна. Защо ще се безпокоиш, какво ще стане с тебе? Тоя въпрос е разрешен. Иди на гробищата, ще видиш, какво ще стане с тебе. – Кога ще стане това? – Когато и да е. Като започнеш от първата година на своя живот и дойдеш до 120 години, един ден все ще стане това. Ще отидеш на едно място, дето се разрешават всички въпроси. Ще кажеш, че има друг свят. – Това не е важно. Докато си на земята, за тебе е важно, че ще отидеш някъде, дето отиват всички хора. Въпреки това, човек копнее, желае, стреми се, като че вечно ще живее. При това, той предпочита радостта пред страданието. – Защо? – Защото не разбира живота. Животът трябва да се разглежда от ново становище. Има ли нещо лошо в събличането? Има ли нещо лошо в обличането? И едното, и другото са два важни, необходими процеса. Не е нескромно, че си се облякъл добре. Не е скромност, че си облечен лошо. Казвате, че не е морално да се облича човек много хубаво, т. е. да се труфи.

Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е напъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата,

Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени. Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. Кое от тия числа би желал да имаш: петорката, в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, или на хилядите? Можем да отидем още по-нататък: да имаме петорка в реда на десетохилядите, стохилядите и т. н. Числото пет в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже, например, че твоето щастие зависи от числото пет, взето в четвърта степен. Ти се чудиш, какво означава това. Седиш умислен, недоволен от живота, нещастен, без пет пари в джоба. Някога си купил един лотариен билет, но си го забравил. Дойде твоят приятел в дома ти и казва, че билетът ти печели. Веднага скачаш, обличаш се и отиваш да видиш, колко печелиш. Гледаш, сумата е голяма. Докато нямаше пет пари в джоба си, сега разполагаш с голяма сума. Това са пари! Това е красивата мома, към която трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен, може да я изгубиш. Тя има неустойчив характер и може да пристане на всеки, когото срещне на пътя си. По-неустойчиво нещо от парите няма. Те са опасно нещо. Трябва да се молиш на Бога, да не те напусне твоята красива жена. Такова нещо са и парите.

Когато се говори за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите не съществува. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти. – Защо? – Защото те развращават. Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася съблазън в човека. Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.

Кое съблазнява човека? Коя е причината, дето той не устоява пред парите? – Неговото криво възпитание и разбиране. Човек мисли, че ако се домогне до числото 555 хиляди, пред него ще се разкрият всички възможности в живота. Зад числото 555 хиляди се крият много човешки мисли и желания. Човек започва да си мисли, как ще се облече, какъв вид ще има, как ще се представи пред обществото, какво ще говорят хората за него и т. н. Едни ще гледат на него като на благороден човек, но други ще го осъдят. Всички хора не се съблазняват от парите, но мнозина не се познават, не знаят, доколко са устойчиви. Те казват, че хората трябва да бъдат добри, да живеят братски, да се обичат, да се жертват един за друг. Лесно се говори, но като дойдат до изпълнение на казаното, отстъпват. Питам: Обичали ли сте вие, да знаете, какво нещо е любовта? Обичали ли сте всички хора, да знаете, как се издържа на това? Правете опити в любовта, прилагайте я, да видите, колко сте силни. Преди години бях във Варна. В стаята, дето живеех, дойде отнякъде една мишка, която редовно напипваше хляба и започваше да гризе. Дето и да го криех, тя все го намираше. Както и да се разговарях с нея, тя не взимаше във внимание думите ми. Не е въпрос, че яде от моя хляб, но остават следи от нея. При това, тя взимаше хляб без позволение. Готов бях да й дам повече, отколкото сама взима, но да иска позволение. Тя не разбираше, че мога да й причиня голямо нещастие. Един ден я хванах и започнах да се разговарям с нея. Тя цяла трепереше от страх. Казах й: Знаеш ли, че животът ти е в опасност? Аз мога да направя с тебе, каквото искам, но ще те оставя да живееш. Отворих прозореца и я пуснах на покрива върху керемидите. Тя бързо се скри някъде и повече не влезе в стаята ми. Казвам: Така постъпват всички хора по отношение разумната природа. Те престъпват нейните правила, вършат неща без нейно позволение. Един ден тя хваща някого с ръката си, и той цял се разтреперва. Тя му казва: Знаеш ли, че животът ти е в моите ръце? Но, от мене да мине. Тя го пуща на свобода, и той престава да върши неща против волята й. Тя му казва: Мястото ти не е тук. Това значи: не трябва да живееш при условия, дето животът ти е в опасност.

Казвате: Какво трябва да правим тогава? — Намерете правилен начин за разрешаване на въпросите в живота. Има един начин, който разрешава една трета от въпросите. Има един начин, който разрешава две трети от въпросите. Има един начин, който разрешава три трети от въпросите, т. е. всички въпроси. Той е начинът на единицата. Той се заключава в две думи: Възлюби Господа! – Какво трябва да правя? — Възлюби Господа! – Болен съм, страдам. – Възлюби Господа! – Беден, нещастен съм. – Възлюби Господа! Това е формула, в която се крие кардиналното разрешаване на всички въпроси. Който може да приложи тая формула в живота си, всичките му работи се нареждат добре.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото не прилагат формулата „любов към Бога". Те и до днес още прилагат старата формула – любов към себе си. Едно време хората са живели като животните, в стада, в големи общества. Това е една трета разрешаване на въпросите. Те и до днес още живеят на стада, на чарди – прилагат любовта и към ближния. Човек е дошъл и до любовта към себе си. Време е вече да приложи любовта към Бога и с това да разреши всички житейски въпроси. Това значи, да виждаш Господа навсякъде, да съзнаваш, че Той присъствува във всички живи същества. Казваш: Велика опитност имам, намерих Господа. Щом се намериш пред известно изпитание, започваш да се колебаеш. Ти се разколебаваш в това, което сам си разрешил, и казваш: И Бог е като хората. Той не ме обича. – Това е човешка мисъл. Какви са отношенията на Бога към човека, никой не знае. Това не е важно. За тебе е важно, ти да обичаш Бога. Аз мога да говоря много за любовта към Бога, но искам да чуя нещо от вас. Две хиляди години вече, откак вие прилагате формулата любов към себе си. Искам да ми кажете, какво значи, да обичаш себе си. Искам да ми кажете, защо някога човек не обича себе си. Как е възможно да обичаш себе си и при известни изпитания да се самоубиеш? Как е възможно да обичаш себе си и да се оставиш да те заробят? Да обичаш себе си, аз разбирам, да разрешиш всички мъчнотии в живота си с любов. Да обичаш себе си, това значи, да разрешиш въпроса с ближния си, да го възлюбиш като себе си. Който е разрешил тоя въпрос, минава за учен, но не като оня, който казва, че разстоянието между земята и слънцето е около 92 – 93 милиона мили. Не е все едно, дали това разстояние е 92 или 93 милиона мили. Един милион мили разлика не е малко. Даже и изчисленията на учените за бързината на светлината не са точни. Да знаеш точно бързината, с която се движи светлината, това значи, да разрешиш един важен въпрос. Истинската наука изисква точни изчисления. Истинският живот изисква точни разбирания.

Сегашните хора говорят за любовта, без да имат точно разбиране за нея. Те не знаят, какво нещо е любовта. Стиснеш ръката на някого, но той е недоволен от тебе. – Защо? – Стиснал си го повече, отколкото трябва. Взел си от него повече, отколкото трябва. Някога стискаш по-малко, отколкото трябва – взел си по-малко, дал си повече. И в даването, и във взимането трябва точност. Птиците и млекопитаещите също прилагат стискането, като метод на любовта. Птицата хваща жертвата си между клюна и краката си и започва да я стиска, докато я удуши. В първо време я глади, милва, докато я задуши и изчезне от краката й. Това са целувките на животните. Такива са целувките и на хората. С такива целувки нищо не се разрешава. Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху тоя въпрос, сами да се убедите в истинността на моите думи.

Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. Ще целуваш по един път на ден, за да получиш 25 хиляди долара. Ако целуваш по три пъти на ден, ще получиш 75 хиляди долара. Ти ще богатееш, а другият ще обеднява. Каква философия има в това? – Търговия, нищо друго. След това оня, който е целувал, ще дава, а другият ще взима. Любовта е безкористна. Като любиш, ще даваш и ще взимаш без пари; като любиш, ще лекуваш и ще помагаш без пари. Любовта на сегашните хора е любов на взимане и даване. Ако даваш, очакваш да получиш; ако получиш нещо, другият очаква да вземе. Направиш нещо, очакваш да те възнаградят. И това не е лошо, но не е правилно. Даваш една целувка и получаваш 25 хиляди долара. Това е продажна любов, която коства понякога живота на човека. Целунеш един човек, но оказва се, че той е прокажен. Получиш 25 хиляди долара, но излагаш живота си на смърт. Това става навсякъде в света. Ти забогатяваш, заемаш високо обществено положение, ставаш знатен, но в замяна на това, придобиваш отнякъде проказа. Какво става с тебе? Постепенно губиш своята интелигентност, своя светъл ум, и животът ти се обезсмисля. Днес и млади, и стари се оплакват, че животът им се е обезсмислил. Не казвам, че общественият строй е напълно виновен за това. Донякъде и той е виновен, но има още много външни и вътрешни причини, които заблуждават човека и го правят нещастен.

Ново, разумно разбиране е нужно на човечеството. Обществата и народите се нуждаят от нов строй, при който всеки да е готов да дава по 25 хиляди долара, а не да очаква да получи. Давайте, без да очаквате възмездие. Докато има хора, жадни за целувки, това показва, че те са бедни и очакват да получат нещо. Щом няма кандидати за целувки, хората са богати, никой не се нуждае от пари. Имаш пари, но няма кого да целунеш. Лошо ли е това? Аз взимам целувката като идея, като символ на нещо, а не в буквален смисъл, както днес я разбират. Всеки човек е целувал, но вижда голямото различие между умствената целувка и действителната. Кой момък, или коя мома, като целуне, не си каже: Не е това, което си представях. Под „целувка", в красив смисъл на думата, разбирам онова, което повдига падналия, лекува болния и възкресява умрелия. Можеш ли да целунеш така, ти си целунал по Божествен начин. Не можеш ли да целунеш така, никога не целувай. Хората разменят Божествената монета с човешката, затова са я обезценили.

„Възлюби Бога!" – е казано в Писанието. Ако можеш да разрешиш всички мъчнотии в своя живот, както и в живота на цялото човечество, ти си възлюбил Бога. Ти влизаш вече в новия живот. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но да живееш в нея. Не е достатъчно само да посрещаш изгряващото слънце, но трябва да се ползуваш от неговите енергии. Ако между енергиите на слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Щом си болен, това показва, че обмяната не е хармонична. Който вярва в теорията на прераждането, казва, че, като дойде втори път на земята, ще постигне всичко, което сега не е могъл. Може да дойде пак на земята, може и да не дойде. Или, може да дойде и нищо да не придобие. Какъв смисъл има да посетиш десет пъти концерта на някой велик музикант, а в това време се превиваш от болки в стомаха? Има смисъл да слушаш великия музикант, ако стомахът ти е абсолютно здрав. Има смисъл да се прераждаш, ако всеки ден учиш и придобиваш нещо ново. И тъй, новото учение изисква здрави хора. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Какво представя новото учение, малцина знаят. Какво е проповядвал Мойсей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Мойсея, и Христа. Казват: Христос ще оправи света. Казвам: Светът ще се оправи, когато хората възлюбят Господа. Има един свят, който е оправен, но човешкият свят още не е оправен. Време е тоя свят да се оправи. Да се оправи светът, това значи, да се разрешат правилно всички социални въпроси. Първият въпрос, който трябва да се разреши, е въпросът за Цялото и отношението на частите към Цялото. Щом се разреши тоя въпрос, човек се освобождава от заблужденията и ограниченията на живота. Всички говорят за хляба, като един от важните икономически въпроси. Да се разреши тоя въпрос, това значи, да освободите само стомаха. Това е частична свобода, а не обща. Това е само една трета от истината. Когато се разрешат всички въпроси, тогава ще се придобият три трети от истината, т. е. абсолютната свобода.

При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания и се стремят да ги реализират. За да реализираш едно свое желание, трябва да платиш два пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му. Такъв е законът. Който не иска да дава, трябва да е готов да отстъпва. Има известни желания в човека, които не се поддават на външно разрешение. В човека се явява вътрешен спор, докато най-после реализира тия желания, т. е. намери изходен път. Например, ти си женен. Жена ти е тежко болна, децата ти следват в странство, а нямаш пари, не можеш да посрещнеш нуждите си. Чудиш се, какво да правиш, отде да вземеш пари. Спомняш си, че един твой познат ти дължи известна сума, но не мисли да я връща. Ти казваш: Ако го дам под съд, ще получа парите си и ще си помогна. Но как ще го дам под съд? Аз вярвам в Бога, зная, че не трябва да давам брата си под съд. В тебе се явява една вътрешна борба. Мислиш за жена си и за децата си, но мислиш и за Бога. Най-после решаваш въпроса в полза на твоя познат, отказваш се да водиш дело против него. Казвам: Много от вашите спорове са все от такъв характер. Ти се бориш в себе си, в чия полза да разрешиш даден въпрос: в полза на Господа, на жена си, т. е. на своя ближен, или на себе си. Трябва да се откажеш от желанието си, да дадеш брата си под съд. Това е правилно разрешаване на въпроса.

Един човек услужил на свой познат с хиляда лева, които трябвало да му се върнат в скоро време. Случило се, че познатият не могъл да върне парите навреме. Обаче, кредиторът му се намирал в затруднение, имал нужда от пари. Той си мислел: Да дам под съд своя длъжник, не мога. Какво да правя? Как да си помогна, отде да взема пари? Най-после решил да не дава под съд своя познат и потърсил друг начин да посрещне нуждите си. След време неговият познат забогатял много, станал милионер. Той си спомнил, че дължи хиляда лева и, от благодарност към своя другар, отишъл при него и му предложил сто пъти по-голяма сума от дължимата. Ако беше го дал под съд, положението му щеше да се затрудни. Понеже видя пример от Божествено разрешаване на въпроса, и той постъпи по същия начин. Закон е: Постъпи по Божествен начин, за да ти отговорят със същата мярка. Това подразбира стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."

Казвам: Изпълнявайте Божията воля доброволно, а не чрез насилие. Например, в нашата градина има няколко дървета праскови. Много братя и сестри минават покрай тях, погледна! ги, но не вдигат ръка да си откъснат – морал имат те. Знаят, че това е благо за всички. Те не са работили за тях, следователно, нямат право сами да късат праскови. Други братя и сестри отиват за вода и, като видят прасковите, посягат с ръка и си откъсват две –- три направо от дървото. Те са умни, искат чисти праскови. Децата не късат направо от дървото, но се навеждат и събират падналите праскови. Това е морал от страх. Те се страхуват, да не ги бие някой. Нито възрастните са прави, нито децата. Човек трябва да се въздържа, да не взима от това благо, за което не е направил нищо. Вятърът, светлината, водата, въздухът са създали плодовете. Ако искаш да ядеш праскови, сам посаждай. Не хвърляй костилките на земята, но ги посаждай. Ако в една градина има десет хиляди плодни дървета, всеки ще може свободно да си къса плодове. Божията воля се заключава в това, да работиш за общото благо, за да могат всички хора да се ползуват от плодовете на твоята работа. Като работят всички така, изобилието ще дойде на земята.

Посаждайте навсякъде семената на доброто. Тогава, дето минавате, ще има изобилно плодове. Изобилието ще разреши всички въпроси. Любовта носи и изобилието. Тя казва: Благото на едного е благо за всички. Ако имам всичко в изобилие, трябва да помисля и за окръжаващите, имат ли и те това изобилие. Защо трябва аз да живея в изобилие, а другите да нямат насъщния хляб? Ще ям скромна, проста храна, за да има за всички.Тази е основната идея, от която трябва да се ръководят всички хора. Благото, което иде от Бога, е общо благо. Човек трябва да бъде разумен, да знае, как да разпределя благата на живота. Обаче, с един разумен човек светът не се оправя. Всички хора трябва да бъдат умни, добри, справедливи и силни.

Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото. Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода я прахме, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума, оставихме го да постои известно време и, като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата? Закон за самопожертвуване.

Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много пъти. В тоя закон се крие разрешаването на всички въпроси. Той ще изчисти всички петна в живота ви. Той ще изличи всички ваши погрешки и престъпления. За прилагането на тоя закон не се изисква голяма философия. С малко хума се свършва много работа.

– Само Божията Любов носи пълния живот.

17. Лекция от Учителя, държана на 14 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Книги:

Любов към Бога
Начало на Мъдростта (София, 1998)
17 беседи от 16 март 1932 г. до 14 септември 1932 г.

Начало: 05:00

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9974 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 18:23

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ОБИЧАЙ БОГА


"'Добрата молитва"


Ще прочета няколко стиха от 13. глава на Матея - от 4 дo 53 стих.


За живота може да имате няколко понятия. Представете си един човек, който е възпитан, че трябва да доставя сух хляб. Представете си, че той ред години само суши хляба и го туря, за да може за стари години да му стигне този сухия хляб. Суши го той, складира го. После трупа и друг - работи на стари години. Такива понятия почти съществуват в хората. Хората сега трупат хляб във вид на такива малки пилюлчета. И казват, че ще дойде едно време, когато ще глътне едно пилюлче и ще живее с него. С такива пилюлчета ще живеят. Ще има английски пилюлчета и френски пилюлчета, златно, където идеш, може да го глътнеш. Казват - ще дойде време, когато с такива пилюлчета ще живеят хората. Ако химиците дойдат до туй положение, придобивките ще бъдат толкоз, както са придобивките в сегашните златни пилюлчета. Сега имаме златни пилюлчета, които се превръщат. Едно златно пилюлче може да го превърнеш, както се превръща запример един сух хляб. Трябват ти известни знания. Ще вземеш да потопиш сухия хляб в чаша с вода, и той ще омекне. Пилюлчето ще го превърнеш. Но ако нямаме тази течност, тогава, колкото и да го дъвчеш, превръщането не може да става правилно.


Добре, но има друго положение, друго схващане за живота. Да кажем, че едни хора така разбират, че трябва да събират сух хляб. То е едно схващане. Да допуснем другото положение, че тази храна иде от дърветата. Всякога ще имаш пресен плод. Или както житеното зърно, или може да бъде извор в твоя двор. Тогава има ли смисъл да пазиш храната. Започваш да я пазиш да не се развали.


Сега според сегашните схващания човек иска да стане добър. То е едно схващане. Някой път казва: "Някога съм бил добър, сега не съм добър. Сега - казва - не съм добър, но за в бъдеще ще бъда добър." Такива понятия, които не обясняват живота. Щом човек дойде до положението да бъде добър, мисли, че по същество той е станал добър или се е покварил, то животът няма вече никакъв смисъл. Сега, ако не разбирате, казвам, от какво е тази вътрешна връзка, която осмисля живота. Вие запример имате една идея, един вътрешен копнеж, който не можете да го определите. Често даже най-видни философи мислят и светии има, но има нещо, което не се поддава на никакво обяснение. Както и да го обясняваш, остава необяснимо. Имаш един копнеж да те обичат. Защо и за какво, не знаеш. Имаш друг копнеж - да обичаш. Защо и какво, пак не знаеш. Дълбоките причини не знаеш. Има някои неща, които избягваш от някаква опитност, ти предполагаш. Някой път искаш да направиш добро, но имаш съображения, искат се средства, да имаш пари. Казваш: "Може би, ако направя доброто, аз ще се намеря в противоречие. По-добре той да страда, отколкото аз да страдам."


Някой път човек може да съжалява другите, като страдат, но той като страда, съжалява себе си повече, отколкото другите. Тогава базираме нашия морал върху нашите страдания. Да разбираш страданията на другите дотолкоз, доколкото разбираш своите страдания, да разбираш радостите на другите дотолкоз, доколкото разбираш своите радости.


Да кажем, имаш ти копнеж, но не знаеш причините. Както и да обясняваш, може да кажеш - в същността на битието Бог така е направил, но работата все не разбираш. Малко се усложнява тази работа. Имаш копнеж и казваш: "Ако на този моя копнеж ми се дадат условия аз да се проявя, то от мене може да стане нещо." Някой път се дават условия да се проявиш, някой път ще останеш прост със своя копнеж.


Онова снесеното яйце вземам като символ. Не зная какви са първите причини, защо някои същества са направили своя зародиш в известна черупка и после трябва да се измъща. Най-първо се образува вътре самият организъм, после излиза навън и след време наново трябва да ги турят в нова фаза, за да придобият една нова форма. Не всяко яйце, което е турено под квачката, може да се излюпи. Някое ще се излюпи, но някое не се излюпва. Не всички желания, които човек има, са постижими. Някои желания в хората се излюпват, някои не се излюпват. Те спадат към птичата порода. Тогава човек трябва да бъде много внимателен към температурата, към условията, които стават, но трябва да бъдеш внимателен и след като се измъти едно яйце. И самото пиле може да изчезне. Резултатите може да се покварят. Не е в мисленето. Много пъти хората се безпокоят в мисълта си. Казва някой: "Какво ще стане с мене?" Всички знаете какво ще стане с вас. Този въпрос е разрешен. Какво ще стане? Че аз не искам да ви кажа. Идете на гробищата и ще видите какво ще стане. Какво ще стане с тебе? Иди на гробищата да видиш. Ама кога? Когато и да е. Като започнеш от първата година, след една, три, четири, пет, десет години, сто и двайсет години ще бъдеш на едно място, дето ще се свършат всичките въпроси.


Някой ще каже че има друг свят. То е друг въпрос. Тук, на земята, ще кажеш какво ще стане с мене. Ще стане туй, което става с всичките други хора. Но въпреки туй, което става в хората, тия копнежи са...


Някой път човек предпочита радостта пред страданието. Някой път избягваме радостта заради страданието. Сега тъй е. Онези, които не разбират живота, може да се смущават, защото животът трябва да се разглежда от ново гледище. Ако човек се съблече, какво лошо има в събличането? Или ако човек се облече, какво лошо има в обличането? Днес ние считаме, ако някой човек се облече, че той не е скромен. Някой път, ако се облече скромно, считаме че е скромен. В нашия свят е така.


Тогава какъв е моралът на живата природа? Като вземем млекопитающите, биволите, воловете, дрешките им са много скромни, в редки случаи са с рога. Но вземете - някои от птиците са така хубаво облечени, вземете - някои от пеперудите са така хубаво облечени, че човек се чуди защо спрямо едни природата е тъй щедра - дала облекло, по всичките правила ги е накичила, че по-хубаво не може да има. Ако вземете животните, ако дойдете до техните лица, ако дойдете до човека, тя го е накичила. Най-хубави дрехи имат птиците. Най-хубавото лице има човекът. И най-хубав ум имат ангелите. И най-доброто сърце имат боговете. Най-силна воля има Бог, който управлява света. Това е само за изяснение, за философия. Ако разбирате, ако разбирате думите "воля", "сърце", "ум", дрехи отвън тия неща - разхвърляно, както ги разглеждам, нямат никакъв смисъл, то е, както да вземете едно число, да кажете 5. Числото 5 има степени. Разбираш ли числото 5 - даже тъй, като фигура, но живото число. Ако аз кажа 5555, какви са качествата на тия числа? Ако взема количествено - 5 в реда на единиците, 5 в реда на десетиците, 5 в реда на стотиците и 5 в реда на хилядите, количествено се различават, но и в качествено отношение се различават.


Ти кое би обичал - да имаш 5 в реда на единиците, да имаш 5 в реда на десетиците, в реда на стотиците или в реда на хилядите, а може би това число да бъде 8 реда на десетохилядите, на стохилядите и т.н. Най- после туй число придобива съвсем друг израз. Да кажем, тебе може числото 5 да те спаси. Всичкото ти щастие седи в числото 5. Къде трябва да бъде туй число, да се прояви? Ако ти отидеш при някой гадател, той казва тъй: "Щастието на тебе ще се усмихне, ако твоето число може да се повиши до четвърта степен." Пет в четвърта степен да се повиши - и твоят живот е оправен. Как ще се повиши в четвърта степен? Да дойдат ония благоприятните условия, при които числото 5 може да се повиши. Имаш ти един лотариен билет и ти се падат 550 хиляди. Веднага ти седиш умислен, пожълтял си, чоплиш си ноктите, бъркаш в носа си, бъркаш в джоба си, бутнеш насам-натам, не върви. Но ти казват - 550 златни лева на билета ти се паднали. Значи числото 5 магически произведе цял преврат в твоя ум. Но 555 хиляди, представи си. 555 хиляди е красива мома. Ако ти не си внимателен, тя може да пристане някъде. В дадения случай - 555 хиляди, ти имаш една жена толкоз неустойчива, че може да се влюби във всеки мъж.


По-неустойчиво нещо в света няма от парите. Ти като дойдеш до парите - опасна работа са. Трябва да се молиш по десет пъти на ден, за да не те напусне жена ти. Когато хората говорят за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите няма. Казват: "Да те пази Господ от лоша жена." Да те пази Господ от парите. Парите са създали хубавите красиви работи, но тия пари са създадени за ред външни условия. В разбирането, в ума на хората, в желанието съществуват известни условия, при които парите развращават. И тебе развращават. Те носят известно семе в себе си, не се изменят сами по себе си. Златото не се изменя, но златото може да те съблазни. Ти казваш: "Това е глупаво. - Казваш: - Тия глупавите пари." Парите нямат никаква интелигентност. Те може да те съблазнят. Ти, който никога не си бил порочен, могат дa тe опорочат, дa тe съблазнят. Tи казваш: "Срещнах една жена и тя ме съблазни." Но като срещнеш парите, и те така може да те съблазнят - и по- лошо, отколкото една жена. Откраднеш, хванат те, едно углавно дело, хвърлят те в затвора. Ти си се готвил за министър, за това, за онова и съвсем загазиш, както онзи американски държавник, който се готвел за председател на Съединените щати. Хванали го в едно престъпление в Ню Йорк, свършило се неговото председателство. Той станал депутат, готвел се за председател на щатите, хванали го в едно престъпление и се свършило.


Кое е онова, което те съблазнява. То са ония външни условия, тия идеи, с които човек е възпитан. Казват ти: "Това не прави, онова не прави." То е друг въпрос. Кое е онова, което съблазнява човека в парите? Ти мислиш, че като добиеш 555 хиляди златни, имаш възможности. Зад 555 хиляди стоят ред други идеи, скрити. Ти ще се облечеш добре, ще туриш цилиндър, бастун имаш, който въртиш, часовник имаш, това-онова. Ти ще се покажеш и едни ще кажат: "Благороден човек е." Едни ще мислят така, а другите ще кажат друго. Както и да е. Това са обикновени разсъждения. Всеки може да философства, всеки може да каже как трябва да е работата в света, но малко хора има, които може да направят. Всеки може да каже: "Ние трябва да бъдем добри, да се обичаме, трябва да има братство, хубаво ядене, трябва да сме добре облечени." Всеки може да говори, но да го имаш, е друго. Като дойдем до правенето, е мъчно. Всички казваме, че трябва да се обичаме. Вие обичали ли сте? Вие правили ли сте опит да обичате всичките хора?


Когато аз бях във Варна, имах една мишка в стаята си, прикомандировала се е отнякъде и намираше хляба. Като се качи, все гризе някъде. Не че ще изяде хляба, но след като бутне хляба, усещам, че мишката го е бутнала, оставила е нещо. Щом като бутне хляба, познавам, че мишката го е бутала. Не правя въпрос, че яла хляба, но че не ме е питала. Казвам, трябваше да ме пита. Тогава бих й дал по-голямо парче да яде. Защо яде без мое позволение. Тази мишка нищо не искаше да знае за моето разположение. Тя не знаеше колко съм умен и хитър, не знаеше, че мога да й причиня хиляди злини. Каквото и да говорех на тази мишка, тя оставаше мишка. Мислено й пращах мисли да не ходи при хляба. Тя не го взимаше в съображение. Гонех я - не си отива. Най-после един ден аз я хванах по един много лесен начин и се разговарям, казвам й: "Какво да те правя сега?" И тя направи едно нещо, което всичките хора го правят от страх. Като я погледнах, трепери. Казвам: "Какво да те правя? Тук не е място за тебе, ти в гората трябва да идеш. Влязла си в тази стая, животът ти е в голяма опасност." Аз съм добър човек, пуснах я по керемидите и тя оттам насетне не се върна.


Аз ви привеждам тази мишка, но то е и с хората така. Природата е в състояние да ни създаде най-го- лемите злини. По някой път мязаме в характера си на тази мишка. Тя казва: "Не го прави." Ние правим нещо и един ден ни хване природата - и оттам насетне не го правим. Ще те попита: "Какво да направя с тебе? - Ще те пусне по керемидите и ти казва: - Тук не ти е мястото." Значи не трябва да живееш в тия условия, дето животът ти виси на косъм.


Казвам, има едно правилно разрешение в света. Казва някой: "Какво трябва да правя?" Има едно кардинално разрешение. Има едно разрешение, което разрешава една трета от живота. Има едно разрешение, което разрешава две трети от живота. Има едно разрешение, от живота което разрешава три трети. Това е разрешението на единицата. Казвате: "Какво трябва да правим? Казвам, обикни Бога. Нищо повече. Какво трябва да направим в света? Обикни Бога. Въпросът се разрешава по всичките правила навсякъде. Не ме питай. Носи тази мисъл целия ден. Като няма какво да правиш, мисли това. Страдаш ли, боледуваш ли, беден ли си, сиромах ли си, не живееш добре, мисли, обичай Бога. Това е кардинално решение на всичките въпроси. Ако може да разрешиш този въпрос, всичко в живота ти ще тръгне по вода.


Сега хората за две хиляди години насам употребяват не любовта към Бога, а любовта към себе си, но въпросите не се разрешават. Било е времето, когато хората са постъпвали като животните. Събирали са се на чарди, на големи общества, птици, млекопитающи са се събирали на едно място - то е любов към ближния, те са имали обич един към друг. Те са разрешили една трета. Хората дошли и обичат себе си - това е две трети. Не две трети. Ние трябва да обичаме Бога. Тази идея е непонятна още. Ти погледнеш нагоре, насам-натам. Учените казват, че Бог е направил всичко туй, небето, звездите. Господ направил всичко това, а никъде го няма. В ума ви е така. Навсякъде ще виждаш. Навсякъде съзнаваш, но тук да кажеш, че е и там да е, е суеверие. По някой път казваш - имам една опитност, намерил си го. Но като дойдеш до известни изпитания, разколебаеш се. Ти се разколебаеш в туй, което разрешаваш. Всеки казва - може би, след като дойдат мъчнотиите. Може да кажеш - Господ е като хората. Мнозина са ми казвали много пъти: "И Господ е като хората. Той не ме обича." Тя е човешка идея. Какви са отношенията на Бога, никой не знае. Те са неизвестни.


Но казва, единственото нещо, което може да поправи всичко в живота ти, то е обичта към Бога. Тогава може да ми зададете един въпрос. Казвате: "Как да обичаме Бога?" И аз може да се опитам да ви разправя как се обича Бог. Но аз искам да се поуча малко от вас, понеже вие две хиляди години сте мислили за обич към себе си. Аз бих желал да ми държите една лекция, какво значи човек да обича себе си. Аз искам да се поуча. Вие може да ми изясните, вие може да ми разправите и да ми кажете защо някой път хората не обичат и себе си. Как ще ми обясните тогава? Онзи, който убива себе си. Тогава как е възможно един, който обича себе си, да убие себе си. После ще ми обясните как е възможно онзи, който обича себе си, да стане слуга на другите? Вие вземете идеята. Защото любовта към себе си аз разбирам да обичаш себе си - чрез този закон да разрешиш всичките мъчнотии. Затова обичаме себе си. Когато човек обича себе си, той мисли, че по този начин може да разреши в света всичките мъчнотии. Право е тогава да обичаш себе си, но ако обичаш себе си и не може да разрешиш въпроса? Ако обичаш ближния си и не можеш да разрешиш въпроса? Ти обичаш ближния, той не те обича.


Казвам, в туй разбиране вие винаги ще имате едно разрешение, което отчасти е вярно. Вие ще имате тия разрешения, тия смятания, както в съвременната наука. Според точната наука, както съвременните астрономи изчисляват, че от тук до слънцето е 92 милиона мили. Едно изчисление - че е 92 милиона, а друго изчисление - че е 93 милиона мили. Нито едното е вярно, нито другото, но минават за верни. Даже изчисленията, с каква бързина светлината се движи, и там има един дефицит. Защото, ако знаем с каква точност се движи светлината, ние бихме разрешили един важен въпрос. Имате едно малко опущение, но в точната наука малките опущения - контакт нямате. Питам, ако слезеш до слънцето, на разстояние една миля се намираш, на сто метра даже да идеш до слънцето, ако си и не можеш да минеш тогава? Казвам, изискват се сега точни изчисления, точни разбирания.


Вие нямате точни разбирания какво нещо е любовта. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ти вземеш един човек, стиснеш му ръката повече, отколкото трябва, той е недоволен от тебе. Ти, като го стиснеш, взел си повече, дал си по-малко или пък дал си повече, взел си по-малко. Или пък някой път едва си го стиснал, и той е пак недоволен. Как ще го стиснеш, я ми кажете. Че туй е съвсем нов метод за стискане. То е сегашното стискане, то е човешко. В животните няма никакво стискане. В живота някой вълк и той стисне. Птицата, като стисне някого с двата крака, казва: "Много те обичам." Хванала го с двете ръце и казва: "Обичам те." Този начин за обичане птиците са го употребявали хиляди години преди човека. Като го стисне - и отиде. Като го стисне с краката и клюна - краката, то са ръцете. Даде всичките правила на любовта. Започне с клюна и казва: "Пиленцето ми, пиленцето ми." И пиленцето изчезне. Целува го, целува го - и пиленцето изчезне. Вие целувате, и птиците преди хиляди години целуваха с клюна. Такива целувки на птиците нищо не разрешиха. И вие няма да разрешите. Аз виждам, сегашните хора като се целуват, същият закон е. Докато не си целувал някого, всичко може да разбере, но като го целунеш, работата е свършена.


Аз ви навеждам на една мисъл. Ти искаш да се . лекуваш. Едно от най-трудните неща е изкуството да се лекуваш. Най-трудното изкуство е да се лекуваш. Сега донякъде аз съм намерил туй наполовина на лекуването, дето всички са останали доволни. След като се лекувал някой човек, изхарчил двайсет и пет хиляди долара и като го излекувал, за моето лекуване вече той ме помни. Двайсет и пет хиляди съм вложил. Тъй като се излекувам, казвам: "Много благороден човек, благородство има." След като съм се излекувал, нищо не съм оставил. Мускулеста ръка, не е мека. Щом като има двайсет и пет хиляди долара, то е най-хубавото лекуване. Сега превърнете тия наши материалистически схващания във всяка наша любов - ние имаме нещо материално вмъкнато. Ти искаш да целунеш някого, но щом не ти даде двайсет и пет хиляди лева, устата е студена, израз няма. Но щом има двайсет и пет хиляди лева, устата са топли. След като целунеш, има двайсет и пет хиляди, тогава шапка има, автомобил има, цилиндър, най-хубавите дрехи, не ходиш бос, има пружини, кревати. Двайсет и пет хиляди трябва да има навсякъде.


Дотогава, докато ти не даваш правилно и докато той не взема правилно, не може да има едно разбиране. Но представете си, че в тебе има една слабост, че ти искаш по три пъти на ден да целунеш. По двайсет и пет хиляди - това са седемдесет и пет хиляди долара. Една година по 365. Онзи богатее, а ти осиромашаваш. След една година той като взема такова грамадно количество, ти си целувал, давал, той е вземал, ти си давал, той е вземал и след една година той има милиони. Казва ти: "Твоите двайсет и пет хиляди не ги искам. Ако искаш, аз може да ви дам двайсет и пет хиляди, аз те целувам." Питам, каква философия в живота има? Парите, които си ги дал, за да целунеш, вземаш нещо. Сега трябва да те целуват, че да ти ги дават назад. Каква разлика има? Когато ти целунеш, даваш двайсет и пет хиляди лева. Ако тебе те целуват, дават 25 хиляди лева. Каква е разликата?


Аз сега разглеждам живота. Съвременният наш живот е обоснован на тия вътрешни положения. Ти очакваш или да целунеш, или да те целунат, или да вземеш, или да даваш. От всяко едно желание, от всеки един копнеж, от всяка една постъпка, която направиш, ти очакваш да добиеш. Не казвам, че тия неща са лоши. Нашата философия за живота е неправилна. Не е лошо, че ще даваш двайсет и пет хиляди лева. Не е лошо, че те целуват и ти дават двайсет и пет хиляди лева. Казвам, този, който те целуне, той има проказа на устата. Ти вземаш двайсет и пет хиляди лева, но той ти остави своята проказа. Тогава какво те ползва двайсет и пет хиляди. Проказа ти е оставил. Оставил ти по-малко от онова, което той е взел. Туй е в живота, което се случва. Ти забогатяваш, добиваш обществено положение, знатен ставаш, но в тебе се яви една проказа. Изгубваш своята интелигентност, своя светъл ум, обезсмисля се животът. Туй е, което сега се случва в живота. На толкоз хора е обезсмислен животът - и на млади, и на стари. Ние не обвиняваме обществения строй. Донякъде е виновен. Има нещо в света, което нас ни заблуждава.


Та казвам, туй, което съществува сега, е вярно. При едно разумно общество въпросът е разрешен. Но разумно разбиране трябва. Ние предполагаме, ако дойде един нов строй, при ново разбиране на хората да не иска всеки да му дават двайсет и пет хиляди. Но всеки да дава по двайсет и пет хиляди. Че във всичките хора да има желание всеки да даде двайсет и пет хиляди лева. И няма кому да ги даде. Има желание, но няма кого да целунеш. Щом като има кандидати за целувки. Имам понятие за хората. Щом като кажете, че няма кандидати, разбирането е друго. Да кажем, че се увеличат. Има един кандидат, двама, трима, четирима, имам разбиране, разбирам при какви условия хората се развиват. Един ден няма нито един кандидат за целувки. Спасението на хората е дошло. Станали са хората богати. Аз нося двайсет и пет хиляди лева. Петдесет хиляди съм готов да дам. Няма нито един кандидат.


Питам, ако светът достигне до туй положение, ще бъдем ли нещастни, понеже нямало кого да целунеш. Аз не вземам целувките както в сегашните условия, при които ние живеем. Целувката взимам като идея. Всеки един от вас е целувал. Няма нито един, който да не е целувал. Ти седиш, фантазира някой млад момък. Някой млад момък, той сега си представя млада красива мома, стройна, всичко туй, той се приближава при нея и нежно я целува. Позасмее се малко, въобразява си веднъж, два пъти, сто пъти и един ден той я намери и я целуне, но казва, не е туй, което си представях. Представях си в ума целувката по един начин, а в действителния живот излиза по друг начин. Онази умствената целувка тя носи нещо друго в ума си. Онази на физическото поле, тя е съвсем... Има една целувка, която става.


Да кажем, много пъти съм превеждал на вас. Ако вие, които сте били на умиране, при най-голямото страдание да дойде някой, приближи се при тебе, целуне те, и от този ден ти оздравееш, всичко ти мине. Тази целувка ще помниш през целия си живот. Тази целувка струва. Туй идейното в човешкия ум, което човек носи, то е Божественото. Понеже ние разменяме тази Божествена монета с нашите книжни, тя се обезценява.


Казвам, сега правилното разрешение - любов към Бога. Ако ти с тази любов може да разрешиш всичките мъчнотии за себе си и за цялото човечество, то е любов към Бога. Щом добиеш тази любов у тебе, туй състоя ние, което сега го имате, то ще изчезне. Ако не изчезне, вие още нямате Божествената любов. Не отдалече да я гледате, да разсъждавате заради нея, е друг въпрос. Слънцето ние всеки ден виждаме, но онова, което слънцето крие в себе си. Не всички енергии на слънцето ние виждаме, но енергията, която приемаме. Понеже отношенията, които съществуват между нашия организъм и между слънцето, не всякога са хармонични, затова идват всичките болезнени състояния. Ние имаме ред теории, че като умре човек, че той пак ще се прероди, пак ще умре. То е една теория за обяснение. Даваме надежда, че втори път ще дойде. Казвам, я дойде, я не. Може да дойде, може и да не дойде. Ако ти сто пъти се преродиш и имаш същото разбиране на живота, както сега, какво те ползва туй разбиране. Или аз го уподобявам така. Какво те ползва, ако слушаш един концерт на велик цигулар, ти слушаш и имаш такава силна болка на стомаха, превиваш се. Може десет пъти да ходиш на концерт, но тази болка в корема разваля всичко. Когато слушаш, никаква болка не трябва да имаш.


Казвам, в новото учение вие, за да го разберете, не трябва да бъдете болни. Всички трябва да бъдете здрави. Здравето е условие да схванеш новото учение. Новото учение. Тази дума не е изяснена. Новото учение, което Христос проповядва преди 2000 години. Учението, което проповядва Мойсей, и учението на Христа останаха неразбрани. И учението на Мойсея остана неразбрано. Сега има възможност да бъде разбрано. Казвате - когато дойде Христос, той ще оправи света. В моя ум седи една идея. Когато всичките хора обичат Бога, светът ще се оправи. Ама как? Има един свят, дето този въпрос е разбран. В нашия свят още не е. Сега не външно, ред е нашият свят, човешкият свят, да се изправи по същият начин. Когато този въпрос се разреши, тогава всичките социални въпроси, лични, от дребен характер - и те всички ще имат едно правилно разрешение. Най-първо разрешете най-вели- ката задача. Когато се разреши задачата на цялото, отношенията на частите в това цяло ще се разрешат, всичките отношения вече са правилни. Вие освободете човека. Тогава и неговите крака ще бъдат свободни. Ушите, стомахът, всичко ще бъде свободно. Ако вие освободите неговия стомах, не освобождавате този човек. Това не е освобождение. Сега искате да освободите само стомаха. Хляб, казвате, то е свобода само на стомаха. Въздух трябва, мисъл трябва.


Казвам, всички мислят за икономическия въпрос, за хляба. То е една трета от истината. Зад една трета седят две трети. Зад две трети седят три четвърти. Зад три трети седят четири трети. Не. Тогава имаме тъй - едно цяло и една трета и едно цяло и две трети, едно цяло и три трети равно на две. Пак въпросът не е разрешен. Две цяло и една трета. Две цяло и две трети. Две цяло и три трети, равно на три. Въпросът пак не е разрешен. Имаме три в една трета. Тя е непреривна дроб, понеже мярката, с която мерим, не е права. Има едно отношение. Всички числа може да се делят, но с какво делим. Има една мярка, с която числата се делят. Но тъй както е устроен светът, има числа, които не можеш да делиш. Щом дойдеш до тази мъчнотия, не можеш да разрешиш въпроса. Значи по обикновен начин се разрешават мъчнотиите. Тогава какво ще правиш?


Допуснете, че спор става. Ти даваш един лев. Едно и една трета. Ти даваш една трета, няма какво да правиш. Сега има два начина за разрешение. Да кажем, нямаш такива дребни пари. Как ще дадеш? Трябва да ходиш, да търсиш. Представи си, че веднъж посетиш неговия дюкян. Или представи си, той ти оставя една трета или ти може да отстъпиш - наместо един да му дадеш два. Тогава ние идваме до закона. Или ти даваш, или пък ти трябва да отстъпиш - едно от двете. При сегашното разрешение на въпроса или ти трябва да дадеш, или ти трябва да отстъпиш. Имаш едно желание. Или трябва да го реализираш, или пък трябва да отложиш - едно от двете. Ако трябва да го реализираш, ти ще платиш двойно, отколкото струва. Ако не искаш да даваш, тогава ще отстъпиш. Нищо повече. Онзи, който не дава, той трябва да отстъпва.


Има нещо в човека. При известни условия в себе си има спор за известни желания. Аз говоря за известни положения, които са вътре във вас, не се разрешават отвън. Ти спориш в себе си. Какво трябва да направиш? Или трябва да бъдеш положителен, или трябва да бъдеш отстъпчив. Искаш да вземеш пари отнякъде, трябват ти. Жена ти е болна, деца имаш, в странство учат. Имаш любов към Бога. Бориш се в себе си. Имаш пари да вземаш отнякъде. Да ги дадеш ли под съд, или да не ги дадеш. Бориш се в себе си. С кого се бориш в себе си? Бориш се с някого. Да не ги дам под съд, ами жена ми. Ако ги дам под съд, какво ще каже Господ. Най-после дойдеш, ако преодолее онзи, трябва да му простиш.


Всички ваши спорове всеки ден ги виждам все така. За Господа или за жена ми, или за себе си. Като застанеш на принципа, трябва да дадеш. Казваш: "Ще го дам под съд, аз имам право." Не, не разрешаваш въпроса. Тогава ще ви приведа следния пример.


Един господин дава някому хиляда лева назаем. Намира се в същото положение. Казва: "Да го дам ли под съд, или да не го дам. - Казва: - Бъди свободен." Един ден онзи, който дал хиляда лева, осиромашава, а онзи, който взел хиляда лева, забогатява. Ти направи едно голямо добро и веднага тия пари се връщат при него. Той му услужва не с хиляда лева, а сто пъти повече, отколкото той дал. Ако го беше дал под съд в тия трудните времена, щеше да се намери в най-трудно положение. Но понеже постъпи по Бога, връща се. Казва: "Едно време ти ми направи едно добро, сега аз ще ти направя." С десет лева или със сто хиляди лева, еднакви са резултатите.


Бъдете силни - в смисъл да изпълните доброволно Божия закон, не насила. Аз по някой път тук имам няколко праскови. Как разрешавам? Минава някой възрастен и като върви, носи стомна. И като минава, махне с ръката и върви. Един мине, втори, трети - възрастните така разрешават въпроса - и братя, и сестри. Малките деца разрешават по друг начин. Те отдолу пъплят по земята и събират, после погледнат нагоре. Казват: "Когато капнете, ще ви съберем." Тръгнат и заминават.


Питам, кой постъпва по-право. Децата постъпват по-право. По-право е, но не е хигиенично. Възрастните погледнат капналите, но те стигат, и вземат отгоре. Едните ги намирам умни, че чисти вземат. Другите ги намирам морални - капналите събират. За прасковата - дали ги събирам аз, или другите, за нея е безразлично. Разсъждавам. Ако някой има едно дърво и някой вземе капналите плодове, казва: "Как тъй, защо да вземат." Казвам, чакайте, около мен има такива стари чорбаджии. Морал им давам. Казват: "Изядоха прасковите." Казвам: "За ядене са." После старият чорбаджия казва: "Виж децата как умно разрешават." Казвам, чорбаджийска работа.


Казвам, като дойде една нова идея, и вие ще го направите. Според мене въпросът не е там. Казвам, трябваше да има насадени десет хиляди дървета по целия път с праскови. Тогава да ви омалеят ръцете, като посягате. Да не се тревожиш защо онзи ял. Десет хиляди дървета са, нека вземат. Не се спирам в моя ум. Аз ще направя пакост на себе си. Аз може да мина и да взема. Слънцето се е трудило, вятърът се е трудил, водата се е трудила, дърветата са се трудили. Аз нищо не съм се трудил. Нищо не съм дал. Казва: "Как тъй да взема праскови." Моите разсъждения са и казвам - чакай, чакай ти нищо не си дал, благодари на Бога, учи се, нека ядат. Ти благодари, че ядат. Ако те не ядяха, и ти не щеше да ядеш.


Сега казвам, посаждайте във вас доброто. Посаждайте плодните дървета по целият път, че като минават хората, да има не едно и две, но да има десет хиляди, да има изобилие. Изобилието е, което разрешава въпроса. Така гледам на работата. Любовта към Бога е разрешение. Но тя е обща вече. Благото трябва да бъде за всички. Аз ям и казвам - добре е за мене, много хубаво е, слава Богу. Но същевременно туй благо трябва да бъде благо и на всички. В мене трябва да бъде основна идея. По възможност трябва да взема най-скромното ядене. Не да измъчвам своя организъм, своята лакомия може да я дам на другите хора, своята добра мисъл може да я предам и своята добра мисъл може да я предам на другите хора.


Казвам, всички трябва да желаете да обичате Бога. Благото, което идва от Бога, да го желаем да бъде общо - ако е от материален характер или от духовен характер, или от научен характер. Всичкото туй благо, да дойдат умни хора. Само с един умен човек светът няма да се поправи. Всичките хора трябва да станат здрави, всичките хора трябва да станат добри. Не само един човек да бъде добър, но всички трябва да бъдат добри. Туй учение трябва да се проповядва.


Като се проповядва, нали знаете, аз имах една бяла дреха. Както съм ял, от масата нацапва се с олио и не излиза лекето. Праха го с вода и сапун - не излиза. Хумата го изкара. Туриха хума, изкара го. Туриха сапун, не можа да го изкара. Топла вода, не можа. Рилската вода, и тя не можа. Туриха хума да седи и да изсъхне. Казвам, хумата ще изкара тази работа. И хумата можа да го изкара.


Тази хума наричам големия закон на самопожертвуване. Когато жертваш от себе си, ти вече имаш хубава... Казваш - от мене да замине. Всички хора турят тази хума, и се разрешава не само един закон. Този закон да бъде общ за всички в мисъл, чувства и постъпки. Тогава всеки един от вас да приложи закона на самопожертвуването. Всеки един човек трябва да приложи закона на самопожертвуването според той както го разбира. И той като го приложи, и той да бъде доволен от този закон. И като го приложи, той да се зарадва. Да каже: "Намерих нещо, което е ценно." Някой да приложи закона, и той сам да е доволен и да каже, не само веднъж, но и хиляди пъти да приложи този закон, понеже резултатите са едни и същи.


Препоръчвам на всинца ви да приложите този закон. Хумата ще изкара всичките тия лекета. Не се изисква много голяма философия. С малко хума много работа може да направиш.


"Само Божията любов носи изобилния и пълен живот."


Четиридесета лекция

на Общия окултен клас

14 септември 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни