Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_11_09 Божественото дърво / Всякога услужвай9 ноември 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:14

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Божественото дърво


Размишление.

Тема за следващия път: „Какво се постига чрез личната опитност?”

Ще прочета 3 гл., I послание от Йоан.

В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават така, както музикантът с ухото си различава тоновете. Когато един оркестър свири, диригентът, които има развито ухо, веднага схваща, кой музикант греши и къде е грешката му. Ако обикновен музикант слуша да се свири, колкото грешки и да се направят, ще схване известен дисонанс, но няма да разбере, кой греши и къде е грешката. Много естествено, ухото му не е чувствително. В това отношение, вие сте диригенти на общите грешки. Схващате, че някъде се греши, но кой, именно греши и каква грешка прави, не знаете. Казваш: Еди-кой си не свири правилно. -Не свири правилно, но де е грешката му, не знаеш. Това се отнася до всички хора. Всеки човек куца някъде, но де и защо куца, не знаете. Някога причината за грешките е в него, а някога – вън от него. Значи, има външни грешки, има и вътрешни. – Човек не трябва да греши. – Това е друг въпрос. За да не греши, трябва да се махнат вътрешните недъзи в него. Това е обект на самия живот. Наистина, опасно е, ако грешките често се повтарят. Това се отнася и до науката. Ето защо, като работи върху себе си, да се освободи от недъзите си, човек трябва да работи и за създаване на добри навици, които след време ще станат в него втора природа.

Какво виждаме в човешкия живот? Младата мома, докато иска да се харесва на момците, винаги се облича добре, с китка на главата, всякога засмяна и весела. Желанието да увлече някой момък, е подбудителната причина за това. Щом постигне целта си, тя престава да се облича хубаво, хвърля китката от главата си и казва: Сега мога да се обличам, както и да е. Значи, желанието на момата, да се облича добре, не е станало втора природа в нея. Тя казва: Едно време се обличах добре, носех китка на главата си, но сега не правя това. – Защо? – Постигнах целта си. За някои, да се кичиш, да се обличаш добре, е срамно. Някои моми разбират закона, знаят, че цветята придават известна красота и се кичат. Казвам: Всичко, което човек прави естествено, е красиво. Същото е и в морално отношение. Някой живее морално, говори за морал до известно време. Щом постигне целта си, напуща моралния живот и казва: Човек трябва да бъде свободен, да си поживее, както разбира. Закон ли е всяка мома да се кичи? Не е закон, това е мода. Следователно, да се казва, че трябва да се живее добре, и това не е закон. Трябва да се знае, в какво се заключава добрият живот. При това, естествено ли се изявява този живот, или по мода? – Да се обичаме! – В какво се заключава обичта?

Често хората си служат в живота с такива методи, с каквито някога са си служили турските лекари хирурзи. Първо, те намазвали болното място с масло. Само с масло не се лекуват рани, нещо съществено е нужно за тях. С мазане само работа не се върши. Природата има предвид, че хората ще боледуват, затова е създала билките. Всяко лекарство има за цел да извади отровните вещества от организма, или поне да ги неутрализира.

Много болести съществуват в човешкия живот, но не само физически. Има умствени, душевни, сърдечни болести. Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува. Същото се отнася и за човешките слабости и недъзи. И те трябва да се изправят. Например, обичаш да отлагаш. Дойде ти една добра идея, но казваш: Не е време сега да я реализирам, ще отложа за по-нататък. Отлагаш ден-два, година-две и, когато решиш да я реализираш, нямаш вече условия. Добрите условия са изгубени, не се връщат вече. Щом видиш загубата, тогава се стряскаш и взимаш поука от своя недостатък. Има нещо в човека, което го кара да отлага. Сам той ли е причина за отлагането? Кога отлага човек? Виждаш на пътя си един лек предмет – лист, камъче – вдигнеш го. Виждаш един тежък предмет – голям камък или дърво. Опитваш се да го вдигнеш, не можеш. Камъкът ти препятства, но казваш:

Трябва да намеря лост, да го махна от пътя си, но де ще търся лост? Кой ще си губи времето? Ще го отмина, дано друг някой се наеме да го вдигне. Днес отложиш нещо, утре – друго, докато един ден си създадеш навик да отлагаш нещата. За да се освободиш от този навик, трябва да намериш лост, с който да вдигнеш камъка. Недъзите на хората приличат на дяволски нокът. Колкото да го дърпаш, не се мърда – здраво се държи за месото. За да се махне, трябва да употребиш някакво силно лекарство, да го изкорениш. Докато корените му стоят, той все ще расте.

И тъй, грешките на човека се дължат на някои анормални състояния, в които изпада той. Усилия са нужни, за да се справи с тях. Човек трябва да изучава своето естество, да изучава законите, които го управляват. Някога мислиш, че си добър, а някога, че си лош. Добре е, че мислиш така. Лош и добър, това са относителни понятия. Като се сравняваш с другите, казваш, че си лош или добър. Сравняваш се с някого и казваш, че не си толкова красив, богат, силен или учен като него. И това са относителни неща. Не е достатъчно само да кажеш, че си добър. Трябва да се знае мярката, колко добър да бъде човек. При това, истинската доброта трябва да радва самия човек. Ако не го радва, тази доброта не отговаря на нормата, която природата е определила.

Сега, като говоря за доброто в човека, нямам предвид неговия егоизъм. Човешкият егоизъм е резултат на натрупване. Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма. Казваш: Искам да ме обичат всички хора. – Готов ли си да отговориш на тяхната любов? Представи си, че те обичат двеста хиляди души и, по обичая, като те срещнат, иска да ги целуват ръка. Изредят се 100-200 души да ти целуват ръка. Това се понася, но как ще се справите с тези двеста хиляди души? Всеки иска да 1И целуне ръка, не можеш да откажеш на никого. Знаеш ли, какво ще стане с тебе? Някой писател или поет иска да се прослави, да го почитат хората, да го държат в ума си. Знаеш ли, какво нещо е да те държат в ума си стотици хиляди хора? Светия да те държи в ума си, има смисъл, но обикновени хора да те държат в ума си? Това значи, да се изложиш на голяма опасност. – Тогава никой да не мисли за нас. – Това е още по-лошо. Всички хора да мислят за тебе, е лошо; и никой да не мисли за тебе, е още по-лошо. Обаче, при всички случаи, има един, който всякога мисли за тебе. – Кой е той? – Ти самият. Въпреки това, всички казват: Трябва да се обичаме! – По кой начин да се обичаме? – Всеки трябва да знае. Ще обичаш така, както искаш да бъдеш обичан. На материалния свят ще обичаш по материален начин, в духовния свят – по духовен начин. Имаш нужда от пари. Ще отидеш при своя приятел и ще го помолиш да ти услужи. Това е външна страна на любовта. Като обичаш някого, ще носиш в ума си мисълта, никога да не злоупотребяваш с добрината на този човек. Той не трябва да ти откаже на молбата, но и ти никога не трябва да злоупотребяваш с него. Щом спазвате тези правила, любовта ви ще издържи на всички изпитания. Значи, единият ще услужва, а другият ще внимава да не злоупотребява с любовта на приятеля си. Така ще си менят ролите.

Преди години, дойде при мене един болен, да иска съвет как да се лекува. За да помогна на болния, аз търся причината на болестта. Щом зная причината, болестта се лекува лесно. Обаче, аз не можах веднага да намеря причината на неговото заболяване. Един ден той дойде на Изгрев, разхождаше се на чист въздух. Той беше на стотина метра далеч от мене, разговаряше се с едного. От разговора им чух само една дума, но тя хвърли светлина в моя ум. Аз разбрах, че причината на болестта му се дължи на аномалия в чувствата му – неиздръжливост. Извиках го и му казах: Ти трябва да регулираш чувствата си. Дадох му съвет, как да си помогне. Казах му: Ако приложиш гоя съвет, най-много след една година в чувствата ти ще стане преврат, и ти ще бъдеш здрав. Ако кажеш на някого да диша чист въздух, и той изпълни съвета, в скоро време ще бъде здрав. Ако му кажеш да пие чиста вода, без никакви примеси, здравето му ще се подобри. Вода, която съдържа органически примеси, се отразява вредно върху организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. Днес човек трябва да пие най-малко литър или литър и половина вода. Някои мисли, че една чаша вода дневно е достатъчно. Това е извънредно малко. Пий всякога чиста вода, без никакви примеси.

И тъй, както има примеси в материалния свят, така и в психическия – в мислите и чувствата на човека. Чуваш да се говорят лоши работи за някого. Без да искаш, това достига до ушите ти. Това е кал, която не трябва да допущаш в себе си. Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага. Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш любопитство. Отиваш от любопитство да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората. Какво печелиш от това? Не само че нищо не печелиш, но товариш съзнанието си с ненужни образи, които ден и нощ те смущават. Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. И в школата често се чува да говорят едни за други лоши неща. Казват: В нашето общество хората не живеят добре. – Това е много смело казано. Двама или трима могат да не живеят добре, но всички? – Не, останалите живеят добре. Защо се говори лошо за всички? Защото не получили това, което очаквали. Ако имаш нещо против двама или трима души, ще говориш за тях, но в никакъв случай няма да говориш общо за всички. Ако двама-трима души не се обичат, това не показва, че всички хора в обществото не се обичат. Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.”

Това е общо твърдение. Нима добрите хора и светиите също са в ръцете на лукавия? Има нещо от света, което лежи в лукавия, но не целият свят. Ако си невнимателен, лесно можеш да се поддадеш на различни болести. Например, лежиш изпотен под сянка, или на камениста почва. Много естествено, че ще се простудиш. Ако беше внимателен, можеше да избегнеш това. Ученикът трябва да има будно съзнание! Понеже се движи между разумни същества, той трябва да бъде внимателен, да не внася дисхармония в техния живот. Тези същества могат да бъдат видими, могат да бъдат и невидими. И в единия, и в другия случай, ученикът трябва да пази хармонията между тях. Една груба дума се отразява зле на техния слух. Казваме, че диригентите имат тънък слух. Обаче, техният слух е нищо пред този на възвишените същества. На каквото разстояние и да си от тях, те веднага схващат грешката и я изправят. Отношението на диригента към музикантите зависи от самите тях. Кой човек не е чувал строгия глас на диригента в себе си? Той говори на човека отвътре и му казва: Не живееш добре. Щом чуеш този глас, ти започваш да страдаш. Някога се явява желание в тебе да скриеш грешката си, никой да не я знае. Но след това, втори диригент ти нашепва: Не постъпваш добре. Трети диригент ти казва: Тонът ти не е правилен. Кажеш една дума не на място. Четвърти диригент ти казва: Лоша е тази дума. – Коя дума да кажа? – То е твоя работа. Има много речници, избери си, която дума искаш. Диригентът само посочва грешката, а как ще я изправиш, това е твоя работа. Има правила, които трябва да знаеш. Те ще ти покажат, как да постъпваш и какво да говориш.

Ученикът или музикантът трябва да знае, как да взема тоновете правилно. Дадени са правила за това, няма защо да се обясняват. Има инструменти, в които местата на тоновете са точно определени. Обаче, има инструменти на които тоновете не са определени, музикантът сам трябва да ги намира. Там се иска тънко ухо. Това се отнася и до човешкото съзнание. Човек трябва да знае, на кое място в съзнанието да бутне, за да произведе нужния тон. Някога вземеш един тон вместо друг. Това показва, че съзнанието е инструмент с много клавиши. Може ли да си представите инструмент с 250 хиляди клавиши? Ако ви поставят пред такъв инструмент, ще се объркате. Не е лесно да се справите с него. Пианото, например, има само осем октави. Да изучаваш един инструмент, това значи, да изучаваш себе си. Не е лесно да изучаваш себе си. Като се изучава, човек прави много грешки. Някои от грешките му се дължат на чувствата страх, самоуважение, честолюбие, користолюбие и др. Някои грешки произтичат от четирите ъгли на квадрата. Какво нещо е квадратът? – Отвлечена област.

Публикувано изображение

Човек трябва да знае, на коя част от мозъка съответстват четирите ъгли на квадрата АВСД (фиг. 1). Ако се каже, че ъгълът А отговаря на известна грешка, това е общо казано. Трябва да се знае точно мястото на квадрата в човешкия мозък, както и в неговия живот. Казват, че грешките на хората се дължат на недоимък в техния живо г. Не, те се дължат на голямо изобилие. Само активният, енергичният може да греши. Като е недоволен от някого, той ще го набие. Може ли болният и слабият да се бие? Честолюбивият и гордият също грешат. Който не е честолюбив, и да го обидят, казва: Не обръщам внимание на обидата. Не е въпрос дали обръщаш внимание на това или на онова; важно е, доколко си честолюбив и горд. Като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да не достига по-високо от брадата ти. Щом наближи до устата, бягай навън. Следователно, честолюбието на човека може да дойде до кръста, до раменете, най-много до брадата му. Започне ли да се изкачва до устата, той трябва да пъпли назад, за да излезе на брега на морето. Продължава ли да върви напред, животът му е в опасност.

Представи си, че някои те обиди, каже ти една обидна дума. Какво трябва да направиш? Да мълчиш.. Речеш ли да отговориш нещо, и той ще ти отговори. Ще му кажеш, че е простак; той ще ти каже, че ги си дивак. Ще му кажеш, че е невъзпитан; гой ще ти каже, че ти си по-невъзпитан. Ще му кажеш паток; той ще те нарече говедо. Какво печелите? Това е зоология, нищо повече. Ще срещнеш след това някого и ще започнеш да разказваш, че те нарекли говедо, вол, паток. Не е лошо, че те нарекли вол. Важно е, дали имаш търпението на вола. Ако нямаш търпение, какъв вол си? Интересно е да наблюдаваш, как се карат двама души. Единият казва: Ти си вол. Глава имаш, но не мислиш; рога имаш, не знаеш, как да си служиш с тях. Не те е срам! Това е педагогическо каране. Аз правя превод: Нямаш търпение; нямаш мисъл, не знаеш, как да прилагаш законите. Кажат ли на някого, че е паток, това значи, че мисълта му е плитка. Той не разбира законите на природата. Наистина, патката минава за глупаво животно. Тя знае само да плава. С плаване само работа не става. Патката се движи самодоволно, като аристократ, мисли, че много знае. Тя често си маже перата. Ако прави това, когато е на сушата, тя ще бъде добре. Обаче, на сушата не я бива. Всичките грешки прави на сушата. Влезе ли във водата, по-голям майстор от нея няма. Там е нейната сила.

Ще приведа един случай от живота на патока. Това стана във Варненско. Един ден вървя по улицата и виждам една група деца. Пред тях стои един паток, не се мърда, като че му преподават урок. Децата се смеят. Чудя се, как са дисциплинирали патока, че стои толкова мирно. Като наближавам, виждам нещо особено. Патокът стои с отворена уста, а в устатата му връв с нанизани царевични зрънца. Като не знаел какво му дават децата, той нагълтал царевицата. Щом дошъл до края на връвта, видял, че не може да се дръпне. Зрънцата са вече в стомаха му, връвта – в ръцете на децата, и той не знае какво да прави. Като видях това, усмихнах се, обърнах се към патока и го запитах: Ти защо ядеш нанизана царевица? Той казва: За пръв път ми се случва такова нещо. След това попитах децата: Защо направихте така с патока? – Искаме да му дадем урок, да знае как се яде царевица. Наистина, втори път патокът ще мисли, как да яде царевица. Ако е нанизана, няма да яде. Ако не е нанизана на връв, ще яде. Извадих ножчето си, внимателно прерязах връвта. Като разбра, че е свободен, патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав, втори път той няма да дойде при децата. Както и да го примамват, той ще бяга далеч от тях. Едно нещо има в животните: Като опитат веднъж нещо, както и да ги поставят в същото положение, втори път няма да сгрешат. Те рядко повтарят една и съща грешка.

Един наш приятел разказваше какъв опит направил с охлюви. Взел около три хиляди охлюви и ги сложил на едно място, заградено с електрическа жица, по която текло ток. Той така свързал жицата с тока, че при най-малкото докосване до нея, токът действал. Той следял какво ще правят охлювите. Като се движели, някой от тях стигал до жицата и се докосвал до нея. Веднага токът го хващал. Охлювът се свивал и отстъпвал назад. Нашият приятел турил някакъв знак на този охлюв, за да види, ще се опита ли втори път да мине през жицата. Какво забелязал? Много охлюви минали през жицата, опарвали се и се връщали назад, но от белязаните охлюви нито един не повторил да мине през жицата. Значи, и охлювът, за който се мисли, че не помни, че е глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото. Казвам: Има изключителни условия в живота, при които без да иска, човек греши. Това се дължи на факта, че при известни придобивки, човек се излъчва. Той се стреми да се издигне в обществото, да стане видна личност. Така се развива в него тщеславието. Гордостта и тщеславието имат различен произход.

Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано, да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: Всеки да се занимава със себе си. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, но от Бога. „ Грешката на тщеславния е в това, че той търси славата там, където не трябва. Следователно, ако искате, да бъдете благоугодни, бъдете такива на добрите, на разумните хора. Ако имате доброто мнение на хората, изобщо, като направите една малка погрешка, те веднага си изменят отношението към вас. Това е неразбиране на живота. Ето защо, като страдат, те се молят на Бога и Го запитват: Господи, не знаеш ли, че страдаме? Питам: Ако вие бяхте на мястото на Бога, щяхте ли безразборно да помагате?

Една сестра ми разправяше една своя опитност. Молих се на Господа няколко пъти наред. Той не обърна внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори. Започнах да се колебая и си казах: Щом е така, безполезно е да се моли човек на Бога. Казвам: Тази сестра забравя, че близо до нея живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата й, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на молбата й. Ето защо, и Бог сега не отговаря на нейната молитва. Богатата сестра отлагала да помогне на бедната, а днес се чуди, защо Бог не отговаря на молитвата й. Невъзможно е да се молиш на Бога искрено, и Той да не ти отговори. Отидох да попитам Господа, защо не отговорил на молитвата на сестрата. – Понеже тя 1ри пъти не отговорила на своята бедна сестра, затова и Аз не отговарям на нейната молитва. Наистина, молиш се един път, Господ отлага, молиш се втори път, Господ отлага, молиш се трети път, Той пак отлага. Щом ти отлагаш, и Бог отлага, щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно, когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте, че и вие не сте изпълнили Неговата воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди.

Един познат ми разказваше следното. За убежденията, които имах, ме затвориха в домашен арест, като ми казаха, че ако изляза вън от къщи, ще ме убият. Това се продължи цяла година. По едно време взех да си мисля. Да поддържам ли убежденията си, или да се откажа. Ако държа на убежденията си и изляза от къщи, ще ме убият. Ако остана още под арест, оризището ми ще пропадне. Намирам се пред дилема, не зная, кое от двете положения да избера. 0твътре нещо ми казва: Откажи се! – Не мога. – Оризът ще пропадне. – Да става, каквото ще. Ако оризът не загине, аз ще загина. В такъв случаи, предпочитам оризът да отиде, а не аз. Най-после, реших твърдо да не се отказвам от убежденията си. Какво стана през лятото? – След дълга суша, падна проливен дъжд точно над моето оризище и напои добре ориза. Нея година моето оризище даде най-добър плод. Съседите си казваха: Чудно нещо! Този човек е затворен, не може да наглежда оризището си, а то даде най-много и най-добър плод. Онези, които искаха да ме убият, си казваха: Праведен е този човек! Дъждът напои само неговото оризище. Ние, които минаваме за добри хора, нашите оризища изсъхнаха. Казвам: това е една от редките опитности. Тя не се повтаря. Изобщо, природата не повтаря себе си. На друг може да се случи опитност, също неповторима. Оризището по същия начин не се полива. Редки опитности се дават само на оня, който устоява на своите убеждения. За да има такава опитност, той трябва да бъде изоставен от всички, да бъде сам със себе си.

Друг един познат разказваше: Намирам се в чужд град, с един лев в джоба, и се чудя, как да се справя с този лев. Най-после си казвам: Ще купя на децата малко хляб, а за мене все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня и ми иска помощ. Толкова богати къщи отминала, а при мене се спира, да й помогна. Отвътре нещо ми каза: Ако й помогнеш и на тебе ще се помогне. Ако не й помогнеш и на тебе няма да се помогне. Помислих си да разваля лева, че и на мене да остане малко. Нещо ми казва: Ако й помогнеш с цяло, и на тебе с цяло ще се помогне. Изпаднах в борба, но си казах: Ще й дам целия лев. Като не върви на човека, не върви. Жената взе лева и каза: Бог да те благослови! И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха. Казвам: Този човек си върви, но никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, убеждение, но се бори. Наоколо хората ядат и пият, а той мисли, как ще се справи със своето положение. Убеждение трябва да има човек! На някого може да не се оправи работата до вечерта, но все пак, по някакъв начин, ще се оправи. Досега аз не съм намерил изключение от този закон – който е постъпил съобразно Божия закон, да не се оправят работите му. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на законите, които действат в живота. Целта на всички изпитания е да се създаде характер в човека. Страданията, неволите, които изживявате, не са нищо друго, освен дисциплина, през която неизбежно минавате. Учени и прости, богати и бедни минават през тази дисциплина. Някои път ти дойде такава болест, каквато не си очаквал. Лекарите не могат нищо да направят за подобрение на положението ти. Лекарят дава лекарства, а болестта си върви по своя път. Ще минат няколко деня или седмици, докато болестта се излекува. Болестите оказват възпитателно въздействие върху болния. Щом постигнат това, което целят, те веднага си заминават.

Какво представляват болестите? – Те са кредиторите на хората. Срещаш един здрав, силен юнак, на когото дължиш нещо. Той те хваща, завързва те с едно въже и казва: Плати дълга си! – Моля ти се, освободи ме! Ще ти платя всичко, с лихвите заедно. – Щом платиш, ще те освободя. Плащаш и се освобождаваш. Такова нещо е болестта. От тебе зависи да се освободиш час по-скоро от своя кредитор. Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение. Въпреки това, казвам: Зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някое нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така, именно, ти заболяваш.

Един наш брат от Стара Загора отишъл на гости, където ял халва с леблебии. Той гълтал цели леблебиите, не ги дъвчел. Като се върнал у дома си, започнал да се превива от болки в корема. – Какво ти стана, какво си ял? – Нищо особено не съм ял; ядох малко халва с леблебии. Някой ме урочасал. Оказа се, че той гълтал леблебиите цели. – Помогнете ми, умирам от болки! – Как да му се помогне? Първо трябва да му се даде рициново масло, но докато подейства то, нужни са два часа. Затова първо направихме клизма, а после – рициново масло за пречистване. Докато се успокои, той окряка света. Питам го: Втори път ще ядеш ли халва с леблебии? Това се отнася до физическия свят.

Този закон е верен и за духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл, в сърцето си – отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си дисхармония. Свързваш се с хора, които не носят добро, не носят щастие. Не се свързвай с тях; те не носят щастие. Здравословно правило: Пази се, както от своите лоши мисли, чувства и постъпки, така и от тези на обкръжаващите. Не се свързвай с лошите мисли, чувства и постъпки на когото и да е. Божественият свят е свят на вечна хармония. Свържеш ли се с този свят, никаква болест няма да те нападне. Ако пък те нападне една болест, няма да се страхуваш от нея. Човек не умира толкова лесно. Когато дойде това време, ще ти кажат: Приготви се да заминеш за другия свят. Ако това не ти се каже ясно, значи, нисшите същества искат да те уморят. Тогава ще се отнесеш към Високото място и ще кажеш: Господи, искат да ме уморят преждевременно. От онзи свят ще пратят същества да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш. Засега, единствените помощници при болестите са лекарите. Те са главната армия. Лекарите взимат своите ножици, игли – губерки, своите отровни лекарства и веднага поставят карантина – обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Като се вдигне карантината и нисшите същества, и болестта се вдига. Да замине за онзи свят старият, немощният, това е в реда на нещата, но да заминат здрави, млади, енергични – не зная, какво трябва да се каже за това.

Вие, които вървите по този път, трябва да имате по-особени разбирания, трябва да приложите вашите знания. Болестите си имат свой произход, и те са на мястото си. Но понякога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се, че някой искали да изгонят бесовете, в името на Павла, на Христа, но те казвали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?” И ги набили хубаво. Та някой път и вас трябва да ви набият. Под „болести” аз разбирам всички ония изпитания, които преживяват хората. Някои изпитания мъчно се издържат. И тогава казвате: На мене ли се даде такова изпитание? Ти държиш сега матура и ти се дават най-мъчните задачи. Защо трябва да вдигаш толкова шум? Утре на други ще се дадат същите задачи, и техният ред ще дойде. Сега е твой ред, и ти ще да гледаш да издържиш добре изпита си. Дали другите ще издържат изпита си, това е тяхна работа. Ако не можеш да решиш задачата си, ще искаш да ти дадат друга, по-лека. Но в духовния свят няма лесни задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Не правят отстъпки. Могат да те скъсат десет пъти. Ще кажеш: Ами нали сме от вашите? – Ваши, наши няма, трябва да издържите изпита си. Който знае, той е от нашите; който не знае, не е от нашите. В този закон няма отстъпки. – Но Бог е милостив. – Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Господ казва: Изпитайте го още един път. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и да се отложи изпита ви, с право да се явите пак. В това е милостта на Господа, че отлага изпита ви до сто пъти. Който мисли, че може без изпити, той се лъже. Не, ще минеш изпита по всичките правила. Нито с цветя, нито с подаръци ще можете да издържите изпита си. С нищо не се подкупват тези професори. Всички ще учите, ще работите усилено. Който има слаба памет, ще си записва всичко, което му се преподава, и същевременно ще работи за усилване на паметта.

Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. При мене са идвали някои и са ми казвали: Този път, в който вървим, не може да продължава така, ако не се подобри материалното ни положение. Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота. Но при сегашните условия, ако се подобри материалното положение на един духовен човек, в едно отношение той ще получи блага, а в друго отношение – страдания. Той ще изгуби една от благородните черти на неговия характер. Например, докато е беден, човек е отзивчив, състрадателен към другите. Щом забогатее, той става жесток. Докато е беден, той се вслушва в страданията на хората Като забогатее, не се интересува вече от никого.

Казвам: Всичко в света е създадено за човека, но всяко нещо иде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно, у човека се събужда едно анормално чувство. Той мисли, че наистина, трябва да бъде богат. Това богатство не носи добро за него. Ако и знанието дойде преждевременно, и то не му носи добро. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на ангелите, и ако говорех на всички езици, а любов нямам, нищо не съм.” В пътя, по който сега вървите, всичко става на своето време. И вместо да благодарите на Бога за това, вие роптаете. Какво лошо има в това, че си беден? Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими. Аз познавам и студа, и топлината. Спал съм с отворени прозорци, при течение над главата ми, и пак не съм се простудявал. По-скоро, при горещина съм се простудявал, отколкото при студ. Аз съм дошъл до следното заключение: Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване.

Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е заобиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си – нито едно лошо чувство и във волята си – нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили.

Сега вие минавате за вярващи, но вярата ви още не е укрепена. Вярвате ли в онзи свят над вас? Казваш: Добър е Господ, ще промисли за мене! – Добър е Господ, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Това значи изпълняване на Божията воля. Каквото правиш – ставаш, лягаш, ядеш, работиш, трябва да съзнаваш, че с това изпълняваш волята на твоя Създател и живееш за Него. Ако ядеш сладко, пожелай на всички хора да ядат като тебе. Каквото благо имаш, пожелай го за всички хора. Нека всички живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Право ли е, ти да даваш разпорежданията си на Господа, кой какво да има и по колко. Определено е, какъв дял от благата се пада на всеки. Природата е разрешила този икономически въпрос правилно. В който момент ядеш и не си доволен от язденето, ти внасяш дисонанс в своя живот. Казваш: Само сух хляб ли ще ям? Само лук ли ще ям? Кажеш ли така, ти си нарушил вече хармонията на своя живот. Ти си представяш, че хлябът е сух. Всъщност, той не е сух. Кой хляб наричате топъл? Според мене, топъл хляб е естественият. Значи, прясното жито е топъл хляб. Ще вземеш сто грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 грама, на обяд 30 грама и вечер – 40 грама. След всяко ядене ще пиеш по една-две чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото „Божествена погача.” В Господнята молитва е казано: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.” Това е живият хляб, слязъл от небето.

И тъй, като минавате от едно състояние в друго, вие се нуждаете от чистото слово, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка. Това е чистата Божествена храна. Всичко, което става в света, е отражение на великия Божествен ред на нещата. За да възприемете тази идея, вие се нуждаете от смирение. Като ви говоря така, някои искат да знаят, къде съм учил, откъде зная тези неща. Ако започна да ви разправям, къде съм учил, няма да повярвате. Тщеславие е от моя страна, да говоря за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Едно е вярно: Аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам на пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща – на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата школа. Като срещна професор от Божествената школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. Аз го питам по всички въпроси, които ме интересуват, но се задоволявам и с най-малкото, което ми се каже. Те ми говорят за Божествения порядък в живота. Каквото са ми казвали, всичко излиза вярно.

Един ден се разхождам на Изгрева и минавам край крушите. Гледам нагоре, няма нито една круша – всички обрани. Понеже почувствах глад, казах си: Да имаше поне една круша да си хапна. В това време излезе слаб вятър, който разлюля клонете на крушите. Гледам, от една круша паднаха четири-пет малки круши. Те бяха достатъчни, за да задоволя глада си. Питам се: Откъде паднаха тези круши? Те са останали специално за мене, някъде горе на крушата. Казвам си: Това се случва с всеки, който уповава на Бога. Може да мина и без круши. Това стана, за да ви разкажа този случаи. Не всеки може да има такава опитност. Много време може да гледаш под дървото, и нито една круша да не падне за тебе. И аз няма да имам втори път същата опитност. За случая, крушите, които паднаха от дървото, бяха на място – задоволиха глада ми.

Желая, всички да ядете от сладките Божествени круши. Те дават добро разположение на духа. Казвате: Трябва да се живее добре. – Трябва да се живее, но не се живее. – Да бъдем добри! – Ако отсега нататък трябва да бъдете добри, вашата работа е свършена. Един ден вървя по едно поле и виждам пред себе си един голям камък. Пожелах да вдигна камъка, да го преместя другаде. Защо се яви това желание в мене, не зная. Вдигнах камъка, и какво виждам? Под него изникнала диня. Някои хвърлил семето на динята и като паднало на почва, изникнало. Отпосле някои сложил големия камък над семето. Разбрах, защо трябвало да вдигна камъка. Ако не бях направил това, динята щеше да се задуши. А така, тя има възможност да расте свободно. Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай. Динята ще даде сладки плодове и ще те покани да си откъснеш един от нейните плодове. Така тя ще ти благодари за услугата, която си й направил. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си. Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива. Помагай, за да помагат и на тебе. Обичай, за да те обичат. Като правиш добро, то ще дойде и при тебе. Като обичаш, обичта ще дойде при тебе. Ако си справедлив, справедливостта ще дойде при тебе. Това са различни закони, а не механически.

И тъй, не се занимаваше нито със своите погрешки, нито с погрешките на хората. Не се произнасяйте за човека, колко е добър и колко е лош. Кат изучавам човека, гледам, има ли добро в него. Това ме интересува. Доброто е заровено дълбоко в човешкото естество. Той трябва да го изяви и обработи. Казвам на едного: В тебе има заровено добро, което трябва да обработиш – Аз не съм добър, нямам способности. -Остави това настрана. В тебе са вложени дарби, способности, които трябва да използваш. – Аз съм стар човек. – Остави това настрана. – Нямам условия. – И това остави настрана. Остарял си, защото не мислиш. Като мислиш право, ще се подмладиш. Казано е в Писанието „Онези, които очакват Господа, ще се подмладят”. Старостта се дължи на вътрешния тормоз в човека. Дядо ти остарял, баба ти остаряла, майка ти и баща ти оставяли, и ти ще остарееш като тях. Но за да не остаряваш, трябва да прекъснеш връзката си със своята наследственост. Когато червеят се превръща в пеперуда, остарява ли? Като червей, остарява, но като пеперуда, той се подмладява. Ето защо, като дойдете до старостта, напуснете я. Червей си, стани пашкул и после излез от пашкула, като пеперуда, обновена, готова за нов живот. Останеш ли в положението на червей, гъсеница, непременно ще остарееш и ще умреш, без да разбереш законите на живота. Приеми новите закони, които Бог ти е посочил, и стани пеперуда. Така, ти ще излезеш от закона на старостта и ще се подмладиш.

Казано е. „Ние няма да умрем, но ще се изменим. „ Това ще стане, когато сме съгласни с великия закон на Битието. Тогава ще дойдат благоприятните условия, да се измениш. Ако очакваме всичко от Господа, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата, сами да се обърнем на пашкули. Не само на пашкул ще станеш, но ще се научиш да предеш така фино и тънко, както и най-опитната мома не може. Казваш: Глупаво нещо е бубата. – Не, голямо изкуство, голямо инженерство има в нея. Влезе ли в своята лаборатория, тя започва така да тъче, както и алхимиците още не знаят. Щом свърши работа си, тя излиза навън като пеперуда. Всички цветя я възнаграждават за нейната работа Всеки ЦВЯТ се интересува за нейната лабораторна работа.

Сега и на вас казвам. Направете пашкула си и ще видите, че и най-добрите професори ще дойдат да ви помагат. Ако не го направите, никой няма да ви помага. Вие ще бъдете обикновени хора. Затова се казва. „Бъдете винаги в съгласие с Божественото и никога не се разколебавайте „ Да се разколебаеш, това значи, да се откъснеш от цялото. Бъди лист и се дръж здраво на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, не се откъсвай от дървото. Ако вятърът ти каже да тръгнеш с него, не го слушай, дръж се за дървото. Откъснеш ли се и тръгнеш с него, ти ще загинеш. Кажи. На гости може да дойдеш, да си поиграя с тебе, може, но от дървото не се откъсвам. Вятърът казва: Ела с мене, на ръце ще те нося. – По-добре на дървото, отколкото в твоите ръце. Искаш да станеш богат и се откъсваш от дървото. Ти не подозираш, че всичкото богатство е в тебе. Ти си красив цвят, искаш някоя мома да те сложи на главата си, да те показва на хората. Като цвят, по-добре ще бъде за тебе да си на дървото, отколкото на главата на някоя мома. Ако си на главата на една мома, ще увехнеш, а на дървото ще цъфтиш, ще завързваш, и плодът ти ще узрява. Вие всички искате да ви носят момите на главите си, все за вас да мислят. Но казвам: Дръжте се за Божественото дърво! Не стойте на никоя глава! Не се качваше на никакво такси. Дръжте се за Божественото дърво! И като дойде Божествената светлина да ви озари, ще чуете тихия глас на Бога: Ела с мене! Свързан ли си веднъж с Божественото дърво, колкото и да те кани вятърът, ти му кажи: Благодаря, не съм свободен. Когато свърша работата на господаря си, тогава ще сляза от дървото. Но тогава ще вървя с виждане и с разумно разбиране.

Днес всеки от вас е готов да слезе преждевременно от дървото, да се качи на някоя глава и да го носят. После ще се питаш, защо не си могъл да постигнеш желанията си. 0ткъснатият лист от дървото никога не може да постигне своята цел. Откъснатият цвят също не може да постигне своята цел.

Повтарям: Стойте твърдо на убежденията си! Каквито и да са външните условия, който и да иска да ви мръдне от мястото ви, не се поддавайте! Никакъв страх! Нито слана да ви плаши, нито сняг, нито буря. При всички условия, стойте на Божественото дърво, и всичко, което желаете, ще се сбъдне. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезете ли от дървото, никой не може да ви спаси.

- Само Божията Любов носи пълния живот.

8 Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 19 декември 2013 - 08:33

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Всякога услужвай


6 часа сутринта

Отче наш

За следния път пишете върху темата: „Какво постига личната опитност?“

Ще прочета първо Послание от Йоана, трета глава.

В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.

Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“

Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.

Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.

Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.

Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.

Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.

Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.

Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това? Ще разправяш тук – там, а на другата вечер ще сънуваш, ще преповтаряш в съзнанието си тези образи. Та, вие трябва да освободите ума си от всички ония силни впечатления, които не можете да асимилирате.

Сега и в школата само това се чува, да говорят едни за други и да си казват: „Ние в това общество не живеем добре.“ Това е много казано. Двама или трима души могат да не живеят добре, но останалите живеят добре. Защо не живеят добре? Понеже това общество не се отнесло спрямо тях добре. Не, като се говори за нещо, трябва да се взимат във внимание или пред вид само неколцина, до които се отнася дадена работа, но не и до всички общо. Ако двама – трима души не се обичат, това не показва, че и цялото общество не се обичат. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи.“ Питам: нима добрите хора и светиите все в лукаваго лежат? Това са общи твърдения. Има един свят, който лежи в лукаваго, но не целия свят. Ако човек е невнимателен, много заразителни болести могат да се предадат по този начин, без да се счита, че причината се крие другаде някъде. Запример някой е лежал на студената земя или под сенчесто дърво или на камениста почва и после казва: „Простудих се.“ Следователно ученикът трябва да изучава живата природа или отношенията на разумните същества, между които той се движи.

Има известни същества, между които ние се движим, без да ги виждаме. И слухът на тия същества е толкова остър, че те чуват всичко, каквото ние правим. Слухът и на най-добрите капелмайстори не е нищо пред техния. И ако ти от сто километра разстояние направиш една малка погрешка, той ще те чуе и ще те хване. Това е, което ние наричаме будно съзнание. Това същество, като улови някого в погрешка, веднага идва при него и му посочва погрешката. Този капелмайстор дохожда при онзи, който свири, и веднага му посочва пасажа, който не е взел правилно. Ако музикантът, който прави погрешки, е внимателен, и капелмайсторът е много внимателен към него. Ако не е внимателен музикантът, тогава и капелмайсторът му се стряска, строго му забелязва. Кой от вас не е чувствувал този капелмайстор? Този капелмайстор постоянно ти говори отвътре, и ти казва: „Ти не живееш добре. Еди коя си постъпка не е добра.“ Ти се измъчваш, страдаш. Понякога у човека се явява едно желание да скрие тази постъпка, да прикрие по някакъв начин погрешката си. Но след това покрай него минава втори капелмайстор и му казва: „Не се живее така.“ След него минава трети, четвърти и всички казват: „Това не е право, тонът не е правилен и т.н.“ Ти кажеш една лоша дума и капелмайсторът ти казва: „Тази дума е лоша.“ Каква дума да кажеш, обаче, той не ти казва. Никой от капелмайсторите не ти казва какво да правиш, какво да говориш. Те казват: „Има известни правила, те са написани, няма защо да ти се казват. Ти трябва само да ги прегледаш.“

Ученикът или музикантът трябва да знае как се взимат тоновете правилно, те са написани, няма какво да се разправят. Някой път учителят ще дойде, ще разправя на ученика как трябва да взима тоновете. Има известни инструменти, в които тонът е строго определен, но има инструменти, в които самите музиканти трябва да намират тоновете и техните места. В това отношение те трябва да гледат с остро ухо, да разбират, да чувствуват тоновете и да поставят пръстите си на местата. Така и в човешкото съзнание, човек трябва да знае, де да бутне тона. Ако се яви една дисхармония, значи ти си бутнал там, дето не трябва, не на място. Някога се бутне един тон вместо друг. Това показва, че в тази инструментация, каквото представя човешкото съзнание, има много клавиши. Можете ли да си представите, какво би било, ако един орган например, имаше повече от 250 хиляди клавиши? Вие ще се забъркате, ако ви турят пред един такъв орган. Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. Пианото например има само осем октави. Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си.

Публикувано изображение


Някои наши погрешки произтичат от чувството на страх, на самоуважение, на честолюбие, на користолюбие. Това са положения диаметрално геометрически по отношение на това, което трябва да бъде. Някои погрешки произтичат от ъгъла А, други от ъгъла В, трети от ъгъла Д, а четвърти от ъгъла С. Следователно за всяка своя погрешка човек трябва да знае от коя област произтича тя. Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.

Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?

Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам!“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.

Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.

Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.

Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.

Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?

Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.

Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.

Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.

Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.

Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.

От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.

Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял?“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“

Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.

Засега обаче, единствените помощници при болестите, това са лекарите. Те са главната армия. Тия лекари дохождат със своите ножици, със своите игли, губерки, с отровните си вещества и веднага поставят карантина, обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Но, като се дигне карантината, и тези същества се дигат. Когато сте остарели и дряхли и заминете, това е в реда на нещата, но когато отиват здрави, млади, какво ще кажете? Та вие, които вървите по този път, трябва да имате малко по-особени разбирания, трябва да приложите някои работи. Трябва да се има пред вид общото положение, общите работи. Болестите следователно имат свой произход, но и те са на мястото си. Те са на мястото си, но някога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се там, че някои искали да изгонят бесовете в името на Павла, на Христа, но духовете им казали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?“ И те ги набили хубаво. Та някой път и нас трябва да ни набият хубаво.

Под думата „болести“ аз взимам всички ония изпитни състояния, които идат на хората. Някога идат известни изпитания, които мъчно се издържат. И тогава вие казвате: „На мене ли се даде това нещо?“ – На тебе се даде. Ти държиш сега матура и ще ти се дадат най-мъчните задачи. Защо трябва да дигаш шум. Утре същите мъчни задачи ще се дадат и на другите. И техният ред ще дойде. Сега е дошъл твоя ред и ще гледаш да издържиш хубаво изпита си. Дали другите ще го издържат, то е тяхна работа. Като издържиш ти изпита си, тогава и другите ще държат своя. Ако ти не издържиш изпита си, ще искаш да ти дадат някои по-леки задачи. Не, в духовния свят няма леки задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Те не правят отстъпки. Те могат и десет пъти да те скъсат. Ще кажете: „Ами, нали сме от вашите.“ Ваши, наши няма, трябва да учите, да издържите изпита си. Който знае, той е от техните; който не знае, той не е от техните. В този закон няма отстъпки.

Вие казвате: „Господ е милостив.“ Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Ако те скъсат един път, Господ казва: „Изпитайте го още един път.“ Господ отлага изпита ви. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и пак да се отложи изпита ви, с право да се явите пак на изпит. В това не седи добрината на Господа, че отлага изпита ви и до сто пъти. Който мисли, че може и без изпит, той се лъже. Не, ти ще минеш изпита по всичките правила. Не учиш ли, да минеш изпита, както трябва, ще те скъсат. Понякога вие мислите, че може така лесно и цветя да носите, и подаръци да носите на учителите си и с това да прекарате изпита. Не, професорите с нищо не се подкупват. Който отива на училище, той трябва да има знания, той трябва да учи. Той трябва да си носи молив, тетрадка и да си записва всичко, каквото се говори. Който има слаба памет, ще си записва говореното, а същевременно ще работите за усилване на паметта. Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. Не, ще учите, всички ще учите.

Мнозина са идвали при мене и са ми казвали: „Този живот, в който вървим, може да се продължава, но ако се подобри материалното ни положение.“ Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота на човека, но при сегашните условия на живот, ако материалното положение на един духовен човек се подобри, в едно отношение той ще внесе едно благо, но в друго отношение то ще внесе известни отрови в неговия живот. Той ще изгуби една от благородните си черти в своя характер. Запример докато един човек не е бил богат, той имал добро сърдце, но като забогатее, той става коравосърдечен. Докато е бил беден, той се е интересувал от другите хора, но като забогатял, той казва: „Мене не ме интересуват другите хора.“

Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.

Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.

Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.

Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.

И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.

Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.

Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.

Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.

Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.

И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.

Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.

Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.

Само Божията Любов носи пълния живот!


12 година,
8-ма лекция на Общия Окултен Клас,
9 ноемврий 1932г.,
сряда, 6 часа сутринта
Изгрев

--------------------------------------
[1] от джерах (ин) – (ар.-тур. cerrah) Народен хирург
[2] косат – вид рeчна риба с много кости





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни