Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_11_11 Контрасти в живота11 ноември 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:15

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Контрасти в живота


Т. м.

Защо човек трябва да живее? Защо трябва да учи? Защо трябва да яде, да се облича, да спи? Защо, най-после, трябва да умре? Това са въпроси, на които трябва да се даде някакъв отговор. Преди да си отговориш на въпроса, защо живееш, нужно е да знаеш, де си бил по-рано.

Тема за следния път: „Де е бил човек, преди да дойде на Земята“.

– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.
Публикувано изображение
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.

Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.

Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.

Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.

Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.

Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.

Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.

Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.

Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.

Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.

Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

8. Лекция от Учителя, държана на 11 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10168 Мнения:

Публикувано 30 септември 2013 - 23:19

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето





КОНТРАСТИ В ЖИВОТА





„Добрата молитва“

Ще ви прочета само 11-и стих от 28-а глава на Матея.

Защо човек трябва да живее в живот, защо трябва да учи, защо трябва да спи, защо трябва да яде, защо трябва да умира? Това са все въпроси, на които човек все трябва да даде някакъв отговор. Защо трябва да живее, то е един личен въпрос. Преди да е започнал човек да живее, къде е бил?

Пишете тогава върху темата „Преди да е започнал човек да живее, къде е бил?“ Тогава има друг един въпрос. Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки един човек има стремеж. Вие сте млади. Преди вас други са били млади и са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и какво допринася старостта? Млади сте били, невежи сте били. Стари сте били, учени сте били. Като невежа млади сте имали условия, когато нищо не знаехте, имахте условия да живеете. И направихте много работи, все глупави работи. Като стар много знаехте, и пак умряхте. Нищо не можахте да направите. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младите са невежи в живота. А старите са невежи в смъртта. Следователно младите пожънват последствията и старите пожънват последствията.

  Публикувано изображение

Представете си, че аз ви туря числото 6 в дадения случай представя човек. Допуснете, че този човек умира, какво ще стане с него? Ще изкопаят гроб и ще го заровят и ще се свърши всичкият въпрос. -6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало  ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+  навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+  не е могло да се задоволи.

Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.

Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.

Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.

Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.

Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота. И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл. Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре. Ние живеем добре, обаче при все това умираме.

След това казвате - той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.

Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.

Например, който разбира тия числа: – 6 и +6, той знае какви са качествата им. Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало? Не може да ги изпълни. +6 може ли да ги изпълни? Има възможност да ги изпълни. Но сега както поставихме Въпроса, аз разглеждам един философски въпрос, който ви интересува толкоз, колкото философията на някой философ. Той говори за натоварените коне и той Върви с тях и им казва, че трябва да работят. Но те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за онази култура, която съществува, за къщите, за хората, за университетите, за онези великите задачи и пр. И им казва: „Разорахте ли?“ Какво ще кажат конете, кажете ми. Те ще кажат: „Какво ни интересува нас тези работи. Какво ни интересува – 6 и +6.“

Някой лекар ще отиде при болния. Болният постоянно се оплаква на лекаря. Нека да му даде живот, да го избави от смъртта. Лекарят си казва: „Аз те лекувам, но един ден смъртта ще дойде, ще те задигне, пак мене ще задигнат.“ Лекарят казва на болния: „Ще живееш, няма да умреш.“ И болният вярва, че няма да умре. Но се случва, че в случая не умира, но на втория ден може да се случи да умре. И лекарят се чуди защо е умрял. И му направи една дисекция. И казва: „Той не щеше да умре, но стана разрив на сърцето, дробовете му се развалиха, развалила се е пищеварителната му система.“ Утешава ги той сега. Казвате: „Защо умря?“ Пукна му се сърцето. Това са утешения сега. Турците имат една поговорка. Източните философи обичат философията, не обичат много да дрънкат. Един източен философ, след като му говориш много дълго време, ти казва: „Е, какво трябва да се прави? Какво му е чайрето?“ Един българин казва: „Какво трябва да се прави?“

Всичката тайна е в тези тайни: – 6 и +6. Минуса аз мога да го съживя. Как? Ще го оженя, нищо повече. Плюсът - това е женитбата. Като ожениш този мъртвия, го възкресяваш. Като му туриш една линия отгоре, този мъртвият излиза от гробищата навън. Но същевременно това показва и страдание. Вие имате едно зрънце, очаква го смърт - да го клъвне някоя птица. На пътя го очаква явна смърт от някоя птица или мравка, или какво и да е друго животно. Но аз вземам това зрънце, турям го в пръстта, обвивам го, покривам го и няма да се мине дълго време, и в това зрънце ще се яви животът. Следователно в този смисъл страданията - това е малко пръст, която се туря, за да се избави това зрънце от смъртта. В това отношение страданията имат смисъл и ако не е така, страданията нямат смисъл. Доколкото страданията те подтикват към живот, дотолкова имат смисъл.

Ние разглеждаме числото 6 и другите числа като самостоятелни числа. Но аз те питам: „Откъде сте дошли?“ Например един пристига в хотела и вие го питате откъде иде. Той казва - от еди-кой си град, от еди-коя си държава. Учителят пита детето: „Откъде идеш?“ Детето казва. Вас ви питат откъде идете. Преди да дойдете на земята, били сте на слънцето. Вие имате една идея, и вас ви е страх да си кажете идеята. И тогаз играете една роля, както едно време истината в света. Хората като не обичали истината, тя се криела зад вратата и като измъчвали някого, той казвал: „Има ли истина в света?“ И тя казвала: „Тук съм, тук съм.“ Истината сама по себе си не е в сила да оправи света. И правдата не е в сила. Ако правдата може да оправи света досега, светът би се оправил. Правдата и истината са в сила дотолкоз, доколкото влизат в човешкия живот. Но вън от човешкия живот не е все едно, ако туриш кибритена клечка до дървата. Тя няма да произведе никакъв резултат. Но ако я запалиш, тя ще произведе резултат.

Всяка сутрин, като станеш - животът седи от безброй клечки, и сутринта като станеш, ще цъкнеш най-напред, и ще живееш целия ден - от сутринта до залеза на слънцето. Втория ден пак ще цъкнеш. И когато цъкнеш и се запали кибритената клечка, тогава си щастлив. А ако тя не се запали, тогава целия ден ще бъдеш нещастен. Но на един ден само една клечка се запалва. Същата клечка на втория ден не може да ти служи. За утрешния ден не можеш да живееш днес. Какъв ще бъде твоят живот утре, това е въпрос. Да допуснем, че днес времето е хубаво. Ти ще ходиш облечен в тънки дрехи, но утре веднага се изменят климатическите условия и вие с вашите тънки дрехи ще бъдете неразположени, ще се свиете, ще търсите къща да се приютите, ще търсите вълнени чорапи, обуща и т.н. Няма да търсите слаба храна, но мазна храна, мазнини.

Това трябва да го пренесете в истинския живот. Съвременните окултисти говорят за известни постижения. Има правило за постиженията. Природата ги е дала. Един има правото за постижения като музикант, друг - като архитект, а трети - като учител. Хиляди, милиони занаяти има в природата. И човек, като хване едно занятие, може да има успех. Но трябва да намери за какво занятие трябва да се захване. В областта на природата - тя изисква да имаш едно изкуство. Природата не обича никога празните хора. Празният човек като влезе в нейния свят, тя го интернира. Щом направиш най-малката погрешка, тя ще те интернира на общо основание. Ти казваш, че живееш 6 живата природа.

Аз ще ви приведа един психологически факт, много близко до вас. Много пъти питате кои са били подбудителните причини, за да реши човек. Аз не разрешавам този въпрос, но аз поставям въпроса в нова форма, в сегашна форма. Вие сте баща, имате едно дете родено като ангелче, разумно дете, отлично дете. Това дете е ангел. Майка му го обича, трепери над него, но един ден това дете си позволи да излъже майка си. Това дете не е ходило в света навън и това дете казва вкъщи една малка лъжа. И този ден какво става? Като хване майката тази малка лъжа, майката вече го изпъжда из своя рай. Това дете може да живее вкъщи, но тя си казва: „Излъга ме това дете.“ И тя го изважда из своята мисъл, туря го отвън и взема тоягата и казва: „Кой те научи да ме лъжеш?“ И като го нашари хубаво, го изпъжда вън от рая. И това дете не е вече в рая на майка си и на баща си. Тоягата седи като закон там. И детето се чуди, и то не знае как е станала тази работа.

Коя беше змията, която го съблазни? Майката е направила сладко от плодовете на дървото. Майката е давала на детето. Но майката е турила сладкото в едно гърне и казва: „Няма да бъркаш в това гърне.“ Тя е излязла и детето поглежда към гърнето и казва: „Няма да ям, не.“ Но пак дойде при гърнето. Приближи се, дигне гърнето, вдигне капака, извади похлупака. Майката, преди да тръгне, го е теглила и като се върне, пак го тегли. Вижда тя, че гърнето е изгубило своята тежест и казва: „Защо гърнето е олекнало?“ Защо гърнето й е разместено? Защо тя вижда, че е разместено? Детето казва: „Мамо, не зная.“ А то знае, то е бутало гърнето и е взело сладкото. И като го нашари майката, като дойде законът, то казва: „Аз взех.“

Това са психологически моменти. Това е драмата, която става в нашия живот. Човек съгреши някой път пред себе си. Направи човек погрешка, и той е извън рая. Значи има едно Божествено начало в човека и това Божествено начало те нашари хубаво, като направиш една погрешка. Ти си извън рая. Това начало те погледне, изпитва те. Казва: „Излъга ме.“ Това е майката, подсъзнанието вътре. Защо детето може да не каже истината още когато идва майката. Защо да не каже: „Мамо, ще ми простиш ли, аз бутнах гърнето.“ Защо излъга? Никой не е могъл да даде отговор на това. И в самовъзпитанието на човека седи следният факт. По два начина човек може да се изправи. Ако ти не казваш истината, майка ти ще намери погрешката и ще дойде законът и отношенията между тебе и майката ще се изменят. Любовта пак ще си остане, но нейното отношение към тебе ще се измени. И тя ще знае, че това дете, което тя е обичала, й е казало първата лъжа. Детето имало едно желание, което е много по-силно, отколкото желанието да слуша майка си. Следователно това дете обича гърнето в дадения случай повече, отколкото обича майка си.

Следователно между две същества, между два предмета, при полюсите на любовта плюс и минус се раждат грехът и страданията. Грехът и страданието се раждат, когато има борба между любовта към Бога и любовта към света. Светът това е гърнето. Ти се изкушаваш. Ние казваме: „Нямаме ли право да вкусим от гърнето?“ Нямаме право. Не всичко човек трябва да вкуси. Има нещо, което човек трябва да вкуси, но има нещо, което не трябва да вкуси. Всяко нещо на своето време. Има неща, които могат да се вкусят. Защо ще вкусиш едно желание през времето, когато то е още стипчиво. Чакай 4-5 месеца, не бързай толкова. Онова киселото грозде защо ще го вкусиш? Чакай да узрее гроздето. Ние казваме - културата и науката ще просветят хората. Как ще ги просветят? Ако съвременната наука ни учи да съградим къщата си хубаво, какво ще ни допринесат къщите? Ще ни помогнат при студа. Науката може да ви помогне за дрехите, за обущата, за много работи може да ви помогне. То е външната страна. Но има и друго, което е необходимо за човека, а не само в едно отношение.

Аз съм привеждал примера за магарето и солта. То било натоварено със сол и като се потопило в реката, през която минавало, солта се стопила. И товарът олекнал. При солта магарето е било умно. Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка. Като се потопило, не е могло да се освободи. Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си. Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде. Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.

Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.

Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.

Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.

Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи?“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят?“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар?“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна?“ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“

Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.

Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?“ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.

Та казвам. Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни. В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай

друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.

„Отче наш“

Осма лекция на Младежкия окултен клас, 11 ноември 1932 петък, 5 часа София – Изгрев





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни