Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_12_02 Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)2 декември 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:21

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето



Зависимост в природата


Т. м.

Тема за следния път: „Полза от съня“.

– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.

Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?

И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.

Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.

Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.

И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.

Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!“И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?

Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.

Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?" – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.

Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).


Публикувано изображение

Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.

Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.

Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.

Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.

Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.

Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.

– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.

Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?

Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.

Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.

Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.

Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.

Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

11. Лекция от Учителя, държана на 2 декември, 1932 г.

София – Изгрев.


Зависимост в природата
Великата разумност (София, 1998)
20 беседи от 23 септември 1932 г. до 10 февруари 1933 г.

Начало: 05:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10321 Мнения:

Публикувано 01 октомври 2013 - 16:27

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ЗАВИСИМОСТ НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА ОТ ПОСТЪПКИТЕ

(Зависимост в природата)




„Отче наш“

За следующия път пишете върху темата „Ползата от спането“.

По какво се познава една постъпка, направена в истина, и една постъпка, направена в лъжа? За да определим вътрешната страна на живота, ние трябва да си служим с външния, обикновения свят. По какво се отличават тънките и дебелите линии? Каква е мярката, с която можем да мерим тънката и дебелата линия? Някои взимат паяжината, туй, което е най-тънко, и оттам се мери тънко и дебело. По какво друго се отличават още тънкото и дебелото? Там, дето може да мине тънкото, дебелото не може да мине. Запример, ако един човек е тънък, той може да мине през едно малко място, но дебелият човек не може да мине оттам. Но се отличават и по друго. Туй, което дебелото въже може да свърши, тънкото не може. Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от кладенеца? Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от кладенеца, можете ли да ушиете една риза? Не може.

Сега, за да разберете вътрешния живот, вие трябва да разберете външния, физически живот. Казват - тънко въже и дебело Въже. Има едно съответствие. После казват - това е добро, това е лошо. По какво се отличават? Или казват - той проектира една лоша постъпка. Когато се извършва едно зло, по какво се отличава то? Как постъпвате? На нервния човек какво е лицето му? Той си свие ръцете, мърда краката, разхожда се, показва нещо, а кроткият човек има ли такива движения както нервния? После нервният говори тъй енергично. А онзи кроткият той е мекичък. Единият е енергичен като въздуха, като водата, като вятъра, а тихият върви като водата на равни места той е тих и спокоен.

Сега какво е преимуществото на водата, която скача отнякъде високо? Другата е тиха и спокойна. По какво се отличават двете води? Едната пее, дига шум повече, а другата не дига шум, едната смущава повече. Но в произвеждането на енергия онази, която скача от високо, дига повече шум, има повече енергия и ако човек може да постави тази вода на работа, тя ще свърши много работа, а онази тихата вода не можете да впрегнете на работа. Казвате някой път - човек трябва да бъде тих. Хубаво. Но ако бъдеш една тиха река, какво може да направиш? Казват - човек трябва да бъде енергичен. Ако такава енергична вода минава покрай някоя градина, какво ще направи тя от нея? Ще помете всичко.

Та казвам, вие се нуждаете, не вие се нуждаете, но съвременното човечество, общество се нуждае от нови възгледи. Книгите на природата са вече завършени, всичко, което виждате в природата, е завършено. Виждаме камъни, реки, морета, всевъзможни работи. И сега ние ги изясняваме по един начин. Казвам, има топли течения и студени течения. Едните се качват, другите слизат. Но за какво слиза студеното течение и за какво се качва топлото течение нагоре? То е така по отношение на въздуха, но по отношение на водата как е? Студеният въздух слиза надолу, а топлият въздух отива нагоре. Но студената вода накъде отива? И топлата Вода накъде отива? Туй, което е вярно за въздуха, не е вярно за водата. И ако се премери студената вода, по-тежка ли е, или не? Какво мислите вие? (Студената вода по тегло е по-тежка от топлата.) Трябва да се премери, геометрически трябва да се докаже.


Публикувано изображение   Публикувано изображение



Геометриците казват, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Каква е скритата мисъл на този геометрик. Представете си, че ви изкарам на дъската. Можете ли да докажете, че са равни на два прави? Или да вземем твърдението, че срещу равни ъгли лежат и равни страни, предполага се и противоположна страна. Сега този е един триъгълник ABC (Фиг. 1). Как е той? (Срещу по-голям ъгъл лежи и по-голяма страна.) Сега, щом се докаже, че това са прави ъгли, ако можем да докажем, че всичките ъгли в един квадрат или правоъгълник (Фиг. 2)са прави, тогава може да се приеме, че и тия страни са равни - и по големина са равни. Сега, ако вземем един прав ъгъл, нали той се ограничава от двете страни? Но всяка права линия на какво е тя проекция? (Или на права, или на равнина.) В дадения случай равнината се приема като нещо дадено, съществува тази равнина. Защото тази линия вънка от равнината ти не можеш да я проектираш никъде. (Трябва да има площ, върху която да се проектира.) Тази площ материална ли е? Не е материална, но има своята видима страна. Но в ума на този геометрик съществува известна площ, той проектира в ума си известна площ и по образа на това, което съществува, той я проектира и навън. Но в природата съществуват невидими плоскости. На същото основание геометрията си служи за пример, когато се измерва някой Камперов ъгъл - когато се измерва интелигентността на човека. Значи едната линия отива перпендикулярно към брадата надолу, а другата линия накъде отива? (От ухото до долната част на носа.) Какъв е този ъгъл? Нещо от 80 градуса, 82 градуса. Следователно онези, които са турили този ъгъл, са направили и известно изчисление върху него. Колкото този ъгъл е по-голям, толкова и интелигентността е по-голяма. И са намерили, че у по- нисшите животни този ъгъл се намалява, а у по-развитите ъгълът се увеличава. Е, какво направление взима тогава горната и долната челюст? Там, дето челюстите са по-издадени, ъгълът се намалява.

Сега кои са далечните причини - физически, които са действали или да се увеличи, или да се намали ъгълът? Какво са имали предвид разумните същества? Да кажем, един човек построява къща. Той дига стените отвесни и перпендикулярни. Защо онзи майстор не ги тури, малко наклони на едната или другата страна? За по-голяма устойчивост. Защото иначе тази къща няма да издържа. И защо пък някой път правят тия сводове на кривите линии. При сводовете те не тургат прави линии, а малко сводообразни. Пак по същите причини. Сега инженерите казват - когато се построи мост, тази тежест веднага се разпростира по всичките тия криви линии. Има си известни изчисления от първоначалната тежест. Сега ние можем да вземем само статически, тъй както са фактите - че един ъгъл е прав, но този ъгъл, приложен в органическия свят, не може да послужи за измерване. За пример, ако разгледате човешкия мозък, вече дължината на нервите, които са разположени в мозъка, играят важна роля. Колкото тия нерви са по-тънки и по-дълги, толкова човек е по-умен. И колкото веществото на мозъка е по-набраздено, счита се, че този човек е по-интелигентен. Значи това вещество е набръчкано.

Питам тогава, какви са били съображенията на природата, защо не е направила голяма глава, а една малка главица и малко вещество е турила там? Какви са били нейните съображения за това? Когато някой човек на земята си направи една колиба, какви са съображенията му? И когато един човек си направи един палат, пак какви са съображенията му? Значи този човек разполага, има пари, има материали, има и хора, които да го направят. Тогава същите съображения са, дето на някои хора телата им са голи, а на други са малки. Но какви са съображенията на природата, ние почти не се спираме. Тези неща са почти произволни за нас. Ние считаме - някой човек е дребен, някой с широки рамена, на друг рамената са тесни. Може би първоначално разумността в природата е действала, някой път и природата е оставила нещата на произвол. Или някое време едно поколение - онзи, който пръв е направил къщата, измазал я хубаво, добре я построил, но после онези, които идват да живеят в тази къща, занемаряват я и тя окапва, те не я поправят. Може би 40-50 години къщата е тъй изоставена. И после пак ще дойде някой умен човек, пак ще я постегне.

Та в строежите, които природата е дала, има известна разумност. Така се вижда, природата някой път прави строежи, а хората, които са дошли да живеят в един организъм, те са киришите, които са дошли да живеят под наем в тази къща. И за да познаеш кой е собственик и кой наемател, може да се разбере според как се обзавежда къщата. Лесно може да се разбере дали е той собственик. И как ще познаеш един наемател? Ако той обича да яде, да пие, да ходи, не взима грижи за тялото си, толкова го интересува, той е наемател, да, казва: „Не ме интересува!“ Утре напуска къщата. А онзи, който сам направи къщата, той мисли заради нея, трепери върху къщата, той е собственикът.

Някой казва: „Аз за своето тяло не се грижа много.“ Щом не се грижиш, значи не си собственик. У собствениците има по-голяма грижа. Защо собственикът дава по-голямо внимание за къщата, а който не е собственик, не дава такова внимание. Щом се разваля къщата, казва: „Ще я напусна.“

Сега, да кажем, вашата памет не функционира. То е онзи, който е направил къщата. Паметта принадлежи на къщата. Тогава защо не принадлежи на онзи, който е направил къщата. Именно той трябва да поправи малко тази инсталация. Вие тогава държите отговорни ред поколения - че дядо ми направил такава къща, че баба ми направила. И казвате: „Понеже аз вървя по тази линия, нося последствията.“ А щом казвате вие, че дядо ми не помни, какво показва това? Какво заключение трябва да извадите? Че инсталацията, която дядо ви направил, - той е бил немарлив, не е поправена. После второто поколение напуснало къщата, третото поколение напуснало къщата и ти, който си дошъл сега, и ти си като тях.

А ти казваш - природата си играла с нас, тя е направила така. Мислите ли, че човек е една играчка. Не. Ако човек е една играчка, доста сериозна играчка е той. И тогава, ако ние съдим за сегашния човек от неговото устройство, какво бихте помислили за природата? Казва там псалмопевецът: „Страшно и чудно е създаден човек!“ Даже съвременните естествени науки са дошли до това, да покажат, че има нещо страшно и чудно създадено в човешкия организъм. За пример човешката памет може много лесно да се поправи. Който не е паметлив, може да се поправи паметта му. Пък и онзи, който е много паметлив, може малко да му се противодейства. Вие учили ли сте някоя наука за засилване на паметта? Вземали ли сте някои уроци за усилване на паметта? (Пневмониката говори за това.) Какви са там системите?

Сега ще се отдалеча малко. Да почнете да мислите. Нали в света за всяка работа трябва да се плати? Като работиш някому, трябва да ти плати. Има ли изключение от този закон? Казвате - морално е, за

Всяка работа трябва да се плати. Работиш за съграждането на някоя къща, трябва да ти се плати. Пишеш някому заявление, трябва да ти се плати. Шиеш някому, трябва да ти се плати. Или учиш някого, ще дадеш да ти платят. И т.н., и т.н. Но има ли една работа, за която не се плаща? Освен че не се плаща, но и ти трябва да платиш отгоре на това. В природата съществува такава работа, за която, като свършиш работата, и ще платиш отгоре на това. И тази работа вие я вършите всеки ден, и по три пъти на ден, (Храненето.) Да. И след като ядеш, ти ще платиш. За работата никой не ти плаща. И тази работа, за която и ти плащаш, тя е най-красивата. Като работиш, ти се уморяваш, но и плащаш за материалите. И като излезеш, казваш: „Много хубава работа е тази! Работих и платих отгоре, но доволен съм от тази работа.“

Сега вие седите и казвате: „Как е възможно да се работи без пари? Да работиш, и да платиш отгоре!“ Ето сега един начин за уреждането на социалните въпроси. Хем ще работиш и ще платиш, и си доволен при известни условия. Значи природата ти е дала всичките условия. Някъде ще ти платят, а някъде няма да ти платят, но ти ще платиш, и ще бъдеш доволен от това. Да кажем, гостилничарят ще каже: „Аз не искам да ми платиш.“ Тогава ще се яви ли друго едно чувство у тебе, че аз минавам за беден. Материалите ти си плати, да не останеш длъжен на този гостилничар. Ти ще кажеш: „Аз съм работил, ще си платя.“

Казвам, природата е положила всичките правила първоначално и тепърва ние трябва да изучаваме нейните методи. Първоначалният импулс е у нея. Природата е вложила В строежа на света един импулс, понеже тя мисли нещо за света, за хората. Първоначално тя е мислила нещо, но сега не мисли както първоначално, понеже хората са изменили своето отношение към нея. Вследствие на това се забелязва едно противоречие, което сега съществува. Само някой път, когато много й креснеш, тя казва: „Какво искаш, занята съм?“ Нали знаете, такива случаи има. Ти вървиш, минаваш покрай един философ и плачеш, майка ти или баща ти умрял. Този философ си мисли нещо съвсем друго, разрешава някое философско положение и никак не мисли за тебе. Той те поглежда и се чуди какво си заплакал. И понеже той излиза от причини към последствия, казва: „Кои са причините, че плачеш. Да не би някои философски разсъждения да те занимават и тебе?“ Пита те и ти казваш: „Баща ми умре.“ Той казва: „Не е умрял баща ти.“ Този човек знае философията. Пита от какво е умрял баща ти. „Е, вчера, като ядеше баща ми, нещо му стана, и той умря.“ Той веднага пита: „Е, какво ядеше?“ „Сливи.“ „Тогава някоя костилка е влязла в гърлото.“ Действително той отива, бутва и изважда костилката. И баща ти оживява, философът, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.

Та казвам, някой път ние трябва да събудим природата, за да дойде тя да ни разправи някои неща. Тя каже - има едно отклонение тук, тя ти каже, и ще го поправи, и пак си заминава. Природата не се занимава с тебе. И благодарение на този закон хората са напълно свободни. И благодарение на туй се правят основни погрешки - от незнанието на основните закони, които съществуват. За пример ти лягаш да спиш, без да знаеш времето кога да легнеш. Млекопитающите знаят кога да легнат и как да легнат, а човек не знае кога да легне да спи. Сегашните хора не знаят кога да лягат. Те нямат едно правило колко часа трябва да се работи, нямат определено време да ядат. Сега нямам определена програма колко време трябва да се даде за яденето. Някой в 10 минути отгоре бързо ще се наяде, друг седне най-много за половин час ще свърши с яденето. Няма една определена норма. Чели ли сте някоя книга колко време трябва да се яде? Върху храната има писано, върху готвенето са писали как трябва да се готви, но и то е още далеч от онази храна, която природата е създала. Какво е мислила тя по този въпрос, вие не знаете. И ако природата се събуди днес и дойде да види нашата кухня, мислите ли Вие, че тя ще я одобри? И тя не се интересува за нея.

За пример тя е създала плодовете. Че тия земни плодове ти ги туриш и ги вариш, че после им туриш и малко масълце - това направиш, онова направиш, и от тия нововъведения със своя ум създадеш си някоя пакост. Заболи те коремът, и казваш: „Какво ли стана?“ Тя те пита: „Какво яде?“ „Е, ядох еди-какво си.“ Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло подир крушите. После ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „Подир круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода, преди да си ял крушата.“ Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. След това туй ще те заболи, онова ще те заболи и казваш - урочасали са те.

Сега изводите. Какво искате да знаете. Като се изучава човекът, това е физическата страна - квадратът. Полето на сърцето то е един квадрат - вие не можете да разберете сърцето, ако не разберете квадрата. Квадратът има 4 прави ъгли. Тия прави ъгли са центрове, те са плюс, минус, плюс, минус.

Публикувано изображение    Публикувано изображение


И предполага се, когато Питагор е теглил своите диагонали, получил се триъгълникът. Това е умът, вече да й намериш разумното в сърцето. Понеже на физическото поле то е площ. Земята е една площ, нали така. Но питам сега, на тази площ всичките семенца, които са посадени, ако сърцето отгоре не грее, не изпраща светлината, топлината, питам, какво може да се появи на тази площ отгоре.

Нищо не може да стане. Тя, площта ще остане сама. Сърцето е една площ. И тогава символистически, както се правят сегашните къщи, те тургат един подобен покрив - туй е разумното отгоре. И в природата съществуват тия двете системи. Площта, върху която сърцето работи, то е симпатическата нервна система. Мозъчната нервна система, може и да кажем, са енергиите, които оплодотворяват. Всичките желания, които човек има, могат да бъдат положителни или отрицателни. Всяко едно желание у човека, след като се изпълни, то става отрицателно. И всяко отрицателно желание след време то се обръща пак на положително. И така у човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто, сменят се желанията.

Ако ние служим само на сърцето си без човешкия ум, нищо не можем да постигнем. Сърцето е област, върху която умът трябва да работи. А умът без сърцето няма област, в която да се прояви. Следователно сърцето е една област за ума да се прояви. И чувствата са материални, върху които човешкият ум трябва да работи. И всичките тия прави линии, и тия плоскости в природата, това се отнася все до човешките чувства. Даже и сега се казва - на плоскост се намираме. Подразбирам, че ти си се намерил на място на затруднение, дето умът трябва да работи.

Сега допуснете, че вие сте един из сегашните астролози. Взимате вие на един човек годината, датата, кога се е родил, еди-кой си месец, ден и час, и веднага направите хороскоп. И от този хороскоп веднага изваждате вашето заключение за човека. Но дойде онази баба, старата баба, и тя кабалистка. Почне да нарежда боба, и ги нарежда по един по-друг начин. Намира по две, по три бобчета на едно място - и тя си тегли своя хороскоп и си приказва по еди-коя си купчинка тъй и тъй. И тя дава своите заключения. Дойде един физиогномист, веднага вземе лицето на човека и почне да говори. Казва - понеже веждите били такива, челото било така устроено, устните били големи, очите малко отворени или много отворени, ушите били така поставени - и той си тегли своите заключения. Дойде един хиромантик, и той веднага хване ръката. Казва - тази линия на живота отивала еди-къде си, линията на сърцето има щастие и т.н. - и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано.

За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това. За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно петаче, той седи там и скандал прави. А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник?

Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете. И не е ли много смешно - нещо през въздуха е дошло до ухото така, и вие кипнете. Сега вас ви се вижда това чудно. И човек, за да се задържи, трябва да има ум. Значи онези, които са направили човек да се сърди, значи има си външни причини. Какво те засяга, че ти си се разсърдил? Кое е онова, което се сърди? За пример, ако пред господаря слугата седи така изпъчен, господарят веднага ще се докачи. Пред господаря слугата веднага трябва да заеме едно положение смирение. Защо господарят ще се докачи, ако слугата вземе пред него едно такова гордо положение като него, тъй да се изпъчи? И господарят веднага ще каже на слугата: „Излез вън!“ Откъде е влязло туй положение? Защо обижда туй положение господаря? Защото е свойствено това само на господаря. Той казва: „Ти искаш да вземеш моето положение? Ха Вънка!" Тогава кое е свойствено на слугата? (Учителят застава смирено с наведена глава.)

Кое е свойственото на учения професор? Когато професорът стане учен, кога поза Взима? Той, като излезне на дъската, какво прави най-първо? А как започва работата си? Дайте едно положение, едно движение, което е свойствено, което определя тази самостоятелност на професора. (Той става свободно.) Как свободно? Много мъчно може да характеризирате някой професор. Аз съм срещал някои, които подражават професора, но има някои, които подражават много смешни линии само. Но В този учен професор има една линия, която Вие не сте забелязали. Той като дойде при дъската, ученият професор се поставя математически така, той ще Вземе една дистанция съответна. После на коя страна ще се постави той? Той ще тури лявата си страна към дъската. Ученият професор така ще застане, понеже иска да говори. Дъската е философът, тя седи, и той ще я слуша. Пред нея той ще се държи на известна дистанция. А понеже професорът ще иска и студентите да мълчат, той ще си тури дясната страна към тях. Дясната страна ще накара студентите да мълчат. Ако професорът си тури дясната страна към студентите, те ще мълчат, той ще привлече вниманието им. Така той ще държи своята дисертация добре. Той доказва, говори, В неговата интонация има нещо самоуверено. Той има един тон много хармоничен, привлича вниманието, той не се спъва, той е онзи човек, който разсъждава. Този професор мяза като онзи певец, който вярно пее. Онзи певец, който не пее уверено, той се криви натук-натам. А .онзи майстор певец - у него всичките тонове ще бъдат ясни. И всички ще му обърнат внимание. И неговият глас съдържа една вътрешна мекота.

Та казвам, вие, като разсъждавате, изучавайте нещата тъй както трябва. Вие казвате за пример един човек да има една права мисъл. Правата мисъл е като един тон, който трябва вярно да се вземе. Колко трептения има основният тон? Колко трептения има най-ниският тон? Нали от 16 трептения започва тонът, или имате един тон от 2 трептения. Ако тия 2 трептения се изядат, тогава тонът няма да бъде ясен. Значи всеки тон е верен в трептенията си. Следователно онези, които пеят, трябва съзнанието им да действа, понеже музиката е една умствена способност и трябва да вземете участие, гласът да действа върху това и ларинксът, да знаеш колко да съкратиш и колко да отпуснеш тази ципица. На туй отдалечаване и приближаване служи твоето изкуство на трептенията, но и при равните съкращения, които стават у човека, и в такива съкращения, които стават и в човешкия мозък. В известен смисъл в разни направления мозъкът в известен център, който действа, той ще се разшири или малко ще се смали. А от туй разширение, колкото и малко да е, ще се определи и правилността на човешката мисъл. Ако ти не знаеш тази ципица, ако тя не може да се съкрати, тя не може да даде един правилен тон. Запример, ако ти си положителен, трябва да знаеш как да трепти мозъкът. В дадения случай съществува един закон как трябва да подадеш ръката си. Когато подаваш ръката си на някой човек, когото обичаш, има нещо енергично у тебе. А когато не си заинтересуван от лицето, тогава ти подадеш ръката си и в тази ръка не влагаш никаква енергия почти. Природата обича да я събудите. Сега природата се занимава с други работи.

Под думата „природа“ аз разбирам всички ония разумни същества, които са работили за устройството на сегашния свят. Понеже са го построили, тяхно- то внимание и съзнание е отвлечено в друго направление, на друго място и вследствие на това те не обръщат внимание на нашата работа, на нашия живот. Не че не се интересуват, но имат друга работа. И по някой път трябва голямо усилие, за да привлече вниманието ни. Чувстваш някой път, като че си изоставен. Ти можеш да си мислиш, можеш да се молиш. Религиозните имат същата опитност - молиш се, молиш се, но никакъв отглас няма. Или както, когато отиваш някъде - звъниш, звъниш, но никой не отговаря. Туй разумното същество го няма.

Та трябва да се изучават ония моменти, когато тия разумни същества имат време да вземат участие в живота на човека. Добрият живот, добрата работа на човека седи в това, когато казваме, че трябва да изберем един момент в живота, когато можеш да работиш. Една работа невсякога можеш да я свършиш тъй, както искаш. Даже големите търговци, военоначалници при сражение, учените хора всякога трябва да бъдат много прозорливи, за да изберат този момент, когато съзнанието на известни същества е будно в това направление. Или когато има някой, който да ви помага - подразбира разумни същества, които да ви помагат.

Да кажем, вие седите и проучвате окултната наука отделно от тези същества. Не, вие трябва да изучавате онези окултни науки, с които сега се занимават разумните същества. Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл. Казват - това са чувства.

Та, когато дойде умът, той е Божественото у човека, той ще разпредели всичко. Ако ти имаш един кон и го натовариш повече, отколкото трябва, този кон няма да е доволен от тебе. Но ако си умен, на този кон ти ще туриш толкова, колкото трябва. Ако един човек обичаш повече, ти не си справедлив. Но какво ще му допринесеш повече, ако ти го обичаш повече? Ето какво. Майката от много обич някой път тя разваля детето си. Туй многото разваля. Ако няма никаква обич, и това не допринася нищо на децата. Тогава се осакащат техните чувства. Но ако има чрезмерна голяма привързаност, тогава пак се развалят децата. Та туй е по възпитанието. Може да го вземете и по отношение и на себе си, спрямо себе си. Човек като възпитава себе си, той трябва да се храни правилно.

Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие?

Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане? Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара

Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Значи в него се образува един характер отпосле. И ако ние разгледаме туй същество в неговото първоначално състояние, ние ще видим, че формата му сега се отличава много от първоначалната му форма. После вземете змията. Тя първоначално не е била такава, както сегашната й форма, която се дължи на сегашното състояние, което има.

Сега това са все отвлечени работи, които не ви интересуват, понеже сте заняти със сегашния живот. Вие седите и ви интересуват много ограничени въпроси. Например много ви интересува една малка стая, един креват, един юрган, един чаршаф да имате, после къщата да е покрита, да има въглища, хляб, да сте облечени и после казвате: „Слава Богу! Другите работи не ми трябват. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото. Какво е той добил, че си изкарва прехраната?

Тогава идем до онзи философски въпрос, пита се колко часа трябва да работим. Едни работят много, други работят малко. Цели спорове има в света колко трябва да се работи. Правилното положение, природата, когато е създала човека, тя му е определила точно пътя. Тя му е създала точно един кодекс с всичките правила и му ги е оставила в неговото наследство. И човек трябва да се повърне към този кодекс на тия разумни същества. Всичко има в тази книга написано. Туй наричам да се върнем към природата, към написаното от тези разумни същества. Към него човек трябва да се обърне. Всичко има написано, в този кодекс. После за всички прояви, които има, то си има правила. Тогава ти на гости няма да ходиш, когато не трябва.

Има определено Време за гости. После кога трябва да учиш. има също определено време, с минутата ти няма да закъсняваш там.

Сега ще дойде един англичанин. Англичанинът се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите. Англичанинът може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява. Поклони се и си излезе, оставя гостите и си отива да си свърши работата. Пък и тези, които са дошли на гости, и те трябва да знаят, че не са дошли навреме. Те трябва да си погледнат часовника ида знаят, че той си има даден ангажимент и трябва да си излезнат. А у българите как е? И вие правите същото. Туй никак не се спазва. Тук на мене много са се оплаквали. Иде един, седи половин час, друг седи един час. Казват: „Какво да правим? Всичкото ни време отиде.“ Казвам, ти си вземи книгата и чети, като чакаш.

А сега ние искаме да знаем защо природата е създала човека така. Оттам не започвайте. Вие започнете с обратния процес. Ти отиваш да се учиш най- първо в училището. Ти знаеш кой преподава някои предмети. Тия предмети ти трябва да ги учиш. А като идеш при природата с желанието да се учиш на тия предмети, които тя е турила в програмата, а не които тя не е турила. За пример ти идеш при природата, искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет или някой голям певец или философ. Това са все задачи, които отпосле ще дойдат. Най-първо ти ще бъдеш един обикновен певец, обикновен музикант или обикновен философ. Другото са крайните заключения. Ти искаш да знаеш изведнъж как е създаден светът. Как е създаден светът, знаят само онези, които са го създали, а всички други хора не могат да знаят по това нищо. Учените хора имат право да си правят само своите догадки. Но онези, които са го създали, те знаят как е създаден светът. Онзи, който е създал една машина, той знае точно как е направена тя най-добре. Който я е измислил, знае всяко нещо как е. Всяко нещо е точно определено, и той го знае. А които са направили машината без мярка, те карат както и да е и погледнеш, някоя машина не върви. И виждате, с човешкия характер се случва същото.

Сега основната мисъл, заключението какво е? Какво заключение бихте извадили? (Човек трябва да изучава тъкмо това, което природата е вложила в него.) Да. И после при всички условия, които идат, да се тури известно усилие, човек да се мъчи да превъзмогне. Ако са добри условията, да ги използва. Ако са противоположни, да ги превъзмогне. Някъде ти ще действаш с плюс, някъде - с минус, и пак плюс. Тъй ще мислиш и ще обикаляш, ще обикаляш, докато дойдете до триъгълника горе.




  Публикувано изображение Публикувано изображение



Тогава какво има в триъгълника? Детето по какво се отличава от баща си и майка си? По своята хипотенуза. Детето е хипотенузата, а бащата и майката са катетите. Следователно те образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу правия ъгъл и прави една линия, която съответства на този правия ъгъл. Следователно тази линия, заключена с хипотенузата, дава смисъл, осмисля нещата и затваря енергиите. И затова Питагор казва, че квадратите, построени на катетите, са равни на квадрата, построен на хипотенузата. Или качествата на бащата и майката са равни на качествата на детето и качествата на детето са равни на качествата на бащата и майката. Едно дете, родено нормално, то съдържа всичките качества, които бащата и майката имат. По характер на баща си и по ум на майка си. То съдържа всичките качества и способности на майка си и съдържа характера и чувствуванието на баща си. На туй се дължи силата му. Че детето като заплаче, бащата и майката тичат. Това става по това положение, че неговата сила е равна на силата на бащата и майката. И то заповядва. Когато детето изгуби тази сила, тогава бащата почва да го налага с тоягата. И майката, и тя го налага.

Тогава аз казвам, грехът в света седи в това, като изгубиш някои от чертите на баща си или на майка си. И тогава се изменя положението. И тогава този прав ъгъл вече не е прав. Следователно и хипотенузата, и тя се изменя, няма същото отношение, не е на същото място. Този закон на Питагор е валиден само при един триъгълник, дето има прав ъгъл и дето е запазено това отношение. Този закон е верен в органично отношение само при един разумен баща и при една разумна майка този закон функционира правилно. При глупавия баща и при глупавата майка този закон не е валиден. Само когато човек е разумен, тогава има резултати, защото детето ще реализира - само красивите резултати могат да произвеждат. Законът е такъв. Това е така, както силата на едно разумно дете е равна на силата на бащата и майката. Така и един резултат на една ваша постъпка може да бъде силна или красива само когато вашето сърце и вашият ум са на място, са благородни - тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърце не е на място и умът ви не е на място, тогава вие не можете да имате никакви постижения.

Постиженията седят в постъпките. Животът на бащата и на майката може да се изявява само в детето. Само детето е, което може да даде импулс или поле, дето могат бащата и майката да се проявят. Ако туй дете в даден случай не съдържа качествата на баща си и майка си, то ще спъне и баща си, и майка си. Бащата се тревожи, и майката се тревожи. Защо? Понеже детето не изявява техните качества. Този закон е верен и когато вашият ум ходи и се скита след това, което не трябва. И постъпките ви не са такива, каквито трябва. Тогава и умът ви не е такъв, какъвто трябва, и сърцето ви не е такова, каквото трябва.

Та именно, когато ние казваме, че трябва да се постъпва добре, ние подразбираме същия закон в света. Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път.

Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Единадесета лекция на Младежкия окултен клас 2 декември 1932 г., петък, 6-7.20 часа, СофияИзгрев





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни