Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_12_16 Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)16 декември 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:26

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Терцата в живота


Т. м.

Тема за следния път: „Най-лесното изкуство в живота“.

Ще ви задам няколко въпроси: Защо едни хора имат постижения, а други нямат? Защо едни са щастливи, а други – нещастни? Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? – Защото има пари. – Защо един е силен, а друг – учен? – Първият има сила, а вторият – знание. Все има нещо в човека, което му предава известни качества.

Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът? – Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.

Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

– Какво представя животът? – Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.

После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее. И като го заколят, все ще го намерят някъде. И оттам се провиква: Кукуригу! Той иска да каже на човека: Когато и ти започнеш да пееш при всички условия на живота, няма да те турят в тенджерата.

Стремете се към високото място! То няма да слезе до вас, но вие ще се качите на него. Знание, сила, слава, богатство не се постигат без пеене. Геният и талантът са също високи места. Всичко е постижимо, но се иска работа, упражнения.

Изпейте пак песента „Всичко в живота е постижимо“.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 16 декември, 1932 г.

София – Изгрев.


Терцата в живота
Великата разумност (София, 1998)
20 беседи от 23 септември 1932 г. до 10 февруари 1933 г.

Начало: 05:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10168 Мнения:

Публикувано 01 октомври 2013 - 16:48

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ЕДНА ТЕРЦА

(Първата терца на живота)




„Отче наш“

Пишете върху следната тема: „Най-лесното изкуство в света“. Сега да ви задам един въпрос. Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания. Защо добрият е добродетелен? Все има нещо.

Сега няма да ви говоря една философия. Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта. Това е най-важното определение сега.

Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението. Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.

Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“? (Малка терца.) Малка.

Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава! В музиката трябва да схванете следующето.

Представете си двама професори по музика си правят своите опити. Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента. Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече. Ти питаш престанал ли е първият да пее. Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.

После в музиката се тургат някъде и паузи. Какво показва паузата? Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее. Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.

Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място. Следователно не се движиш по посоката на идеята. И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува. Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.

Следователно аз бих ви дал едно правило. То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири. Ученика кога му иде щастието? Когато учи.

Сега това са музикални максими, които трябва да знаете. Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я. Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.

Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас.

Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това.

По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката. Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“

Е, в какво седи сега животът? Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото. Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.

Следователно има едно голямо различие в пеенето. В мелодичните терци има едно огъване. Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите. Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.

Сега кажеше отде да започнем. Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя?“ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството. Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.

Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш. Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен. Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.

Следователно разумният може да чака. Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно?“) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“? Но понеже да не вземе всичкото време, казваме

времето е добро, а ние сме разумни. Тогава ще кажем песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро, а ние сме разумни“.

Ето ви едно музикално изчисление. Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави. Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)

А в мелодията отмерени работи няма. Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас? (Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.

Сега имате вече една идея. Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе. Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.

Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат. Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.

Дръжте се за реалното. Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти. Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“

Изпейте сега песента още веднъж. Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза. От високо на ниско много бързо се слиза.

Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!“ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“

Вие искате разсъждения философски. Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи. Упражнения трябва.

Вземете сега пак упражнението. (Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво. Сега още веднъж изпейте го. Станете сега.

Публикувано изображение

„Всичко в живота е постижимо“.

„Само светлият път на мъдростта води към истината! В истината е скрит животът."

Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас 16 декември 1932 г., петък, 6-7.5 часа, София - Изгрев





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни