1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

[Ани]

1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

ПО ПРЕДАНИЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София. -

В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 100-103.

"Един ден отидох в Борисовата градина и седнах на една пейка. Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази. Хванах я с двата си пръста, та се обърна, започна да ме хапе. - Защо ме хапеш? - Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила. Тя отговаря: Боря се с два страшни великана. - Това са двата ми пръста. Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. - Да, но ние имаме свои пътища и съобщения, и който си позволи да минава по тях, ще го хапем. - Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления.

Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. - Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат.

Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат. - Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румъните и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони. - Бог може да разбърка мравуняка ви, да измени вашите закони. Като дойде до европейските народи, Бог ги хваща с петте си пръста и ги пита: Готови ли сте да живеете братски помежду си? Ако не сте готови, и вашия мравуняк мога да разбъркам. Хората наричат това революция, а аз - разбъркване на мравуняка. Достатъчно е да пъхна бастуна си в мравуняка, за да разпръсна мравките по всички страни на света. Има мравки, каквито са термитите, които внасят страх и трепет между хората. Те имат своя артилерия, кавалерия; опасни са термитите, всичко изяждат. От тях бягат и животните, и хората.

Сега хората очакват нещо ново. Едни очакват да се оправи светът по магически начин, а други очакват революция. Светът е оправен, няма защо сега да се оправя. Обаче, умните хора трябва да разсъждават правилно. Мислите ли, че ако мравунякът се разпръсне, няма да се премести другаде? Ако хората живеят братски помежду си, ще видят, че Божественият свят е оправен: има изобилно храна за всички; материал за съграждане на къщи също има за всички; за всички има добри условия за живот. Злото се заключава в това, че всеки иска, светът да се оправи индивидуално за него, на него да е добре.

Един ден грънчарите се обърнали към един мъдрец с молба, да им изпрати сухо време. - Ще бъде според желанието ви - казал той. След това дошли при него земеделците с молба, да им изпрати дъжд. - Ще бъде според желанието ви. - Не, грънчарите и земеделците трябва да се споразумеят помежду си. Времето трябва да бъде и сухо, и дъждовно, т.е. и добро, и лошо. Каквито промени и да стават, те са на място. Не е лошо, че времето се променя, но всяка промяна трябва да се използува разумно. Каквито промени да стават в разумния живот, ние трябва да се подчиняваме. Днес народите искат да се освободят от царизма. Добре е това, но в каквато партия да влизат, доброволно, или насилствено, тази партия пак има своя глава - цар. Може да го наричат водител, но той е цар на партията. Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния живот. Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия. - Кога идат лошите последствия? - Когато живеем по старите предания; когато едни работят по-малко, за сметка на другите; когато всеки се стреми да забогатее, да се осигури.

Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари. Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък. Обаче, при сегашните условия на живота, това е невъзможно. Бъдещето ще реализира този идеал. За това са нужни най-малко 350 хиляди години. Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. Днес те не са видим, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видим, както се вижда слънцето. Запишете това в книгата на вашия живот, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало. Който го е предсказал, думите му са истинни и верни.

Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо. Аз пък казвам: Като се срещнем след 350 хиляди години, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, но и аз ще виждам вашите. Това е новото учение. - След 350 хиляди години ли ще бъде това? - Те са като 350 деня. Хиляда години са като една година. Светът ще претърпи големи промени. Тогава хората няма да живеят по старите предания. Ще се тури край на свещените глупости и престъпления. Всичко старо ще остане в архива на сегашното човечество..."