16. В Мърчаево с Йорданка

[Ани]

В МЪРЧАЕВО С ЙОРДАНКА

"В Мърчаево ще те преведа през всичките места, където ни е водил Учителя. Това са свещени места - там, дето е стъпвал великият Учител!" - ми казваше Йорданка. „Сега не ги ценят, но ще дойде време - е казал Петър Дънов, - когато потоци от хора ще се извървят, търсещи стъпките на Учителя, за да минат през тези свещени места." Йорданка със законна гордост споделяше: „Ние бяхме при великия Учител, който дойде да ни покаже Истината, Любовта и Мъдростта. Така дойде и Христос, разпнаха го. Учителя е продължението на Христовото учение. И с него щяха да се гаврят, ако не беше ги изпреварил да си замине. Когато дойдоха да го арестуват с една джипка, той беше в ковчега. Полковник Божков заедно с още няколко братя изкопаха гроба му при температура -20 градуса. Шофьорът на джипката, като видял тялото на Учителя в ковчега, казал: „Ех, изигра ни!"

Казах на Йорданка, че като слушам това, което ми разказва за Учителя, ме боли сърцето. Тя продължи: „Сестра, запомни това, което ти казвам, аз съм възрастна, Учителя ще си прибере истинските ученици. Но ти си млада сестричка и ще имаш възможност да се видиш с всички, след като ние си отидем. Надяваме се децата на нашите братя да продължат делото на Учителя, но те са малко на брой, освен това учеха и не бяха винаги между нас. Времената са такива, страхуват се да кажат, че са дъновисти и живеят на Изгрева, но все пак се надяваме. Ние ще помагаме на всеки един от вас, който изпълнява това, което ни е казал Учителя, и следва неговия път. Които се опитат да злепоставят и изменят това, което е казал Учителя, той ще им прати страдания, болести или ще ги вдигне и отстрани - да не пречат и да не влизат повече в грехове. Учителя ще бди над всички, той няма да остави да се разпилее това, което е казал, направил и градил - да го развали невежеството... А и нашата задача горе ще бъде тази, да бдим за всичко - ние, които му бяхме най-добрите помощници тука, на земята, ще бъдем пак с него „горе" и оттам ще помагаме. Затова четете беседите и в тях ще намерите отговорите на вашите въпроси. Вървете в правия път! Учителя е казал: В беседите има есенции - много силни неща, научавайте ги за себе си, но не от тях да правите книги! Защото скъпо ще платят такива, които ще се опитат да правят каша от моите беседи, с цел печалба! Моите думи и изречения са много силни магнетично и като ги разместите и прибавите ваши мисли, ще си навредите - и на себе си, и на тези, на които ги давате. Аз съм дал учението така, че да го възприемат и най-учените, и най-невежите, да е достъпно за езика и възможностите на всеки човек и да има полза от беседите. Ако изпуснете „юздите" и почне всеки да си драска, да прави каквото му хрумне, всичко ще мине и ще замине. Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи. Четете и разбирайте правилно учението. Йорданка продължи разказа си: Учителя ни откри свещени неща и начини, как да живеем, показа ни святи места, на които има силен магнетизъм, и ако някой болен прекара само десет дена в тези места с молитва и беседа в ръце, всяка болест ще избяга от него. Сега ще ти разкажа за едно такова място. Една вечер, когато бяхме в Мърчаево, Учителя ми каза: „Йорданке, утре в 4 часа сутринта имаме задача с тебе. Приготви си дрехите до леглото и като отворя сутринта вратата, веднага да станеш и да се приготвиш." На сутринта той наистина ме събуди в 4 часа, грабнах си дрехите и излязох в антрето да се дооблека. Тихо излязохме с Учителя, аз вървях след него. Не ми казва къде ще отидем, нито пък аз питам. Скоро разбрах, че вървим към местността Бачище - мястото за гимнастика. Пътеката дотам е много стръмна, но ние стигнахме много бързо, имах чувството, че не стъпвам по земята, а летя. Като пристигнахме, Учителя каза: „Йорданке, тук имаме да свършим една голяма задача с тебе!" Показа ми къде да стоя, а той се отдалечи от мене по права линия и застана в една точка на определено разстояние от мен, оттам направи молитва към небето и каза да отида до него. Щом дойдох до него, той тръгна в друга посока и спря на втора точка, където отново отправи молитва към небето, и ми даде знак да тръгна към него. По този начин той продължи да застава на определени точки и аз го следвах. На всяка точка, където заставаше, се молеше. Пътят, който изминавахме от точка до точка, наподобяваше изобразяване на геометрични фигури. Накрая ми каза: „Йорданке, днес свършихме много хубава работа за България."

Йорданка продължи: „В България в бъдеще ще идват учени от цял свят, за да изследват всичко свързано с Учителя, ще търсят беседите и ще ходят по пътеките, по които той е минавал. Ние, българите, трябва да се радваме, че Небето избра и благослови България, в нашата малка държава се родиха велики певци, музиканти, художници, учени, професори и продължават да се раждат гении във всички области. Под небето случайности няма - има само създадени условия от Природата."

За да се уверите, направете сравнение, с която искате държава!