Обетованата земя

[Ани]

Обетованата земя

Като изучавате еврейския народ, ще видите, че евреите 40 години роптаеха в пустинята и какво добиха? Всичкото това поколение, което излезе от Египет, трябваше да се унищожи и да излезе едно поколение на послушание. Всички трябваше да измрат. От ония, които излязоха от Египет, нито един не влезе в Палестина. И Мойсей не влезе там. Само Исус Навин влезе в обетованата земя.

 

И с вашите мисли е така, и с вашите желания и постъпки. Ако роптаеш, нито едно от тях няма да влезе в Царството Божие. И ако вашата мисъл не влезе, кое ще влезе тогаз? И как ще влезете?

 

Трябваше да дойде едно ново поколение. Новородените да станат герои. Понеже евреите, като стояха 400 г. в Египет, бяха станали страхливи като зайците. И имаше причини. Знаете ли на какви изпитания бяха изложени? И Мойсей ги научи в пустинята да бъдат смели и решителни. Там водеха един строг живот.

 

И вие минавате през пустинята сега. Вие не сте в ханаанската земя. Защо са тези страдания, казвате вие. Вие сте излезли от Египет. Там 400 години сте робували и сега излезнахте и сте в пустинята. И наближавате към реката Йордан. Там има неприятели, които са наследници на Ханаанската земя. Трябва да воювате. Как ще придобием своята свобода? Казвате: Бог ще оправи. Бог казва: „Трябва да се биете тук. Трябва да завладеете тази Ханаанска земя!” Ако ти не знаеш как да мислиш, чувстваш и постъпваш, ти не можеш да вършиш волята Божия и ти нищо не можеш да направиш.

 

Внесете светлина във вашия ум! И отстранете всеки един ропот! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей, да обикалят, а можеха за 3 месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейския страх, който те са добили за 400 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата: че Бог ще промисли! Та вие си спомняте за стария Египет. От Египет сме излезли вече! През Червено море сме минали и сме в пустинята. Не сме влезли още в Ханаанската земя. Към нея отиваме. И ако вървим по правия закон, ще влезем. Ако не, ще обикаляме 40 години и ще имаме много мъчнотии.

 

Това, което е вярно за евреите, е вярно за всички. Много ропот има! Казваш: „Децата ми такива, жена ми такава...”. Благодари на Бога и на всички тези хора, че са работили за тебе.

 

Един ден, като излезеш от това временно положение, теб те очаква нещо много хубаво. Ти си имал едно лошо състояние. Ти си в една овчарска колиба - няма да живееш постоянно там. В тази колиба не ти е приятно, но като извървиш известно разстояние, втори път ще срещнеш друга, по-хубава колиба. Едно твое състояние е една колиба. Едно твое неразположение е една колиба. Докато дойдете един ден до положение, когато ще живеете във ваше жилище, дето всичко е добре уредено, с всичките му удобства, с градините му, с цветята му, със стаите му, с шадраваните му, с библиотеките му, с осветлението му, с пианата му. Всичко, което пожелае сърцето ви, ще го имате, но засега - не. Като минете по всички тези колиби да ги видите, накрая ще ви бъде това.

 

Като имате тази идея, ще настане примирението: ще се радвате, че Бог ви е повел по пътя и ще трябва да изкарате този път.

 

Трябва да изучавате силите на духовния свят. Те носят едно голямо благословение. И онези, които не знаят, като отидат там, много малко ще научат; които, не знаят, може много да пострадат. Трябва да се познават силите на духовния свят. Опити там няма. Всеки опит трябва да даде своя резултат. Всяко нещо трябва да е добре обмислено. Не можеш да правиш, каквото искаш. „Аз съм свободен да правя каквото искам!” Като правиш каквото искаш, ще се намериш отвън. Вие се чудите. Едно същество като Адама, което Бог направи, Той го нарича „чадо Божие”, каза: „Мога да направя това!” Направи, яде от плода. Много малка погрешка направиха и двамата с Ева, откъснаха една ябълка от дървото, и хайде, вън от училището, вън от рая. (...) И досега вие седите и плачете отвън. Всички сте от изпъдените.

 

Вие искате да бъдете щастливи. Как ще бъдете щастливи? Баща ви, който ви е родил, не е щастлив, вие сега, синовете, искате да бъдете щастливи. Баща ви и майка ви - болни, вие искате да бъдете здрави. То е невъзможно. Виждам всички ония хора, които на Земята искат да оправят своя живот по своему. Виждам всичките опити на Земята, отваряни са войни да се биете за свободата.

 

Хиляди войни са водени с идеята да се освободи човек. Коя война е донесла свобода? Евреите воюваха с онези народи в Ханаанската земя, но те сами станаха роби. Ханаанската земя стана обещана заради тях. Като влязоха в тази Ханаанска земя, евреите имаха най-големите беди постоянно. Като влязоха в Ханаанската земя, един цар ги плени, във Вавилон ги закара. Персите, римляните ги разпръснаха по целия свят и ги задигнаха от Палестина. Казват: „Нали Господ ни обеща тази земя?” Те не разбраха какво нещо е обещание, какво нещо е обетована земя. Обетованата земя е в човешкия ум. Трябва да знаеш да живееш с ума си. Човешката мисъл е обетованата земя.

 

Тази война става, за да се избави един народ. Хиляди войни са ставали на Земята за избавление на човечеството. Ако четете Библията, Стария завет, евреите са се били, били, и досега не са свободни евреите. Не зная дали има по-войнствен народ от евреите. Войни, войни, цялата история - от единия край до другия край - все войни. Хубаво е, но кои още не са свободни? То са евреите.

 

Вие може да кръстите тази природа под разни имена. Някои я наричат Бог, поддържат, че Бог съществува, а при това затварят хората и ги избиват. Казват, че има Господ, а при това правят войни и се избиват едни други. Какъв е този Господ? И християните вярват в Бога, но и те правят войни. И еврейският народ вярваше в Бога, Мойсей казваше даже: „Не убивай това, което Бог е създал”. Единственият в света, Който има право да убива, това е само Бог. Само онзи, който е направил нещата, има право да ги унищожава. Само грънчарят, който прави гърнета, има право да ги чупи. Всеки друг, който счупи едно грънчарско гърне, той трябва да го плати. Ако го купи, той е свободен да го счупи. И след като го счупи, той трябва да си купи ново гърне.

 

Ние искаме на физическия свят да внесем Царството Божие - то е невъзможно. На физическия свят ще има хромел, ще мелят житото, ще го месят, ще го турят на фурната, ще го пекат, ще го вадят. Всички престъпления, които съществуват днес, се дължат на нашите физически разбирания. След като разберем криво света, искаме да кажем, че Бог така го е създал. Ако четете Стария завет, когато Бог изведе евреите из Египет, които страдаха, египтяните искаха да ги унищожат. Като влязоха в Ханаанската земя, наместо да се поучат, те, като завладяваха народите, ги изколваха всичките, и мъже, и жени, оставяха девиците. После прекарваха ги през диканя. Та нали еврейският народ е избран, 33 хиляди обещания имат от Бога? Той е пример в света. Ти може да си роден царски син, но ако не живееш както трябва, ще страдаш, макар и да си царски син. Може да си последен овчарски син, ако изпълняваш Божия закон, по-малко страдания ще имаш.

 

Вие често смесвате вашата правда с Божията правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.” Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...” и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую”. Е, какво е вашето верую? Едното верую - в Бога, а другото верую - в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш и пак не върви. Питам тогава: евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2 хиляди години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им не е дошъл - искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.