Любов към Бога

[Ани]

Любов към Бога

Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години - на Господа”. То е пак същото. Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи малко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60-70 години и няма какво да прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва, и всичко ще прави.

 

Процентът на вярващите в България е малък. Ако двама души на стоте вярват, 98% не вярват.

 

Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн. Целият Балкански полуостров се влияе от Сатурн и Марс. Трябва да се засили вярата.

 

Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото.

 

От всяка жлеза се създават особен род енергии, специфични енергии. Ако човек не може да създаде в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя фина енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Например, знае се, че Любовта има три полюса, свързани с три различни центъра: Любов към Бога, този център се намира в най-горната част на главата, любов към ближния, този център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си - този център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека. Днес хората живеят с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си.

 

Центърът на Любовта към Бога е най-важен. И ако българите са страдали толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на Любов към Бога е слабо развит. Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. У славяните този център е най-силно развит, те обичат Бога, с изключение на българите. Ако славяните изгубят тази Любов към Бога, ще изгубят всичко, защото силата на човека се дължи на този център - Любов към Бога.

 

Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата „Бог” не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата „ум”. Индусите имат думата „ум”, или „ом”, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.

 

Та сега безверието в света ние го разбираме много материалистически. Ние говорим за Бога като за едно материално същество, дали е тук, дали е там, дали е в България Господ, или е в Англия, или в Америка. Казваме, че хората се обезверили. Господа Го няма. Щом хората се обезверят, Господа Го няма там. Щом един народ се обезвери, Господа Го няма там. В Русия 20 години Господа Го няма. Държавата отрича присъствието на Бога. 20 години отричаше присъствието на Бога. Ако ти 20 години не ядеш, какво ще стане с тебе? Един народ, който не е в контакт с Бога, той изгубва своята права мисъл, той изгубва своите прави чувства, изгубва и правите си постъпки, изгубва своята смелост, изгубва своята предвидливост, изгубва способността да се приспособява. Сега вземам общи положения. Общите закони са за всички. Вие като наблюдавате отвън това, което става в света, извадете си поука. Това, което става, то не е за пръв път. В света всички ние, хората, трябва да възстановим онази истина, която съществува. Животът без положителна и отрицателна Любов не може да се прояви. Любов, която не дава и Любов, която не взема, не е Любов. Животът не може да се прояви, ако няма Любов, която да дава и която да взема. Животът е проявление на Любовта.

 

Сега някои разсъждават и мислят, че трябва да подкрепим вярата. Но вярата е нещо разумно. Аз считам хора с вяра, които в 10 години само веднъж ги хваща хрема, боледуват колкото за цяр. Само веднъж в 10 години ги хваща хрема, боледуват хора, които са с вяра. Вярващи наричам, които десет пъти в годината ги хваща хрема. А пък безверниците всеки ден ги хваща. Че когато се безпокоиш за едни обуща, не е ли хрема? То е най-лекото болезнено състояние, едно пречистване. Българите имат една поговорка, хремата считат за едно почистване за Коледа. Треската я считат едно почистване за Великден.

 

Българинът е преживял нещо, поради което е изгубил религиозното си чувство. Българинът има добри черти: справедлив, съвестен, твърд е той - славянин по душа. Едно важно чувство му липсва - Любов към Бога.

 

Бих желал да развиете друго едно качество в себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо.

 

У българина туй чувство на почитание е слабо развито. Падението на българския народ е слабо развитото чувство Любов към Бога. У българина чувството Любов към Бога е слабо развито, а у славяните е силно развито. У българина е слабо и там е падението на българина. Трябва да разбираш научно. Българинът е съвестен, справедлив. Той и като ти запали плевнята, за да си отмъсти, като се отдалечи на 50 крачки, казва: „Да знаеш, че аз, Стоян, ти запалих плевнята.” И му мине, олекне му на душата. Справедлив е, признава се, че е запалил плевнята. Че един ден, ако пострадалият търси, да не търси други, но да знае - еди-кой си, Стоян Пинджурски, му е запалил плевнята.

 

А пък според мене религиозното чувство е финес. Знаете какво значи „финес” - едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат хилядолистник. То е най-ценното чувство, най-мекото, най-благородното, което има човек. Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет. Като види най-малката работа, едно цветенце, той внимава да не го стъпче. Жалко му е като го стъпче, извинява се. Този човек, като настъпи някое цвете, казва: „Ще ме извиниш”. Вземе го, дигне. Заобиколи го. Навсякъде е внимателен. Който го няма това чувство, стъпи и казва: „Тук ли се намери?” Иска по целия му път да няма нищо.

 

Вие всички сте станали кореспонденти. Само някой да каже нещо, и целият лагер знае. Само някоя сестра да се облече с някоя хубава дреха, и целият Изгрев знае откъде я е взела. И когато направи някоя погрешка някой, всички знаят на Изгрева. Аз се радвам, че всички знаят, но да знаят как да се оправи тази грешка. Много е мъчно човек да се обхожда. Да има човек обхода, това е много мъчно. Всички хора трябва да се стремят да имат обхода. Това е едно общо качество. Един народ, който има обхода, може да прогресира. Целият народ трябва да има обхода. Вие, като станете сутрин, пожелайте българинът да има обхода. Всички трябва да имат обхода: и съдията, и адвокатът, и учителят, и пр. За какво трябва да мислим? Българите да имат обхода. У българина има една чудна небрежност. Мислете върху следното: българинът да има една хубава обхода. И като работите една година в това направление, да констатирате, че има един малък напредък в обходата. Така както е сега в България, престъпленията се увеличават. Всеки ден престъпления, престъпления, нямат край. Значи няма обхода.

 

Щом казвате, че сте българи и произлизате от една и съща майка, между вас не трябва да съществуват никакви противоречия. (...) Питате: коя е причината за противоречията между българите? Тяхната свещица още не е запалена.

 

Казвам: всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е - когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: „Много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш. Много малка Любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от Любов.” „То - казваме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е.” На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите - нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва.

 

Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата. Те представят неговият запад. Мястото на милосърдието е пък на горната част на главата. То представя неговия изток. Значи мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата.

 

Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тая е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозното чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тия българи живеят около Родопите, около Стара планина. Останалите българи обаче са претърпели криза в религиозното чувство, вследствие на смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека.

 

При българина мястото горе на главата е твърде силно развито, това е упоритостта. От друга страна центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример на силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство. И понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е постоянен, но като не е отмъстителен, скоро му минава.

 

Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от ангелите. Далеч сме даже от разумните хора в света. Например, ако вие направите една статистика за обходата си с хората, ще видите колко малко деликатни сте били в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдения в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на 100 случаи едва 10 пъти е показал благородна обхода. Благородството у жените е 12%, а у мъжете е 10%. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жената и какъв - на мъжа. Би трябвало отношенията на деликатност, благородство да са поне 25%, това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва наполовината на 25%, а именно - 12%. На 100 мисли и на 100 чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25%. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи, 25% представляват едно регулирано положение, а 50% са изключенията. Това показва, какъв грамаден запас има в човека от необработена материя!

 

Влезете ли в един дом, дето мъжът и жената не се обичат, този дом е разделен против себе си. Любовта на този дом зависи от Любовта на майката и на бащата. Ако човек няма Любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Същият закон има значение и в обществата: ако между членовете на едно общество няма никаква Любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията Любов никакъв прогрес не може да се очаква.

 

Българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него. Идете в кафенетата, в селата, българинът никога няма да говори с почитание на жена си, нито жената ще говори с почитание на мъжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества. Като дойде мъжът, и той ще изкара отрицателните качества на жена си. Не само между тях е така, но и между вас е същото.

 

В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. У него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почитание и уважение, там го няма. Вземете вестниците и вижте... Както човек живее, тъй мисли и за другите.

 

На вас ви трябва щедрост. У българина щедростта е слабо развита. На вас ви трябва справедливост, едно благородно чувство към Бога. Това е най-слабото чувство. Единствено силно развито чувство у българина е неговият личен елемент. У българина личните чувства са много силно развити. Когато му стане мъчно в живота, това са неговите лични чувства. Те са на мястото си. Но при нашите лични чувства трябва да имаме предвид личните чувства на всички хора. Едновременно трябва да знаем, че всички хора искат другите да бъдат справедливи към тях. Когато аз искам другите хора да бъдат справедливи към мен, то и аз трябва да бъда благороден в постъпките си спрямо всички хора.

 

Народ без Любов не може да съществува. Колкото е по-силна Любовта, толкова е по-силен и народът, колкото е по-слаба Любовта, толкова и народът е по-слаб. Идеите, мислите зависят от Любовта на един народ. Който и да е на света, трябва да има бъдеще. Народ, който усилва Любовта, има бъдеще, народ, който намалява Любовта, няма бъдеще. Много народи са изгубили своето бъдеще.

 

България се нуждае само от едно нещо: тя се нуждае от Любов. Xората трябва да имат повече Любов едни към други. България се нуждае само от Любов, от нищо друго. Всичко друго тя си има - и пари, и богатства. Много злато е заровено в земята.

 

Ако тук, в България, се внесе Любов, най-малко 10, 15, 20, 50, 75 на сто от несгодите ще се намалят.

 

Любовта може всякога да се приложи. Нещастията и страданията в домовете могат да се премахнат в един момент. Нещастията на българския народ могат да изчезнат моментално. Как? Чрез Любовта.

 

„Какво ще стане с българския народ?” Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: „Щом Бог е с нас, никой не е против нас”. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония във всички народи, Той ще заличи всички погрешки и престъпления, Той ще изглади всички мъчнотии.

 

Старият човек, ако разбира законите на разумността, и в този живот може да се подмлади, да продължи живота си на 120, 200, 300 години. Сега, като не познава законите, още на 45 години почва да се оплака, че хълбокът го боли, че краката го болят, че ребра го болят. И след като дам метод как да се лекува, пита: „Ама ще се излекувам ли?“ Ако си добър, ще се излекуваш, ако си справедлив, ще се излекуваш, ако си разумен, ще се излекуваш.

 

Краката ти трябва да бъдат добри, ръцете — справедливи, езикът — красив, очите — разумни и ушите — разумни. И най-важното, да се научите да не се оплаквате. Има един народ, който най-малко благодари на Бога, това са българите.

 

Мнозина казват, че обичат Господа. Никого не обичат те! Казвам: в своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на Земята. Това е разврат, проказа в света, това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва „Христос възкресе!” Тази година ще помнят българите, че за тях няма „Христос възкресе”, няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот. Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят.

 

Защо и българите не успяват? Любов нямат, Любов им трябва. Бог помага на онзи народ, който има Любов.

 

„Неправда има в света!” Не, няма неправда, но днес действа законът на кармата, на строгата неумолима карма. Ще видите, че само онези народи успяват, имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно.

 

Помнете следното положение: посредственият ученик никога не може да привлече вниманието на един виден професор. Даровитият, способният ученик, обаче, всякога може да обърне внимание на един виден професор. Същото може да се каже и за красивия човек. Способността, красотата на човека са качества, които заслужават вниманието на хората. Защо? Защото този, който може да изработи своята красота, е велик дух. Следователно, когато някой иска да привлече вниманието на Бога, той непременно трябва да има нещо особено в себе си, с което да постигне своята цел.

 

Казвам: българите страдат по единствената причина, че не са били красиви. Европейците, които са идвали, всички са ги считали престъпни типове. Онези, които са се занимавали с криминология, са ги считали за престъпни типове. Липсва красота в душата на българина. По някой път съзнание има, съвестен е българинът, но в него чувството на почит е слабо. Чувството на почит е Божествено. Много българи казват: „Жена е това”. Казвам, че майка те е родила, тя е жена, не бива така да говориш. Ти си роден от жена и благодарение на нея имаш всичко. Ще я почиташ. Някоя жена казва: „Мъж е”. Ти си родена от мъж, баща имаш. Ако не беше баща ти, и ти нямаше да бъдеш, не говори за мъжа така. Баща ти и майка ти да бъдат образци. Почитай другите хора, както почиташ майка си и баща си. Тъй трябва да се тури. Бащата е Любов, майката е Обич. Семейството са тия добродетели: доброта, справедливост, красота и разумност. Семейство, което има тия добродетели, е семейство, а семейство, което ги няма, то е осъдено на смърт. Един народ, който има тия добродетели, има бъдеще. Ако той страда, липсва му нещо от тия добродетели. Всеки един народ трябва да навакса това, което му липсва. Тия неща са необходими. На българина му трябва красива душа. Той няма почитание.

 

Ако хората в 100 години възприемат безбожието, главата ще се спити отгоре, където е мястото на Любовта към Бога и където са моралните центрове. След 200 години формата на главата ще се върне милиони години назад, каквато е при нишите животни. Долната челюст ще изпъкне и ще замяна на животните. Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То повдига човека. Религия, която не дава красота на лицето, черепа, тялото, каква е?

 

Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито. Затова горната част на главата им, дето се намира центърът на религиозността, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство им създава големи нещастия.

 

Понеже у българина е слабо развито религиозното чувство, той е упорит и силно критичен - бръсне без сапун. Ученикът има да се справя с тези народностни качества.

 

За българския народ казват, че има велико бъдеще, че е избран народ. Всеки народ, който изпълнява Божията воля, който живее съобразно Божиите закони, има велико бъдеще. Обаче, отворете историята на българския народ, да видите доколко той е живял по Божията воля, за да бъде велик. Тъй както живее българският народ, има ли бъдеще, може ли да бъде велик?

 

Има един народ, който най-малко благодари на Бога. Това са българите. В моите изследвания народ, който благодари най-малко на Бога, това са българите.

 

Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народностен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също, както да се приближава сламата към огъня.

 

Аз искам в тази школа да се възстанови хармония. Xармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно, един окултен ученик няма право да съди. Ще каже: „Братко, ти си поокалян малко, чакай да те почистя”. Аз няма да му кажа: „Ти си такъв-онакъв”. Нямам право! Аз нямам право да ви съдя. Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешките. Вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда. Когато хората видят последствията от своите грешки, тогава той казва: „Не е този пътят”. А вие, българите, слава Богу, може да ви пратим за критици в другия свят. Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици, като българите: бръснат без вода навсякъде. У всичките българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още от грехопадението. Туй, дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си, със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил 7 см; щом дойде до религиозното чувство, то спада 2-3 см, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: ето где е грехът! Затуй той е критик, няма благоговениие.

 

Думата „любов“ има две значения - любов, обич и милосърдие. Любовта, тъй както у българите се разбира на физическото поле, има нещо неестествено: някой „обича” да яде, „обича” да яде месо, „обича” да яде риба, или „обича” да яде пастърма. Не е лошото в яденето. Не може ли без пастърма? Любовта е силна дума, показва, че човек има един устрем, един стремеж към хубавото, великото. Не, ти не трябва да поставяш никакви препятствия на Любовта! То е едно Божествено течение. Ако поставиш препятствие, то влече всичко. Любовта не е сила, която може да спреш някъде. Тя иска царски път. Тя, ако няма царски път, влече всичко и събаря всичко. Понеже от край време са те учили да ограничаваш, да туряш контрол на Любовта, затова и днес е така. Това е човешката любов. Любовта не търпи абсолютно никакъв контрол, тя не може да се контролира. Любовта, отдето мине, оставя своите благословения на тия, които й отварят път, но когато мине, дето не й отварят път, всичко завлича, нищо не оставя. Така е!

 

Вие се спирате върху онова, което сте придобили. Но, туй, което сте придобили, то съставя основата, върху която вие трябва да поставите новото, което иде. Вие вчера може да сте обичали някого - то е за вчера, но за днес? Всеки ден носи за себе си едно ново откритие, едно ново положение за Любовта. Тази Любов, която вие ще покажете към някого, тя не е само за него. Тази Любов, когато обичате някого, тя ще се разлее към целия свят, към всички същества. Някой път вие, като обичате някого, някой човек може да е в Америка и той се усеща разположен. Ако вие не обичате този човек, и онзи в Америка се усеща неразположен. Той не знае причината. Причината е във вас за неговото неразположение. Причината е в България, без той да знае. Причината на неговото неразположение е, че един българин не е обичал както трябва. Горе ще причините едно малко смущение, ако не обичате. В небето ще причините едно малко смущение. Понеже те са, които ще намерят българина на Земята и ще му опънат ухото.

 

Развитието на един народ зависи от неговото отношение спрямо Истината, зависи от това дали той ще свидетелства за Истината. За да свидетелствате за Истината, вие трябва да осъзнаете, че сте слуги на Господа, а не господари, трябва да си припомните вашите задължения. Вие трябва да разполагате с много познания - и то не само да ги възприемете, а да ги осъзнаете и усвоите. Вие може да изгълтате Божието Слово, но ще ви ползва ли то? Не, то ще ви ползва само тогава, когато го сдъвчете.

 

За да се провери Истината, се иска търпение, нужни са години. Вие трябва да я осъзнаете и усвоите. За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото Истината сама по себе си е светлина, а светлината предава своите вибрации. Но светлината трябва да се се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото.

 

Първото нещо: човек трябва да възстанови Любовта си към Бога. То е задачата и учението на Xриста, учение за възстановяване на тази Любов. По който и да е начин, трябва да я възстановим. Ти се жениш - жениш се, за да възстановиш Любовта си към Бога. Богатство имаш, учен ставаш - всичко, каквото придобиваш, това са условия да възстановиш Любовта си към Бога. Ако може туй да възстановиш, всичките неща са на място. А ако всички неща, които ти се дават, не могат да възстановят Любовта към Бога, всичко туй ще бъде напразно. Утре ще дойде да похлопа смъртта. Отиваш в оня свят.

 

Много пъти си се учил, прераждал си се, но онзи свят, духовният свят, не е такъв, какъвто ти някога си го напуснал. Защото, ако влезеш в духовния свят неподготвен, непригоден за него, няма да го разбереш. Той е свят, диаметрално противоположен на този. Ако ти не си готов, ако твоят ум не е просветен, ако в твоето сърце я няма Любовта, ако ти не обичаш Истината, като влезеш в онзи свят, раят ще бъде пуст. Нищо няма да видиш, никакви светии, никакви пророци. Ти ще се намериш в един свят пуст и никаква красота няма да виждаш.

 

Любовта ражда изобилието. Ако работите с Любов, ще имате плодове. Ако обработвам с Любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от 10, и от 100 декара. Ще кажете, че това е много казано, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: „Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото, ако очакват на себе си.” Направете опит, за да се убедите в думите ми.

 

Казвайте на хората: „Законът на Любовта сега иде в света!” Този народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, трябва да има Любов. Всяко нещо произтича от подтика на Любовта.

 

Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете в името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината? Там, където моралът го няма, там има клетви.

 

Молете се на Бога да благослови езика ви, че всяка дума, която излиза от него, да бъде балсам за страдащите души. Човешкият език може да превърне всеки метал в злато, а всеки обикновен камък - в скъпоценен. Както в езика на човека се крие силата на магическата тояжка, така и в душата му се крие Божествена сила.

 

В българския език най-първо ние трябва да се научим по възможност да употребяваме думите на място. Тъй да употребим всяка дума, че в нея да се вложи искреност. Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот. Не е това задачата ми. Аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга сила като нея. Това можете да го опитате още сега. Когато това нежно чувство се зароди вътре във вас, ще разберете любовта. Аз съм правил много пъти опити. Някой път сте отчаяни, ще се пръснете. Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак и ти казваш: „Е, слава Богу, имал животът смисъл“ - и започваш да мислиш.

 

Да кажем онова, най-великото, значи да кажем думите: „Господи Боже мой!“

 

На български език няма по-висока, по-свещена дума от тая. Българинът като дойде донякъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне и си каже: „Господи Боже!“ Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тия две думи в едно. Като се объркат работите на българина, той е практичен човек, той казва: „Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще ти служа завинаги“. Щом обаче се оправят работите му, той казва: „То не беше нещо особено, аз произнесох тия думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост“, и се отказва. Но не се мине много време Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тая дума, въздъхне, падне и умира. Тъй свършват всички ония, които казват „Господи Боже“ и след това са се отрекли.

 

Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият.

 

Време е вече да се простите с религиозния фанатизъм. Днес в България има много религиозни секти и всяка от тях казва за себе си: „Спасението на човечеството ще дойде чрез нас”. Не, спасението не може да дойде чрез никоя секта, чрез никоя черква, чрез никое верую, нито пък чрез науката. Тези неща са само спомагала. Тогава, кое може да спаси човека? Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора. Значи Божията Любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да вярва в каквото иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи.

 

Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност! То ще остане и ще ни придружава. (...) Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее. От тях той ще се създаде. Питам тогава: какво създаваме ние? Какви работи приготовляват българите за градеж на своето здание в другия свят? Тия тухли, които евреите правиха в Египет, бяха направени от пръст и слама.

 

Ако употребявам често думата „Бог”, ще кажете: той петни името Божие. Ако не употребявам името Божие, ще кажете: той е безверник. Чудно, като говоря за Бога, извеян съм, като не говоря за Бога, безверник съм. Това е неразбиране. Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсилена. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Най-хубавото име, което евреите са имали и българите са го заимствали, е Йеова, а в еврейския език е Йехова, но те никога не го произнасят. Те казват: Йот, Хе, Вау, Хе. Българите казват: нашата Йова. Толкова Йови има, а работите им не са се оправили. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщали се към Господа и тогава Йехова им помагал. Сега, ако ви се каже в името на Йехова да се молите да ви спаси, всички ще почнете да се смеете. Името е там, но Йехова го няма.

 

Ние всички седим пред престола на великия Господ, Който ни даде живот. Защо седим ние тук, да служим на хората ли, или да служим на Бога? Първо трябва да служим на Бога, да знаем, че имаме един чист и свят живот, че имаме един идеал, който трябва да постигнем. Какъв е този идеал? Да, велик идеал е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за половин час от живота си, поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят. Велик момент е този, да почувствате тази висша интелигентност, да почувствате връзката между всички същества от най-малките до най-големите, да почувствате това Великото, което наричаме „Амен“ или „Амин“, или както индусите го наричат „Аумен“, или както други го наричат „Аум“, или както евреите Го наричат „Иехова - Иаве“. Българите пък казват „наяве“, значи всичко разумно трябва да бъде наяве, всичко разумно трябва да става пред онази разумна виделина, която носи топлина в себе си, която носи още светлина и свобода за човешката душа.

 

От думата „любовь“ на български език стават 720 пермутации. Те не са малко за българите. Ако българите разбираха начините, по които Любовта може да се прояви, ако те работеха да се проявят всички нейни елементи, те щяха да бъдат най-великият народ. Ако само разбираха пермутациите на тази Любов! И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Xристос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни. Вие по някой път се стискате и казвате: „Тая няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде!“ Аз казвам тъй: в Любовта, чрез нея всичко може, трябва само да се научат всичките нейни пермутации.

 

В света иде нещо ново. Туй новото го има в душата ви. Не се обезсърчавайте! Вие казвате: „Не вярвайте в хората“. Кажете така: „Аз ще вярвам в Бога, в Неговата свещена книга на Любовта. Второ: ще вярвам в първото копие, което е в моята душа. В този превод, който ще намеря в душата си, няма да се съмнявам. Ще вярвам в моя дух. И най-после ще вярвам във второто копие на моята душа, което е моят ближен. Вярвам във всичко туй, но ще го свързвам с оригинала.“ Сега, като излезете оттук, не искам да кажете: „Това е празна работа“. Не е празна работа това. Тази работа е свещена, тази работа е за вас, вие имате бъдеще. Разбирате ли? Не искайте Господ да ви постави на някой планински връх. Вие не сте за планинските върхове. Ако ви е турил в долината, вие сте в най-добрите условия. Страдаш, унижават те хората, не бой се. Тъпчат те хората, не бой се! Българите, когато искат нивите им да израснат повече, те викат някой овчар да ги тъпче. Не се обезсърчавайте, когато хората ви тъпчат. Не е там въпросът. Всичко ще се превърне за добро на онези, които любят Господа.