1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците

[Ани]

1.4. МОЯТ БАЩА

извадки от дневниците

МАРТ [1918 г.]

... Татко хич не го е еня, че гълчат мене за него. Целият град знае за неговите ’’подвизи”, но той е горд и наперен в стегнатата си офицерска униформа....

1 АПРИЛ [1918 г.]

Татко е пак на война. Плачем за него; ако не е комарджийството, той би бил добър баща и заплатата би стигала...

АВГУСТ [1923 г.]

„... Поставя ме до елеватора да поемам мокрите керемиди. Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст. Там щях да завърша земния си живот, там при гроба на клетия ми баща.

Ходих при „него”. Заведе ме хазаина му, стария Никола Алтъпармака. Посочи ми изравнената тревясала могилка с разбит кръст. Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща. Знаят ли новозагорки коя е тази, която ридае над този запуснат гроб. Кое е това момиче с бяла рокля, която им раздава зрели плодове да споменат баща й...

Които го познават, казват: - Цяла бащичко си - само, че той със сини очи. Алтъпармака вика, че съм „одрала” баща си не по очите и косата, а по нрава. Татко свирил на кавал и играл с децата. Татко веселял цялата махала с песните си и хубавия си глас. Татко това, татко онова. Заведе ме в стаичката, в която е живял и издъхнал внезапно - със син кръст около пъпа. Един овчар твърдял, че има отравяне и, че могъл да го спаси, докато ония които го вардели и бързали да го погребат го натирили със заплашвания за бой. Това било по спорове за нивите между Кортен и Н. Загора. Тогава той бил надзирател по шосетата, където работели италиански работници. От тях татко ще да е учил говоримия им език, че тогава още го смятали за „учен човек”. Ползвал се и от руски език -библиотеката му показва, че обичал поезия и даже философия. Може би се опитвал и в стихотворство.

Да, още топло тялото с роса пот по челото, погребали го без ковчег с една само чергица по-скоро, по-скоро. И когато майка ми пристига той е вече погребан и хората се връщали от гробищата. Защо са посегнали на живота му? Предлагано му е подкуп, за да „мръдне” пътя другаде, а не по нивите им. Но всички знаят, че той е неподкупен.

В неговата малка стаичка - тука е издъхнал, на същото това дървено легълце. Кой може да ми каже самата истина?

Мама пере предсмъртната му риза и това, което се мъчел да повърне прави дупки на ръжда по бялото платно...

Искам да посадя дърво на гроба му, високо плодно дърво, вечно дърво - искам... Но това ще сторя може би в друго поле - високо - плодно - вечно дърво.

Самоук, горък сирак, девето дете на сирота майка и хитри братя - те още тогава го изиграват с „мюлка”. [(тур.) недвижим имот]

От него имам на руски Пушкин цял целеничък, „Изгубеният рай” от Милтон, нещо от Дикенс, Смайлс - и колко още, все в кожена подвързия, все с неговото скъпо име.

Обичал децата си. „Миличките ми дечица, миличките ми” - целува портрета им, същия ден, когато се готви да си отиде вече при тях, същия, последния ден. Кой може да ми каже истината и защо...”

17 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА

Прилагам портрета на баща ми. Ето го, миличкият и непознат за

мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома.

В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен. Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина. Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си.

Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец. Писмата му били хубави. Страшно обичал книгата. Всичките му томове са подвързани грижливо - едни с кожа, едни с хубаво платно, снабдени с щемпелувано името му. В края на всяка прочетена книга, върху бялото поле е оставял бележки от прочетеното. По подчертавките и бележките, и аз като Татяна в „Евгений Онегин” можах да надзърна отчасти в неговата будна и нежна душа. Оставил е немски, руски и италиански книги. Немски е изучавал чрез немско евангелие, сравнено с българския текст, италиански - от своите работници - бил е кондуктор. От него ми е „Изгубеният рай” от Милтон, целия Пушкин и -отчасти Лермонтов. Обичал е и стиховце да пописва... Твърде много е бил привързан към мене. У всяко писмо е напомнял на мама „хубаво да ме гледа”.

Още малко добавям за баща ми. Майка му - баба Въла е живяла 104 г. и е оставила на света 13 деца. Татко - седмия е трябвало да слугува по чужди врати, за да получи малко класно образование.”

27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

„ ... А дали наистина татко ще срещне горе бр. Пеньо Киров, бр. Стойчев, бр. Тихчев, Дързева. Наистина ли? Колко е хубаво това! Дали пак ще се въплоти на земята? Колко хубави неща научих още за него! Денем слугувал в един Т. Сейменски чорбаджия [Търново Сеймен -Симеоновград], а вечер на светило от кълчища, лой и катран е чел и се обогатявал с познания. Майка ми никога не го е видяла сърдит и намусен. Знаете, бил доброволец в сръбско-българската война, имал отличие.”

4 ЯНУАРИЙ 1928 г., София

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

„... Асавита иска портрета на баща ми! Той има чело, брада и израз на някакъв Христо Ботев!! Миличкият ми баща! Никак не го зная и нямам представа за него. Познатите му живи съвременници го боготворяли. Той имал прекрасно сърце! Обичал тъй много книгата! Оставил ми е ценни съчинения, Пушкин в оригинал - целия. Опитвал се да учи немски и италиански езици чрез евангелието. Чел, сравнявал и учел. След прочита на всяка книга оставял ценни бележки. Обичал да пописва и стиховце, казва майка ми. По „книжовния” въпрос те никак не се разбирали и често любовта му към книгите ставала причина за неприятни сцени в семейството.

Колко се радвам, че Асавита ще държи в ръцете си този скъп портрет, окичен от мен с цветя! Нека и неговата душа усети полъха на Асавита ...”

БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:

• Баща й е бил сирак. Майка му - баба Въла е живяла 104 г. и имала 13 деца. Той е седмо или девето дете.

• Слугувал е при един Т. Сейменски чорбаджия. [Търново Сеймен -Симеоновград]

• Самоук, обичал книгите, учил чужди езици, пишел стихове.

• Доброволец в Сръбско-българската война. Има отличие за участие във войната.

• Работел в Нова Загора по строежа на проектирания път Кортен -Твърдица като „кондуктор”.Той бива отровен понеже отказва да приеме подкуп и изкриви пътя така, че да не засегне нечия нива.

• След това майката на Олга Славчева се омъжва повторно и Олга има втори баща - офицер. (Някой път тя го нарича „татко”, а някой път „очув”, което означава втори баща, пастрок.)

• Когато говори за баща си, тя казва, че имал брада и коса ала Христо Ботев. В писмо до Асавита от 17 декември 1927 г., Олга Славчева прилага портрет на баща си, който Асавита връща с кратко писмо от 1 февруари 1928 г.