ШКОЛАТА

[Ани]

глава 6

ШКОЛАТА

След „Наука и възпитание" и „Възванието към народа ми", творческата и духовна дейност на Учителя Беинса Дуно се разгръща в ежегодни срещи, започнали от 1890 г., за които нямаме пълни „бележки" до 1909 г. След тази година, съборите продължават през. август в гр. Търново с по-голям брой присъствуващи. От тях са останали по-пълни стенографски бележки, известни като протоколи на Веригата.

На срещите са били поканени братя и сестри, чийто брой се е движил между 30 и 60 души. Войната през 1913 г. ги прекъсва за кратко време, а на 8 август 1915 г. са забранени от комендантството в града.

Следват страници от протоколите от срещите на Веригата от 1909 до 1915 година:

15 август 1909 г., събота, 10.30 часа сутринта

Годишната среща беше открита от г-н Дънов с встъпително слово:

На тазгодишната среща ще направим първата стъпка на Веригата. Тази верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви отгоре надолу и не действува еднакво при всички народи. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие работите за Бога. Ще дойде време, когато ще познавате тези ваши братя, които си имат своите отличителни белези и се разпознават, но те никога няма да дойдат при вас, за да ви се препоръчат.

И така, когато срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната си връзка с тях и няма да стане въпрос за вашата религиозна принадлежност или за ваший път. Те са хора, които само помагат на света u мълчат. Има някои, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чукът, но с чука не можем само да пробием нещата, докато Духът е оня, който ги стопля. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем. С огъня, който е Любовта, ще можем да стоплим сърцата на хората.

Затова всеки, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото Той е изворът...

Верига? Това означава, че ние се движим във Веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякох ви с нишките на Любовта".

Божественият ум стои над всички същества. В Божие присъствие човек не може да греши.

Слънчевата светлина възприемаме благодарение на една мрежа, която се намира около нас тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и се появява като светлина. В пространството тази светлина я няма...

Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Тя е дреха на душата. И на тази дреха всички създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината. Изчезне ли душата изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината...

А сега ще ви говоря върху думите на Христос от Евангелието: A3 СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. A3 СЪМ ЖИВОТЪТ.

В мистично отношение те означават един цикъл завършен кръг от Небето към земята и от земята към Небето.

Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане...

Истината това е знанието, мъдростта...

А животът означава цялото богатство, което човек придобива от страданието. Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа.

Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не може и да възлиза. Щом влезете в

Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и да дойдете на земята да помагате на страдащите. В сегашния период вие се приближавате към вашето равноденствие. Но трябва да знаете, че без страдания няма любов.

Страданието е символ на велика жертва, която Бог прави заради човека. Когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Ьог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Бога и Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм в нея. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас, защото сте свързани помежду си от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, посадено от Бога, и ако не се ползувате от създадените за вас условия, ще се пристъпи към отрязване, за да се освободи общият организъм от страданието...

А любовта ви към Бога може да се прояви само във вашия живот.

При Стъпката, която ще направим през тази година, необходимо е да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие. Човек може да влезе в рая, но да не бъде негов член, също както може да живее в една държава, без да е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и при това да ги изпълни, още преди да ги изявите.

Винаги, когато в човека дойде дух, внушаващ му желанието да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Смирението е нужно, защото хората, когато станат горделиви, скоро остаряват. Те не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме помежду си, това го иска Небето; да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението,то е долината на душата, където могат да цъфтят най-хубавите цветя. Там бликат най-хубавите извори, от които пътникът може да утоли своята жажда...

Смирението е качество на душата, а мекушавостта произлиза от страха. Между смирение и мекушавост има разлика. Така, че когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, да знаете, че това е действие на Духа. Заедно със смирението ви е нужно още едно качество кротостта...

В света, в които се движите, действуват различни влияния и духове, които влизат в общение с вас и тогава ви се променя настроението. Тъкмо тогава трябва да бъдете много внимателни...

Има два момента в живрта: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Започнем ли да действуваме, опорната точка е Небето, а почиваме ли Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние у вас, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление и не говорете нищо на хората. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеитба. Говоря ви това, защото вие, които се ръководите от Духа, трябва да се съобразявате при действията си и тогава работата ви ще бъде много по-успешна. Не е важно колко ще посеете, а колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че като са говорили, много работа са свършили, но това не се знае, защото плодът е който ще определи резултата от работата.