ХАНО

[Ани]

ХАНО

Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи

една такава необяснима периодичност

. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което,

колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.

От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност.

Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено.

Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име.

Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство. В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди.

В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и дисциплина.

В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата му част се намира червеният гигант Алдеберан - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик. Алдеберан има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Дава много ярък и силен белег във влиянието на съзвездието Бик: голяма жизненост и активност на всички процеси в организма на човека. Интересното в Хаидите е, че всички звезди в тях се движат с непонятна скорост, неотбелязвана за другите звездни купове, затова често ги наричат "Движещ се звезден куп". С грамадната си скорост, Хаидите придават на своето влияние голяма жизненост, възможност за притежаване на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата Звездни купа в Бик (както отбелязахме и за други Зодиакални съзвездия със Звездни купове ) придават с влиянията си мекота, топлота, майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата.

В съзвездие Бик се намира и един от най-мощните източници на радиовълни - т. нар. Ракообразна мъглявина. Подобна е на тази от съзвездието Водолей и също така е създадена от звезда, която преминава в нов етап на своя еволюционен път, разпадайки се на силови ядра, които са начало на нова галактика. Тези силови ядра се разпръскват по всички направления със скорост 1 000 километра в секунда. В потвърждение на тезата, че звездите на известен стадий от своя еволюционен път започват да се разпадат на силови ядра, е съвременната хипотеза, според която преди 6-7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив: една звезда се разпаднала на силови ядра, които дали начало на Небесните образувания в сегашната Слънчева система.

Цялото богатство на Небесни образувания в съзвездие Бик ни дава основание да приемем, че от планетата зад Плутон изтичат сили с могъщо влияние върху Земята, върху живота на нея и върху човека. Съзвездие Бик има отношение към шията в човешкото тяло, където се намира една от най-важните жлези с вътрешна секреция - т. нар. щитовидна жлеза. Тя отделя хормонални вещества, които имат изключително важно значение за организма: активират окислителните процеси в тъканите, особено в мозъка, усилват процесите на разграждане в организма, имат влияние върху растежа и развитието на младите организми. Хормоните на щитовидната жлеза оказват влияние върху централната нервна система, като повишават възбудимостта в човека. Премахването й у млади животни води до изоставане в растежа, рогата, копитата и космите стават чупливи, козината оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната. Подобни явления се наблюдават и при човек, когато по различни причини тази жлеза е с понижена функция: подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба и набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, отпуснатост, вялост, апатия, отслабване на половите функции. Тези факти ни дават основание да приемем, че Планетата зад Плутон, която има отношение към съзвездието Бик и от там - към шията, със своите влияния действа много благоприятно върху Земята и върху човека, давайки преди всичко възможност за растеж, голямата жизненост, дълголетие и изключителна проникновена сила на ума.