1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

[Ани]

1.10. РИЛА-СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА

Съборният ден - 25 август, 1968 г.

МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Тъмно е още.

Като че ли всичко спи в палатките и в хижата край Второто езеро.

Но ето - тук и там пламват малки светлинки в ранния час.

Пробуждат се вече братята и сестрите още в тъмни зори.

Днес е Съборният ден.

Днес празнуват на Слънцето великите Същества.

Днес празнуват и в цялата наша Слънчева система, на всички

планети,

Светлите Сили на Доброто, на Разумността, на Любовта.

Днес празнуват и учениците на Всемирното Бяло Братство в

България.

Днес е велик, свещен, необикновен, тържествен Ден.

С тихи стъпки, бавно, спокойно, се изкачваш по стръмния път

- нагоре, към Молитвения връх.

В полутъмнината едрите клекове едва се отличават от белезникавите

скали.

Нагоре, стъпка след стъпка, все нагоре, още нагоре!

Ето вече скалите на Молитвения връх.

Само неколцина от братята и сестрите са пристигнали вече тук.

Техните фигури едва се очертават в здрача на източния хоризонт.

Но, един по един, съвсем безшумно, без да произнесат ни дума,

стъпват на стръмната гола скала и заемат своето място и други

братя и сестри.

Никой не нарушава свещеното очарование на ранното утро.

С песен започва Денят!

Не! - Всеки, възлизащ когато и да било, през всяко време на деня,

на Молитвения връх, се потопява мигновено във вечната, велика и

свята песен,

която ни за секунда не спира тук.

Песен - небесна Песен, тиха, дълбока, всеобхващаща,

едновременно близка и далечна, неизразима, неопределима,

могъща тайнствена Песен на водите, изливащи се от Езерото на

съзерцанието,

падащи в множество ръкави-потоци надолу по стръмните скали.

О! Колко велика, колко могъща е тази Песен, особено в тишината

и полутъмнината на приближаващото утро,

Тя се носи през пространството, обгръща те, издига те,

потопява те във света на Великото.

Тя ти шепне слова, каквито нищо земно не може да изрече

Песента на водите, изтичащи, падащи надолу, по стръмните и

от Езерото на съзерцанието!

Денонощната, безспирната, вечната Песен, която обгръща винаги

Молитвения връх!

Ще можеш ли да я чуеш - да я чуеш истински?

Да я доловиш, да я възприемеш, да я вплетеш в потайните глъбъни

на душата си.

Да чуеш Божия Глас, да видиш отворено пред очите си Небето?

Да се докоснеш до безкрайно Великото чрез нея, с нея?

Вслушай се!

Като неясен, дълбок, слят в едно цяло фон, като едва доловим, едва

чут съпровод на песента на водите, идваща към теб от Езерото на

съзерцанието,

- от ляво, от низините, от бездните, идват тихите звуци на водите

изтичащи, падащи надолу по скалите на Второто езеро.

Два тихи, далечни и близки, неизразими, неопределими небеса

оркестри

свирят, пеят, тържествуват сред нощната тишина.

Великата Симфония на водите, Симфонията „като глас на много

води",

носеща се към теб едновременно от две страни, е напълно

безупречно,

до съвършенство издържана, изпълнена.

Тя е дело на безкрайно велик Композитор.

Тя е дело на безкрайно великия Творец.

Ето - дълга тясна ивица слаба червеникава светлина постепенно се

очертава далеч на изток между все още тъмните облаци.

Едва забележимо, но непрекъснато тя расте.

Близко е вече утрото.

В далечината едва-едва мъждукат светлините на Говедарци

Идва Свещения Час!

Гледаш на изток. Дълго се взираш на изток.

С очите си не - с душата си се сливаш, потъваш в пробуждащото се

утро.

С душата си потъваш, сливаш се с първите трепети на раждащия

се ден!

На Молитвения връх!

В началото, в пробуждането на Съборния ден!

Защо сълзи изпълват очите ти?

Защо горещи капки се стичат една след друга по бузите ти?

Откъде, защо идва, защо е дошъл този поток?

Смъкни се до земята, стопи се, изчезни от съзнанието, от душата

ти, личност, която си жадна за хорска, за световна слава,

за удоволствия, за материални блага, за почести, за похвали

преклонение;

ти, личност, която принизяваш, която издребняваш, обезценяваш

всичко,

до което се докоснеш;

която оскверняваш и опошляваш Великото, Свещеното,

Безсмъртното.

което Бог положи в човека, в теб;

ти, личност, която обсебваш, която искаш да обсебиш не само

земното,

но и - небесното, Божественото, свещеното, неприкосновеното;

ти, личност, която слагаш своя собствен подпис под Божественото,

което Бог чрез Учителя ни даде;

ти, личност, която казваш „аз", там, където трябва да говори,

където трябва да се чува само гласа на Божественото,

гласа на Учителя, на Бога!

На Молитвения връх, в пробуждането на Съборния ден,

пред лицето, в присъствието на безкрайно великите Същества,

пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство,

пред лицето, в присъствието на Учителя, на Бога,

ти не можеш да не заплачеш - толкова ти се чувствуваш малък,

нищожен, слаб, недостоен, несъвършен, жалък,

пред безкрайно великата Светлина, която се разлива сега пред теб;

пред светлите Ангели, пред великите Същества,

които невидимо присъствуват сега тук!...

Остави сълзите да текат, да се стичат по лицето ти, по бузите ти!

Остави ги да текат, защото нямаш засега друг изход в твоето

несъвършенство.

Остави ги да текат, защото наистина си безкрайно малък

пред безкрайно Великото...

Плачат не очите, не физическото същество - плаче душата,

осъзнала,

почувствувала какви светли, какви сияйни върхове се издигат пред

теб,

и колко малко си направил, какви нищожни усилия си употребил до

днес,

да се приближиш, да се приближаваш непрестанно към тях!

Плаче душата, осъзнала своето несъвършенство.

Плаче душата, защото очите й са се отворили.

Защото се е пробудила от своя земен сън.

Съмнало е вече напълно.

Всички са заели местата си.

Ето, изгрява вече Слънцето.

Слънцето - любовта, живота, смисъла, идеала на всеки живот.

Слънцето, което ни е родило, което ни храни, което ни обича.

Слънцето - живият Извор на всяка любов, на всеки живот, на всяка

светлина.

Туй, от което, чрез което и в което живеем.

Слънцето - великият Служител на Бога!

А какво е Бог - Който се изразява чрез милиарди Слънца?

Започва програмата - Молитвеният наряд, определен за Съборния

ден.

Над пробудените, просветнали вече долини, върхове, скали,

бездни,

прозвучава от стотина уста свещената песен „Фир-фюр-фен".

Тя се носи високо, високо, толкова високо, макар да е пята тихо,

от потъналите в екстаза на Божественото души, че ни отнася,

приобщава ни към безкрайно Великото...

Следват: Добрата молитва, 91 псалом, Молитва на Царството, Тайна

молитва, Молитва за Всемирното Бяло Братство, избрани текстове

из Евангелието, песента „Ще се развеселя".

Чете се беседата „Божият план" от тома „Ценната дума".

Следва формулата:

„А ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННИЯ ИСТИНСКИ

БОГ, И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ."

Наряда завършва с песента „Напред да ходим смело".

Огледай се наоколо.

Гледай, гледай, гледай!

Опитай се да проникнеш, да обхванеш, да нарисуваш изцяло

Картината,

която те заобикаля тук от всички страни.

Невъзможно е това!

Кой би могъл да изрази - да опише с думи, да нарисува с четка

делата на Бога?

Кой би могъл да ограничи, да установи, да формулира с човешки

средства

Безграничното?

Кой би могъл, кой би се опитал да съперничи с Бога?

Невъзможно е това!

Слаби са нашите сили, нашите слова. Недостатъчни са.

Слабо, недостатъчно е всичко, с което бихме се опитали да

обрисуваме

картината, да изразим свещеното, величественото, Божественото,

което ни заобикаля тук от всички страни...

Безкрайни планински простори!

На изток, на запад, на север, на юг.

Планините, скалите, върховете, бездните, разкриващи се

почти под нозете ти, тук, когато си застанал на Върха,

езерата, потоците, водопадите, вечнозелените клекове.

безкрайно великата Симфония на водите от Езерото на

съзерцанието,

разкриваща се върху фона на съпровождащата я, едва чута песен

на тия от Второто езеро - всичко това се слива в нещо, за което няма

думи

- нещо неземно, свещено, Божествено, неизразимо.

Право на изток са неясните, обвити в нежна мъгла, синьозелени

далечини

на самоковските полета, гори, хълмове, долини.

Високо на югоизток чертаят рязко начупения хоризонт величествените

Рупи.

Това е Човекът, Великанът - Титанът, с ясно очертани на десетки

километри

глава и туловище, легнал гърбом за вечни времена тук, на

хоризонта,

за да говори, за да разказва, да учи завинаги хората:

колко безсмислена е, колко безнадеждна е всяка борба срещу Бога,

дори и на тия, които са били много близко до Неговия Престол.

Скъп, безценен, крайно необходим урок за човека, за днешния

човек,

възгордял се от своята сила и мощ, от своите знания и постижения.

На запад и северозапад е Седемострунната арфа на Рила:

амфитеатрално разположените, свързани едно с друго с бистри

потоци,

Седемте рилски езера: Главата, Сърцето, Бъбрека, Близнаците,

Първото, Второто и Третото езера от тази чудно красива група.

На югозапад - величественият, гордият и непрестъпен „Харамия",

надвиснал строго над покаещите се в нозете му „Близнаци",

с Езерото на чистотата, простиращо се на широките поляни

край неговите югоизточни склонове.

Горе, на юг, високо, много високо над Езерото на съзерцанието,

много по-високо от самия Молитвен връх, впити в небето,

се простират „Червените салони".

Там, всред скалите, на самото било, с поглед точно срещу Рупите,

които се открояват тук в пълното си величие, е палатката на брат

Борис.

Да! Той наистина трябва да бъде тук!

Той наистина трябва да проправя пътя за всички нас нагоре!

Не случайно, не произволно той е тук.

Видимите, външните неща имат своя дълбок вътрешен смисъл.

Комуто е много дадено, от него най-много се иска.

Този, върху чиито плещи лежи и за в бъдеще ще лежи огромната

тяжест,

Свързана с правилното ръководство на братския живот,

той наистина трябва да бъде кален повече от всякога, повече от

всички.

Той наистина трябва да може да издържа, да устоява на най-

страшните бури.

Защото бурите - огънят, страданията, изпитанията - са занапред.

Много близко са вече те и само могъща ръка и будно съзнание,

свързани непреривно с Небето - с Учителя, с Бога, ще ни преведат

успешно

ще ни преведат през огнените изпитания, които идват за нас,

за цялото човечество, за всички...

Не всекиму е дадено това!

Мнозина искат да бъдат ръководители - да командват, да

нареждат.

Мнозина искат да бъдат нещо като „учители", да бъдат заместници

на Учителя,

който е един, единствен, неповторим, незаменим, недостижим.

Мнозина мислят, че те най-добре знаят, най-добре разбират

нещата,

че те най-добре знаят какво и кога трябва да се направи.

Много са критиците!

Но никой от тях не знае, не подозира - каква духовна мощ,

каква издържливост, каква жертвоготовност, каква преданост и

чистота,

какъв ясен поглед за всичко, което става, са необходими,

за да можеш да бъдеш истински духовен водач!

Не за всекиго е това. Не всеки може да издържи това.

Налага се да бъдем по-скромни!

Наистина, страшна беше бурята - двудневната денонощна снежна

буря,

която се разрази, няколко време преди съборните дни, в Рила,

на лагера, и още повече горе, на билото.

Но издържа, не се подаде, не бе отвлечена от бурята палатката,

впита здраво между скалите, на самото било на „Червените

салони".

Издържа, не избяга, не напусна при звездното си обиталище брат

Борис.

Всичко е символ.

Небесен белег - указание на Провидението за това.

което има да става.

Ний трябва да обичаме нашите ръководители!

Ний трябва да им бъдем предани тъй, както те са предани

на Божието дело - на Учителя, на Бога, на Христа.

Защото в тях, чрез тях - чрез нашата любов и преданост към тях,

ний ще постигнем нашето истинско обединение и нашата истинска

сила.

Затуй ний трябва да им изпращаме непрестанно нашите най-добри

мисли,

нашите най-добри чувства и пожелания - за здраве, сила, живот,

за абсолютна вяра и издържливост.

Ний трябва да се сплотим напълно единни около нашите

ръководители,

да им даваме винаги нашата безрезервна подкрепа в тяхната трудна

задача.

Ний трябва да преливаме нашите сили към техните сили,

нашият живот - в техния живот, нашата вяра в тяхната вяра.

Като в могъщ обединителен фокус, ний трябва да съберем в тях

силите си,

- да действуваме в хармония с тях, чрез тях.

За да можем да растем всички заедно.

За да сме обединени всички в едно.

За да се получи мощен поток от сплотени духовни сили.

Поток, насочен в единен устрем, към една цел, в една посока.

За да можем с успех да разрешим задачите, възложени на всеки

поотделно

и на всички като цяло - от Небето, от Светлите сили,

от Учителя, от Бога!

В единството е нашата сила!

В нашата абсолютна сплотеност около Братския съвет е нашето

единство.

Нима с болезнените, произтичащи от съмнителен източник лични

амбиции,

ще можем да направим нещо наистина полезно за Братството?

Нима не можем да разберем тази най-проста, очевидна истина,

че с нашата „добре обоснована", а всъщност късогледа критика,

ние не само че не допринасяме нищо, а само разединяваме,

разрушаваме?

Идват, близко са, много близко са вече дните на страшни бури,

изпитания,

сътресения за цялото човечество, за всички хора и народи,

когато ще бъдат абсолютно необходими - здрава ръка, мощният

дух.

проницателното око на тези, които наистина могат да ръководят.

Необходимо е да гледаме реално на нещата - да не тръгваме след

тия,

които сами не знаят пътя.

Защото истинското ръководство е преди всичко в това

- да си готов на всичко, да можеш да устояваш на всичко,

да можеш всичко да дадеш, всичко да пожертвуваш за Божието

дело.

А там, дето говори личността - обикновената, дребнава,

ограничена човешка личност - това е невъзможно.

Не може дребнавата лична амбиция да стане истински духовен

водач.

Ний трябва да се отличаваме преди всичко със смирение и

скромност.

Фактически, истинското ръководство е от Горе - от Учителя,

от Светлите сили, от Бога.

И доколкото ние се вслушваме в тях, доколкото изпълняваме тяхната

воля,

дотолкова ний можем да бъдем истински ученици, истински

ръководители,

истински хора.

Затуй - да се вслушваме внимателно в това, което ни се нашепва,

за да преценяваме с абсолютна точност какво е то и откъде идва,

какъв е неговият произход - отдясно ли иде или отляво?

Погледнете: неизгледни са полетата, побелели, узряли вече за

жътва,

чакащи трудолюбивата братска и сестринска ръка.

Работа има за всички. Работата е много, премного.

Жътвари са нужни - работници на Божието дело.

Но не с дребнави лични амбиции, с гордост и самомнение,

трябва да пристъпваме към работа, а със смирение, със скромност,

заемайки винаги последното място, трябва да се включваме в нея.

Така ни е учил Учителят. Така е учил Христос.

Това Бог изисква от нас.

Затуй тези, които непрестанно се занимават с критика,

положително не са намерили още своето истинско място в общото

- в Божието дело.

А тези. които образуват или се опитват да образуват школа вътре в

Школата.

където те да бъдат нещо като по-големи или по-малки „учители",

те положително не знаят какво вьршат и кому служат.

Те положително не знаят кой ги вдъхновява в тази им дейност,

колко и благовидни да са наглед техните намерения,

колкото и да си въобразяват и да внушават и на другите,

че са в непрекъсната връзка с Небето - с Ангелите.

с великите Духове, с Учителя, с Бога...

И за тях с още по-голяма сила се отнасят думите на Христа

„Господи, прости им, защото те не знаят какво правят."

Казано е, че в последните времена лукавият ще съблазни мнозина

Пазете се да не попаднете неусетно в неговите примки

Дръжте на нейното подобаващо място дребнавата, ограничена

себична личност,

Не й позволявайте да заема престола на вашия живот, на вашата

душа,

на вашето същество...

Пазете се от духовната гордост, която може да ви погуби.

Да служим на Бога - това значи преди всичко да забравим себе си.

Да забравим, да отхвърлим нашето нисше, ограничено,

несъвършено,

почти винаги заблуждаващо се „аз".

Да заживеем с нашето върховно, истинско, Божествено Аз"

- да заживеем с Бога.

Бавно, един след друг, слизат братята и сестрите по тясната

пътека,

водеща от Молитвения връх към палатките на лагера.

Тук, на неголяма полянка, започват гимнастическите упражнения

и Паневритмията.

Божествените звуци ни отнасят в небесата.

Музика, движение, слово - всичко се слива в една мощна сила.

която изгражда новия човек.

След закуската, към 10 часа, в друг „салон", обиколен от всички

страни

с вечнозелени клекове, се чете .Закона на служенето",

от Първа серия беседи

„Християнското учение казва, че Синът Божи не дойде да Му

послужат,а да служи."

„Бог така е направил света, че природата се подчинява на една

най-слаба наглед сила - Любовта."

„Христос иска всички да Му слугувате - онези, които искат

да му бъдат ученици, да Му слугуват в широк смисъл:

да слугуват на страдащите, на тези, които са смутени, натъжени,

да повдигнат техния дух."

„От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света,

не трябва да се боите ни най-малко.

Трябва да благодарите на Бога, че те идват.

И няма защо да се стараете да ги предотвратите, а и никак не

можете

ги предотврати. Те ще минат и ще принесат своето добро."

„Който служи на Мене, Мене да последва."

Великото Божествено Слово е за всички.

С отворени души и сърца трябва да приемаме Божественото

Слово,

което звучи в Съборния ден.

Защото близко е времето, когато ще чуем Гласа Му:

„ЕТО, ПРАВЯ ВСИЧКО НОВО!"

С-во, 30.VIII.1968 г.