1. Благодарността е от висш порядък

[Ани]

1.

БЛАГОДАРНОСТТА Е ОТ ВИСШ ПОРЯДЪК

Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния свят. (26/стр. 197)

Благодарността е една дума от езика на древните мъдреци, който и досега е останал неразбран. Една от думите на тоя език е благодарността. Така я превеждам аз на български език, но тя все още остава неразбрана. (26/стр. 103)

Благодарността и признателността представят магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля. Той пада в кладенец и оттам гледа на външния свят. (11/стр. 198)

И когато казвам, че трябва да бъдете благодарни, разбирам най-възвишеното състояние на човешкия дух. (1/11:5)

...Навсякъде съзнавам, че всичко, което Бог е направил, е добро — тогава съм най-добър. Когато съзнавам, че светът не е направен както трябва, не съм най-добър. Когато съм благодарен на всичко, аз съм най-добрият, туй подразбирам практически. (5/стр. 249)

Да се молиш, това значи да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на Любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. (27/стр. 149)

Питам: Какъв е светският и какъв — Божественият живот? Ще направя едно сравнение между светския и Божествения живот да видите в какво седи разликата. Когато човек яде, нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено от Бога, той е в светския живот. Когато човек яде и благодари на Бога за всичко, което му е дал, той е в Божествения живот. Когато някой млад момък се хване на хорото до някоя мома и не благодари на Бога за здравите крака, които има, нито пък съзнава, че момата до него е от Бога създадена и Нему принадлежи, той е в светския живот. Обаче ако този момък благодари за здравите си крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е в Божествения живот. Следователно всичко, което човек върши несъзнателно, е светско; всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено. (29/стр. 116, 117)

Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия. (47/стр. 277)