7. Жажда към знание

[Ани]

7. ЖАЖДА КЪМ ЗНАНИЕ

Устремът ни към знание е устрем към мъдростта. В света съществува един обикновен живот, където формите на мисълта са статични. Езикът с който си служим относно светлината, за тези хора звучи неразбран и чужд. Тези хора мислят елементарно и не са успели да преживеят краткия и великолепен миг на самовглъбяването. Затова и реалността за тях не е реалност. За тях всичко е ясно, просто, не е нужно човек да мисли и троши ума си. Те не се вълнуват, когато земята се облива със светлина, те не реагират и когато живеят в пълна тъма. За тях не е интересно да знаят, че целия органически мир почива върху принципа на светлината, принципа на мъдростта. Как ще ни разберат те, когато се докосваме до скрития смисъл на живота и се опитваме да се изкачим на високите върхове на познание, което привлича погледите само на известна категория хора? Ние казваме и с не патетичен глас, макар че идеята е облята в красота и блясък. Светлината е ручей от дълбокия извор на мъдростта. Светлината от слънцето прониква живота, без слънце животът на земята би пресекнал моментално. Но човек само физически ли живее? Мъдростта е слънцето, което поддържа духовния живот на човека, лъчите на това слънце проникват всичките клонове на културата. Така е, без светлина всичко би пресекнало моментално, също, както на физическия свят. Никой не иска да умира, нито физически, нито духовно. Страшна е физическата смърт за човека, но колко по-страшна е духовната.

Жаждата към знание не е нищо друго, а безспирен устрем към извора на мъдростта. Хора, които жадуват за тази вода се различават - имат отличителни белези. Те живеят, живеят вътрешно, богато. Жизнена необходимост за тях е не само обикновената светлина отвън, но и тази, която идва отвътре. Тя е като въздуха и без нея те се чувствуват мъртви. Затова, както в миналото, така и днес мъдростта упражнява огромна привлекателна сила - истински магнит. Единствено тя на земята ражда светлина и подарява на човека знанието. От никъде другаде човек не може да получи тази светлина и знанието би останало само далечна и неосъществима мечта, ако той не се домогне до изворите на мъдростта. Единствена мъдростта уталожва жаждата на човека към знания, единствена тя внася светлина и осмисля живота с всичките противоречия, страдания и конфликти, за да предаде на края - съдържание, смисъл, красота, израз. Мъдростта съдържа необходимите елементи при които се изгражда духовното тяло на човека, което на изток се нарича “будическо”.

Всичката дейност на Великите Учители още от древността, като се започне от Атинските философи, до тия на изток и до дълбоката проповед на Христа и ония до наши дни и до Учителя е била насочена единствено да задоволят жаждата на човешката душа. Човекът копнее за мъдростта, жадува за светлина, за знания, защото знанието, светлината правят живота разбран, лек, приятен, смислен. Мъдростта поддържа равновесието на живота, поддържа онова, което наричаме ред и порядък. И ако на Земята дори и в обикновения живот на известни хора намираме зачатъци от ред, то причината е пак в мъдростта. Тя подхранва и укрепва идеите, тя е която дава тласък на творческите сили на човешкия ум и дух. Първа тя ни запознава със светлината. Без мъдростта в един свят би било така тъмно, както на земята без слънце. Човекът се познава по жаждата и устрема към светлината, към мъдростта.

Жалко, че на Земята не всички обичат светлината, защото още по-жалко не всички могат да живеят в светлината. Както на Земята се срещат червеи и животни, които не могат да живеят на светлина, за тях нощта и скритите пазви на земята представляват техните жилища, така също има хора, които не обичат светлината, които живеят в тъмнина. “Те не обичат светлината, те не обичат най-вече да им се говори за мъдростта. Те бягат, когато се говори за мъдростта. Защото светлината ги убива, покосява ги.” Вековните борби, които съществуват на Земята от памтивека до наши дни, не са нищо друго, а израз, че на Земята една внушителна част, тя не е по-голяма от другата, разбира се, живеят на тъмно, също като ония червеи, които умират моментално, когато излязат на светло.

Насилието над човешката мисъл, цялата отявлена система на борба с убеждения, идеи, разбирания, вечния страх на сатрапите, издевателствата над учени, над реформатори, над приятелите и доброжелатели на човечеството, не е нищо друго, а свидетелство за съществуването на това семейство -биологически вид на членове, които водят непримирима борба със светлината, с мъдростта. От убийците на Сократа, до книжниците, които изковаха кръста за Христа, и до всички разновидни форми на насилие, жестока и отявлена борба с идеите на хората, не е нищо друго, а липса на любов към светлината, липса на отношение към мъдростта и живителен копнеж към знанията. Те не подозират дори този живителен и дълбок извор, чийто струи възрастват и творят хилядите форми на живота и красотата.

Положението на един народ и на Цялото човечество става най-тежко, когато соковете на мъдростта престават да текат. Сушата от светлина е по-страшна от тази за водата. И нещо повече, тя е израз на голямото безводие в умствения, сърдечния и душевния живот на човека. Мъдростта е източник на светлина и знания. Тя е един от великите принципи на живота в цялата Вселена. Тя е хранилница на ума, тя ражда идеите, тя оплодява творческите възможности на човека, тя дава импулс на учените, тя вдъхновява поетите, писателите, тя е ключ, който разкрива света отвътре. Тя е слънцето в света на душата. Срещу нея водят борба само хора - червеи, които умират при светлина.

Без светлина, без знания, без мъдрост, животът е неразбран, той губи смисъла и тогава се ражда хаоса.