5. Музикално общество

[Ани]

5. МУЗИКАЛНО ОБЩЕСТВО

За музиката Учителят е говорил много. В лекциите и беседите е даден голям материал. В уводните страници на музикалните сборници с песните е казано най-хубавото и най-дълбокото на тази тема. Човек може да чете тези страници и да ги препрочита, за да се наслади на оная красота, която извира от всяка мисъл и всяка идея за музиката. Един ден върху всичко казано от Учителя в областта на музиката специалистите ще могат да изградят новия мироглед за музиката и нови теории при музикалното възпитание на човека. Нищо по-ценно и по-значимо няма в произведенията на великите хора от ония идеи, които са практически жизнеспособни. Музиката според Учителя трябва да влезе в живота, да стане насъщна нужда и храна. Тя е като въздуха, като светлината.

“Бъдещият човек трябва да живее музикално.”

Музиката трябва да влезе като съграждащ елемент в духовния живот на човека. Само чрез музиката живота получава своята пълнота и красота. Към всичко казано от Учителя за музиката ние няма какво да прибавим, онова на което се спираме засяга нас, то представлява една значителна страна на нашия живот, която бе оформена от Него. Не желаем да подминем тази страна, без да оставим следа, когато разглеждаме учението и делото на Учителя. Защото не други, а ние бяхме ония, които присъствуваха при изграждането на Неговото дело около музиката. Ние бяхме премного развълнувани, когато за първи път сме чули тоновете на Неговите песни. Хоровото пеене е било въведено преди да дойдем ние. Всички присъствуващи на беседите и в класовете пееха. Когато пристъпвахме прага на школата в София или в провинцията, песента първа ни посрещаше. Незабравими лежат ония часове, когато за първи път прозвучава някоя нова песен. Неусетно за самия себе си, мелодията нахълтва вътре, звучи, стига до ухото, за да се присъединиш след малко към общото пеене. Ние не можем да забравим ония песни, които сме слушали за първи път и първи са ни посрещали с “добре дошли.” Става ти ясно, че тук се пее, пее се много и при много случаи. Пее се преди беседа и след, пее се в ранните часове на школните дни, пее се на обяд, по събори на екскурзия, по пътя, когато общо предприемахме излети, пее се на планината, край огньовете, пее се сутрин при изгрев слънце, пее се и когато се работи. При скърби и при радости се пееше. Научаваш още, че музиката тук заема извънредно важно място, то е неделима част от ученичеството, без музика ученикът не може да се развива правилно, не може да се събуждат чистите и възвишени чувства и правите мисли. Тя става неразделно упражнение във всекидневния живот. С музика можеш да си възстановяваш загубените мир, хармония, разположение и здравословно състояние. Откриваш още, че приложението на музиката дава отлични резултати. Разбираш накрая, че тук музиката е жива практика. Музиката е слязла от подиумите и от професионалните среди и е навлязла дълбоко в живота на обикновените хора, които нямат претенции да бъдат големи певци и музиканти, но които за нищо на света не искат да се откажат от жаждата си да пеят. Музиката получава свойството на четирите елемента на живота; светлина, въздух, вода и хляб.

Не пеем само по време на беседите, не пеем само, когато сме събрани общо, пеехме винаги. Песните на Учителя - текст и мелодия, които са от Него имат неизразимо въздействие. Имат нещо магично и неимоверно мелодично. Те отнасят човека в друг свят, където атмосферата е чиста и рядка, те разширяват съзнанието, осветляват небето, като поглъщат всичката тегота, поглъщат скръбта и усещаш, че имаш полет. Готов си с будни сетива вътрешни и външни да възприемаш Словото. Хоровото пение притежава огромна сила. То въздействува на човека по много посоки. Приобщава го не само към цялото, но и към Великата хармония, която извисява човешката душа до ония висини и глъбини, не само да разбира новото, което Словото и музиката носят, но и му помага как да ги живее. Въздействието на Неговите песни е необикновено. С тях ученикът можеше да се лекува, да се разведрява, да се обнадеждава, да се утешава, да се вдъхновява. По магически начин музиката се превръщаше на целебна сила, която изсмукваше всичките утайки, внасяше мир в душата и укрепваше духа. Трудно може да се обхване силата и значението на Неговото музикално дело. Той успя да направи от музиката всекидневна необходимост, като азбука на едно учение, което не може да се разбере и още по-малко приложи без музика.

Музиката затова стана атмосфера, в която бяха потопени нашите души.

Той казваше:

“Болен ли си, пей; ако пееш ще оздравееш.

Скръбен ли си пей. Ако скърбиш, ще се зарадваш.

Претърпял си несполука. Пей. Ако пееш несполуката ще отстъпи.

Музиката лекува всички недъзи на тялото и на душата.

Пейте и веселете се.”

Всичко казано за музиката не оставаше в книгите. Тук се пееше. Пееха всички, пееха и тези, които никога не бяха пели. Да пееш, това беше първото нещо, което се изискваше от ученика, пристъпил прага на школата. Ако не знаеш, трябва да се научиш, ако пееш хубаво, трябва да се усъвършенствуваш. Изучаването на музикалната теория стана важна задача, музикалното ограмотяване влезе в решителна фаза. Всеки се стараеше да разчита музикалните знаци. Рядко явление беше да не знае някой що е ключ, ноти, гами. Отвориха се курсове за музикално образование. Нещо повече, всеки се стараеше да овладее един инструмент. Хоровото пение беше една от най-дълбоките и красиви прояви на общия живот. По време на нашите излети на Рила сутрин при изгрев и вечер покрай огъня, концертите се превръщаха на истински музикални празници. Песните излизаха спонтанни, естествени и мелодията се разливаше топла и дълбока. Всички пееха с устрем, с вдъхновение, пееха от сърце. Планината през такива вечери се превръщаше на храм, а звездното небе на великолепен купол. Рилските дни бяха истински музикални тържества. Музиката беше неразделна част от нашата програма, затова тези броени рилски дни, когато общия братския живот се изливаше в най-разнообразни форми плюс музиката оставаха да звучат през цялата година - време, което ние живеехме с копнеж да се съберем наново и между всичката красота, която планината ни даваше, да слушаме Словото и да пеем. Музиката беше влязла в нашия живот, пееха всички, пееха всякога.

Присъствували при раждането на песните ние преживяхме оная радост, която е присъща на човека, когато обогатяването с нещо велико засяга цялото човечество. Песните на Учителя, наречени от него музикални упражнения, ще бъдат предмет на разучаване, ние можем да кажем нещо само за тяхното въздействие, което непосредствено сме преживяли. Нека нашите изказвания бъдат скромни, музиката на Учителя ще бъде открита, видяна и преценена като най-голямо национално и общочовешко съкровище. Музиката на Учителя ще бъде опитана и нейното значение установено. Ние живяхме с тази музика. За нас беше едновременно и слънце, и вятър, и роса, и дъжд и топлина и светлина и хляб. Музиката на Учителя ни правеше бодри, крепки, жизнеспособни, вдъхновени. Ние говорим от опит и като извод на всичко казано до тук, можем да кажем само едно - опитайте.

Раждането на всяка песен беше празник и радост за нас. Как лежеше творческия процес, ние не знаехме и не питахме, знаехме само това, че имаме нова песен. Текст и мелодия понякога се оформяваше пред очите ни - /така ни се струваше/. Всичко около една песен беше лесно, леко, въздушно, хармонично, естествено. Песента се изпяваше и някой с нотен лист вече ловеше всеки знак. Музикантите бележеха тоновете и песента след няколко изпявания биваше готова. В скоро време песента се заучаваше по най-лекия и непосредствен начин. Пееха всички. Един ден нотното листче стигаше до провинцията и разбира се там тя се посрещаше триумфално. Песента навсякъде носи радост. Всяка песен беше различна, своеобразна, дълбока, красива, подвижна, игрива, мистична, сама за себе си - богата, оригинална. Хоровете звучаха стройно и чисто в ранните часове на утрото. Слушахме Словото, пеехме и мислехме. Музикална и философска мисъл вървяха успоредно. И когато днес искаме да направим разбор на това голямо дело, усещаме, че тази задача ще трябва да я изпълнят специалистите. Ние им пожелаваме успех и разцвет на силите, за да го обхванат, онова, обаче, малкото, скритото, което ние неспециалистите ще кажем, нека е малко по своя обем, но то е нещо, което само ние можем да кажем, защото за нас то бе премного живо и неповторимо, обвеяно с оная топлота, с оная незабравима красота, които се разливаха от Неговата усмивка с която ни посрещаше и ни съобщаваше: “имаме нова песен.” “Съберете се днес да я научите и вие. И утре да пеете с всички.” Всяка песен история, всяка песен душа и летописен проблясък, който уви не знаем дали някой бе успял да улови с шепите си. Музиката превръщаше живота ни на поема, поемата за един живот ожидан през вековете и неизвестно кога повторим. Искахме да разкажем нещичко за музиката, за музикалното общество, което Той създаде, за песните, за красотата, дали успяхме да изразим въжделенията, чувствата, полетите и голямата радост от простия факт, че Той ни научи да пеем и да извика музиката на живот и да я направи всекидневна въпиюща нужда! Целият мир е изпълнен от музика - човек е потопен в нея, човек се ражда с нея - но беше важен тласъка, импулса. И Той го даде, даде го не само за учениците не, направи го и за цялата земя, за цялото човечество, което един ден щеше да се срещне с Неговото учение, с Неговата музика. За нас смело можем да кажем - създаде музикално общество като го възпита и превъзпита музикално, като го научи не само да пее, но и да слуша, да разбира, да цени музиката. За това общество музиката беше нещо свещено. Цялата вселена дишаше музика. Цялата природа звучеше.

“Животът без музика не е живот. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота и топлота в сърцето, светлина и свобода в ума.”

“Моето свирене има отзвук - няма да чуеш една цигулка, а множество. Тоновете на моята цигулка се сливат в един величествен акорд."

Ония, които са слушали, когато Учителя е свирил на цигулка, знаят какво значи величествен акорд. Човек може да преживее този акорд - неизразим момент жив и сияющ, когато например се създаде песента “Bexaди". Изсвирена за първи път в къщата на “Опълченска” 66.

Няма човек, ученик присъствувал на раждането на Неговите песни да не е съхранил дълбоко в душата си един подобен акорд. Сега, когато се опитваме да огледаме Неговото дело, казваме: Не само песните се сливаха в един акорд, когато Той свиреше, а и цялото Негово многострадално дело, наситено от мелодия и хармония отзвучали от безпределния свят на Великата Реалност.