8. Единството

[Ани]

8. ЕДИНСТВОТО

Светът разгръща пред нас многобройните си платна. Животът реди пред нас дълбоката и трогателна песен.

Какво сме ние, за да можем с помощта на петте сетива да обгърнем всичката хубост и целия ред, който съществува в света и в живота? Денем и нощем небето ни разказва приказки за стари времена, милиони светли очи ни гледат, нещо ти разказват, развеждат те по непознати светове, за да ти покажат накрая пътя към непостижимото. Опитваш се да дадеш нещо като характеристика на всичко това, което гледаш и не успяваш. Светът и живота край тебе те кара да мислиш, да търсиш, за да се отзовеш накрая до един закон и един величествен ред, който мъдреците наричат - единство. Виждаш тогава, че реките текат по строго установени пътища, виждаш моретата и океаните, разпростряли своята снага точно на определени места, виждаш планините, лесовете, пустините - всичко до последната педя земя са нанесени на своите места. Като хилядите малки тухли, които образуват едно здание, така също всичко сътворено е поставено там не случайно и не без план. Велик архитект, незнаен и неизвестен, с план и изумителна точност е построил този свят величествен и необхватен в който нашата малка планета заема микроскопическо място в галактичната система, която човек дори не може да си представи. Трябва да извърнем очи да погледнем най-близкото творение до нас - човешкото тяло, тая миниатюрна вселена, където мъдростта е величествено отразена, истината сияе, а любовта зад тях се е погрижила да оживи и направи за човека достъпно великото знание. Трябва да извърнем очи и да погледнем живота, който тече не само в тялото, но и вън от него, за да добием представа за значимостта на тази хармония, която е закон и принцип в цялата Вселена, а оттам и в нашата малка държава - тялото.

Светът се разкрива пред нас - животът реди своите приказки и песни и в целия този ред и хармония, във всичките процеси и отношения ние виждаме дълбоката връзка, която съществува. Казваме - не случайно Тихият океан мие бреговете на западна Америка, не случайно Атлантическият океан мие бреговете на Европа и Африка; не случайно е Европа да е малка, Азия огромна, Швейцария малка, Русия голяма.

Връзката между народите, връзката между функциите на нашето тяло, между отделните системи, зависими една от друга, връзката между отделните клетки и отношението към цялото и още колко безброй неща ни говорят за закона на единството. Единството прониква живота на цялата земя, на целия Космос - един ритъм докосва всички тела, една мисъл и една идея обединява всички светове. От единия до другия край на космическото пространство като идея единството лежи живо и реално. Единството споява отделните части и като велик закон реализира основните функции на живота. Всичките органически процеси почиват върху закона на единството. Зад единството е хармонията, разумността, реда и порядъка. Нарушаването на този ред е нарушаване на единството, нарушаване на правилното развитие.

Всичко, което е вярно за отделната клетка е вярно и за човека, вярно е за всичките живи същества. Там, където има единство присъствува разумността - при единството може да вирее братството. В един уреден свят, където всичко е турено на място, където всичко е предвидено, където всеки човек като част на цялото заема своето определено място - единството играе ролята на здрава спойка - животът само тогава може да функционира правилно. Да може човек да си изработи виждане и усет за този велик план, ще рече да застане на такова място, от което видимостта е голяма и ясна -картината тогава ще бъде ясна, законът на единството ще сияе - нищо по-прекрасно не би могло да съществува на Земята. Законът на единството е най-яркото предисловие към реализирането на братството. Без единството идеята би останала нереализирана. В единството е заключена тайната на прогреса. Затова няма нищо лошо, грозно, нередно и вредно във всичко, което става вън и вътре в човека. В това е скрит мистичния смисъл на евангелския стих, изказан недвусмисленно от Христа: “Всичко ще се превърне на добро за тези, които любят Бога”. Смисълът на единството е там, че независимо от външните обвивки, независимо от горчивия им вкус, вътре ядката е сладка. Защото плодът на единството е братството, когато хората ще бъдат обединени от една обща цел и идеал. Няма нищо по-смислено и по-красиво да търси човек единството в себе си и в природата, където ярко е отразен кръговрата на живота, на водата, на времето. Да откриваш единството във всичките природни форми и явления, ще рече да се добереш до магическия ключ на мъдростта, която учи човека да мисли право, да намира скрития замисъл на Битието. Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден. Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора.

Тогава човекът няма да пита, защо светът е построен така, а не иначе. Тогава човек няма да роптае, няма да недоволствува, няма да се съмнява, когато Великият хирург прави своите операции върху човека, няма да се учудва на всичко, което става около него. Милиони години е замислян величествения план на Битието, като здрава спойка единството държи в изправност частите на този свят, които в общ унисон реализират великата цел.

Кой е дал право на човека да критикува и се произнася за този план? Не изпада ли в жалката форма на мухата или на магарето, които си позволиха да се произнесат за красотата на Ева. Единството свети като зора във всичките форми в природата - дълг е на човека да го открива навсякъде вън и вътре в себе си, за да си обясни много противоречия, много проблеми, които в основата крият дълбока философия.

Дойде ли човек до единството, няма смущение, няма съмнение, няма роптания, няма недоволство. Единството е едно от важните условия на братството - краеъгълен камък във величествената сграда на братството.

То е хармония между мислите, чувствата, желанията и стремежите на човека, на обществото, на народите.

Затова в песента - химна на братството се казва: “Братство единство ние искаме.”