4. “В дома на блаженството”

[Ани]

4. “В дома на блаженството”

Учителя

Красотата на живота: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с., 1942 г.

Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с., 1942 г.

[Ани]

Учителят

Има още нещо там, нещо още е останало в планинския свят, което искаме да огледаме или да опитаме като ухаещо цвете, като прясна пита, като чиста вода. Гласовете отекват от тази огромна планинска пазва в която години наред сме чувствували светлината и топлината на рилското небе и свежия дъх на рилския въздух.. Рилският бивак приличаше на разкошен дворец, с неръкотворната си хубост, чистота и величие. Тук сме живели пълно и богато, може да се каже и хармонично. Сега стоим и гледаме планината. А тя сякаш се е смалила и е вперила очи в нас, наднича в нас - животът шуми ли вътре, следите стоят ли ярки и пътя извива ли нагоре. Добре ли сме слушали онова, което някога щедро е прозвучало тук - запазихме ли пресни следите на всичко онова, което щедро през ранните планински утра Той ни е давал. А планината дали е отзвучала добре, дали е разпратила Словата Му далеч по света, по ония невидими пътища, които само тя познава, а човекът се мъчи да открие и улови. Вероятно, защото ето, заслушани в песента на водите и на ветровете, слушаме онова, което ни отвежда горе; заслушани в шепота на цветята и на тревите, ние пак слушаме онова, което ни отвежда горе - Планината говори и разказва за Него. Всичко тук е звучало празнично. Да, нескончаеми празници, когато сватбеното тържество продължава години наред - неброени богати дни...

Ние побързахме да разкажем всичко, на места се опитахме във лиричен стих да изразим всичко, което бе оцеляло, недокоснато от времето. Нямахме време да избираме, защото всичко ни се видя значимо и ценно, богато и свежо. Когато прегледахме казаното, разбрахме, че сме казали една малка част от онова, което е било - нищожна част от онова, което е безмерно, разливащо се щедро тук - малка бе планината, за да го смести, светът би се напълнил от приказките и от звученето на тази песен с нескончаеми разнообразни гами - колкото хора толкова тонове, толкова песни - живот.

Ще трябва още нещо, още една контура, един тон, багра, да, още един, за да подминем на следващата година 1940 или 41. Добре, нека спрем на 42. Да, на 42 - казахме си задъхани от вълнение. Защо? - ще ни попитат онези, които не знаят; а които знаят, ще скланят глави, ще затворят очи и развълнувани като нас ще се вслушат... Какво е това? Песента на вечерния вятър, или шепота на езерните води, или вик от гръдта на планината, или ехо от скалите - гласове от молитвения връх, които за сетен път докосват нашата сетивност, за да потънат дълбоко в сърцето и се превърнат след това на горящи факли. Безпаметно тогава се втурваш да проверяваш, да се уверяваш, защото това е вече история и данните трябва да бъдат абсолютно точни.

Да, така е било - казват ни добре осведомените, след тази година Учителят вече не ходи на Рила - на Езерата. Отвори каталога и ще се увериш. Запомнихме последни отзвучали Слова 1942 г. - “Опорни точки на живота”. Прелистваш припряно. И погледът вече е погълнал дванадесет заглавия и дати, дванадесет беседи номерирани под ред. Да, толкова са.

Гледай - тук са прозвучали те, надлъж и нашир. И вече не са говорени на малката група, преодоляла трудните военни условия, за да се отзове на върха и слуша дванадесетте беседи, а на целия свят. Приличат на прокламация, приличат на програма, която засяга всички хора на земята и в която се съдържа всичко необходимо, което трябва да предшествува онова, което щеше да стане. Имаме желание да отърчим до някое книгоиздателство и пламенно да им кажем - много е важно, и спешно, и прекрасно, трябва да се напечати бързо и още по-бързо милионния тираж да се пръсне по целия свят. Толкова тонове печатарска хартия се изразходват всеки ден за вестници, списания и книги, нямаме претенции, нека на обикновена хартия, но направете го, много е важно, тази малка брошура трябва да стигне до всички, това са само принципи а светът, светът съвсем обедня откъм принципи - нека направим дар на цялото човечество. След миг само се съвземаме, колко сме фантазьори, идеалисти - почти насмешливо ще кажат някои, как си позволихме дори и да мечтаем... днес, когато всичките гишета са затворени за нас, днес, когато недвусмислено ни казват: Не сте ни нужни, дори излишни и за да не вдигате шум, търпеливо ще ви изчакваме да умрете. Това не е страшно, нито ни звучи заплашително, нямаме нищо против смъртта. Ние знаем много нещо за нея, но ще мълчим, нека всеки си го открие. Много е важно да знаеш, как да умреш, по-важно дори, отколкото да живееш. Като дойде този час всеки ще го почувствува и разбере. “Където е Бог, животът и смъртта са едно.” - Учителят. Скоро загубихме двама просветени люде. От това, че те са напуснали земята, обикновените и тъпите хора нищо не са научили, и нищо не са спечелили, само жилищното настаняване си потрива ръцете, че се освобождават две места за многобройните бездомни през века на голямата техника. Но нещо друго се е случило за другите - но това е друга тема.

Задълбочихме се в казаното и решаваме да извлечем основните идеи на тези дванадесет бисера на мисълта. Намерихме, че всичко в тях е отлято в най-сгъстен вид като онова ухаещо скъпоценно масло, гордост на нашата родина, всичко в тях беше здраво, чисто, устойчиво като планините на нашата Родина и най-после всичко носеше диханието на живота като нашата чиста планинска вода и като едрата пшеница, също гордост на нашата страна. Тогава решаваме да ги поднесем изцяло, както са говорени през онези юлски дни на 1942 година, не дванадесетте са на разположение, а последните две. Нека тези две беседи ни разкрият безпределната хубост на един свят откъдето Той черпи, за да ни поднесе заедно със топлината и светлината на Словото и пожеланието да влезем и ние - обикновените хора “В дома на блаженството" -свят на Любов, на хармония, на красота, на светлина, на свобода. Няма какво Да прибавим. Планината го чу и отзвуча. Думите Му нямаше да изчезнат. Нека не коментираме.

[Ани]

КРАСОТАТА НА ЖИВОТА

11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера,

на 2 юлий, 5 ч. с., 1942 г.

В: Опорни точки : беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски

езера и в София. София, 1942, с. 62-63.

“Защото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е брат, сестра и майка” (Матея, 12:50)

В добрия и разумен живот красивото е любовта.

В добрия и чист живот красивото е мъдростта.

В добрия и светъл живот красивото е истината.

Поддържай красотата на любовта.

Поддържай чистотата на мъдростта.

Поддържай светлината на истината и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в тях.

Любовта със своята красота, изпълва целия Божествен свят. Мъдростта със своята чистота, прониква цялото Битие.

Истината със своята светлина, държи в свобода всички същества в Божествения свят.

Обичай любовта, обичай мъдростта, обичай истината.

Нека те бъдат светилници на душата ти, защото чрез тях Бог се изявява на онези, които Го търсят.

Призовавайте Бога в любовта.

Призовавайте Го в мъдростта.

Призовавайте Го в истината.

Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух, да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори и на вашето сърце.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез тях се изявява Неговата безгранична благост.

Служете на Бога с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина и ще имате живот, светлина и свобода.

Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдват и те във вас.

Те са новият живот, който Бог изпраща в света.

Духът Божи иска милост, а не жертва.

[Ани]

ДОМ НА БЛАЖЕНСТВОТО

12 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера,

на 3 юлий, 5 ч. с., 1942 г.

В: Опорни точки : беседи от Учителя,

държани при Седемте Рилски езера и в София. София, 1942, с. 64-67.

“Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие” (Йоана 3:3)

Роденият изново е човек, роден от любовта, оживял в мъдростта и възкръснал в истината. Това е човекът, който сега излиза от Бога и иде на света, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумността.

Това е човекът, който носи знанието на любовта и силата на милосърдието.

Това е човекът, който носи светлината на мъдростта. Той отваря очите на слепите.

Това е човекът, който носи истината и свободата.

Това е човекът, който носи живота и безсмъртието.

Съгради дома си от нишките на любовта; изплети го от нишките на мъдростта; украси го с нишките на истината.

Сложи, тогаз трапеза в дома си и покани на гости любовта; покани на гости мъдростта; покани на гости истината. Стани та им послужи, да се научиш, как да живееш.

Престани да се тревожиш за малките неща - от тях се създават скъпоценни камъни.

Престани да се тревожиш за мътната вода - тя наторява живота.

Престани да се смущаваш от тъмнината, която ограничава живота.

Тъмнината и светлината са приятели на любовта.

Знание и невежество са приятели на мъдростта.

Робство и свобода са приятели на истината.

Тъмнината е стария завет; светлината - новият завет.

Роденият от плътта е човек на стария завет; роденият от Духа е новият човек - човекът на любовта.

Всеки човек, който се тревожи от хапливите мухи, не може да разбере света. Който впряга хапливите мухи да орат земята, той разбира живота.

Създай от хапливите мухи говеда, крави, коне и им тури самар и нека те да работят, да помагат на живота. Не мисли, какво ще стане с тях и каква е тяхната участ. Нека работят. По-добре работа, отколкото хапане, по-добре ядене отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене.

Накарай хапливите мухи да пеят.

Накарай хапливите мухи да играят на хорото, както младите моми и момци.

Нека хапливите мухи станат ученици на живота.

Нека хапливите мухи забравят своето минало недоволство и не се гордеят с това, че заставят воловете да бягат от тях. Защото когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния краката му се изкълчват; когато слабият се бори със силния, ръцете му се осакатяват; когато слабият спори със силния, той оглупява.

Не се опитвай да победиш Всесилния.

Не се опитвай да надхитриш разумния.

Не се опитвай да ограничиш свободния.

Стани слуга на любовта.

Стани ученик на мъдростта.

Стани придворен на истината.

По-добре любов, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство.

Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна.

Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят хоро.

Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор.

Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще вдигнат знамето на свободата и ще го разнесат по света.

Стани началник на хапливите мухи и ги поведи напред като знаменосец.

Да пеят, да играят, да скачат и да кажат, че това е новият живот в

Благодарим Ти, Господи, за любовта, която си изпратил на света.

Благодарим Ти, Господи за мъдростта, която си изпратил на света.

Благодарим Ти, Господи за истината, която си изпратил на света.

Те ще ни въведат в дома на блаженството.

Последният акорд прозвучал на Рила, блестящото огърлие на новата мисъл и дълбоката мъдрост, разкриваща новото и последното пожелание отправено към всички! Като в голяма шепа събрал скъпоценния елей - любовен дар на целия свят, като живи цветя, събрали уханието на новото, като сита пшеница и узряло грозде с безпределна обич Той предложи богата трапеза -прощална вечеря на Рила и покани всички, жадни за новото души.

На хапливите мухи бе прочетена присъдата.

Пролетта на епохата щеше да се справи с тях.

Нека спрем до тук и се радваме, че равноденствения час е настъпил. Като дъх на пролет новото прониква, разлива се в неизмерим диапазон, за да лети към пределите на цялата земя.

“Старото трябва да си замине, да дойдат новите хора - хората на побратимяването. Време е вече за ликвидиране на стария ред и порядък на живота. Новият свят, където любовта ще царува. В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Земята ще се преустрои. Наближила е пролетта. Прелетните птички оповестяват пролетта. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. Работете за идването на пролетта.” - Учителят, из “Опорните точки на живота.”