Въведение

[Ани]

ВЪВЕДЕНИЕ

Една книга стои разтворена пред нас. Докосваме страниците и започваме да я прелистваме. Казваме - една ли ще е тя? Един ли ще пише за Него? В тази книга се разказва за Учителя - не онова, което Той е говорил, беседвал и съветвал в продължение на целия си живот; в тази книга се разказва, как е живял Той. Имаме ли право да разказваме, да преразказваме, да споделяме и да пишем за тия истории, случаи, примери които са ставали пред очите на много хора, преживяли срещата с Него? Той наричаше себе си “Неизвестният”, а сега дали би могло да се пази тайната? Възможно ли беше това през нашето време? Неудържимо е. Пренасяме се в Юдея през оня паметен ден, през оная предпразнична вечер, когато по улиците на Ерусалим народът спонтанно излезе да посрещне своя спасител и Мессия като викаше, пееше и славославяше:Осанна. На тия, които се опитваха да им запретят да не викат, Христос им каза: “Оставете ги, ако те не викат, то камъните ще проговорят.”

Нека съкровището от духовни знания да е неизчерпаемо като океана, и нека отделните случаи от Неговия живот да са неизброими, ние ще отворим тази книга, ще се вдълбочим в нея и ще изберем няколко от скъпоценните късчета, за да ги поднесем, както сърцето ни подсказва. Книгата е премного жива и гъвкава, за да се предаде в обикновен мемоарен вид.

Легенди се пишат за необикновени личности и за необикновени събития. Онова, което се разказва за Учителя и живота Му няма следа от легендарен елемент. Това са достоверни, преживяни случаи, части от нашия живот в които е отлят образа на Учителя изваян и чист. С всеки пример, с всяка среща, с всяко необикновено явление се реди една съдба и се пише един закон, нов и непознат върху който щеше да се построи основата на един нов живот по форма, по съдържание и по смисъл. Дали някога ще се пишат легенди за Него? Един въпрос, който засега за Неговите съвременници звучи далечно.

Всичко, което сме видяли, чули и преживяли е реално, близо до нас - опитано. Няма човек, приближил се при Него да не е съхранил в душата си частичка от тази жива легенда и да не е заключил в сърцето си образа на Необикновеното, следата на една голяма и топла идейност. Всеки отделен случай е тон от Неговия необхватен замах, израз на Неговата безпределна грижа и обич към човека. Не биха ни стигнали изразните средства и физическите възможности, за да уловим и предадем всичко в словесна форма. Може би би било по-удобно да се предадат случаите в летописен вид, както се пишат обикновените исторически събития; вероятно такива няма да липсват, затова ние казваме: Нека между многото разказани неща за Него, намери място и тази част от монографията в която се опитахме да отразим част от живота, който течеше край Него жив и подвижен, наситен с образи, идеи и мисли. Всичко край Него беше премного живо, богато вълнуващо като ония редки картинни галерии, които съхраняват голямото изкуство на гениални творци - Неговото ежедневие носеше винаги две основни качества - беше светло и богато.

До нашия слух и до нашето зрение не стигаха само думите и образите. До нас стигаха и идеите, мислите, чувствата. И всичко това всред декора и постановката на един живот, който шумеше край Него, едно движение, което беше нестихващо, за да ни разкрие богатия колорит на един Необикновен живот. Всичко лежеше ясно до най-малкия детайл, постановката сияеше, независимо дали действието се развиваше на Изгрева, на поляната, в градините или всред меката светлина на Неговата стая, на Рила или на Витоша, край езерата или по върховете. Целия този живот край Него напира към нас с много тонове и светлини и действуваше не само на сетивата, но и на мислите, чувствата, на душата. Невъзможно е преживяното да се предаде с няколко думи в телеграмен стил, защото всичко ставаше някъде - един свят на разнообразни нюанси, сенки и полусенки, където образите изпъкват живо, релефно.

Опитваме се словесно да рисуваме този живот и нека прибавим - нито една линия, нито един тон няма да бъде подправен. Всичко разказано, ще гони една цел: да намираме Него в казаното, да намираме Него в онова, което живееше.

През един от годишните събори Учителят се беше спрял на двора пред салона с очи към палатките и рече: “Какъв живот има под тия прости палатки.” Неговите хора, независимо дали бяха от село или от града, дали бяха учени или не, живееха богат вътрешен живот и имаше, какво да се разкаже, какво да се описва. Един ден този живот ще бъде пресъздаден и от многото съдби ще може да се изплете нов съдържателен епос. Материалите обилни и в суров вид макар ще привлекат очите и мисълта на не един писател.

Нашето желание е с тази част V по ред да завършим задачата, която сме си поставили - да поднесем на българския народ, монографията на един Велик Човек - Учител в която се опитахме да дадем същността на Неговото учение, многообразната творческа дейност, значението на духовното богатство и тласъка, който Учителят даде на духовната култура на българския народ и на цялото човечество.

Като братски дар и израз на дълбоки чувства, които изпитваме към българския народ и към всички копнеющи души за истината поднасяме плода на нашия труд.

Не сме целяли с тази книга да проповядваме или да поучаваме когото и да е - дълбокото учение на Учителя е на разположение. Мъдростта, знанията се разливат щедро като обилните струи на дълбок извор. Водите на този извор уталожиха нашата жажда, укрепиха нашия дух и разшириха нашата душа. От неизчерпаемите съкровища на мъдростта ние черпихме, за да се учим, за да живеем, за да творим и поднесем днес плода на нашата размисъл, аромата на преживаването, радостта на сбъдновението и красотата всред която живя Той, за да обогати и нас.

Човечеството нямаше да престане да съзерцава, да копнее и да използува животворящите лъчи на Неговото учение, което имаше всичките белези и качества на изгряващото Слънце.