23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)

[Ани]

23. МЛАДЕНЦИТЕ

есе

4.I.1977 г.

Не можеш вече да отвърнеш очи от този свят, който бавно се разкрива пред тебе, повежда те за ръка и те води, за да ти покаже не всичката красота на света, ти вече си потопен в нея, не, за да видиш голямата светлина, която нахлува в света, ти се къпеш в нея, не и за да ти подари знанията за които си копнял, те са вече факт и течущите води на извора на мъдростта стигат до острия ти слух. Сега има нещо друго, което тогава, когато си слушал с жадни сетива, не си пропуснал, не, защото стрелката блести и сегашните останаха дълбоко някъде - присъствувал си на нещо, което никога не е било и не знаеш дали някога ще се повтори.

Сега, да, тъкмо сега след пет десетилетия, връщаш се на този ден и следваш тоя зов, не питаш нищо и никого. Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в лилавите отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си. Стоиш сега, мислиш, чувствуваш и усещаш още нещо - трябва да действуваш, трябва да кажеш нещо, една следа и един порив. Имаш думата, кажи я и нека тя бъде не за ..слава, не, какво е човекът, а за славата на Онова, Великото - Реалното, което благоволи към нас да ни събере на това място и пред тази катедра.

Помниш, колкото и странно да звучи, колкото и невероятно, след толкова години чуваш най-напред цитата и чувството, което си изпитал тогава, въвеждането в библейския свят, свят на псалмите, 133 Псалом, 1 ст., който е взет за мото - “Братя в единомислие” - “Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие” - После връзката е направена. Стигаш до Новия завет - Лука - 16, от 10 ст. надолу - наречени образци на Божествения Дух...:

“Който слуша вас, мене слуша”, 10:16;

“Радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса”;

“Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци”, 10:21;

“Блажени очите, които виждат това, което вие виждате”, 10:23;

“Да възлюбя Господа Бога от всичкото си сърце, и от всичката си сила, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, както себе си”, 10:27.

Кой е блажения?

“Мария избра добрата страна, която няма да и се отнеме”, 10:42.

Основните идеи в тия тридесет и два стиха, прочетени тогава - тая светяща канава, която попи като благодатен дъжд онова, което се каза в тази беседа трета по ред: “Братя в единомислие”. Изключително Слово, в което изпъква релефно образа на ученика - даде го, представи го така, че той да стане универсален. Един образец жив израснал пред очите ни, светъл, чист, издържан по всички линии. Нарисува го, очерта го и накрая рече: “Идеал да ви бъде!” Разбор на лекцията няма да направим, нито коментар по главните мисли, тя е дадена за учениците, те ще я намерят и ще открият онова, което е заключено като съкровище - пожелаваме това, а преживяването непременно ще бъде извисено, защото и те и всички след тях като нас ще бъдат подведени там, където бяхме подведени и ние. Един шеметен връх, чиято височина спря дъхът ни и чиято глътка въздух ни оживи и ни накара да преживеем оня стих: “Блажени с очите...” Малко е да се каже блаженство, защото следващият миг усещаш, че на земята се е случило нещо, което сега те докосва по един магически начин, преобразен си, сетивата ти вече нищо не значат - макар, че гледаш, виждаш, слушаш, мислиш - а си нещо повече от всичко това, защото не се питаш Кой ти говори, не питаш Кой е Той, толкова всичко е динамично, мощно, огромно като светлината, като небето. Сега вече, след толкова години! когато чувството е редуцирано и мисълта ти проникновено остра, усетът ти жив и свеж, ти поднася блестящия миг като уникална гледка от време, което никога няма да се повтори. Усещаш някаква кулминация и не знаеш какво може още да се случи, а е втори по ред съборен ден.

Остана си неповторим, като основна линия на всичко, което каза на ученика - неговата принципност, която щеше да легне като основен камък в настилката на този път, път на ученика. Разбираш сега, че всичко е било много огромно и шеметно високо. Докосва твоята интимност, оная дълбока душевност, в която не смееш да пристъпиш. Но Той, Учителят направи нещо свръх - нещо небивало, нещо необхватно. Можеше да се очаква, да се бленува, да се желае, но че то стана в такива мащаби никой не можеше да го допусне. Затова и тогава и днес, в тоя час на 1977 година, през това утро, вълнението като планински поток се стига и не знаеш как да го изразиш, как да го окачествиш, как да го изразиш по време, когато на всичките духовни ценности е обърнат гръб. Намираш се нейде далеч, много далеч от всичката условност на тази постановка, която днес от вси страни крещи за нещо крайно обикновено, загубило отдавна своята цена, и си стъпил на една височина, от която открива се една безбрежност - една чиста красота, една нива, посята, една градина ухаеща, едно велико бъдеще и един човек Господи, нов, роден, за да слуша Него, за да се радва, че е на небеса, роден, “за да възлюби своя Бог”, избрал добрата страна като Мария. Това е раждането на ученика, пътят на ученика - новото в света. Бяха се изредили епохите - Той ги очерта и те дефилираха сега. Човекът бе орал земята, сега вече четвъртата категория, човекът, който дойде да учи най-прекрасния, най-великият, който се поднасяше като венец. Една арка блестеше там и един семафор се бе въздигнал и пътят бе успешен. Път, който сега, блажени бяхме, че очите ни го видяха и че ушите ни слушаха за Него.

“Братя в единомислие” - трета беседа по ред [Братя в единомислие: 20 август, събота, 7 ч.с. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева”, през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 121 - 178.]. Образът на ученика даден от Него, изваян и нарисуван до съвършенство с ония основни линии, които ти взимат дъха. На земята и в тая жива история, като образ и герой на една величествена епоха, ученикът бе роден. И тепърва Той щеше да се превърне на фар, на зора, чийто удар на съдба щеше да стигне до всички жаждущи за нов духовен живот. Направи го през тези забележителни дни - спокойно, при разкошна видимост и богата тишина, и при това небе, което сякаш сияеше както през оная Божествена нощ в сиромашките ясли. Направи го, позови се на онзи стих от прочетената глава на Лука: “Благодаря ти Отче, че си утаил от мъдри и разумни и открил си го на младенеца”. Младенците, там бяха и слушаха - да казва “колко е угодно да живеят братя в единомислие" -“Братя в Любовта, братя, като вас да не живеят за себе си”.

Всичко бе просто и чисто, без шум - година 1927 на нашия век - спокойно и ведро небе - и тоя събор - тия дни епохални дни, слънчеви, епохални. Това утро сега, тоя стих от 133 Псалом и тоя от Лука и Словото Му. Всичко е сякаш все от мярката на обикновените люде, каквито бяхме ние. Една светкавица и един миг, изживян някога от Исая: “Как - като устните ми са нечисти!...” И ето ангел Господен взе горящ въглен и го допря.

Като светкавица прорязала нашето небе, усещаш и блясъка и гръмотевичния удар, но не си уплашен, а си развълнуван, защо си само слух и трепет, добре чуваш, внимателно слушаш. Говори ти сякаш цялото небе и ти мълчиш и заставаш пак като пред горящата къпина.

“Някои от вас говорят, без да мислят. Няма да говорите, понеже сега

Господ е между вас. Сега Той говори.”

Покорен си.

Оная нощ и ония ясли - онова звездно небе и ония ...

Оповестено е раждането на младенеца.

Слушаш мъдреци от древността, казали просто: “Господ обядва със сиромасите”, “Бог вечеря с праведните”, “Бог се разхожда на земята”.

Станало е тогава, и ти си присъствувал .на това тържество. Учениците - младенците, за които бе дошъл Учителя. Събрали се там, за да видят, за да чуят, за да преживеят онова, което се бе случило на земята, онова, което времето, епохата бе отредила за тях. Среща с Учителя - среща с Великото, чийто крило учениците тогава и чийто зов остана да звучи и до днес. Беше новото, изявеното в една неповторимо блестяща форма. Усещаш, че си казал много, а то е твърде малко, твърде бледо, за да го изразиш с обикновена човешка реч.

Великото, което се бе случило и неизмеримото, което си преживял. Там на, от - си бил и оная цяла серия от положения, отношения и убеждения вече лежат като канара и никой и нищо през тоя век на краен и груб материализъм не може да помръдне с пръст дори в опит да го разруши.

Видяхме, чухме, преживяхме - свидетелствуваме. Не за Него, Той не се нуждае от нашето свидетелство, но за нас и за всички, които като нас ще търсят, ще копнеят, ще вярват.

Тоя ден съборен, това ранно утро и тоя глас: “Братя в единомислие”

“Да възлюбиш Господа Бога твоего”... - Лука, 10: 27

“Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас" - Учителя

“Любовта, Светлината, Мира, Радостта са плодове на Божествения Дух Ученикът се храни с тях. Това е пътя на ученика. По този път съм минал и аз по него ще минете и вие. Той е новия живот, който иде в света. Живот на ученика.” - Учителят

Младенците - учениците могат само да гледат, да слушат и в часа на зазоряване, изправени пред този величествен изгрев, да кажат само думите на своя Учител: Амин, така да бъде!