24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)

[Ани]

24. ЕДНО ОТ НЕЙНИТЕ ЧУДЕСА

25.I.1977 г.

Водата, едно от чудесата на природата, която Учителят наричаше “живата природа”, а в тази втора беседа през първия съборен ден, държана в 4 ч. следобедно време, отделя значително място за това чудо, за това Н₂0. - най-познатия, най-необходимия и в най-голямо количество елемент. Три четвърти от състава на планетата и то човешкото тяло, изумителен процент, който насища земята с животворна влага. Земята никога не казва: стига. Моментално, тя я поглъща и сравнително бързо тя се справя с нея. Чиста или нечиста, никога тя не е много. Днес за водата толкова много се пише и говори и толкова тя се възпява. В тая беседа [Духът на Господа: [19 август, 1927, петък], 4 ч. сл.об. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците

от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева", през

лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 73-120.] Учителят отнася водата като важен елемент в природата, към онази категория елементи, които нарича: “образи на Божията мисъл”.

“Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли”.

“Растенията, животните, водата, въздухът, огъня, Слънцето, Луната, звездите”.

Колкото и странно да звучи за обикновената човешка мисъл залостена в рамките на грубия материализъм, идеята за Бога, като вечно Начало и Първопричина на нещата, възприета и преживяна от старите евреи като Велика Реалност, остана да живее, просъществувала хилядолетия, възприета като Велика Истина от всичките народи по-късно. За нас в случая тя става по-жива, по-целеустремена в светлината на Учителя, Който ясно на разбран език казва: “Той е навсякъде. Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно.

Формите и образите на Неговата мисъл ни обикалят. Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим. Нещо величествено се разкрива, ако рече човек да огледа тая действителност, тоя обективен свят, в който сме потопени, тая жива природа, която непрекъснато упражнява своето давление не само през нашите сетива. Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично, целесъобразно, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността.

Водата, тя привлече сега нашето внимание, тоя жив поток на енергия, на свежест, на чистота, на красота. Човек трябва да се изкачи по високите планини, една от тях - Рила, не случайно назована: “Водна планина”, за да се срещне с водата, с душата на водата, казваме ние и нехаем за онова, което материалистите могат да кажат. Само да застане човек на брега на едно от нейните многобройни езера, и да се потопи в нейната кристална чистота, една прозрачност те посреща и по незнайни пътища всичката красота на тия води отразяват двата тона синьо на небето и зелено-сиво на скалите, навлизащо дълбоко в тебе. Може да отседна под някой водопад и да гледа цялата феерия на водите, които се спущат и се разбиват като пеещ облак, пеещ по свой начин и различни гами. Получените звуци са и шумни, чисти и свежи, дъхащи на бели цветя. Изворите 1 това чудо на планината, тая ненадмината прелест, за която ние никога нямаше да престанем да копнеем. Ние обичахме планината, обичахме водата в нея и навсякъде, където я срещахме. Тя ни привлича, тя ни говори, тя ни влияе, тя прочиства нашето състояние, тя ни радва, за да стигнем накрая до извода: тя бе образ на Божията мисъл, тя бе дар на човека от Голямата Любов, тя бе израз на обилния живот, който бе притежание на човек. И беше толкова много, толкова много!...

Защо?! За да види, разбере и почувствува човекът колко животът е даден обилен, чист, красив, вечно движещ, жив като водата. Достатъчно е човек да влезе в досег със скритата красота и сила на водата - тая нейна метафизична същност, за да дойде в контакт в Великото и Божественото и никога да не смее да пита: “Има ли Бог?”

Това бе водата за нас - спряхме се на един от елементите, влизащи в тая стройна система на Божествената мисъл, защото тъкмо в тая беседа и на тоя събор, събрал неговите ученици и почитатели от цялата страна, стекли се масово от села и градове, на които Той говори не само за онова, което извисяваше душата и щеше да помогне духовното развитие на учениците, но и за ония практически методи, които засягаха бита и здравето му. В тая беседа “Духът на Господа” една от главните теми беше водата във връзка със здравето на човека. Как да се използува тя чрез миене и пиене за възстановяване и подържане на здравето. Беше много важно нещо за Него здравословното състояние на човек. “Ученикът трябва да бъде здрав, ако е болен, да не пристъпва прага на школата. Негова задача е ако е болен, да оздравее.” Водата като емблема на живот, представляваше от себе си резервоар на магнетична сила, която се освобождаваше, когато заври. Затова Той препоръчваше горещата вода. Употребата на гореща вода беше истински ритуал. Особено по планините при екскурзии, тя беше неразделна част от нашия живот, поддържаше правилния тонус и съхраняваше топлината на организъма и още нещо, целяща отварянето на порите - първото и важно средство за здравето или за възстановяване на нарушеното здраве. Беше много важна и актуална темата за изпотяването, този важен процес, който представлява и основа на здравето. Порите, това бяха органите на централното дишане, за разлика от спецификата на дробовете, както го наричаше Той. Темата около водата е много голяма, за нас. За нея има много да се говори. Той ни въведе в нейния свят и ни показа нейните чудеса и ние опитахме нейната магия.

Една година, на един километър от Изгрева, на едно пустеещо място, където бликаше едно изворче, учениците под ръководството на Учителя, хванаха водата, направиха чешма. Водата пак по Негова препоръка минаваше през едно открито корито, за да я огряват слънчевите лъчи и водата беше приятна за пиене. Идвахме със стомни да точим от нея. Идвахме всеки ден. Изпълнявахме една задача за изпотяване, за отваряне на порите. Беше много важна тя. С усърдие я изпълнявахме и имахме големи резултати.

Водата като разтворител, като необходимост, криеше не само енергия, но и целебни свойства. Не става дума за минералната вода, но изобщо за водата. В тази беседа се дадоха много наставления и рецепти за нейното използуване като лечебно средство. Някой от тези опити с водата, които препоръчваше, наглед бяха и леки и прости, ала те криеха нещо магично, и ония, които ги прилагаха, разбираха тяхната цена. Всичко отнасящо се до здравето звучеше някак си обикновена, леснодостъпно, просто, ала резултатите бяха големи. Лекуването с вода беше наложително за някои - реакцията при пиенето от 1 до 5-6 чаши гореща вода, беше явна, резултатът на лице. Бяхме опитали, продължаваме да опитваме.

Много говори, много даде в тази беседа за водата. Честото къпане, честото миене, всекидневната програма, за редовното обливане след всяка работа. Би могло да се каже, че преди половин век сякаш водата не заемаше такова голяма място във всекидневния бит на човека. Чухме го това: “всеки ден” - по много пъти на ден не ни прозвуча тогава особено странно. Днес, когато картината е сменена, как бихме изслушали тия препоръки - всеки ден да се измият нозете и тялото, а ръцете по 20-30 пъти на ден. Всичко това имаше вид на начално въведение във всекидневната хигиена и с употребата на вода. На Рила, където пребивавахме през лятото, водата за пиене и готвене се носеше от най-хубавия извор, който не беше близо до лагера, но ние бяхме научили и свикнали да мислим, че носенето на вода е нещо здравословно и на никой не тежеше тая всекидневна програма. На Рила се инсталираше баня - и всеки можеше да се къпе като пожелае.

Водата успя да навлезе дълбоко в нашия всекидневен живот, като важен продукт и като лечебно средство: “Няма болест, която да не може да се лекува с горещата вода” - беше казал Той в една беседа. Грижливо ние събирахме всичко, което се казваше за водата - правеше опити с нея, прилагаше я при заболявания, особено при коварните грипове, когато тя действуваше ефикасно.

“Човек не подозира какво крие водата” - затова с право я нарекохме ние “едно от чудесата на природата", а в едно от нашите поетически хрумвания, нарекохме я: “Принцеса”. Водата - това велико благо, сладката вода, величествен израз на Любовта - живот за който непрестанно трябва да благодарим.

“Употребявайте вода като е предвидено от природата, лекувайте се с нея - пробвайте идеи, пробвайте тези рецепти във връзка с нея, за да опитате силата на водата, поемайки живия магнетизъм.”

Слушахме, отбелязвахме и прилагахме - отдавна се бяхме уверили в нейната магическа сила, тя действуваше и физически и психически. Как става това? -

“Приемайте Божията мисъл, казвайте: Господи, Ти Който живееш във водата, излекувай ме!”

“Правете опити с нея, ако не всички, то десет души, за да се уверите".

Правете тези опити, отлични рецепти, без никакви други странични смущения както неизбежни са при употребата на лекарства. Ние не сме против тях, нито против медицината като наука, нито против лекарите, но има нещо друго, което можеш да кажеш, нека никой да не ни чува. Ние сме да се намерят първо причините на едно заболяване, ние сме за това, да се намерят те, не само в тялото, но и в душата, в сърцето, в ума на човека, ние сме за една предпазна медицина, която да предотврати болестта, преди тя да дойде. Има начини, които могат да се видят и открият,, ние сме за ония прости и естествени методи на лекуване, съобразени с природата и с индивидуализма на всяка човешко тяло, ние не сме за драстични лекарства, които ще помогнат за едно и ще навредят друго, ние сме за нови отношения между лекари и пациенти, ние сме за лекари, родени за такива, ние сме и за това, всеки човек да притежава елементарни познания по анатомия, всичко за хигиената, да изучава тялото си и да бъде пръв лекар на себе си.

Учителят успя твърде много, за да направи от нас хора будни, живи, възприемчиви за всичко, което може да съхрани и възстанови здравословното, естественото и хармоничното състояние не само на физическото тяло, но и на духовното. Най-важната и първостепенна задача, която предшествува обикновеното лекуване. Затова, нека всекидневна задача е да разтоварваме ума, сърцето, душата си от всичко нехармонично, тревожно, противоречиво, ужасяващо. Неизброими са начините и методите, които Той е дал, за справянето с тая мъчна задача: “да поддържаме винаги “доброто разположение” - тоя талисман на здравето.

А то е едно от главните условия да поддържаме "връзката между нашата душа и Божествената мисъл".

Накрая на беседата това е и Неговото пожелание.

Ние от наша страна ще си пожелаем: Нека водата стане за нас това, което Той каза и показа в тази беседа!

Нека тази принцеса навлезе дълбоко в нашия живот, за да се радваме на нейното несметно богатство!...

Господи, не ни лишавай от сладката вода - това чудесно съчетание на двата влюбени елемента - Н₂0. Тя е благо, което се оценява едва когато започва да се губи. Сладката вода, израза на духовния подем и на доброто, правено от разумните и чистите по сърце хора в света.

Дано никога те не липсват на земята!

За да се радваме всички на обилието на чистата, сладката, животворяща