35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)

[Ани]

35. СИНТЕЗЪТ - ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКОРД

27.I.1977 г.

Не знаем как да започнем, коя фраза да изберем за начална, те прелитат като ято, предлагат се, а ето, че стоиш и не знаеш коя да предпочетеш. Онова, което се разкрива пред тебе е нещо толкова цялостно, изградено по някакъв строго установен архитектурен план. Нищо в тоя свят на големите дрязги и на големите промени, не може да привлече огъня и да очарова сърцето, но това, което виждаш в това последно Слово, тая последна беседа от 52 страници “Свещеният час" [Свещеният час: [24 август, сряда], 8 ч.в. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева”, през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 431-466.], не само те смайва, развълнува и очарова - не, малко е да се каже това, то е нещо, което наистина не знаеш ни как да започнеш, ни как да изразиш. Както и да го разглеждаш - виждаш - то е излято, изградено по всичките правила на логическото мислене и по всичките правила на зидарското изкуство. Как е станало, как се е стигнало до тази вътрешна спойка, до тая идеална бихме казали присъственост, до това безупречно синтезиране на главното, идейното, същественото за тая нова личност - за ученика. Последователността те смайва, като цяло те отнася до ония върхове, които Той направи достойни, за да можеш стъпил там, да огледаш всичко, в един необикновен ред, където всичко е поставено на място една партитура хармонична, задълбочена, изградена от първия тон на онова петъчно утро, когато започна събора до последното - тая сряда, където в тая втора беседа за последния съборен ден, успя да излее всичко. Нищо не е пропуснато, една резка не липсва, един тон, една багра, за да изглежда всичко съвършено по форма, по замисъл, по съдържание. Как е станало, как го е направил, как?... Искаме да не питаме, никой не би ни отговорил - и то ще остане в скрития запис, съхраняващ малките чудеса.

Пред Него - Учителят, Който намира, че още не е дал достатъчно и всичко, е изправен ученика с неговата неутолима жажда, чакащ и копнеещ, пред нас е Той - поднесъл като скъп дар този забележителен синтез. Сумирано е всичко, което бе казано в осмата беседа през тези дни, наредени като скъпоценни бисери. Идеите са подредени,... меко и светящо в правилни норми, начини, опити, които обхващат радостното всекидневие на ученика, звучат нови, макар, че за тях вече си чул, знаеш някои, но казаното сега излъчва някаква особена светлина, аромат и най-вече топлота. Учителят е слязъл до ученика, приближил се до сами него, усещаш всичко като ласка, като грижа, като обич, която прелива, пърха, звучи и не знаеш къде да я туриш.

Синтезът - ще се спреш на него, непременно, ще трябва, не може да се подмине този час, не можеш да не огледаш в детайли всичко, да правиш опити, да изградиш от всичко програма, програма ясна, точна определена, ученикова за всеки ден - и накрая онова, което може да се вземе като заключителен акорд не на цялата стройна система на идеи и знания и познания, дадени през този събор, а като дълбока грижа, загриженост и любов, като на земеделеца, който след като е посял нивата, с трепет чака поникването на семето.

Беше велик земеделец, велик сеяч. Благословен да е този час, който ни разкри красотата на едно дело и светящата перспектива за ученика по време на най-големия хаос в света. За нас тоя свят и този век бяха “по-светли от пладне”.

Просим пак извинение за дългия увод, ние знаем от опит знаем, че няма нищо по-блестящо, по-кристално и по-важно от онова, което Той е казал. Какво сме ние - обикновените хора с копнежа да бъдем ученици. И като ученици присъстваме до тази катедра и заслушани, отбелязва отделните части на този синтез. Ала вече се съмнява дали ще успеем да се доберем до детайлите...

Беседата е пред нас, щастливи сме, че вандалите не ни я ограбиха, живи да сме да я видим напечатана в хиляда екземпляра и дадена в ръцете на учениците по целия свят. Всичко казано в нея е сведено до закони, принципи и правила. Наредени са като стройна система, нищо не може да се бутне. Сградата е блестяща, монументална - прекрасна, свети пред ученика. Четеш основното, което винаги трябва да имаш предвид: Навика да учиш, Обич към знанието, прилагане на наученото, отношението към съучениците, отношение към свещеното - превежда стих: “Не хвърляйте бисерите на свинете". За това мълчанието е първо и необходимо качество на ученика. Изкуство е да знае ученика кога да говори, как да говори, и какво да говори.

Учителят се обръща към учениците с думите: “Всеки от вас трябва да се стреми да бъде отличен ученик.” Не казва добър или най-добър, а отличен. Какво подразбира Той с това определение. Казва го: “Всеки ден ще отделя част от времето за учене. Трябва да се отличава с обич към знанието, към науката. Трябва да проучи какво нещо е окултен ученик и окултна наука.”

Учителят насочва учениците към официалната наука с всичките стръкове: физика, химия, история, математика и т.н. Официалната наука е помощна за окултната, тя влиза в нея с всичко, което е точно и вярно, запознава го с живата природа. “Окултната наука обаче представлява въведение към науката за живота." Учителят говори ласкаво за хората на науката, за тяхното постоянство и трудолюбие. Казва между другото, че: "между тях има окултни ученици”, не само в древността, но и сега.

Нататък до последната страница имаш чувството, че се намираш пред един водопад от идеи, един необозрим свят се разкрива пред очите и ръката се колебае на какво да се спре, кое да избере, кое да вземе, за да оживи темата с която се е заел. Не искаш да рецитираш отделните пасажи, не са отделни, те са неделима връзка с всичко, те са звено споено здраво и хармонично, бихме поместили цялата беседа. За себе си решаваме да я проследим ред по ред, да стане тя наша същност, практически приложима, тя е истинско огьрлие на мъдрост и на светлина. Нищо по-задълбочено, по-необходимо и по-ценно не би могъл да ни даде като заключително Слово и като последен дар през този събор.

Решаваш накрая да извадиш един цитат, да кажеш последната си дума и да приключиш със съзнание, че многото думи тук са излишни: “Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божествени закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света: Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Да се съмняваш в един невежа, разбирам, но да се съмняваш в един велик мъдрец, в един велик учен, това е необяснимо.” "Беседите трябва да се изучават, а не само да се четат. Най-важните места от всяка лекция, да се приложи в живота” - 455 стр. “Знание без приложение не е знание”.

Казано е всичко - относно практическата дейност на ученика, нищо не е пропуснато. Синтезът блести като искрящ водопад. Човек не се насища да го гледа и слуша. Звучи необикновено и прониква дълбоко, имаш желание да го подредиш в стройна система и отдолу ситно да напишеш думата “програма”. Твоето всекидневие би се превърнало на градина благоухаеща и свежа, твоя Дух бодър и крепък, твоята душа окрилена и волна, твоето сърце изпълнено с покой и радост, умът ти напоен и нахранен и фигурата на ученика ще се открои такава, каквато Учителят я иска. Отношенията се свещени до оная фаза на висше ученичество, свещено като жертвоприношение, което всеки ден зове душата на ученика. Той никога не се уморява да отива и се връща в този свят, да влиза и да излиза с кърчаг в ръка, за да си наточи от тази жива вода.

Той никога не се уморява, като малкото ученолюбиво дете да отива и се връща от училището, изпразнен и изпълнен със знания, готов с отговор на всеки зададен въпрос, винаги с решени задачи, и винаги с една безгранична вяра в своя Учител - попиващ както торна земя влагата, а той знанията. Има нещо величествено в това да си останеш цял живот дете - ученик, с всичките отличителни качества на жаден, възприемчив, любознателен. Това е положение, което на земята заема окултния ученик. Беше роден и бяха му дали вече път. Цялото небе и цялата земя му съдействуваха. Живата природа беше на негова страна, а пред Него - един Учител, един смел и опитен капитан, застанал на кормилото на пътуващия кораб по бурното море, един опитен водач - планинар, който водеше ученика към високите върхове. Имаше нещо внушително, нещо красиво и респектиращо в тази постановка - една велика школа, един Велик Учител и едни ученик - дете - жадно да учи, жадно да разбира и прилага, жаден да бъде отличен ученик.

Затова ли в тази последна беседа Учителят слиза до това дете, застава близо до този ученик и с всичката грижа на Учител и майка, с всичката мекота и нежност ти казва: “Отдели един час от твоето време - един час на ден. Той ще е свещен час за работа, за съзерцание, за влизане в контакт с твоя Бог, с твоя Учител и с всичките светли същества, заинтересовани за твоето благополучие. Бъди ученик, истински ученик, свещено опазил основния закон - учението, работата - характерния белег на ученика. Този свещен час -специфичен за всеки, открийте го и го следвайте, превеждаме с нашия език и сме вече не само развълнувани, но и заинтересовани, защото тоя час, наречен от Него “свещен” - е израз на голямата идея за ученичеството изобщо и като осмисляне на всичко казано през тези съборни дни - оживено от основния и важен закон - приложението. Идеята е внушително подчертана, дадена строга и принципна, нека да е облечена в топлата пелена на обичта, нека да звучи просто и естествено. Казаното до края, имаше този скрит смисъл, а звученето й за учениците бе и сериозно и важно, дори и строго.

Свещеният час и като пожелание и като синтез имаше своята скрита цел, своята духовна стойност, своето богато съдържание.

Една плетеница от светлина, красота и сила.

Струваше човек да я разучи в детайл, струва си да я приближи до себе си, а колкото до учениковото съзнание - беше негово свято задължение да я живее, за да стане достоен някога за званието “отличен ученик”, винаги с бодър и весел дух.

Прелистваме последната страница, последната фраза. Един кратък заключителен акорд - мелодичен и мощен, изпят за ученика:

“За него Истината е идея, Мъдростта - цел, Любовта - реализиране".