4.2. Изгрев на Рила: лятото на 1954 г.

[Ани]

4.2. ИЗГРЕВ НА РИЛА

лятото на 1954 г.

Познавам един миг от денонощието, когато от смълчаното небе мълком изчезват звездите. Планинската нощ безлунна и тъмна, откроява небесната шир като море от лумнали светлини и млечният път като светеща река на вълни се разлива по небесната шир. Познавам един миг от денонощието, когато блестящият лик на едрите звезди побледнява, млечният път не е вече светеща река и нейде на изток блести нежна синева.

Нощта отдавна е отстъпила надалеч, звездите загубват своята красота и моите очи се устремяват там, откъдето приижда новия ден. В сърцето ми прелива неизказана радост. Забравила всичко на света, аз живея само тоя час и тоя миг. В разливащия се цветен концерт, аз дочувам един привет, аз виждам една усмивка. Изток прелива от светлини. Златно и синьо се смесват и цялото небе потъва в слънчеви реки. Лазурът е чист и прозрачен. Утрото е тържествено. Цялото небе свети от ярка ведра синева. Картините мигновено се менят. Вълшебният екран всеки миг разтваря и затваря своите блестящи, слънчеви платна. Очите на човека поглъщат това море от красота и нейде дълбоко съхранява грижливо неизпитана радост.

Дочаквам изгрева на слънцето от най-високия връх и планината сияюща и горда разкрива всичката си хубост.

Грижливо аз съхранявам в пазвата си вълшебната хубост на първия лъч, скъпия съсъд на слънчевия дар.

Познавам един миг от денонощието, когато на изток нежна и бледа светлина плахо наднича и бележи светлата линия на новия ден. Звездите изчезват и потъват в меката бледа светлина и изток засиява в предутринна зора.

Това е благословения миг на новораждането по нашата широка и хубава земя, това е тържествения час, когато топлия глас на скъпа майка в предутринния час нежно и твърдо шепти на своя син: Стани, нощта е вече далеч, работния ден започва.

В този миг на денонощието е събрано всичкото благословение на деня. Затова аз бързам тогава и с отворени шепи чакам първия слънчев лъч, първата усмивка на Безконечността.

Звездно рилско небе - свят на неизразима и дълбока красота!...

Слънчево рилско небе - свят на неизразима и дълбока радост!...

Вашата песен е чиста и звучна и аз ще я слушам през цялата работна година.

лятото на 1954 г.