6. Половин заплата за издръжка на две кучета и един котарак. 6.1. Силата Божия не влиза в разрушени тела

[Ани]

6. ПОЛОВИН ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА

НА ДВЕ КУЧЕТА И ЕДИН КОТАРАК

6.1. СИЛАТА БОЖИЯ НЕ ВЛИЗА В РАЗРУШЕНИ ТЕЛА

Единственият изход беше да се осигурят подходящи условия на двамата, за да могат да работят. Да отидат на друго място - беше невъзможно. Те имаха свои навици, свой бит, и трудно можеха да се преобразят, а и нямаше къде да отидат. Този Малък дом ги приютяваше, и от сутрин до вечер ги посещаваха техните съвременници. А пък Борис имаше една грижа, за да може да се грижи за себе си, а и требваше да се грижи за издръжката на този дом. Този проблем го разглеждахме дълго с Мария, и накрая се разбра, че нищо не може да се направи. Остана последната възможност - Борис да прекрати работата си по строежите, и като незаменим майстор, за което той се смяташе така, да се върне и да седне на масата, и да почне да работи върху онази работа, която беше запланувана от мен. Казвам - запланувана от мен. Той имаше съвсем друга постановка и възгледи, които бяха за едно минало време, което очакваше времето да се промени и да дойдат нови условия за работа.

Убеждавах го, настоявах, че дори и да има външни условия, те няма да имат време и че тяхното време изтича, възрастта ги натиска, че са вече възрастни. И да дойдат тези условия, те не могат да свършат никаква работа. А те не признаваха възрастта като такава и смятаха, че ще им се отпуснат отгоре - от Невидимия свят сили, за да могат да работят. Да, това е така, но техните тела беха изразходвани и беха разрушени. И дори да влизаше в тях сила, тя изтичаше от техните вече разрушени тела. Но, случи се така, че те започнаха да боледуват и полека-полека се осъзнаваха, че са възрастни хора.

И така, при последната си среща с Мария Тодорова, най-накрая се спряхме на един много важен въпрос. Борис, трябва да спре да работи. Но, трябваше пари за издръжка. А неговата пенсия можеше да стигне само за издръжка на един човек. А те бяха още двама, или всичко - трима. А другите двама не работеха и нямаха пенсии. Така, че тази пенсия, която имаше Борис, можеше да им стигне на тримата, най-много за 10 дни. Освен това, Борис беше много широк в ръцете си и през ръцете, и пръстите му преминаваха много пари, и ги харчеше ей така - за нищо! Понякога аз това нещо виждах, и изпадах в ужас! Пример: донесат му и му връчат в някой плик или без плик събран десятък от дадени хора. Той го поемаше, приемаше го, и след това той го харчеше за съвсем различни неща.

16 май 2006 година