9.8. Вътрешната Школа бе затворена за тях

[Ани]

9.8. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ЗАТВОРЕНА ЗА ТЯХ

Спомням си, един реши да ми прочете нещо, и чете ми половин страница. И аз казвам: „Добре де, хубаво го прочете. Я ми кажи какъв е окултния закон?" И той казва: „Какъв окултен закон?" - „Ами това, което прочете, вътре има окултен, духовен закон." И той казва: „Ами тука нищо не пише! Тука нищо не виждам." Казвам: „Виждаш ли какво, пред теб стои човек, който вижда това и разбира това." И аз му казах какъв е духовния закон, и му цитирах това, което току що беше ми прочел. Оня стои, мига и казва: „Слушай какво, отивай си, и повече да не си ми стъпил в стаята!" И аз си отидох, и повече никога не му стъпих у дома. И когато така се срещахме, аз стоях отдалече, и той стоеше отдалече, и не искаше да ме види. Защо? Защото аз го бях убедил, че той нищо не знаеше, и нищо не можеше. Вътрешната Школа бе затворена за него.

Така, че това Слово беше затворено и за тех с 9 катинара. Така~ че това бяха последните дни и години на едно поколение, което си заминаваше. Така, че дойде време, когато аз разбрах и се убедих от думите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. И като аз записвах, и изнасях тази опитност, това означаваше, че тази опитност се отнася за цялата Школа. Но има и нещо друго - тази опитност беше един реализиран закон от Словото на Учителя, и тази опитност беше реализиран един окултен закон от Словото на Учителя. Така, че всяка една опитност, която съм записал и която е дадена - срещу нея стои един окултен закон.

И така, минаха години, и един след друг Невидимия свят си ги прибираше, те си заминаваха, погребваха ги. И онова, което имаха, техните наследници разпиляваха - като беседи, като снимки, като документи. Всичко изчезваше! Аз по някой път се опитвах да се добера до нещо, но те не ми ги даваха, предаваха ги на други, които ги запиляваха и потъваха в дън земя. Мен не ме искаха! Това е!

Така, че всичко, което аз съм спасил и имам, това не се дължеше на това, че някой е дошъл при мене или пък някой ме е извикал и казал: „Ето Вергилий, вземи тези неща. Аз ги предавам на теб и на следващото поколение, за да ги има и да се пазят до края на света." Няма такова нещо! И не се случи такова нещо! Така, че всичко стоеше замръзнало и застояло. Та, когато аз дойдох при тях, аз вдигнах тази бариера зад която стояха и чакаха техните живи спомени.