19.8. Дъждът, който не спря

[Ани]

19.8. ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ СПРЯ

И в момента, като мина точно половин час, вятърът зафуча, облаците отново дойдоха, започнаха да удрят капки по палатките! И ние влезнахме в палатките. По едно време дъжда спря. Онези, които бяха дошли на гости, решиха, че трябва да слизат в лагера, за да избегнат вероятния дъжд. И сега казва Борис на онези, които изпраща, а там беше и Драган Петков: „Аз ви казвам, че дъжд няма да има, и няма да ви вали дъжд! Това брат Борис ви го казва." Онези го поглеждат и тръгват надолу. И след няколко минути се изля невероятен дъжд! Ние бяхме в палатката, нямахме възможност да приберем чиниите, лъжиците. Успяхме да захлупиме само тенджерата със супата, за да не се налее вода в нея, а прибрахме хляба, сиренето и другите неща. Сложихме ги в резервната палатка по най-бързия начин за 1-2 минути. Но чиниите, лъжиците стояха, и дъждът отгоре плющеше върху тех. И когато мина няколко часа, видяхме как масите бяха изцапани от остатъците от супата, която беше в неизмитите чинии.

А след това, вие да не смятате, че Борис е чистил масата, и че е мил чиниите? - Няма такова нещо! Мария не можеше да се справи, та аз след това миех чиния по чиния, лъжица по лъжица, вилица по вилица. И прибрах, и измих всички маси. Та така, че аз бех дошъл да бъда слуга. Ако не бех аз, тя нямаше да може да се справи.

И сега, кое е най-важното? Онази група, която напуска Салоните и онази група на която Борис е внушил, че дъжд няма да има, защото той Борис това казва, само след 5 минути започва да ги бие такъв дъжд, та чак до лагера - дъжд, дъжд, дъжд! И накрая Драган Петков след една седмица го виждам, и казвам: „Какво става с дъжда? Спря ли го Борис?" И казва: „Какво го е спрял бе? Той си въобразява, че има някаква сила! Никаква сила няма той бе! Дъжд ни пра отгоре, до долу! В живота си мен ме не е валяло такъв дъжд!"

Така, че той тръгна надолу със заръката на Борис, че няма да вали дъжд. А разрешението беше дошло чрез Мария, когато беше се помолила, и чрез нейната молитва беше се излъчила в Невидимия свят, там при ония същества, които отпуснаха време от половин час, за да си проведе нарочения обяд в името на Учителя.