23.2. Голямата върволица

[Ани]

23.2. ГОЛЯМАТА ВЪРВОЛИЦА

След като престояват десетина дена на планина, те се връщат и започва една голяма върволица! Всички ония, които са му били врагове по време на Процеса, идват по-късно да се извиняват, да казват, че са подведени, да искат прошка и т.н. и т.н.

Враговете винаги си остават врагове, дори и в Школата на Учителя. Това нещо аз съм го забелязал и съм се убедил в това. Врагът отначало, е враг до края. Макар, че той се прикрива! Винаги врагът се явява от самото начало и на самия финал - накрая на всяко едно развитие, и на всяко едно действие!

Така, че мнозинството от Братството вече не желае Мария да бъде до Борис. Но няма как! И вече идва пролетта, и Борис сега, трябва да си изкарва прехраната по някакъв начин. И решава да направи отново бригада, и да взимат обекти, и да се движат от обект на обект, и да работят, и да припечелват пари. Да, ама той е много слаб, той е с изрезан стомах, той не може да се храни. Той е като вейка, движи се, и залита! Той не е за никаква работа. Това го виждат всички негови познати, приятели и онези с които той е работел в една и съща бригада. И тогава решават да го подпомогнат, и да направят бригада. Тази бригада се включва като мозайкаджийска бригада в Министерството на строежите на министър Пеко Таков. И започват да им дават обекти. Обаче, най-важното и най-страшното е, че Борис вкарва в тази бригада хора затворници, с които е бил в затвора. Някой от тех могат да работят, но имало е такива, които изобщо не могат да се движат, не могат да хванат лопата. И така, сложил 3-4 човека, някакви от Габрово, от рождения му град Габрово. Те изобщо не могат да работят, други им изкарват надниците, други им изкарват заплатите. И така, обаче, минават месеци, минават години и онези започват да реагират другите, другите реагират срещу Борис. И постепенно, постепенно някои го напускат. Така, че пълен провал по тази линия, по отношение на мозайкаджийската бригада.