27.4. Третата молба - да ми се предадат всички нейни тетрадки, тефтерчета, бележки

[Ани]

27.4. ТРЕТАТА МОЛБА - ДА МИ СЕ ПРЕДАДАТ ВСИЧКИ

НЕЙНИ ТЕТРАДКИ, ТЕФТЕРЧЕТА, БЕЛЕЖКИ

Третата молба беше да ми се предадат всички нейни тетрадки, тефтерчета, бележки, които тя бе правила. И тя също затвори очи, пренесе се отвъд, върна се в тялото си, и казва: „И този въпрос се реши в твоя полза!"

И след като тя си замина, аз отидох при него, и казах: „Дай да прибера нещата в един чувал." И аз почнах да ги прибирам в чекмеджетата, оттук, оттам. И ги прибрах, и ги сложих в един чувал. И трябваше да си ги прибера при себе си, защото това бяха неща, записки, тефтерчета на Мария, които само аз можех да ги ползвам. И той Борис казва: „Нека да останат до 40-ия ден." Отивам на 41-и ден, казвам: „Идвам да прибера чувала." И той казва: „Какъв чувал?" - „Тука бях оставил чувал с бележките, с тефтерчетата на Мария." И той казва: „Няма го!" - „Как така да го няма?" - „Ами няма го!" И край! Той ме излъга, и го беше предал на други! На кого го беше предал, не беше казал.

Така, че чувала изчезна с всички неща, които аз бех сложил, останали от Мария Тодорова! Изчезнаха! А защо изчезнаха? Изчезнаха затова, да не дойдат при мене, да не мога да свърша работата на Мария Тодорова. Е, какво ще кажете за това?

Пример: аз й бех казал: „Виж какво Мария, като ти мине така нещо през ума като опитност, взимаш едно тефтерче и започваш да пишеш. Пишеш две-три думи, за да знаеш за какво става въпрос, та в последствие, когато аз дойда, ти отваряш тефтерчето, виждаш точките, които си записала и ми разказваш. И тя каза: „Това е много хубаво. Ще го направя." И когато прибирах аз нейните неща, намирам едно такова тефтерче. Тя беше си записала 16-17 точки, като беха обозначени някой опитности по една-две думи. Ама това го знам само аз. Е добре, това тефтерче като е попаднало при някой, какво би могъл да направи? Абсолютно нищо! Дори и тези бележки да ги чете, е какво? - Абсолютно нищо! И така, те изчезнаха. Изчезнаха, защото беше направено да изчезнат, за да нема никаква следа от Мария.

И сега е 2006 г., а тя си замина 1976 г. - 30 години от тогава. И този чувал не се върна при мене. И той няма да се върне при мене, защото го откраднаха, за да не може да дойде при мене. И аз чаках, чаках, чаках! Тя си замина 1976 г. И аз след 11 години седнах, и едно лято работех по нейните материали.

И сега, кое е най-интересното? Майка ми е в Своге. Тя седи долу, разхожда се по градината, готви. Стане един часа и половина, аз слезна от там, от моята стая, работна стая. Обядваме, аз легам да спя и след това продължавам да работя. И майка ми пита от време на време: „Как, вървят ли нещата?" Казвам: „Вървят нещата, трудно е, но трябва да ги направя. Ако не ги направя сега - край, изчезват безвъзвратно!"

И така, аз сега чета това, което е написано през 1987 г. - 18 години назад от днешна дата. И ако не бех ги написал тези неща, нямаше как да ви ги прочета, и как да разкажа още някои допълнителни неща.